Решение по дело №3763/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2852
Дата: 8 май 2018 г. (в сила от 15 февруари 2019 г.)
Съдия: Мая Бориславова Дамянова
Дело: 20181100503763
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2852/8.5.2018г.

 

гр.София, 08.05.2018г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд,  гражданско отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание на  двадесет и седми април  през  две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                    Мл.с.БОГДАН РУСЕВ

 

При  секретаря Илияна Коцева и прокурора......................., като разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№ 3763/2018г.., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

                    С решение от 01.02.2018г. по гр.д. №67308/2017г.  на СРС, 161 с-в. на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД П.Б.П. е осъден да върне на П.Б.В., Е.Т.Р., Ц.Н.Р. и И. А.К. държането върху наетия по договор за наем от 17.12.2012 г. недвижим имот-офис №4 в гр.*******.

                    Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.Б.П.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, като излага доводи, че е неправилен извода на първоинстнационния съд, че са налице предпоставките на чл.233 ал.1 от ЗЗД, както и че наемната връзка между страните е прекратена с осъществена между тях новация чрез сключване на нова сделка-покупко-продажба от 26.07.2016г., с който П.Б.В.,  и Е.Т.Р. са се задължил да му прехвърлят наетия имот т.е налице е изменение на основанието на държането.  Твърди, че няма неплатени наемни вноски, предвид извършеното прихващане с изплатената от него част от покупната цена на имота. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

                     Ответниците П.Б.П. е осъден да върне на П.Б.В., Е.Т.Р., Ц.Н.Р. и И. А.К. оспорват жалбата. Молят съда да потвърди обжалваното решение.

                    СРС е сезиран с иск с пр.осн.чл.233  ал.1 ЗЗД предявен  П.Б.П. е осъден да върне на П.Б.В., Е.Т.Р., Ц.Н.Р. и И. А.К.  срещу П.Б.П. за връщане от ответника на ищците на наетия по договор за наем от 17.12.2012 г. недвижим имот-офис №4 в гр.*******.             

                 Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и  допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника за необоснованост и  нарушение на материалния закон. Възникването и съществуването на наемно правоотношение между страните не е било спорно между страните и се установява от приетите доказателства-договор за наем от 17.12.2012г.. СРС е приел, че наемното правоотношение е прекратено чрез разваляне на договора, на осн.чл.5.1 от договора, без предизвестие, поради неизпълнение на наемателя - ответник на задължението си по т.6.1. от договора за заплащане на наемната цена за имота, платима на пето число на всеки текущ месеца за периода м.07.2016 г.-м.08.2017 г.

                   Фактическият състав на притезанието за обезщетение по чл.233 ал.1 от ЗЗД включва следните елементи: валидно възникнало и прекратено наемно правоотношение между страните, както и последващо неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта. Връщането на наетата вещ е двустранен акт, предприет по инициатива на наемателя и е негова доказателствената тежест да установи изпълнение на това облигационно задължение. Това не е направено по делото до приключване на устните състезания, като ответникът не оспорва осъществяваната от него фактическа власт върху имота С оглед на това предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

                   В жалбата ответникът се позовава на сключването на последващ предварителен договор за продажба, което обстоятелство е ирелевантно, предвид основанието на което е предявен настоящия иск. Ирелевантно е и обстоятелството, че впоследствие след като ответника вече е бил в забава за изпълнение на задължението му за заплащане на наемната цена е било направено прихващане на дължимата от същия такава с част от покупната цена на имота, предмет на предварителния договор. Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС досежно предявения на горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.

                    В съответствие с гореизложеното първоинстанционното решение е     валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.         

                    Така мотивиран, Софийски градски съд

            

Р  Е  Ш  И :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решението от  01.02.2018г. по гр.д. №67308/2017г.  на СРС, 161 с-в.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.