Р Е Ш Е Н И Е
№………./ …….11.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Д. МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1766 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове на И.Д.А., ЕГН ********** ***,
представляван от адв.Я. (ВАК), със служ. адрес: *** офис 1 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Г.М. Димитров №1, представлявано
от изп. директори М.и И., чрез адв. С. (САК) за заплащане на обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност“ за причинени от застрахован водач на МПС
вреди на друг участник в ПТП, както следва:
• в размер на 80 000 лв. за неимуществени вреди от
понесени телесни увреждания (разкъсване на далак до отстраняването му, контузия
на бял дроб, контузия на главен мозък, травма на дванадесетопръстника, счупване
на раменна кост и травма на радиален нерв, множество охлузвания), наложилото се
продължително лечение повече от година с три хирургични интервенции, психическа
травма довела до промяна в характера и страдания поради битовите затруднения и
ограничените социални контакти, резултат от нараняването, както и провокиран от
стреса безвкусен диабет.
• в размер на сбор от 3 584.95 лв. за имуществени вреди,
формирани от направени разходи за ползвано за лечението медицинско изделие
(заключваща плака), за медикаменти,
прегледи и изследвания по лечение на
телесното увреждане и психотравмата,
• обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от тези
главници, начислени за период от 12.09.2019г.(изтичане на срок за
разглеждане на претенцията на пострадалото лице от застрахователя) до окончателно изплащане на обезщетенията по банкова сметка *** с IBAN ***(клиентска
сметка на адв. Я.).
Ищецът(навършил пълнолетие в хода на
процеса), чрез упълномощен адвокат е основал иска си на твърдения, че водачът П.П., застрахован за управление на л.а
„БМВ 530Д" с peг. № ***** от ответното застрахователно дружество за риск
„гражданска отговорност”е предизвикал ПТП на 25.02.2018г., около 20.00 часа в гр. Варна,
като при управление на МПС в жилищен район в близост до училище на бул. В.
Левски, не съобразил конкретна обстановка при наличие на управляван от дете
велосипед като препятствие на пътя и не намалил скоростта докато настъпил удара
на пострадалия велосипедист. Сочи, че
след удара от автомобила, детето понесло множество телесни деформации и травми
при удара на тялото му в предната част на автомобила, които нарушили здравето и
наложили продължителното лечение. Непосредствено след инцидента в спешен
център, а после и в детска хирургия били
диагностицирани контузия на бял дроб, контузия на главен мозък, травма на
дванадесетопръстника, както и множество охлузвания, на 25.02.2018г. бил
отстранен разкъсан далак и апендикса, а на 02.03.2018г. е била оперирана и
фрактурата на раменната кост, фрагментите са наместени със заключваща плака и е
третиран увреден радиален нерв, като ръката била шинирана. Фиксиращото изделие
е било отстранено оперативно при нов болничен престой на 13.02.2019г. Лечението
наложило пълно обездвижване и прием на множество медикаменти. Въпреки
поредицата от лечебни процедури, изследвания и рехабилитация, проведени в
рамките на една година, за които били направени значителни разходи, ищецът
твърди, че здравето му не е възстановено в цялост, като е настъпило и
усложнение, изразяващо се в проява на безвкусен диабет.
Пострадалият излага и твърдения за болезнени
физически и психически изживявания, съпътствали ежедневието му от инцидента до
настоящия момент. Освен интензивните болки, страдания, неудобства и безсъние
поради принудителното обездвижване при болничното лечение, представителят
описва мъчително възстановяване в домашния условия, наложилото се непрекъснато
обслужване и подпомагане от близки за обличане, хранене, тоалет и хигиена,
загуба на тегло, прекъснати контакти с връстници и училищни занимания, промени
в характера и поведението на младежа, които не били преодолени въпреки
проведени психиатрични консултации. Сочи, че въпреки уведомяването на
застрахователя за породената отговорност на застрахования автомобилист, не е
било определено обезщетение за така понесените имуществени и неимуществени
вреди.
По същество адв. Я. пледира за уважаване на доказаната претенция в
цялост дори и при евентуално отчитане на съпричиняване на вредите. В подробни
писмени бележки излага доводи за установения с експертизата механизъм на
причиняване на увреждащия сблъсък преимуществено с противоправно поведение на
застрахования водач, който е можел да предотврати удара, ако е управлявал
автомобила със скорост в рамките на допустимата и своевременно е реагирал на
опасността, създадена при навлизането на велосипедиста на платното за движение.
Интерпретира събраните гласни показания и се позовава на заключенията на
медиците и психиатъра, потвърдили причиняването на множеството тежки телесни
увреждания и наложилото се лечение, както и понесените от ищеца неимуществени
страдания и направените имуществени разходи.
Моли съда да отчете наложените в практиката критерии за справедливо
обезщетяване на вреди с такъв обем и интензитет, оставили трайни негативни
последици за здравето и психиката на пострадалия. Позовава се на опровергаване
на възраженията за съпричиняване поради неупотреба на светоотразители, като сочи,
че дори и да бъде отчетена някаква степен на допринасяне към крайния вредоносен
резултат на поведението на велосипедиста, то търсеното от пострадалия
обезщетение като размер не би надхвърлило адекватно определена компенсация за
множеството увреждания, остатъчния дефицит в движение на крайник, загрозяващите
оперативни белези, които ще въздействат върху психиката на пострадалия
завинаги.
Ответното застрахователно дружество, оспорва претенцията като изцяло
неоснователна. Сочи, че застрахованият водач на л.а. „БМВ 530Д“ с peг. № *****
се е движил правомерно, в полагащата му се лента за движение, а опасността,
създадена от начина по който велосипедиста е пресякъл платното(внезапно и косо
на платното откъм паркова част) не е можела нито да бъде предвидена, нито да
бъде възприета навреме и обективно не е съществувала възможност за реакция на
водача за избягване на удара. Сочи, че поведението на самия ищец е в нарушение
на правилата за движение, защото е избрал неподходящо място(в непосредствена
близост до подлез, предназначен за пресичане на главен път с по три платна във
всяка посока), неподходяща скорост за включване в движението и без да се увери
че ще бъде забелязан в тъмна част от
денонощието (движел се с тъмни дрехи, без светоотразителна жилетка, без светоотразител
отзад и фар отпред на колелото) внезапно е създал опасността на пътя и сам е
предизвикал непредпазливо настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Евентуално сочи, че дори и водачът също да е допринесъл непредпазливо за
настъпване на ПТП, велосипедистът е създал предпоставките за опасната ситуация
и съществено е улеснил причиняването на вредоносния сблъсък и интензивността на
уврежданията. Оспорени са и твърденията за причиняване на страдания с
посочената продължителност и интензитет, настъпването на усложнението диабет,
остатъчните последици от травмите и
психическите промени, както и направените разходи за лечение. Оспорват се размерите на всяка от
претенциите, като търсения еквивалент на неимуществени вреди се сочи като
надхвърлящ справедливо обезщетяване в сходни случаи на увреждане и
социално–икономическа обстановка към момента на събитието.
По същество пълномощникът на ответника пледира бланкетно за отхвърляне
на оспорената претенция.
По делото не е депозирано становище на ДСП- Варна, уведомена по реда на
чл. 15 ал.6 от ЗЗД.
Насрещните страни претендират и за определяне и присъждане на разноски
по делото, уточнени в списъци по реда на чл. 80 ГПК (л. 356 и л. 204), като
размерът на хонорара на адвоката на ищеца е оспорен като прекомерен в
предварително становище на ответника (л. 318).
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били разрешени в нарочно определение
№260743/12.07.2021г.(л.193). Окончателната правна квалификация и
по-подробно изложение на твърденията и възраженията на страните се съдържа в
доклада, обявен за окончателен в първото открито съдебно заседание (л. 320) по
проекта, възприет от страните без възражения (л.195).
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Няма спор между страните относно наличие на
валидно застрахователно правоотношение,
признато въз основа на регистрирана полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите № BG30117002979175 за управление на лек
автомобил марка „БМВ 530Д" с peг. № ***** с период на действие до
30.11.2018г., сключена със застрахователя ЗАД „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД.
В хода на приключилото ДП 86/18 г. по описа
на ОД МВР Варна са съставени удостоверителни документи относно констатираните
обективни факти при оглед на местопроизшествие: протокол за оглед и фотоалбум,
видео материал на електронен носител и възпроизвеждането му в албум за ПТП,
справка от архив на тел. 112 с електронни записи и протокол за ПТП с пострадало лице.
Документите, съставени на местопроизшествието се ползват с доказателствена сила
за обстоятелства, възприети пряко от длъжностно лице – съставител по отношение
на констатираното положение на участвало в инцидента МПС, ранения от него човек
и конкретното състояние на пътната инфраструктура (Решение № 24 от 10.03.2011
г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК,
Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК,
Определение № 870 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1436/2013 г., I т. о.,
ТК). Според удостоверените следи ударът е настъпил в гр. Варна на 25.02.2018г., около 20.00ч. на
осветен участък в трета най-лява лента на бул. В. Левски в района на стадион Варна
до фирма Сектрон, между л.а. „БМВ 530Д“ с peг. № *****( управляван от
застрахования водач П. в посока към център) и велосипедист, пресичащ платната
за движение напречно отдясно наляво. Допълнително обстоятелствата по
поведението на двамата участници съдът установява по показанията на трима
очевидци(застрахования водач и пътник в неговия автомобил и водач, управлявал
МПС непосредствено след застрахования).
Тримата свидетели излагат съвпадащо описание
за движението непосредствено преди ПТП: двата автомобила се движели с
равномерна скорост при дистанция от около 50 м. в средно платно на трилентов
път, с включени къси светлини и при осигурена от улично осветление видимост и
начало на лек снеговалеж. Велосипедистът
е навлязъл внезапно на платното в район на подлез в непосредствена близост до
стълбище – продължение на паркова алея, като бил облечен с тъмни дрехи и бил възприет
като движещ се силует от св. В.(обяснил, че управлява своя автомобил със
скорост 50 км.ч.) непосредствено при навлизането му на платното до последвалия непосредствено
удар с предния автомобил. Свидетелите П.(застрахован водач и съпругата му)
сочат, че не са забелязали велосипедиста до внезапната му появата му на
платното, непосредствено преди удара в средна лента, като водачът за 1 секунда
успял само да извие волана в дясно. Ударът в дясна част на автомобила последвал
с интензитет, достатъчен да отхвърли тялото на велосипедиста и счупените
детайли напред и в дясно (както са описани от св. В.) като автомобилът, вече след
задействана рязко спирачка, спрял по инерция в дясната лента. Допълнително
свидетелката П. пояснява, че са се движели със скорост не по-висока от 50
км.ч., но непосредствено преди този участък са изпреварили друг по-бавно движещ
се автомобил и са продължили движение именно в средната лента на пътя, където
внезапно се оказал велосипедиста.
Тези обстоятелства са интерпретирани с прилагане на специални знания от назначения
от съда автоексперт. Съдът възприема извода относно механизма на сблъсъка на превозните
средства, описан от вещото лице М. като
основан на физични закони, механизми на взаимодействие на предметите и
обективни находки на местопроизшествието (мястото и интензитета на повредите
върху вещите, разположение на следите след удара, състояние на пътя,
характеристики на платното), както и обективни измерители на обичайно време за
реакция и възможности за възприятие на опасност при автомобилно движение.
