Решение по дело №3519/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1463
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 5 септември 2019 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20195330203519
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

1463

 

гр.Пловдив, 02.08.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVI състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

при секретаря: Даниела Дойчева

като разгледа АНД № 3519/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXVI наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Oбжалвано е Наказателно постановление № 432809-F448153/02.05.2019 г. издадено от Началник отдел ,,Оперативни дейности‘‘ с което на ,,Груп 97‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1000 лева за извършено от него нарушение по чл. 3, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118. ал. 1 ЗДДС.

Жалбоподателят обжалва процесното наказателно постановление по изложените в жалбата мотиви. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ш. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В случая дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че при извършена проверка на 16.11.2018 г. в 01:00 часа на обект – бар клуб ,,Галакси‘‘, находящ се в гр. Пловдив, бул. ,,Освобождение‘‘ № 27, стопанисван от ,,Груп 97‘‘ ЕООД в качеството му на задължено лице по чл. 3 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което било допуснато нарушение на разпоредите на същата наредба. За извършената контролна покупка в 01:05 часа на услуга на 2 броя такса вход, на обща стойност 10 лева, платени в брой от Л.К.– проверяващ на И.Т.К. – на длъжност ***, не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо на входа в обекта ФУ ,,Eltrade A300 SDVV’’ с ИН на ФУ ED 229804 и ИН на ФП 44283269 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на Наредбата. Извършеното нарушение се доказвало и установявало от наличието на касова разлика в размер на 320 лева, между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис и тези маркирани във ФУ. За извършената покупка следвало да се издаде фискален бон № 2499/16.11.2018 г.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката М.Г., която потвърди отразеното от нея в АУАН.

Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представеното копие от Протокол от извършена проверка се установява отразеното в него.

От представеното извлечение от регистър на НАП се установява, че по отношение на дружеството жалбоподател има и предходни влезли в сила наказателни постановления.

От представеното копие от Опис се установява каква е била паричната наличност в обекта стопанисван от дружеството жалбоподател.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав е на мнение, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото му нарушение по чл. 3, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118. ал. 1 ЗДДС.

Същата вменява задължение на съответните лица да издават фискални касови бележки при всяка продажба. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че на процесния ден е била платена сумата в размер от 10 лева за 2 броя такса вход, като по същото време не е бил издаден касов бон или кочан с ръчни касови бележки.

Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

Съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което нормата на чл. 28 ЗАНН според съдебния състав се явява неприложима. Също така видно от представените от въззиваемата страна доказателства се установява, че дружеството жалбоподател е извършило предходни нарушения на данъчното законодателство.

Досежно размера на наложената санкция, съдът намира, че правилно същата не е определена в минимален размер, тъй като се установява, че към момента на извършване на проверката са били констатирани и други нарушения извършени от дружеството жалбоподател, както и са налице предходни такива. Предвид изложеното, съдът намира, че правилно на дружеството – жалбоподател е наложена санкция в размер, който не е минималният, а е ориентиран под средния предвиден размер и е от такъв от 1 000 лева.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 432809-F448153/02.05.2019 г. издадено от Началник отдел ,,Оперативни дейности‘‘ с което на ,,Груп 97‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1000 лева за извършено от него нарушение по чл. 3, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118. ал. 1 ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                               ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                                               СЕКРЕТАР: Д.Д.