№ 1861
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110203389 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Х. П. с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 23-4332-000364 от 17.01.2023 г., издадено Д.Д.Д. на длъжност „началник
сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две
нарушения на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя Б. Х. П. са
наложени административни наказания, както следва:
1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на
80 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Със срочно депозираната си жалба санкционираното лице е навело доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на издаденото срещу него наказателно
постановление. Релевирано е възражение, свързано с отсъствието на субективния елемент от
съзнанието на дееца относно осъществяването на вмененото му деяние, свързано с
предизвикване на пътнотранспортно произшествие вследствие извършване на маневра по
управление на МПС на заден ход. Жалбоподателят се позовава на своите фактически
твърдения, свързани с наличието на значителни затруднения в организацията на движението
в процесния пътен участък. Виждането си за несъстоятелност на обвинителната теза
подкрепя с възприетото схващане за липса на осъзнаване за възникнало ПТП, както и с
посочване, че в последвалия период не бил установил следи от сблъсък върху автомобила
си, а за времето до връчването на съставения му акт не бил търсен от никого във връзка с
настъпилия инцидент. На следващо място жалбоподателят изразява становището си за
неправилно приложение на материалния закон, което подкрепя с твърдение за приложение
на несъществуваща правна норма, тъй като актосъставителят извел отговорността на
нарушителя с несъобразяване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1, буква „Б“, която не била
част от законодателството. В допълнение към наведените доводи се сочи, че наказващият
1
орган бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото пропуснал
в НП да посочи отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, а също така и
пренабрегнал задължението си да съобрази писменото възражение, депозирано срещу
издадения АУАН. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба за разглеждане на делото в
негово отсъствие предвид служебната му ангажираност. Поддържа се искането за отмяна на
обжалваното наказателно постановление при частично преповтаряне на релевираните с
жалбата възражения.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
констатира, че са налице основания за частичната му отмяна и за изменение в
останалата му част. Съображенията на съда за това са следните:
ПО ФАКТИТЕ
На 15.11.2022 г. около 13:00 часа в гр.София по ул. „Проф. Христо Вакарелски“, с
посока на движение „изход“ жалбоподателят Б. П. управлявал собствения си лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СА **** НР. В участъка при № 13 водачът
предприел маневра по движение назад, при което реализирал пътнотранспортно
произшествие с паркирания зад него лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“ с рег.
№ СВ ***** ВТ. Жалбоподателят усетил удара, но непосредствено след това напуснал
местопроизшествието без да установи нанесените материални щети, като не изчакал
пристигането на контролните органи от Министерството на вътрешните работи.
Наблюдател на инцидента станал преминаващият в непосредствена близост
свидетел Т.К., който забелязал повреди върху пострадалия автомобил, изразяващи се в
нарушение целостта на задния му ляв стоп, задната му броня и други елементи. За
случилото се бил подаден сигнал до органите на реда, като на място пристигнал екип на О
„ПП“ - СДВР в състав от И. Х. и Д.Т., които съставили докладна записка, протокол за ПТП и
скица към последния, като по този начин отразили механизма на възникване на
произшествието.
Пред органите на МВР жалбоподателят Б. П. представил собственоръчно подписана
декларация, в която, във връзка с образуваната преписка с вх. № 939/22 г. по описа на О
„ПП“ – СДВР“, заявил, че автомобилът му попринцип се управлява лично от него и от
съпругата му, а на процесната дата – 15.11.2022 г., не е ставал участник в ПТП и отсъствали
следи по задната броня на колата му.
Срещу П. бил съставен АУАН серия АД с бланков № 201731/ 04.01.2023 г. на
основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН въз основа на докладна записка и писмени материали по
преписката на СДВР в присъствието на нарушителя, на който бил връчен екземпляр от него.
Нарушителят не подал възражения срещу АУАН, а само посочил, че е подал декларация.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-000364 от 17.01.2023
2
г., от Д.Д.Д. на длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на Б. Х. П. са наложени
административни наказания, както следва:
1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на
80 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
В центъра на своя доказателствен анализ съдът постави показанията на свидетеля
К., който се явява и единствения пряк очевидец на вменените на жалбоподателя
административни нарушения. Лицето последователно и еднопосочно споделя пред съда
подробности във връзка с настъпилия инцидент, като изяснява фактическите обстоятелства,
свързани с разположението на автомобилите на платното за движение, времевите
характеристики на събитията, като дори индивидуализира и марките на забелязаните пътни
превозни средства. Сочи, че при привеждане на автомобила си на заден ход, водачът на
МПС с марка „Опел“ е потеглил рязко, при което е осъществил физическо съприкосновение
с разположеното и паркирано успоредно на пътя „Субару“, нанасяйки му щети по задната
лява част на купето. Регистрационният номер на транспортното средство, напуснало
местопроизшествието, бил видим за свидетеля и дори заснет от друго преминаващо лице,
което позволило да бъде индивидуализиран извършителят. От особено значение за предмета
на доказване са сведенията на свидетеля в частта им, в която заявява, че нарушителят е
усетил съприкосновението с друг автомобил и мигновено е напуснал мястото, което
съждение е правдиво и логически обяснимо със стремежа на лицето да осуети евентуалното
му идентифициране и издирване на по-късен етап. НЕ без значение е и обстоятелството, че
свидетелят изрично посочва, че водачът на лекия автомобил Опел се е скрил бързо в
съседния блок, което недвусмислено навежда на извод за наличие на отразени представи у
жалбоподателя, че е реализирал ПТП. Показанията на свидетеля К. не се характеризират със
стремеж към злепоставяне на жалбоподателя, нито заинтересованост, поради което и съдът
не намира причина да не им се довери.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Ц., който е съставил акта за
установяване на нарушенията, и пред съда излага доказателствена информация досежно
спазването на процедурните правила по ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Въпреки оскъдния си обем, показанията на свидетеля все пак се
ползват с вътрешна непротиворечивост, последователност и достоверност, като въз основа
на тези си съображения настоящия съдебен състав ги приобщи към доказателствената
съвкупност и съобрази съдържанието им при постановяване на крайния си акт.
Съдът кредитира и останалите събрани по делото писмени доказателства – скица на
пътнотранспортно произшествие, писмени сведения от свидетеля К., декларация от
жалбоподателя П., докладна записка, справка картон на водача, заповеди за оправомощаване
и преназначаване на държавни служители на министъра на вътрешните работи, които са
събрани по надлежния процесуален ред и подкрепят обсъдените свидетелски показания.
Що се касае до декларацията, изхождаща от жалбоподателя П., съдът намира, че
инкорпорираните в нея сведения не съответстват на функциите, които чл. 188, ал. 1, изр. 2 от
ЗДвП и цялостният дух на закона придават – същата представлява способ за установяване
действителния извършител на дадено неправомерно деяние в хипотезите, когато
авторството му не може да се свърже с лицето, вписано в регистрите на СДВР като
собственик на съответното МПС. В настоящия случай обаче подобна информация не се
3
съдържа в декларираното от П., а единствените косвени индикации за това са
неконкретизирани, доколкото се отнасят единствено до обичайното състояние при
управлението на автомобила. В останалата си част декларацията съставлява израз на
писмените обяснения на жалбоподателя, като съдът не може да не отчете двойствената им
природа едновременно като доказателствен източник и като средство за защита. Същината
на декларацията влиза в пряко противоречие с цялата съвкупност от доказателствени
материали, тъй като нейният автор категорично отрича участието си в ПТП на процесната
дата. Същевременно впечатление прави, че П. е удостоверил, че след процесната дата не е
установявал следи по задната броня на автомобила си. Подобно твърдение, дори и да се
окачестви като валидно и правдоподобно, не е от естество с нужната степен на
категоричност да докаже отсъствието на нанесени материални щети върху другия участник
в ПТП, тъй като интензитетът на физическия досег между две тела не винаги е от естество
да причини видими щети и на двете от тях, а и в зависимост от странични фактори като
насоченост, скорост и точка на съприкосновение, инерционната сила от рязкото привеждане
на МПС в движение би могла да окаже неблагоприятно външно въздействие и само върху
единия участник в ПТП. В самата декларация П. не посочва друг да е управлявал
автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед характера на производството съдът служебно следи дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че актът за установяване на административно нарушение и оспореното
наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни
органи, видно от приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи. При
изготвянето на двата основни за настоящото производства акта са спазени сроковете за
съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а НП е издадено в 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Не са налице и нарушения на правилата по изготвяне и
връчване на акта, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
Наведеното от жалбоподателя възражение за непосочване на отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства в съдържанието на НП не би могло да бъде
преценено като основателно през призмата на изискванията за процесуална допустимост,
доколкото същото не е от естество по никакъв начин да накърни правото на защита на
санкционираното лице. Наказващият орган действително не е изпълнил задължението си по
чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, като е пропуснал да отбележи критериите, приложими при
определяне вида и размер на наказанието. Последното обаче не представлява съществено
процесуално нарушение, а следва да бъде разгледано по същество едва при обсъждане на
въпроса за индивидуализацията на наложените наказания.
