Р Е Ш Е
Н И Е
04.08.2016 година, град Монтана
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание от 22.07.2016
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря С.С. и с участието на
прокурора........................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 324 по
описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.310 ал.1 т.6 ГПК, във връзка с чл.146 ал.2 от Семейния Кодекс.
Предявен е иск с правно основание чл.144 СК.
Ищцата М.Р.И. xxx твърди, че
Р.Н.И. е неин роден баща. С майка и Е. Й. И. са прекратили гражданския си брак,
считано от 09.04.2015 година – решение по гр.д.№ 70126/2015 г. На майка и са
предоставени за упражняване родителските права по отношение на нея. На баща и е
определен режим на лични контакти и месечна издръжка за нея от 90.00 лв.
Заявява, че е ученичка в
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Проф.Стефан
Стефанов” град Монтана, специалност „Строителство и архитектура”. Учи в ХІа
клас през учебната 2015/2016 година, дневна форма на обучение.
На 12.02.2016 година
навършила 18 години.
Има ежемесечни разходи за
храна, дрехи, учебници и учебни помагала, консумативи, които като разходи
възлизат на 300.00 лв. Няма възможност да работи и се издържа. Майка и полага
усилия за обучението и издръжката и, храна, облекло, учебници и т.н., но и е
извънредно трудно. Заплатата, която получава е около минималната, определена за
страната. Самата тя твърди, че изнемогва. Много от съучениците и понякога и
помагат, но се чувства неудобно и пренебрегната от баща и. За месечната и
издръжка са необходими поне 300.400 лв.Тези разходи се поемат само от майка и,
а баща и не участва по никакъв начин в издръжката и. Няма възможност да се
издържа от собствени доходи или собствено имущество, тъй като учебната и
програма е много натоварена и това не и позволява да работи допълнително.
Счита, че ответникът може да
заплаща по 105 лв. месечна издръжка, която е минималната такава, а сам
доброволно не желае да поеме част от тази издръжка.
Моли съда да постанови
решение, с което осъди ответника да и заплаща месечна издръжка в размер на 105
лв., считано от 23.02.2016 година до настъпване на причини за нейното
прекратяване, както и да и заплати направените по водене на делото разноски.
Ответникът Р.Н.И.,xxx срока
за отговор взема становище.
Заявява, че искът е допустим и не оспорва
обстоятелствата, заявени в исковата молба. Ищцата е негова дъщеря и са
разведени с майка и. Не оспорва и факта, че дъщеря му учи редовна форма на
обучение.
Не оспорва иска по основание
и размер и заявява, че ще заплаща издръжката в поискания размер от дъщеря му.
Заявява, че желае да сключи
спогодба.
С оглед становището в представения отговор на
ответника, съдът разпореди да бъде връчен същия на ищцата, която да изрази
становището си.
В
отговор на същото, на 27.06.2016 година, с вх.№ 4281 е постъпило Становище от М.Р.И.
xxx.
В него
сочи, че след като се не оспорва иска по основание и по размер от баща и и той
приема да заплаща издръжката в поискания размер, е съгласна да сключат спогодба
по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните, признанието на
иска по основание и размер от страна на ответника и на основание чл.315 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Безспорно
е установено, че ищцата М.Р.И. е дъщеря на ответника Р.Н.И., видно от Удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 76 от 16.02.1998 година на
Община Монтана и е навършила пълнолетие.
Безспорно е, че родителите на ищцата са
разведени.
Безспорно е, че през учебната 2015/2016 година
е ученичка в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
„Проф.Стефан Стефанов” град Монтана, специалност „Строителство и архитектура”.
Учи в ХІа клас, дневна форма на обучение.
Разпоредбата на чл.143 от СК сочи, че размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи и тези два критерия следва да се преценяват при условията
на кумулативност и в определените от
самия кодекс размери, но настоящият докладчик
счита, че основен фактор при определяне размера на издръжката следва да се
преценява доколко няма да бъде затруднен дължащия такава, тъй като възрастта му
и здравословното състояние позволяват реализирането на доходи, както за
задоволяване на неговите потребности, така и за възможността за нормално
физическо, психическо развитие и обучение на дъщеря му. Но в случая сме в
хипотезата на чл.144 СК, при която родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесет годишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Но не без
значение е и обстоятелството, какви са условията на живот, в насока на
непрекъснато растящите цени на стоки, услуги, лечение, такси и непрекъснатото
повишаване средствата, необходими за обикновено съществуване.
Ответникът не ангажира
доказателства досежно размер на реализирани месечни доходи, но направи
признаване на иска в пълния му размер и на посоченото основание, което обуславя
разбирането, че следва да изплаща издръжка на своето навършило пълнолетие
дете.
Действително задължението на
родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете до навършване на 20,
съответно 25 годишна възраст, когато учи в средно, полувисше или висше учебно
заведение, не е безусловно, каквато е задължението му към ненавършилите
пълнолетие деца, а само ако не съставлява особено затруднение за него.
В конкретният случай, на база
на представените по делото доказателства
не може да се направи съпоставка с възможностите на двамата родители да
дават издръжка на пълнолетното си и учещо в професионална гимназия, дневна
форма на обучение дете, с оглед не ангажирането на никакви доказателства за
реализирани доходи от страна на ответника. Майката реализира трудови доходи,
които даже не са в размера на минималната работна заплаща, определена за
страната. Но предвид възрастта на ответника – 45 години и не заявени
здравословни проблеми, които да възпрепятстват реализиране на доходи, както и
признаването на иска дават основание на съда да приеме, че ответникът няма да е
особено затруднен и да е в невъзможност да предоставя претендираната издръжка и
това изключително не би го затруднило. Още повече, че сам той е посочил и приел
размер от 105.00 лв. месечно да предоставя на дъщеря си.
Според чл.144 от СК издръжка на
навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се
установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на
имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо
дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и
начина на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице.
В ППВС № 5/70
г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. В случая са налице посочените по-горе предпоставки.
Установено е, че ответникът е баща на ищцата, че същата не е навършила 20
годишна възраст, с оглед датата и на раждане xxx година, по делото са
представени доказателства, че ищцата учи дневна форма на обучение за учебната 2015/2016
година, с оглед обстоятелството, че издръжката е за бъдеще време. Действително,
на ищцата са необходими средства за задоволяване от храна, облекло, пособия,
свързани със обучението и, консумативи и други ежедневно необходими разходи без
луксозните такива, и в ежемесечната й издръжка ответникът би могъл да участва,
без това да му създаде особени затруднения.
Предвид изложените по – горе обстоятелства,
крайният извод, който се налага е, че са налице условията на чл.144 от СК, поради
което искът следва да се уважи изцяло, като основателен, касаещ издръжката за
бъдеще време.
Макар да се уважи предявеният иск изцяло, съдът
не присъжда в тежест на ответника направените разноски от страна на ищцата,
предвид непредставяне списък на направените такива, съгласно изискването на
чл.80 ГПК.
На основание гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Р.Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
ДА ЗАПЛАЩА на М.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
ежемесечна издръжка в размер на 105.00 лв., считано от 23.02.2016 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на
причини и обстоятелства за нейното изменяване и прекратяване.
ОСЪЖДА Р.Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 144.00
лв. за уважения размер на иска и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл. 242 ал. 1,
предложение първо ГПК ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Монтана, считано от 04.08.2016
година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: