№ 52
гр. Б., 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на седемнадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20233210100743 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
като е образувано по предявена искова молба от „***“ООД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр.К. ул. ***, представлявано от управителя
Й. С., против ВБЕ-К.“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.Б., ул. ***, представлявано от Ж. М.-управител и цена на иска 106879,00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление
по чл.410 от ГПК-27.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответника, в указания от съда срок по чл.131 от ГПК не е подал писмен
отговор.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във вр.със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от заявителя *** ООД с ЕИК*** от гр. К., *** е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410,№192/28.07.2023г., като съдът е
уважил искането и е разпоредил за длъжникът ВБЕ-К. ЕООД с ЕИК*** да
заплати на заявителя сумата в размер на 13 471 лева главница, ведно със
законната лихва,считано от датата на депозиране на заявлението-27.07.2023г.
до изплащане на вземането,сумата в размер на 269,42 лева, представляваща
ДТ и сумата в размер на 300,00 лева адв.възнаграждение.
1
Заповедта е била връчена на длъжника, на 29.08.2023г., който в
законния срок е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
Въз основа на възражението, съдът със свое Определение №
605/06.11.2023г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за
съществуването на вземането си в 1-месечен срок.
Определението е било връчено на заявителя на 13.11.2023г.
Исковата молба е депозирана на 11.12.2023г.,т.е. в законоустановеният
срок, поради което съдът приема, че същата е своевременно подадена, от
надлежна страна.Разгледана по същество съдът намира и за основателна.
Ищецът твърди, че с дружеството ответник „ВБЕ-К.” ЕООД са имали
неформални договорни отношения по поддръжка на автомобилите, които
ответника използва от 2021-22г..
В началото, след ремонт или смяна на консумативи плащането се
извършвало веднага, но в последствие ищецът твърди, че започнало забавяне,
като в последствие дори не били заплащани ремонтните дейности.
Това наложило ищцовото дружество да прати покана, но резултат от нея
не бил постигнат.
Това мотивирало да бъде подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, на 27.07.2023г. в РС -Б..
В подаденото заявление е била претендирана сумата от 13 471 лв. по
неформален договор за ремонтни услуги.
Вземането произтичало от неформален договор за извършване на
ремонтни услуги на МПС-та на „ВБЕ-К.” ЕООД през 2022г. За извършените
от страна на ищеца дейности били издадени три фактури с № ***г. на
стойност от 660 лв., № ***г. на стойност от 2 124 лв. и № ***г. на стойност от
10 687 лв. или общо 13 471 лв.
В ИМ се твърди,че “ВБЕ-К.” ЕООД е признало , плащане по фактури, а
именно фактури по № ***г. на стойност от 660 лв., № ***г. на стойност от 2
124 лв. , но е оспорило задължението по фактура № ***г. на стойност от 10
687 лв.
Това е породило и правния интерес за ищеца да предяви настоящия
установителен иск за тази сума.
С ИМ е направено искане, на основание чл. 238 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение, в случай, че ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
2
поискал разглеждането му в него отсъствие.
Направено е и искане по доказателствата към настоящото дело да бъде
приобщено като доказателство ЧГД № 472/2023г. по описа на РС Б..
Съдът служебно е изискал прилагането на ч.гр.д.№472/2023г. по описа
на РС-Б..
Ищецът моли присъждане и направените по делото разноски.
В с.з.представя и списък с разноските по делото съгл.чл.80 от ГПК.
Ответника , в указания от съда срок по чл.131 от ГПК не е подал
писмен отговор.
Съдът е указал на ответника със своето определение за насрочване на
първото по делото с.з. от 08.02.2024г., че ще бъде приложена разпоредбата на
чл.133 от ГПК, т.к.в срока за отговор не е изразил становище по ИМ и не е
направил възражения.
Ответника, т.к. не е депозирал отговор и не е изразил становище по
исковата молба е загубил правото да изрази становище и да направи
възражения.
С писмена молба, заведена с вх.№1795/17.04.2024г. ответника е
депозирал становище по исковата молба и хода на делото,в която е посочил
че оспорва дължимостта на част от вземанията, /тези в размер на 2784,00лева/
като твърди, че ремонт не е извършен или че извършения е некачествен,
поради което е направил и доказателствени искания за назначаване на СТЕ.
Предявил е възлагане на разноските по делото,както и заявление за
постигане на споразумение ,за което е направил и искане за спиране на делото
на осн.чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и на осн.чл. 140б от ГПК евентуално
съдът да ги препрати към медиация.