Не биха могли да се споделят още и доводите на нарушителя касателно отсъствието
на представи в съзнанието му за настъпилото ПТП, тъй като показанията на свид. К., които
съдът цени като логични и достоверни, дават яснота по отношение интензитета на удара,
който категорично е бил усетен от водача на автомобила, станал и причина за неговото
възникване. Изясни се още, че веднага след това жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието възможно най-бързо в израз на намерението си да остане неразкрит. В
допълнение към гореизложеното е и логическата неиздържаност на твърдението, че водачът
не е усетил удара, тъй като описаните щети на другия автомобил са несъвместими с подобна
теза - настъпилите вследствие удара имуществени вреди върху паркираното МПС са били
зрително възприети от свидетеля К., а впоследствие и отразени в АУАН като щети в задната
част на автомобила, а същите неизменно предполагат сетивното им асимилиране от страна
на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СА **** НР.
4
Противно на наведеното в жалбата, настоящият съдебен състав не намира
посочването на чл. 123, ал. 1, т. 1, буква „Б“ от ЗДвП за неправилно приложение на
материалния закон. Безспорно е отсъствието на подобно правило за поведение в закона, но
очевидно е в случая, че се касае до техническа грешка, която не е от естество да пробуди
неяснота в нарушителя относно вмененото му административно нарушение, доколкото
законодателят е предвидил особен процесуален ред за саниране на подобни незначителни
пороци – в случай, че извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина са установени по безспорен начин, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
предвижда възможност за поправка на допусната в АУАН нередовност, от което си
правомощие наказващият орган в случая се е възползвал с изписването на правилната
квалификация в наказателното постановление.
Въпреки горните изводи обаче, съдът намира, че при издаването на АУАН и на НП
не е спазен материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи основание за неговата частична отмяна.
Във връзка с нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че „преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“.
Видно от словесното описание на нарушението, дадено в съдържанието на АУАН и
НП, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че същият е реализирал ПТП с
паркирания в съседство лек автомобил марка „Субаро“, модел „Легаси“ с рег. № СВ *****
ВТ „при извършване на маневра заден ход“. При така голословното изясняване на
възприетата фактическа обстановка не се установява в какво точно се изразява предприетото
от нарушителя неправомерно действие – реализиране на ПТП (което в този случай е
следвало да бъде субсумирано под друга правна норма) или движение на заден ход (което
само по себе си не може да се отъждестви като административно нарушение). Липсата на
подробно, пълно и ясно описание на конкретната деятелност, за която жалбоподателят е бил
подведен под отговорност, е израз на изявения дефицит от фактически данни, станал
причина за формулиране на едно двузначно, неясно и спорно административнонаказателно
обвинение. Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат, че АУАН и НП следва да съдържат
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е било извършено. В
конкретния случай, липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота
фактическата обстановка в хода на административнонаказателното производство, а
последното е допринесло за неправилната правна квалификация на описаното нарушение и
неправилно приложение на материалния закон. Това е пречка за съда да разбере какво
всъщност наказващият орган е възприел като неправомерно поведение от страна на
жалбоподателя. Същевременно горното е ограничило и правото на защита на наказаното
лице, доколкото последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му.
