№ 114
гр. Асеновград, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от И. Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200349 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 40/11.05.2022г., издадено от Директора на ОДБХ - Пловдив,
с което на ЕТ “АНДИП 92 - А. П. - А. П.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, р-н. Северен, бул. „Марица” №
77, представляван от А. А. П., с ЕГН**********, на основание чл.417, ал.2 вр. ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ вр. чл.53 от ЗАНН е наложена
имуществена санкция в размер на 1000лв. (хиляда), за нарушение по чл.132, ал.1, т.18
от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Жалбоподателят в лицето на А. А. П. не се явява лично по делото. Чрез
подадената писмена жалба оспорва изцяло обжалваното НП. Счита, че то следва да се
отмени, тъй като счита същото за незаконосъобразно и неправилно , а освен това и
издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Сходно становище изразява и адв. И. В., който се явява като повереник на
жалбоподателя. Освен доводи за отмяна на обжалваното НП, той от своя страна, прави
и алтернативно искане за отмяна на същото поради маловажност на нарушението..
Представителя на въззиваемата страна е на становище, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендират за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при уважаване на
1
жалбата, правят възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
ЕТ “АНДИП 92-А. П.-А. П.”, ЕИК: *********, се занимава с птицевъдство, като
има три ферми, съответно една в гр. Асеновград на пътя за село Моминско, втора в с.
Конуш и трета в с. Богданица. Птицефермата в района на гр. Асеновград, се намирала
местност „Чалтика” на общ. Асеновград. Същата ферма била регистриран по чл. 137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност с две удостоверения, съответно:
Удостоверение № 1264-1/11.07.2014г. за обект е peг. № 3BG16001 и капацитет 198 480
бр. птици и Удостоверение № 1393-1/11.07.2014г. за обект с peг. № 2BG16001 и
капацитет 72 000 бр. птици.
Свидетелите д-р Б. А. М. и д-р А. Т. Б. работят като главни инспектори в отдел „
Защита на животните” /ЗЖ/ при ОДБХ – Пазарджик. С издадена Заповед № РД 11-
524/21.03.2022г. на Изпълнителния директор на БАБХ, на посочените по-горе двамата
свидетели било възложено да извършат проверка в птицевъдните обекти на
територията на ОДБХ Пловдив.
Във връзка с възложените им задачи по тази заповед, на 23.03.2022г. около 10.00
часа, двамата инспектори от ОДБХ - Пазарджик, посетили птицефермата на ЕТ
“АНДИП 92” находяща се в гр. Асеновград, местността „Чалтика”. На входа на
фермата те били посрещнати от А. П., която се оказала собственик на ЕТ „АНДИП 92 -
А. П. - А. П.”. Между временно те установили. че преди животновъдния обект е
обособен паркинг за превозни средства и площадка с арка пръскачка - бензинови и
водоструйка за дезинфекция на превозните средства. На мястото двамата инспекторите
подписали декларация, че не са посещавали други птицевъдни обекти в рамките на 72
часа, след което им били дадени калцуни и еднократно облекло. В хода на проведения
разговор А. П. съобщила на двамата проверяващи, че не могат да влязат вътре в
животновъдния обект – включително в т.н. „черна” и „бяла” зони, а могат само да го
обходят от външната страна на оградата, ограждаща птицефермата. Докато
проверяващите разговаряли с А. П., към тях се присъединил и св. Д.А.П., работещ в
обекта като управител животновъдство. В последствие, задно със А. П. и св. П.,
двамата инспектори извършили обход и оглед единствено от външната страна на
оградата на животновъдния обект. В хода на проверката от страна на проверяващите
бил попълнен контролен чек лист, а в последствие, вече в офиса на ЕТ в гр. Пловдив и
в присъствие на св. Р.Т.Г. работещ като ветеринарен лекар в ЕТ “АНДИП” 92, бил
съставен и констативен протокол № 0005504/23.03.2022г. От страна на св. Б. и св.М.
бил съставен и доклад, включващ и проверката в обектите на ЕТ “АНДИП” 92, като с
писмо от 07.04.22г. материалите били изпратени по компетентност на Директора на
2
ОДБХ Пловдив. Преписката била разпределена на св. И. Д. К. работещ като Началник
отдел ЗЖ при ОДБХ – Пловдив. Същия счел в съставения констативен протокол №
0005504/23.03.2022г. се съдържат достатъчно данни за извършено нарушение по
чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД, за което изпратил покана до А. А. П. като собственик на ЕТ
“АНДИП” 92, с оглед нейното явяване за съставяне е връчване на АУАН.