Съдът с протоколно определение е оставил исканията без уважение,като
се е позовал на това че ответника е загубил правото да изрази становище и да
направи възражения.
Съдът е определил правната квалификация на иска по чл.422,във вр.с
чл.415, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 3 от ГПК, и на осн.чл. 146 ал.1 т. 5 от ГПК е
разпределил доказателствената тежест, като е указал, че върху ищеца лежи
тежестта на доказване, че между него и ответника съществува валидна
договорна обвързаност, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, а
длъжника има неизпълнени задължения към ищеца по договора; размерът и
вида на задълженията, датата на изискуемостта.
3
Не е налице спор между страните, че от 2021-2022г. страните са
поддържали търговски отношения, чийто източник е неформален-устен
договор, по който по възлагане от страна на ответника, ищецът е извършвал
ремонти дейности по автомобили, собственост на ответното дружество.
За целта автомобилите се доставяли в работилница на ищцовото
дружество в гр. К. където се извършвал ремонт,както и подмяна на различни
техни компоненти.
В началото, при първоначалният ремонт,смяна на консумативи и др.,
плащането се извършвало веднага,в последствие започнало забавяне по
плащането, като при последните два ремонта, през месец ноември
2022г.ответното дружество не заплатило извършените ремонтни дейности по
МПС-т.а. М., модел Спринтер с рег.№ ***, в размер на 13471,00 лева.
Дружеството в подаденото пред заповедния съд възражение е признал
дължимостта и е заплатил сумата в размер на 2784,00 лева по фактури №***
г. и №***г., но е оспорил дължимостта по фактура №*** г. на стойност
10687,00 лева.
Налице е спор относно дължимостта им в размера от 10687,00 лева.
В обобщение на горното съдът приема че за периода 2021-2022г. между
страните са поддържали търговски отношения,чийто източник е неформален
договор, като изхождайки от предмета на постигнатите помежду им,
очевидно устни договорености, а именно поемане на задължение от страна на
ищеца да извършва ремонтни дейности по автомобили собственост на
ответното дружество, в качеството му на възложител на тези ремонтни
дейности, както и поетото задължение ищеца да извърши ремонт или смяна
на консумативи, срещу съответно заплащане поето от ответника,като
възложител. То според съда договора има характеристиките на договора за
изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД в разновидността на договор за
услуга, поради което при уреждане на процесните отношения приложение
следва да намерят правилата относно договора за изработка, регламентирани
в ЗЗД.
Последният е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален
договор.
Той се счита за сключен с постигане на съгласие между страните по
него и създава задължения и за двете страни-за изпълнителя да изработи
нещо или извърши нещо на свой риск съобразно поръчаното, а за
възложителя-да приеме изработеното и да го заплати.Договорът е
4
неформален т.к. не е предвидена форма за неговото действителност.
Съгласно последния едно от основните задължения на изпълнителя е да
изработи възложеното му съгласно поръчката и в срок,без отклонения от
нея,така,че изработеното да бъде годно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение/чл.258,чл.261,ал.1 от ЗЗД/,като при отклонение от
поръчката -както ,когато изработеното не е съобразено с уговореното,поради
което в този смисъл не може да служи за негово договорно или обикновено
предназначение, така и когато отклонението между поръчаното и
изработеното не е толкова съществено и него прави негодно за обикновеното
или за предвиденото в договора предназначение, изпълнителят носи
отговорност, но за да възникне тази отговорност то последното следва да бъде
установено.
Именно поради това разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД вменява на
поръчващия като едно от основните му задължения да приеме извършената
работа-приемането обхваща два момента- фактическо получаване на
изработеното и признание че то съответства на поръчаното,в изпълнение на
което съгл.чл. 264, ал. 2 от ЗЗД той трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилното изпълнение,освен ако се касае за такива
недостатъци,които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно, т.е. ако се касае за скрити недостатъци,като
в този случай следва незабавно да бъде уведомен изпълнителя.
За установяване на релевантните към спора факти по делото бяха
събрани гласни доказателства.
Със свое определение съдът е приобщил като доказателства и
представените от ищцовата страна писмени доказателства-фактури, работна
карта, касови бележки за закупени резервни части, спецификация.