В допълнение следва да бъде отбелязан и фактът, че в обстоятелствената част на НП
административнонаказващият орган е опитал да допълни елементи от обективната страна на
нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДП, без обаче да приведе и обсъди доказателства в тази
насока. Наред с това е отбелязан отново и вредоносният резултат от действията на
нарушителя – настъпване на ПТП, което не е сред съставните части от фактическия състав
на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, доколкото последното е формално по своя характер
и не предполага наличието на каквито и да е последствия за своята довършеност. Видно е,
че освен отразените в АУАН фактически обстоятелства, наказващият орган е изложил
фактически твърдения, които не са били предявявани на жалбоподателя при връчване на
съставения АУАН, което пряко засяга правото му на защита – да научи в какво точно е
5
обвинен (определено деяние с фактически и правни параметри), което не се допуска от
императивните разпоредби на ЗАНН. Същото влече като естествена последица след себе си
незаконосъобразността на процедурата по налагане на административно наказание и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Във връзка с нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба вменява на водачите на МПС, които са станали участници в
пътнотранспортно произшествие, задължението, без да създават опасност за движението по
пътя, да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието. За субективната
съставомерност на противоправното деяние е необходимо нарушителят към момента на
извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна, да е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и да е искал настъпването на
общественоопасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е
могъл да ги предотврати.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че на
15.11.2022 г. около 13:00 часа при привеждане в движение на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ с рег. № СА **** НР в гр. София по ул. „Проф. Христо Вакарелски“, при №
13 жалбоподателят Б. П. е реализирал пътнотранспортно произшествие с паркирания в
непосредствена близост до задната част на автомобила си л. а. марка „Субаро“, модел
„Легаси“ с рег. № СВ ***** ВТ. Доказа се, че въпреки съзнанието си за настъпило
физическо съприкосновение с друг автомобил, П. мигновено е напуснал
местопроизшествието. Рязкото потегляне след удара е ясна индикация за положителната
представа в съзнанието на П. относно настъпилия удар. Доказателственият материал по
делото е категоричен и по отношение на това, че жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието без да спре и без да направи опит да установи какви са последиците
от произшествието. От изложеното до тук следва закономерният извод за изпълване
фактическия състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от обективна страна.
Като не е останал на място, а е продължил пътя си, П. е осъзнавал не само
общественоопасния характер на стореното от себе си, но и е желал да настъпят
общественоопасните последици от поведението му, а именно - да избяга от мястото на
настъпване на ПТП без да положи дължимите по силата на закона грижи за установяване на
последствията от него. Поради това съдът приема, че Б. П. е извършил нарушението по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и от субективна страна – при форма на вината пряк умисъл.
На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение с посочената правна
квалификация виновното лице следва да понесе наказание при кумулативно налагане на
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и
„глоба“ от 50 до 200 лв. В случая наказващият орган е наложил административно наказание
„лишаване от право“ в минимален размер, но наред с това е определил и наказание „глоба“,
което е индивидуализирал в размер, надвишаващ минималния законов такъв – 80 лв., без да
обоснове завишения размер на това административно наказание. Наказващият орган е
приложил относимата и релевантна към деянието санкционна норма, но въпреки това е
пропуснал да изложи каквито и да е мотиви относно наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, които са продиктували определянето на наказание в размер
над минимума. Немотивирано и необосновано наказващият орган е определил санкция,
надвишаваща предвидения в закона минимален размер. При тази констатация съдът намира
за нужно да се възползва от правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 2, предл. 1 във връзка с ал. 2,
т. 4 от ЗАНН, като намали размера на наложената глоба. В тази връзка за правилната
индивидуализация на административното наказание следва да бъде отчетено отсъствието на
отегчаващи отговорността обстоятелства и противостоящото му наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно – че нарушението от съответния вид е извършено от
дееца за първи път (видно от наличната по делото справка картон на водача), както и че
6
несъставомерните вредни последици върху пострадалия автомобил не са на значителна
стойност. При това положение наложената на жалбоподателя санкция в размер на 80 лв. се
явява завишена спрямо обществената опасност на осъщественото от него нарушение, като
същата подлежи на ревизиране до минималния размер, предвиден в приложимата
санкционна разпоредба. По изложените съображения атакуваното наказателно
постановление в пункт 2. следва да се измени в частта за размера на наложената
административна санкция „глоба“, като същата бъде намалена до предвидения минимум от
50 лева.
По въпроса за разноските.
В случая и двете страни не са се възползвали от процесуалната си възможност да
претендират разноски в своя полза, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-000364 от 17.01.2023 г., издадено
Д.Д.Д. на длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ в частта му по
точка 1, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Б. Х. П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-000364 от 17.01.2023 г., издадено
Д.Д.Д. на длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ в частта му по
точка 2, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Б. Х. П. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 80 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ от 80 лв. на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7