Представляващия ЕТ се явил в ОДБХ Пловдив на 13.04.2022г., като в нейно
присъствие и това на упълномощен по-късно повереник адв.В., бил съставен АУАН №
0000341. От съдържанието на АУАН, се установява, че описаното нарушение е затова,
че на 23.03.2022г. при извършената проверка във фермата в гр. Асеновград,
местността „Чалтика”, двамата проверяващи инспектори в лицето на д-р Б. А. М. и д-р
А. Т. Б. не били допуснати вътре в животновъдния обект. Въз основа на така
съставения АУАН, въпреки депозираните писмени възражения, било издадено и
обжалваното НП № 40/11.05.2022г.,
Горната фактическа обстановка, в по-голямата си част се потвърждава от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. По отношение на едно
съществено и важно, относно вмененото нарушение обстоятелство обаче, тя се
опровергава от показанията на св. Д.А.П. и Р.Т.Г.. По делото няма спор, че
извършващите проверката свидетели Б. А. М. и А. Т. Б. не се били допуснати в обекта
от страна на А. П.. Формално нарушението по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД е налице, ако
все пак обаче са били спазени всички други предпоставки за недопускане на пренасяне
на зараза в обекта. Това закона вменява като задължение, както на проверяващите, а
така и на собственика на обекта. Това следва от текста на чл. 10, ал.1 от ЗВМД, от
който става ясно, че „Органите на изпълнителната власт и местното самоуправление,
обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват
съдействие на служителите от БАБХ при изпълнение на служебните им задължения”.
Наред със своите правомощия по закона, проверяващите каквито са и свидетелите М. и
Б. имат и съответни задължения, като едни от тях са посочени в чл.9, ал.4 от ЗВМД.
Съгласно този текст то „При осъществяване на официален контрол в животновъдните
обекти се изпълняват мерките за биосигурност”. Легалната дефиниция за това какво
представлява „Биосигурност” е дадено в т.7а от §1 от Допълнителните разпоредби към
ЗВМД от която става ясно, че „ това е комплекс от управленски и физически мерки,
които намаляват риска от проникването, развитието и разпространението на болести по
животните”. Съобразно своите задължения по закона, собственика има и разработен
план за биосигурност в който план е разписано как става достъпа до животновъдния
обект. От текста на чл.132, ал.1,т.3б от ЗВМД, става ясно и това, че „собствениците
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни:
осигуряват и спазват мерките за биосигурност.”
Основното възражение което се прави по делото, е това, че двамата проверяващи
в лицето на д-р Б. А. М. и д-р А. Т. Б. са отказали да спазят въведените в обекта мерки
3
за биосигурност, което е бил и мотива на А. П. да не ги допусне в обекта. Докато
двамата свидетели заявяват, че са били в готовност да извършан съответните разписани
в закона и плана за биосигурност процедури за да влязат в обекта / до което не се е
стигнало тъй като собственика директно им е заявил, че няма да ги допусне вътре/, то
св. Д.А.П. заяви, че двамата проверяващи, са отказали да изпълнят процедурите
разписани в плана. Въпреки положените от съда усилия в тази насока, това
противоречие в техните показания, което е и от съществено значение за решаване на
делото, не бе преодоляно. На твърдението на проверяващите, че преди отказа, те са
били с обути калцуни и облечени със защитно облекло, противоречат показанията на
св. П., а и тези на св. Р.Т.Г., който заявява, че е видял двамата проверяващи облечени с
ризи и якета, със защитно облекло което обаче са носели в ръце. В действителност
проверяващите имат право да влязат обекта, но пък те са длъжни да спазват мерките за
биосигурност. Такива са и задълженията на собственика на обекта, който пък не следва
да допуска в него лица, включително и проверяващи които не спазват мерките за
биосигурност. По отношение на въпроса дали проверяващите са спазили или не
мерките за биосигурност, както и дали са били в готовност да изпълнят процедурите
въведи в плана за биосигурност, събраните и обсъдени от съда доказателствата са
противоречиви. Това противоречие е толкова съществено и непреодолимо, че
омаловажава цялото нарушение, като същото е и предпоставка за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Налице е маловажен случай, който съгласно т.4 от §1 от ДР към ЗАНН
е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
Съобразно своите констатации, на основание чл.63, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗАНН,
съдът ще следва да отмени обжалваното НП, като с решението си следва да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
За квалификацията на случая като маловажен е без значение това, че няколко
дни по-късно в обекта е възникнала епидемия от инфлуенца по отглежданите там
птици.