От показанията на разпитаните в с.з. свидетели се установи,че
ответното дружество е представяло за ремонт в сервиза на ищеца товарни
автомобили,които са пътували и извършвали превози в чужбина,в
Германия.За извършването на ремонтните дейности и смяна на резервни
части са ползвали фирми доставчици на авт.части и по автомобилите на
ответното дружество са поставяли изцяло нови резервни части.
Стойността на ремонта предварително е бил съгласуван с ответното
дружество и след одобряване на стойността от последното се е пристъпвало
към ремонт, като след приключването му били издавани работни карти, с
направено в тях описание на извършения ремонт и стойността на труда, след
5
което се издавало и фактура.
Като относно ремонта на процесния т.а. М. свидетелите заявиха, че
шофьора е чакал в сервиза приключването на ремонта ,след което
непосредствено, се е качил и е отпътувал за Германия.
Последвали разговори между двамата управителя относно плащането на
ремонта,имало заявление,ще постъпи плащане,като ответното дружество
,6м.след ремонта по постъпило заявление по Вайбър до ищеца, че микробуса
се е повредил в Германия, за което трябвало да бъде направен ремонт в
Германия с техни средства, с твърдения че ремонта би некачествен и
резервните части които ищеца твърдял че са сменени за нови не били
констатирани.
В кориците на делото са приобщени представени фактури за извършен
ремонт и труд.
Ответната страна не е оспорила съдържанието им.
Или въз основа на анализа на доказателствата, според които
дружеството ответник не е направил възражение за некачествен ремонт.
Обстоятелството, че по автомобила са се появили повреди, 6 месеца след
извършения му ремонт, автомобила е бил приет и е използван непосредствено
след ремонта,съдът приема,че ответника, в качеството му на възложител е
приел последния,с оглед на което в неговата правна сфера е възникнало
задължението му по договора да заплати уговореното възнаграждение за
извършената работа и приета работа по смисъла на чл.266,ал.1 от ЗЗД.
Направил е и признание, че ремонта е извършен напълно в
съответствие с възложеното, като извод за това съдът прави от показанията
на разпитаните в с.з. свидетели които заявиха, че автомобила непосредствено
след ремонта е бил приведен в движение и е заминал за Германия, като до
момента на предявяване на финансовите претенции към неговия собственик,
последния не е направил възражения относно състоянието му и извършения
ремонт,това се е случило едва след 6 месеца и то след като ищеца е предявил
претенциите си за заплащане на ремонта. Това дава основание на съда да
приеме,че възложителя,в случая ответника е прел, съобразил се е с
договореното, а именно че ремонта е осъществен по договорения начин,без
забележки и с онези конклудентни действия ,придружаващи фактическото
получаване на изработеното от които недвусмислено следва че е било налице
мълчаливо съгласие от последния за такова одобрение.
Наведените твърдения че ремонта бил лошо изпълнен или некачествено
6
изпълнен, съдът приема за неоснователни по изложените по -горе
съображения.
Дори и да е имало недостатъци в извършения ремонт, те са следвали да
бъда заявени. Такива в кориците на делото липсват. Едва когато ищеца е
направил искане за заплащане на ремонта, 6 месеца след него, ответното
дружество е направило възражения в тази насока.
Предвид на това съдът приема, че от страна на ответника е налице
задължение за заплащане.
Съдът въз основа на горното приема, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен така както е предявен.
Съдът приема, че при този ход на делото право на разноски има ищеца.
Последния претендира разноски в заповедното и исковото производство
в размер на 538,84 лева ДТ, за адвокатско възнаграждение в общ размер на
1100,00лева, или общо разноски в размер на 1638,84лева.
Съдът счита че възнаграждението за адвокат в размер на 1100,00 лева не
се явява прекомерно,съгл.чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, дори напротив според
съда последното е дори под минимално предвиденото.
Съдът приема,че на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото -в заповедното и исковото в
общ размер на 1638,84 лева.
Предвид изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ „ВБЕ-К.“ ЕООД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ***, представлявано от Ж. Х. М.-
управител, ДЪЛЖИ НА „***“ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. К. ул. ***, представлявано от управителя Й. М. С., сумата в
размер на 10687,00 лева,представляващо главница,ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК-27.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ВБЕ-К.“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. ***, представлявано от Ж. Х. М.-управител, ДА
ЗАПЛАТИ НА „***“ООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.
К. ул. ***, представлявано от управителя Й. М. С., сумата в размер на 569,42
лева разноски по ч.гр.дело №472/2023г. по описа на РС-Б. и сумата в размер
7
на 1069,42лева в исковото производство или общо сумата в размер на
1638,84лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8