Експертът обсъжда различни варианти, според данните в свидетелските показания,
и категорично заключава, че обективните следи (намерени отломки и фиксирани от
видеокамера положение на тяло на велосипедиста и крайно положение на спрелия
автомобил) изключват достоверността на посочената от П. скорост на движение на
автомобила. Изводът за движение с 76км.ч. убедително е обоснован като
единствено обективно възможен, а и съответства на описаното от свидетелката
по-ранно изпреварване на „по-бавен“ участник, и посочената равномерна скорост
от 50 км.ч. на останалия втори в колоната св. В.. Автоекспертът е обсъдил и
интензивността и посоката на „разпръскването“ на следите от удара и е обосновал
убедително скорост от 15 км.ч. на велосипедиста, съответна на навлизане в
пътното платно след преминати стълби от парковата зона. Съдът кредитира изцяло
така изготвеното заключение, като намира, че разминаването на извода на вещото
лице и свидетелските показания на П. е резултат от субективните им възприятия,
отклоняващи се от обективно достоверни констатации.
При съвкупната преценка на заключението и
обсъдените от експерта гласни и писмени доказателства съдът приема за установен
следния механизъм на причиняването на уврежданията на пострадалия: лява част на
тялото на велосипедиста понася директен удар при взаимодействие с предна дясна
част на л.а. „БМВ 530Д" с peг. № *****, и при падане след отхвърлянето му
на платното. Ударът е настъпил в средно платно на трилентов път на булевард в
жилищна зона с допустима за движение скорост от 50 км.ч., без в непосредствена
близост да се намират някакви обозначения за зони с повишена опасност (училище,
детска площадка или др. подобни) и без обозначена пешеходна пътека, но в
близост до действащо пътно съоръжение за
безопасно пресичане (пешеходен подлез, свързващ жилищен квартал с паркова зона
като продължение на стълбище и алея). Велосипедистът е бил видим за водачите на
пътя извън светлинно петно на фарове при къси светлини, тъй като макар и да не
е бил облечен със светотразителна жилетка (която значително би повишила
видимостта) е управлявал велосипед, върху който са били поставени
светоотразителни елементи. Вещото лице е категорично, че фиксираните в
снимковия материал при огледа върху останките от велосипеда странични
полумесеци на спиците на колелото служат именно за отразяване на светлината при
напречно движение спрямо светлинния източник и водачите са могли да възприемат
такъв пресичащ велосипед в тъмна част от денонощието като движещи се
окръжности. Съответно велосипедистът е
можел да бъде забелязан от застрахования водач още преди появата му в средна
лента за движение, като не е съществувала обективно препятствие ограничаващо
възприемането му като силует над подлезното съоръжение и на ширината на
тротоарната площ, непосредствено преди навлизането на пътя (дори по-отчетливо
от сянката, забелязана от водача на следващия автомобил). От момента на
достигане на платното и двамата участници в ПТП категорично са можели да се
възприемат взаимно, като са имали време за реакция от 1.1 секунда. Според вещото
лице обаче велосипедистът не е можел да прецени точно скорост на движение на
автомобила(която е надвишавала разрешената за този участък), докато водачът
вече е можел да се убеди, че на пътя навлиза друго ППС, а не пешеходец.
Съответно поради завишената скорост на движение, опасната зона за
спиране(71.66м) на автомобила е надхвърлила отстоянието до точката на ПТП и
водачът се е оказал в техническа невъзможност да избегне удара. Обратно, при
движение с разрешената скорост от 50 км.ч. в рамките на времето за реакция от
действителното възприемане на опасността, отстоянието между двете ППС би
позволило поне два технически варианта на спасителни маневри - аварийно спиране
в средната лента или отклонение в дясно (обратно на посока на вече предприето
пресичане) и разминаване с продължаващ движение без промяна в ляво велосипед.
Налага се извод, че поведението на водача на МПС се оказва решаващо за
осъществяване на сблъсъка, макар че конкретната опасност е създадена от
велосипедиста. Велосипедистът е игнорирал осигурената възможност за безопасно
преминаване на широкия булевард (с две трилентови платна и разделителен
затревен остров) за достигане до насрещната жилищна зона(където се намира и
велоалеята, обслужваща този район на града) и вместо през подлеза е продължил
движението си през платната, въпреки видимо вече за него приближаване на
автомобила. Необоснованата му преценка обаче не би осуетила възможността му да
довърши безопасно рискованото пресичането, ако скоростта на МПС бе в рамките на
разрешената. Невъзможността за предотвратяване на вредоносния резултат от
опасната маневра е следствие от
превишаването на скоростта на автомобилиста и недостатъчното внимание към
крайпътната зона, където приближаването на велосипедиста и намерението му да
пресече платното е можело да се забележи още в зона на уличното осветление. Изключването
на небрежността на който и да е от участниците разкъсва причинно-следствената
верига, затова съдът признава принос в причиняването на самото ПТП като
вредоносно събитие от двамата водачи: велосипедистът не се е съобразил с
изискването за по-ясно свое обозначаване със светотразителна жилетка, което би
засилило внимание на водачите на пътя много по-рано и е поставил начало на
причинно–следствената верига като е провокирал опасната ситуация на необичайно
пресичане през платно, а не през подлез, но и водачът не се е съобразил с
ограничение на скоростта в жилищен район, наложена именно поради предвидимите
по-високи рискове от внезапно възникващи опасности. Приносът на пострадалия не
може да бъде изцяло отречен, тъй като въпреки увеличената скорост времето за
реакция на автомобилиста значително би се увеличило, ако велосипедиста не се
беше появил само като силует (очертан само от светоотразители на колелета), а
като ясна човешка фигура на водач на ППС още преди да достигне осветената зона
до подлеза. Именно необичайното за такъв
булевард включване в движението на нов участник е било възприето късно без да
позволи на водача своевременно да намали скоростта или да промени посоката на
движение със спасителна маневра. Така ударът е настъпил като пряко следствие
както на превишената скорост на автомобилиста, така и на неправилното пресичане
от недостатъчно обозначен за тъмна част от денонощието велосипедист.
За интензитета и характера на последиците от
понесения удар ищецът се позовава на
медицинската документация от проведено лечение, която е допълнително
интерпретирана от назначени от съда медицински експерти.
Съдебният лекар потвърждава, че още при
приема на пациента в спешния център непосредствено след катастрофата са били
установени множество телесни увреждания, които тялото на велосипедиста е
понесло в областта на гръдния кош, левия горен крайник и корема, кореспондиращи
на установения от автоексперта удар в предна дясна част на МПС. Ендокринологът
е категоричен, че макар и да не е отразена в документацията, несъмнено пострадалият
е понесъл и черепно-мозъчна травма от вида на леко мозъчно сътресение,
достатъчно да засегне мозъчните структури на хипофиза и хипоталамус, чието
нарушено функциониране е причинило проява на специфична форма на безвкусен
диабет. Вещите лица посочват като пряко следствие от този удар контузия на
гръдния кош, контузия на белия дроб, контузия на корема, разкъсване на далак,
контузия на задстомашна жлеза, кръвоизлив и
хематом в стена на дванадесетопръстник, кръвонасядания по стена на тънки
черва, контузия на лъчев нерв на ниво лява мишница, счупване на лява раменна
кост. Установените за пръв път при приема в лечебното заведение след ПТП
симптоми на ендокринното заболяване са от вид, който изключва съществуването му
по-рано, а и вещото лице потвърждава, че тази форма на диабета(за разлика от
по-популярната форма на „захарен диабет“) се причинява и при лека травма в
областта на главата, която може и да не се отрази на скенер, но несъмнено е
потвърдена с проведените изследвания при болничния престой. Медиците са
установили адекватно проведено лечение на всички телесни увреждания, продължило
около година. Първоначалното комплексно хирургично лечение на
животозастрашаващите коремни травми и фрактурата на крайника са проведени на
25.02.18г., като е била напълно отстранена слезката на пациента и е овладяна
кръвоизливната анемия, а на 02.03.18г. оперативно е фиксирано счупването със
заключващо устройство. При този първи болничен престой е започнало и комплексно
медикаментозно лечение на диабета и увреждането на нерва. След престоя в
болницата до 13.03.2018г е последвало домашно лечение, като крайника е бил
обездвижен и движенията на пациента ограничени до около 4 месеца, когато
последвала втората хирургична интервенция за отстраняването на фиксиращия
материал. Последвал възстановителен процес от още близо 6 месеца, до общо 1
година от увреждането, през която продължило медикаментозното лечение, до
овладяването на острото състояние на диабета и предотвратяването на
хронифицирането му, съпътствани от физиотерапията и рехабилитацията на лявата
ръка до възстановяване на основен обем на движението на крайника. Използваните
медицински изделия, за които е бил издаден талон и лекарствата, закупени по
предписания на лекуващите различните увреждания лекари, представени от ищеца
като приложения към исковата молба, според експертите изцяло съвпадат с
изискваните от съвременната лечебна практика и са приложени ефективно за
комплексното лечение на описаните травми. Към настоящия момент лекарите са
констатирали пълно възстановяване от временно опасните леки и средни увреждания
(травмите на мозъка, рамото, гръдните и коремните органи) след отстраняване на
далака; овладян и неналагащ медикаментозно лечение диабет(оставащ като
разстройство на здравето, изискващо наблюдение за предотвратяване на обостряне
при нова провокация), остатъчен траен дефицит в разгъване на лява длан
(изключващ само по-фини движения, но не и обичайни ежедневни дейности) и
загрозяващи оперативни белези по лява мишница и корем. Вещите лице потвърждават,
че комбинираната травма се характеризира със значителни по интензитет и продължителност
болки и страдания, лечението също е продължително с множество манипулации и
хирургични интервенции с болничен престой, които сами по себе си също обуславят
изразен болкови синдром, неудобство и дискомфорт, наложителна промяна в бита,
диетата, съня и качеството на живот. Комплексното засягане на множеството
органи и системи, включително централна нервна система са наложили и продължително
обгрижване на пациента в болнични и домашни условия, продължило не по-малко от
година. Вещите лице не посочват нужда от
допълнително лечение, като считат че ограничението в движението на китката не
би могло да се преодолее, а развитието на диабета е било овладяно.
Данните, съобразени от вещите лица по
документацията в журнала от прием в спешния център и историята на лечението на
пациента и личното освидетелстване към момента на даване на заключението се
потвърждават от показанията на свидетелите А. (майка на пострадалия). Те са
последователно изложени, няма противоречие в спомените за времето на настъпване
на събитията, описвани от свидетелката, която е имала непосредствени и трайни
впечатления от ежедневието на пострадалия. Свидетелката потвърждава факта на
силно изживени болки при първоначалния прием в болницата, където лично е придружавала
пострадалия от деня на произшествието и особено след първата операция и
извеждането му от наблюдение в реанимация, където пролежал до втората
интервенция поради опасения от усложнения. Майката споделя за споделеното от
сина й нежелание за живот като реакция на непосилните за него изживявания и
положените от близките му усилия да повдигат духа му. Съдът кредитира
показанията на свидетелката и по отношение отражението, което силните болки и
комплексното увреждане, и особено симптоматиката на диабета (повишеното отделяне
на урина и ползването на уринатор) са дали на общото състояние на сина й,
загубил над 10 кг само за болничния престой, изписан без да може да се движи
самостоятелно(„на количка“). Свидетелката описва съзнателното ограничаване на
контактите с връстниците му и след връщането му у дома, където грижите за
ежедневни дейности по хигиена (тоалет, къпане) налагали съдействието на
близките; загубата на нощния сън; притесненията за неблагоприятно развитие на
лечението, провокирани от внезапно обостряне на болезнени усещания в различни
вътрешни органи; периодичните изследвания и консултации с различни специалисти;
приема на значителното количество медикаменти; нуждата ежедневно да следи приема
на течности и специална диета. Допълнително синът й провеждал различни
рехабилитационни процедури за възстановяване на движенията на ръката както при
специалист, така и в домашни условия, като при посещения за иглотерапия получил
и психотерапевтични консултации за овладяване на тежките депресивни състояния,
проявяващи се особено силно когато грижите за здравето му налагали да се
въздържа от обичайните занимания на връстниците му(изостанал в училище,
пропускал празненства, загубил постигната с активни спортни занимания добра
физическа форма).
Показанията на и св. Д. (близък приятел)
също очертават сериозно засягане на
самочувствието и ежедневието на пострадалия. Освен най-общи впечатления
от изпитвани болки и затруднения в движението при престоя в болницата, където
посетил приятеля си след извеждането от реанимацията, свидетелят описва отчаянието на младежа,
останал в дома си на легло, загубил надежда за възстановяване на ръката,
затрудненията му след връщането му в училище, промяната в характера му и
бавното възвръщане на самочувствието с напредването на оздравяването му и
възстановяване на спортните му занимания и наваксването на пропуснатия учебен
материал. Свидетелят потвърждава, че и понастоящем приятелят му се оплаква от
болките в китката и ограничената възможност да ползва ръката си както преди,
особено при вдигането на тежестите и опасенията му от нови травми при
тренировките.
Съдът възприема като достоверни показанията
на двамата свидетели относно психическия срив и проявила се съществена разлика
в поведението на пострадалия, изживяна постепенно и преработена психически
наред с възстановяването на физическото
здраве. Описаните от свидетелите впечатления за начално отчаяние,
безперспективност, липса на желание за възстановяване, мъчително изживяване на
безпомощност и зависимост от грижи на близки, избягване на контакти и
самоограничаване в общуването с връстници, които постепенно за период от
година, година и половина са били преодолени, съответстват на заключението на
експертът – психиатър. Вещото лице, съпоставило данните от документацията за
психологичното консултиране на пациента и личния преглед на ищеца, е установило
развитието на разстройство на адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция,
която е преодоляна за няколко месеца без трайни последици за личността.
Характерните последици от изживения
инцидент в емоционалната и волевата
сфера като тревожни и депресивни
симптоми( потиснато настроение, нарушен нощен сън, депресивни идеи за безперспективност,
малоценност, неизлечимост, понижена мотивация) според експерта са пряко
следствие на стресогенния житейски фактор на преживяното ПТП и последвалото го
медицинско лечение на травмите, а приложените психотерапевтични сеанси (10 бр.)
са имали положително влияние върху състоянието на пострадалия и са подпомогнали
възстановяването на психиката без да се развие по-тежката форма на депресивно
разстройство.
В заключение, съдът приема за установени
като пряко причинени от противоправното поведение на застрахования водач и
съпричинени с поведение на пострадалия,
както комплексът от телесни увреждания, засегнали основни системи в
организма, така й съпътстващите го негативни изживявания като значителни по
интензитет болки и неудобства от наложителния начален болничен престой, трите
операции и домашното лечение, обездвижването и възстановяването на движенията
на ръката и съществената промяна в начина на живот до овладяване на диабета в
рамките на поне една година, така и ограничените до период от около шест месеца
симптоми на начална остра стресова реакция, последвани от постепенно
преработване на разстройството на адаптацията, изразени чрез тревожност,
безпокойство, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране
на бъдеще и свръхценни идеи от депресивния кръг смутили социалното функциониране и изява на
личността. Трайното остатъчно затруднение в движението на китката, загубата на
слезката (орган, чието водещо значение в имунната защита на организма е общо
известно), оперативните белези и потенциалната възможност за възвръщане на безвкусния
диабет обаче и за в бъдеще ще пораждат ако не физиологични, поне емоционални
негативни изживявания и модифицират поведението на ищеца като пряк резултат от
събитието, причинено от застрахования водач.
При
така установените факти, съдът намира претенциите на ищеца за частично
основателни по следните правни съображения:
По делото е представено постановление от
07.10.2020г по ДП 86/18 г. по описа на ОД МВР Варна, с което е приключило
разследването на престъпен характер на поведението на двамата участници в
пътния инцидент без установяване на престъпно поведение. Това произнасяне не
препятства установяването на гражданско-правни последици на същото
поведение(ТРОСГК № 142 от 1.XII.1966 г. по гр. д. № 112/66 г. на ВС), а
доколкото в настоящия процес няма новооткрити доказателства (разпитани са
същите лица, които са дали показания и пред разследващите органи и вещите лица
са ползвали същия предмет на изследване). Само разликата в заключенията на
вещите лица, които не могат да се ползват извън процеса, в който да събрани, не
могат да послужат за мотивиране на промяна на изводите на разследващите органи,
съответно не би могло да се установи и основание за повторното им сезиране. За
разлика от наказателната отговорност, която се основава на субективните възможности
на дееца да предвиди последиците от поведението си, в гражданско правен аспект
значение имат и непредвидими за делинквента резултати, поради което и интерпретацията
на неположената грижа в достатъчен обем за да се осуети засягане на чужд интерес
като основание на гражданска отговорност може да се различава от престъпната
небрежност.
