Р Е Ш
Е Н И Е
2852/8.5.2018г.
гр.София, 08.05.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публичното заседание на двадесет и седми
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с.БОГДАН РУСЕВ
При секретаря Илияна Коцева и
прокурора......................., като разгледа докладваното от съдия МАЯ
ДАМЯНОВА гр.д.№ 3763/2018г.., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 01.02.2018г. по гр.д.
№67308/2017г. на СРС, 161 с-в. на
основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД П.Б.П. е осъден да върне на П.Б.В., Е.Т.Р., Ц.Н.Р.
и И. А.К. държането върху наетия по договор за наем от 17.12.2012 г. недвижим
имот-офис №4 в гр.*******.
Срещу така постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от П.Б.П.. Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е неправилно, като излага доводи, че е
неправилен извода на първоинстнационния съд, че са
налице предпоставките на чл.233 ал.1 от ЗЗД, както и че наемната връзка между
страните е прекратена с осъществена между тях новация чрез сключване на нова сделка-покупко-продажба
от 26.07.2016г., с който П.Б.В., и Е.Т.Р.
са се задължил да му прехвърлят наетия имот т.е налице е изменение на
основанието на държането. Твърди, че няма
неплатени наемни вноски, предвид извършеното прихващане с изплатената от него
част от покупната цена на имота. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответниците
П.Б.П. е осъден да върне на П.Б.В., Е.Т.Р., Ц.Н.Р. и И. А.К. оспорват жалбата.
Молят съда да потвърди обжалваното решение.
СРС е сезиран с иск с
пр.осн.чл.233 ал.1 ЗЗД предявен П.Б.П. е осъден да върне на П.Б.В., Е.Т.Р., Ц.Н.Р.
и И. А.К. срещу П.Б.П. за връщане
от ответника на ищците на наетия по договор за наем от 17.12.2012 г. недвижим
имот-офис №4 в гр.*******.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на
въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба /чл. 269
от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника за необоснованост и нарушение на материалния закон. Възникването
и съществуването на наемно правоотношение между страните не е било спорно между
страните и се установява от приетите доказателства-договор за наем от
17.12.2012г.. СРС е приел, че наемното правоотношение е прекратено чрез
разваляне на договора, на осн.чл.5.1 от договора, без предизвестие, поради
неизпълнение на наемателя - ответник на задължението си по т.6.1. от договора
за заплащане на наемната цена за имота, платима на пето число на всеки текущ
месеца за периода м.07.2016 г.-м.08.2017 г.
Фактическият състав на притезанието за обезщетение по чл.233 ал.1 от ЗЗД включва
следните елементи: валидно възникнало и прекратено наемно правоотношение между
страните, както и последващо неизпълнение на задължението на наемателя да върне
вещта. Връщането на наетата вещ е двустранен акт, предприет по инициатива на
наемателя и е негова доказателствената тежест да установи изпълнение на това
облигационно задължение. Това не е направено по делото до приключване на
устните състезания, като ответникът не оспорва осъществяваната от него
фактическа власт върху имота С оглед на това предявения иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
В жалбата ответникът се
позовава на сключването на последващ предварителен договор за продажба, което
обстоятелство е ирелевантно, предвид основанието на което е предявен настоящия
иск. Ирелевантно е и обстоятелството, че впоследствие след като ответника вече
е бил в забава за изпълнение на задължението му за заплащане на наемната цена е
било направено прихващане на дължимата от същия такава с част от покупната цена
на имота, предмет на предварителния договор. Въззивният съд напълно споделя
мотивите на СРС досежно предявения на горепосоченото основание иск и на
осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
В съответствие с
гореизложеното първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.02.2018г. по гр.д. №67308/2017г. на СРС, 161 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.