Анализа на събраните по делото доказателства дава основание на съда да
констатира, че за проверяващите в обекта е била налице и друга алтернатива, която
очевидно те са пропуснали да използват, а с това и да попълнят производството с
необходимите им доказателства. Съгласно текста на чл.10, ал.1 от ЗВМД, те са имали
4
възможност при отказ да бъдат допуснати в обекта, до потърсят съдействие от органите
на полицията. Съгласно чл.10, ал.2 от Закона „ Редът и начините на взаимодействие
между органите на БАБХ и Министерството на вътрешните работи се уреждат с
наредба на министъра на земеделието, храните и горите и министъра на вътрешните
работи”. От текста на чл.12, ал.1 от НАРЕДБА № 24 от 28.12.2009 г. за реда и начините
на взаимодействие между органите на НВМС и МВР, става ясно, че „Когато физически
лица възпрепятстват изпълнението на служебни задължения на ветеринарни лекари от
НВМС, ветеринарният лекар незабавно информира началника на РУ или началника на
участъка” От ал.2 на същия текст става ясно, че „В случаите по ал. 1 началникът на РУ
или участъка незабавно изпраща служител за оказване на съдействие на място”.
Двамата проверяващи не са се възползвали от дадените от закона правомощия да
изискат съдействие при извършване на проверката, като от една страна, те не са
изпълнили докрай възложената им със съответната заповед задача от ИД на БАБХ да
извършат пълна проверка, а от друга страна, тяхното твърдение относно причините за
недопускането им обекта остана недоказано.
Възраженията на страната жалбоподателя за допуснати нарушения по чл. 44,
ал.1 и ал.2 и чл. 43, ал.5 от ЗАНН, както и относно липсата на компетентност на
проверяващите д-р Б. А. М. и д-р А. Т. Б. се явяват неоснователни и следва да се
оставят без уважение.
Направеното искане от страна на процесуалния представител на ЕТ
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно
и същото следва да бъде уважено. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, който гласи, че „В производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. От приложените по делото
писмени доказателства /лист 37 от съд.дело –адвокатско пълномощно / се установява,
че от страна собственика на ЕТ е бил изплатен хонорар на адв. И. В. в размер на 600
лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски, за заплатено адвокатско
възнаграждение. Доколкото по делото е налице изготвена от страна на адв. В. жалба
против обжалваното НП, както и налице процесуално представителство чрез явяване в
съдебната зала, то е видно, че той е изпълнил поетите ангажименти спрямо
жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но
не по-малко от 300 лв.” в т.2 към ал.2 на чл.7 е посочено, че при интерес от 1000 до
5000 лв. възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Доколкото
5
спрямо жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, то
съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява не напълно
съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност
съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно и следва да се уважи. Делото не се
отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на
едно заседание. Поради и което, при този изход на делото, искането следва да бъде
уважено, като ОДБХ Пловдив, като ЮЛ, издател на процесното НП следва да бъдат
осъдени да заплатят на ЕТ “АНДИП 92 - А. П. - А. П.” сумата от 300.00
лева,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат И. В. от АК
Пловдив.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 40/11.05.2022г., издадено от Директора на ОДБХ - Пловдив, с
което на ЕТ “АНДИП 92 - А. П. - А. П.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, р-н. Северен, бул. „Марица” №
77, представляван от А. А. П., с ЕГН**********, на основание чл.417, ал.2 вр. ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ вр. чл.53 от ЗАНН е наложена
имуществена санкция в размер на 1000лв. (хиляда), за нарушение по чл.132, ал.1, т.18
от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
На основание чл.63, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
нарушителя ЕТ “АНДИП 92 - А. П. - А. П.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, р-н. Северен, бул. „Марица” №
77, представляван от А. А. П., с ЕГН**********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОДБХ Пловдив да заплати на ЕТ “АНДИП 92 - А. П. - А. П.”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл.
Пловдив, р-н. Северен, бул. „Марица” № 77, сумата от 300 /триста/ лева за направени
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
6
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7