Съдът установява, че поведението на
застрахования водач не е било съответно на изискванията на специалния ЗДвП, тъй
като скоростта за движение на управляваното МПС не е била съобразена със
забрана за превишаване на ограничение на скоростта от 50 км.ч. в населено място
(чл. 21 ЗДвП) и именно това е ограничило възможността за избягване на удара
след възникване на опасната ситуация от момента, в който пресичащият
велосипедист е можел да бъде възприет обективно при необходимата степен на
внимание към крайпътната зона, което съдът отчита до непосредствено осветената
част от пътя в непосредствена близост до подлез. Не може от водача да се
изисква повишено внимание за опасности характерни за движение във вътрешността
на жилищен квартал с учебни заведения и детски площадки, тъй като този булевард
е предназначен за главен подстъп към централни градски зони и е ограничен от
жилищния квартал с допълнителни помощни платна, а за пресичането му са
предвидени специални подлезни съоръжения именно на местата, където завършват
паркови пешеходни алеи (в случая такова е стълбището откъм зона на
Парк-паметника). Затова и вниманието на водачите по булеварда е следвало да се
ангажира допълнително от другите участници в движението, ако навлизат на
платното без да използват кръстовища. В случая това е станало най-рано при
позиционирането на велосипедиста напречно на платното, тъй като едва тогава
страничните светоотразителите на движещите се колела биха индикирали опасно
намерение за неправилно пресичане. Липсата на по-ярки обозначения (излъчващ
светлина източник и светотразителна жилетка) е препятствала възприемането на
велосипедиста като потенциална опасност в по-ранен момент (още при движението в
неосветена паркова зона). Въпреки това обаче, по делото не се опроверга
законовата презумпция за вина(чл.45 ал.2 ГПК), тъй като макар и до навлизането
на платното опасното поведение на велосипедиста(заобиколил подлеза, за да
пресече булеварда) да е било непредвидимо, то все пак е било предотвратимо при
спазване на ограничението на скоростта, а нарушението на правилата за движение
не може да се квалифицира като полагане на дължимата грижа. Затова и както възражението за пълна липса на
отговорност на водача, респективно и за самоувреждане на пострадалия поради
изключване на поведението на застрахования от причинно-следствената верига са
неоснователни.
Съдът отчита, че отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, поради
което и дължимото за това застрахователно събитие обезщетение следва да покрие
справедлив еквивалент на вреди, понесено от увредения като нарушения на
негативен кредиторов интерес(чл. 45 ЗЗД). Такива са настъпили както в
имуществената, така и в неимуществената сфера на пострадалия в обема на доказаните увреждания на здравето и вече
изживени страдания и тези, които със сигурност пострадалия ще търпи
неограничено в бъдеще. Не се установява приносът на пострадалия да се отнася не
само към самото провокиране на увреждането, но и да представлява допълнително
привнесен елемент, увеличаващ тежестта на последиците от съпричинения
удар. Поведението му след инцидента е
изцяло добросъвестно и обективно е довело до ограничаване на вредоносните
последици. Затова съпричиняването следва да се отчете в степента на приносът на
велосипедиста, създал необратимата опасност на пътя, като предприел пресичане
на булеварда без да се съобрази с движението на автомобилите в нарушение на
най-общото правило за движение (чл. 5 ал. 1 т.1 и ал. 2 ЗДвп) и конкретното
изискване за включване в движението на пътно платно със скорост, позволяваща
пропускане на участниците, движещи се с предимство по платното с настилка (чл. 47 и 49 ЗДвП), както и особените правила
да управление на велосипед, каквито са задължението за използване на велоалеите
(чл.15 ал. 5 ЗДвП), до които достъп е осигурен през подлезното съоръжение за
пешеходно пресичане. Същевременно установеното наличие на светоотразители отстрани на колелата е
достатъчно за да бъде велосипеда управляван правомерно като ППС, а недоказаното
категорично наличие на светлинен източник, изискуем по чл. 79 т. 3 ЗДвП не би
променило разпознаваемостта при напречно навлизане на осветен от фаровете на
автомобилите участък. Съдът отчита, че ползването на светоотразителна жилетка
от велосипедист в тъмна част от денонощието е предвидено за извънградски
участъци според чл. 80 ЗДвП (Решение № 84 от 8.05.2019 г. на ВКС по н. д. №
276/2019 г., II н. о., НК), но и според вещото лице употребата й може да повиши
многократно разпознаваемостта на човешкото тяло и затова съдът отчита тази
практика само като препоръчителна по-висока грижа за собствения интерес в
градска среда, където уличното осветление е достатъчно за възприемане на
движение на обекти в непосредствена близост до платното. Както е посочено при
доклада по делото без значение за съпричиняването е поведението на родителите
на тогава непълнолетния велосипедист, тъй като те не са пострадали и
отговорността им има значение само като гаранти за отговорност, породена от
поведение на детето им (Тълкувателно
решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на
ВС).
При това положение съдът определя
съпричиняване на вредоносното събитие с принос на пострадалия от 20%, тъй като
избора му на начин на включване в движението е поставило обективно началото на
опасната ситуация, а липсата на по-добрата разпознаваемост (с жилетка и фар) е
осуетила ангажирането на съответно
повишено внимание от страна на автомобилистите още към момента на движението
през парковата зона. Комбинирането на провокиране на опасност, забележима едва
в рамките на време за реакция от 1 секунда е предопределило затруднението на
водача да предприеме спасителната маневра, която би била обективно възможна ако скоростта на МПС не
беше завишена. Съдът отчита критериите, изведени в трайната практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (ППВС 17/63 г , Решение № 121 от 6.11.2019 г.
на ВКС по т. д. № 2762/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 27.10.2020 г. на
ВКС по т. д. № 1376/2019 г., I т. о., ТК), изискващи преценка не толкова на
вина, каквато непълнолетните не носят, а на конкретно противоправно поведение
като обективна пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.
Оспорените разходи за лечение са доказани
изцяло, както с представените платежни документи, така и с констатациите на
експертите за необходимото им приложение. Сумите по представените фискални
бонове и фактури изцяло кореспондират на предявената претенция от 3584.95лв., а
датите и видовете на разходите съответстват на установените като необходими за лечението на ищеца
медицински изделия, лекарства, консумативи, изследвания и терапевтични
процедури. В случая е без значение, дали разходите са поети с лични средства на
непълнолетния или са заплатени за негова сметка от близките му, доколкото
имуществената му сфера би била накърнена еднакво с лишаването му от наличен
актив или с повишаване на задължение с регресно вземане на платеца. Претенцията
за понесени имуществени загуби следва да се уважи до размер от 80% от сумата
или до 2867.96лв., а за горницата до 3584.95лв да се отхвърли поради
основателното възражение за съпричиняване.
Съдът намира за категорично установени и
комплексните телесни увреждания, психическия стрес от злополуката с
продължителни страдания в порядък и интензитет, типични за такива увреждания,
съпроводени с поява на безвкусен диабет като трайно влошаване на здравето,
пълна загуба на далака и остатъчен дефицит в движение на китка. Освен типичен
болкови синдром, силно изразен в началния етап и с по-ниска интензивност при възстановяването
до една година от инцидента, съдът оценява значителната промяна в битовите
навици и качеството на живот докато е провеждано медикаментозно лечение на
диабета и пропуснатите възможности за общуване с връстници и нуждата от
допълнителна подкрепа в обучението, както и ограниченията на дотогавашните
спортни занимания, ангажирали интересите на младежа. Не може да се пропуснат и
симптомите на острото състояние на стресовата реакция и отрицателното
въздействие върху личността на развиващите се тревожно-депресивни черти и
развилите се в рамките на обичаен срок за адаптация страхове за здравето в
бъдеще. Съдът отчита за определяне на размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, наред с тези
конкретни характеристики на вида и степента на увреждането и
възстановените възможности на
пострадалия да продължи с преработването на този сравнително начален етап от
живота си негативният ефект от спомена за вредоносния инцидент и да го замени с
нови позитивни емоционални преживявания (прехвърлил е интереса си от велосипеда
към управление с повишено внимание на автомобил).
Тези
обстоятелства мотивират съда при определяне на размера на неимуществените вреди
в размер около средния според установените в практиката на съдилищата
обезщетения, обичайно свързвани с комбинирани
травми, загуба на далака и остатъчни непреодолими с лечение дефицити във
функции на крайници (Определение № 566 от 30.10.2020 г. на ВКС по т. д. №
2851/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 664
от 29.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2699/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 136 от
15.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2130/2014 г., I т. о., ТК). Доколкото
компенсацията за болките и страданията следва да се определи в паричен
еквивалент, съдът отчита като съответен на вида и интензитета им сума от
100 000лв. По-висок размер би могъл да се обоснове само при комбиниране с
по-тежки остатъчни последици или увреждания на психиката до промяна на
личността, каквито не се доказаха. Макар и принципно да съществува вероятност
от други негативни последици поради отстраняването на орган със значение за
имунитета и понастоящем овладения диабет, по делото няма доказателства в
конкретния случай да са настъпили такива. Съдът приема, че на този етап при
определяне на обезщетението по справедливост следва да бъде отчетена липсата на
такива негативни последици, поради което в размера, определян от съда, не
следва да се включват евентуални бъдещи заболявания или увреждания, а само
обоснованите притеснения за здравето, които ще съпътстват живота на младежа
занапред.
По този начин съдът преценява, че е постигнат справедливият баланс между
претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без
обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалия. Съдът отчита и действащите към момента на застрахователното
събитие завишени размери на лимитите на минималните застрахователни суми
(Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК,
решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
много други), като критерий за обществена оценка за стойността на накърняване
на лични права, като възприема размер значително надхвърлящ сумите, определяни
при събития с подобен резултат при по- ниски нормативни лимити на покритие. От
така определената сума, застрахователят не следва да покрива част, съразмерна
на съпричинения резултат(20 000лв), но липсват доказателства за предложено
обезщетение от поне 80 000 лв. Претенцията следва да се уважи в този справедлив
размер, който съответства и на сезирането на съда.
При направения извод за основателност на
предявения иск с правно основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главниците за лихва,
считано от предявяване на исковата молба. Към този момент несъмнено
застрахователят вече е бил поставен в забава и няма данни за наличие на
обстоятелства, които да го освобождават от отговорност за нея до окончателното
изплащане на обезщетението по посочена от ищеца банкова сметка.
***чалото на процеса, без да е посочил
причини за освобождаване от нея. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя
на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените вреди се ограничи
до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на
уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая няма спор, че претенцията от
пострадалия е била предявена на 20.08.2019 г. и застрахователят е отказал да
определи обезщетение още на 22.08.2019г. Следователно още от този момент
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законна лихва занапред. Отделно от
това, независимо от обстоятелството, че за периода за разглеждане на претенция
застрахователят не е в забава на осн. чл. 497, ал. 1 от КЗ, за този период той
дължи и законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, като част от компенсаторното обезщетение, формиращо
застрахователна сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, но следва да ги покрие само
за период от уведомяването му за настъпилия покрит риск (Решение № 128 от 04.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г.,
I т. о., ТК).
В заключение, съдът на основание чл. 84 ал.3
и чл.86 от ЗЗД и специалните правила на чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1
т. 2 КЗ намира за основателно и акцесорното вземане за покриване от страна на
застрахователя на забавата на делинквента и своята забава от посочения от ищеца
момент 12.09.2019.
Съответно
на този резултат, съдът разпределя и отговорността за разноските по делото.
Ищцовата страна претендира заплащане на
разноски, като в списъка по чл. 80 ГПК са посочени направени разходи за
събиране на доказателствата по делото (авансирани 800лв за експертизи и 15 лв
за разходи на свидетел), разноските по разглеждането на частната жалба по
процесуалния въпрос за пречка по движението на делото и заплатен адвокатски
хонорар. Представен е договор за предоставена адвокатска защита с удостоверено
получаване в брой на 3500лв. Минималният размер на възнаграждение за дело с
имуществен сборен интерес от 83584.95 лв възлиза на 3038лв. Като съобрази, че
производството са събрани значителен обем доказателства (три експертизи и две
групи свидетели, включително чрез прилагане на инструмент за международно
сътрудничество и видеоконференция), както и необходимостта от доказване на
деликта изцяло (за разлика от типичния случай на зачитане на установено с
разследване престъпно деяние) съдът намира възражението за прекомерност на хонорара,
надхвърлящ минимума за неоснователно. От общия размер на всички заявени в
списъка разходи, кореспондиращи на доказателствата за заплатените суми (4345лв) на ответника следва да се възложи
само част от 4308лв, съразмерна на основателната част от исковете
(82867.96/83584.95).
Частичната неоснователност на исковете
ангажира отговорността за разноски на
ищеца в съотношение 717.59/83584.95.
Според представения неоспорен списък и приложени към него доказателства
освен усвоените за плащане на вещите лица депозирани разноски от 500 лв,
ответникът претендира и за изплащане на удостоверен като получен в брой хонорар
на адвокат в размер на 2900лв и депозирани по сметка на съда на суми от 20лв за
разходи по явяване на призовани свидетели. Именно тези свидетели обаче са били разпитани
с видеоконференция и депозита не е изразходван, съответни подлежи на
възстановяване при поискване в 1 годишен срок, затова и не следва да се възлага
на насрещна страна. Общият размер на доказани плащания възлиза на 3400лв, от
които следва да се присъди само част от 29лв, съответна на отхвърлена част от исковете.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на
държавния бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово
дължими такси в размер на 3314.71лв ( сбор от 4 % от присъдени обезщетения от
80000лв и 2867.96лв).
По гореизложените съображения и на осн.
чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. Г.М. Димитров №1, представлявано от изп. директори М.и И. да
заплати на И.Д.А., ЕГН ********** ***, обезщетения по застраховка
„гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 25.02.2018г.,
в гр.Варна, причинено от застрахован с полица № BG30117002979175 за периода до
30.11.2018г водач на МПС „БМВ 530Д" с peг. № *****, заявени с претенция на
пострадало лице на 20.08.2019г, както следва:
• в размер на 80 000 лв.(осемдесет хиляди
лева) компенсация за неимуществени
вреди, резултат от съпричинени телесни увреждания (разкъсване на далак до
отстраняването му, контузия на бял дроб, контузия на главен мозък, травма на
дванадесетопръстника, счупване на раменна кост и травма на радиален нерв,
множество охлузвания), допълнително развил се
безвкусен диабет, наложилото се продължително лечение повече от година с
три хирургични интервенции и рехабилитации до възстановяване на движения с
изключение на дефицит при разгъване на китка, както и психически стрес, довел
до разстройство на адаптацията и страдания поради битовите затруднения и
ограничените социални контакти, резултат от нараняването, на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
• в
размер на сбор от 2867.96лв (две хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и
деветдесет и шест стотинки) компенсация за имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение (закупуване на медицинско изделие,
консумативи и медикаменти, изследвания, консултации, рехабилитации и терапии)
на същите съпричинени телесни увреждания, провокирано заболяване и психотерапии, на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД,
•
обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху всяка от тези главници, начислени за период от
12.09.2019г.(след отказ на застрахователя) до
окончателно изплащане на обезщетенията
по банкова сметка *** ***(клиентска сметка на адв. Я.), на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ,
вр. чл.84 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. Г.М. Димитров №1, представлявано от изп. директори М.и И. да
заплати на И.Д.А., ЕГН ********** ***, сумата от 4308лв(четири хиляди триста и осем лева), представляваща съразмерна
на основателна част от исковете част от общо направени разходи за водене на делото, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. Г.М. Димитров №1, представлявано от изп. директори М.и И. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд -
гр.Варна в Централна кооперативна банка
/ЦКБ/ клон Варна, BIC ***, IBAN ***, сумата 3314.71лв (три хиляди триста
и четиринадесет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща дължима по
делото държавна такса по
основателния размер на иска, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗАД „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“АД, че следва да представи на съда доказателства за заплащане на присъдена сума, като при пропускане на
7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде
издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена
и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ предявен от И.Д.А., ЕГН ********** *** срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. Г.М. Димитров №1, представлявано от изп. директори М.и
И. иск за присъждане на горница над
2867.96 лв. до 3584.95., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от същото
застрахователно събитие.
ОСЪЖДА
И.Д.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. Г.М. Димитров №1, представлявано от изп. директори М.и
И. сума от 29 лв(двадесет и девет
лева) представляваща част от направените от ответника по делото разноски, съответна на отхвърлена част от исковете, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
(чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК,
на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: