№ 362
гр. гр.Несебър, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100579 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - етажната собственост на комплекс С.С.*, представляващ сграда с
идентификатор № ***, са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, с които се иска ответникът А.Д.Х. да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от
5598,30 лв. – дължими вноски към ЕС за 2019г., 2020г. и 2021г., включващи разходи по чл. 51 от
ЗУЕС и чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, фонд „Непредвидени
разходи“ и фонд „Резервен“, приети от ОС на ЕС, проведени през 2019г., 2020г. и 2021г. както и за
присъждане на сумата от 876,68 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 02.02.2020г. –
30.05.2022г. След направено от ищеца оттегляне на исковете производството е прекратено над
сумата от 5206,56 лв. до пълния предявен размер от 5598,30 – за разликата от 391,74 лв.
(формирана от вноски по чл. 51 от ЗУЕС – 82,57 лв. за 2019г., 128,44 лв. за 2020г. и 180,73 лв. за
2021г.). Т.е. искът за главница е останал висящ за сумата от 5206,56 лв. Ищецът сочи, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс С.С.*: с идентификатор ***.67,
представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, в сграда 2 с
идентификатор ***, с площ от 74 кв. м., ведно с 2,659 ид. ч. от общите части на сградата и правото
на строеж, равняващи се на 12,38 кв. м. Излага, че на 23.07.2018г. било проведено ОС на ЕС, на
което (с влезли в сила решения) за управител на ЕС бил избран В. Л.. Сочи, че на 22.07.2019г. и
23.07.2019г. било проведено ОС на ЕС, на което (по т. 4 и т. 5) били взети решения за определяне
на бюджет за 2019/2020г., ред за разпределяне на разходите/сумите във фонд „Непредвидени
разходи“ и фонд „Резервен“, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на
отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС. Навежда, че по
силата на решенията ответникът следвало да заплати до 31.12.2019г. сумата от 1599,74 лв.,
формирана както следва: 156,84 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (формирана като 1,307 % ид. ч.
върху общата сумата от 12 000 лв.), 1229,63 лв. – разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС (формирана
1
като 1,307 % ид. ч. върху общата сума от 94 080 лв.), 82,57 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС
(формирана от разделянето на общата сума от 9000 лв. на 109 собственика), 65,35 лв. – вноска за
фонд „Резервен“ (формирана като 1,307 % ид. ч. от общата сума 5000 лв.) и 65,35 лв. – вноска за
фонд „Непредвидени разходи“ (формирана като 1,307 % идеални части от общата сума 5000 лв.).
Сочи, че на 02.07.2020г. и 03.07.2020г. било проведено ново общо събрание на ЕС, на които били
взети решения, касаещи бюджета на етажната собственост за 2022/2021г. Излага, че по силата на
тези решения до 31.07.2020г. ответникът трябвало да заплати сумата от 1637,76 лв., формирана
както следва: 130,70 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (формирана като 1,307 % ид. ч. върху
общата сумата от 10 000 лв.), 1247,92 лв. – разходи по чл. 50 от ЗУЕС (формирана като 1,307 % ид.
ч. върху общата сума от 95 480 лв.), 128,44 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС (формирана от
разделянето на общата сума от 14 000 лв. на 109 собственика), 65,35 лв. – вноска за фонд
„Резервен“ (формирана като 1,307 % ид. ч. от общата сума 5000 лв.) и 65,35 лв. – вноска за фонд
„Непредвидени разходи“ (формирана като 1,307 % идеални части от общата сума 5000 лв.).
Излага, че общо събрание било проведено и на 05.07.2021г., на което били взети решения за
финансовата 2021/2022г. Навежда, че по силата на тези решения ответникът следвало да заплати
до 15.07.2021г. сумата от 2360,80 лв., формирана както следва: 941,04 лв. за фонд „Ремонт и
обновяване“ (формирана като 1,307 % ид. ч. върху общата сумата от 72 000 лв.), 1108,33 лв. –
разходи по чл. 50 от ЗУЕС (формирана като 1,307 % ид. ч. върху общата сума от 84 800 лв.),
180,73 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС (формирана от разделянето на общата сума от 19 700 лв. на
109 собственика), 65,35 лв. – вноска за фонд „Резервен“ (формирана като 1,307 % ид. ч. от общата
сума 5000 лв.) и 65,35 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи“ (формирана като 1,307 %
идеални части от общата сума 5000 лв.). Развива съображения, че всички посочени решения са
влезли в сила и ответникът е уведомен за тях. Посочва банкова сметка, по която следвало да се
заплатят сумите. Излага, че поради неплащането им в предвидените срокове били начислени и
лихви за забава. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника А.Д.Х., чрез процесуалния му представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че ответникът е в
бизнес отношения с Л. от 2014г., по силата на които на последния било предоставено правото да
отдава процесния апартамент под наем на трети лица срещу възнаграждение. Сочи, че по силата
на тези уговорки Л. е заплащал част от разходите на ответника – вкл. вноските към етажната
собственост. Твърди, че на 19.01.2019г. ответникът с изрично електронно писмо е информирал Л.,
че апартаментът няма да се ползва от него и семейството му през 2019г., което на основание чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС го освобождава от плащане на такса за поддръжка. Обръща внимание, че за
2019г. между Л. и ответника била проведена електронна кореспонденция, в която Л. признал, че
платил таксата за поддръжка, дължима от Хадфилд. Твърди, че това плащане е калкулирано в
отношенията между двамата. За 2020г. сочи, че ответникът отново не е пребивавал в сградата,
поради което не дължи такса поддръжка на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Отправя и възражение
за недоказаност на претенцията, тъй като липсва разпределение на сумите. Акцентира се, че
същите се претендират на основание чл. 50 от ЗУЕС, а не по чл. 51 от ЗУЕС. Сочи се, че исковете
са предявени преждевременно, тъй като не е проведена процедура по т. 7 от протокола от ОС от
02.07.2020г. – за изпращане на покана до неплатилите собственици. Същите доводи се изразяват и
за претенциите за 2021г. Отправя възражение за недоказаност на претенциите, изчислени на база
процент идеални части от общите части. Оспорва се и разпределението на суми на брой
собственици, като се акцентира върху решението, че следва да се разпределят по равно според
2
собствениците, ползвателите и обитателите и техните семейства. От съда се иска да отхвърли
претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс С.С.*: с идентификатор ***.67,
представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, в сграда 2 с
идентификатор ***, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с
влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от 23.07.2019г., 03.07.2020г.
05.07.2021г. са определени вноски за: фонд „Ремонт и обновяване“, разходи по чл. 50 от ЗУЕС,
разходи по чл. 51 от ЗУЕС, за фонд „Резервен“ и фонд „Непредвидени разходи“. В негова тежест е
да докаже размера на претенцията си, включително, че ответникът притежава 1,307 % ид. ч. от
общите части в сградата, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на
тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
С оглед оттегляне на иска в частта относно претендираните суми по чл. 51 от ЗУЕС, е
отпаднала необходимост да се установяват посочените в доклада обстоятелства, указани на ищеца
– да докаже, че разходите по чл. 51 от ЗУЕС следва да се разделят между 109 лица.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том III, рег. № 3183,
дело № 567/2009г., съставен на 29.05.2009г. от нотариус Мария Бакърджиева с район на действия –
района на Несебърски районен съд, рег. № 110 по регистъра на Нотариалната камара (на л. 12 – л.
13 от делото) се установява, че А.Д.Х. е собственик на самостоятелен обект в комплекс С.С.*: с
идентификатор ***.67, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, в
сграда 2, с площ от 74 кв. м., ведно с 2,659 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж,
равняващи се на 12,38 кв. м.
На дати 23.07.2018г., 23.07.2019г., 03.07.2020г. и 05.07.2021г. се провели общи събрания на
етажната собственост в сградата. За проведените събрания били съставени протоколи (на л. 14 – л.
32 от делото за събранието на 23.07.2018г., на л. 34 – л. 43 за събранието от 23.07.2019г., на л. 46 –
л. 58 за събранието от 03.07.2020г. и на л. 61 – л. 69 за събранието от 05.07.2021г.). Съдът намира,
че са налице достатъчно доказателства за проведени на посочените дати събрания, като същото не
е оспорено от ответника.
По т. 8 от дневния ред на събранието от 23.07.2018г. бил приет предложеният
проектобюджет на етажната собственост за сезон 2018/2019г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: за фонд
„Ремонт и обновяване“ общо 10 000 лв., за материали за ремонт общо 2000 лв., за фонд
„Непредвидени разходи“ общо 5000 лв. и за фонд „Резервен“ общо 5000 лв. Общото събрание
приело разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер от 79 680 лв. и разходи по чл. 51 от
ЗУЕС в общ размер от 13 500 лв. По т. 9 от дневния ред от същото събрание се взело решение
разходите по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части, а тези по чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства, независимо от етажа на който живеят. По т. 10 от дневния ред
за началото на финансовата година се приела дата 01.06.2018г., а за край – дата 31.05.2019г. Бил
определен и срок за плащане на таксите – 31.12.2018г.
3
Видно от приложена по делото таблица за площообразуване (на л. 274 – л. 281) идеалните
части от общите части на ползвания от ответника апартамент били преизчислени на 1,307 %.
Съдът кредитира посочената таблица, тъй като същата отразява взето решение по т. 1 от
протокола от събранието от 23.07.2018г. Освен това подобно преизчисляване е изцяло в интерес
на ответника, тъй като според нотариалния акт той притежава 2,659 % идеални части от общите
части в сградата, а според площообразуването - 1,307 %. Следователно така определените негови
идеални части от общите части предполагат и начисляването на по-ниски вноски по отделните
пера. Дори да се приеме се основателно възражението на пълномощника на ответника, че
притежаваните от него идеални части са преизчислени грешно, това би означавало, че суми следва
му се начисляват за 2,659 % идеални части, поради което претендираните с исковата молба суми
(изчислени на база 1,307 % идеални части) и в този случай попадат в рамките на размера на
притежаваните от ответника идеални части.
По т. 4 от дневния ред от събранието от 23.07.2019г. бил приет бюджет за сезон 2019/20г.,
който бил формиран по следния начин: фонд „Ремонт и обновяване“ – 10 000 лв., разходи за текущ
ремонт/полезни разходи при ремонт на общите части – 2000 лв., разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от
ЗУЕС – 94 080 лв., фонд „Непредвидени разходи“ – 5000 лв. и фонд „Резервен“ – 5000 лв.
Финансовата година била определена със срок 01.06.2019г. – 31.05.2020г., а за плащане на таксите
бил определен краен срок 31.12.2019г. (решение по т. 5 от дневния ред).
По т. 5 от дневния ред от събранието от 03.07.2020г. бил приет бюджет за сезон 2020/21г. С
бюджета били приети разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 10 000 лв., за фонд
„Непредвидени разходи“ – 5000 лв., за фонд „Резервен“ – 5000 лв. Разходите по чл. 50 и чл. 51 от
ЗУЕС са приети в общ размер от 109 480 лв., но съобразно естеството им, съдът намира, че
разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС представляват тези от тях (отразени в таблица
„проектобюджет“ на л. 53 от делото), които не са свързани с обикновените дейности по
управление и поддръжката на общите части на сградата, а именно: 25 680 лв. – разходи за охрана,
6500 лв. – разходи за зелени площи, разходи за дейност по запазване на общите части (т.е. не
разходи за поддръжка по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 то ЗУЕС, а такива, свързани с ремонт и
обновяване на общи части по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС) в размер на 36 000 лв., разходи за
административна поддръжка – 15 000 лв., разходи за банкови и пощенски услуги, пожарна
безопасност, интернет и телефон, видеонаблюдение, монтаж на Wi-Fi, разходи за електрическа
енергия в общи части, разходи за вода в общи части – общо 12 300 лв. Т.е. съобразно естеството на
разходите в проекта за бюджет общо такива в размер на 95 480 лв. не са свързани с обикновена
поддръжка и управление на общите части, поради което следва да се квалифицират като такива по
чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС. Финансовата година била определена със срок 01.06.2020г. –
31.05.2021г., а за плащане на таксите бил определен краен срок 31.07.2020г. (решение по т. 6 от
дневния ред).
По т. 5 от дневния ред от събранието от 05.07.2021г. бил приет бюджет за сезон 2021/22г., в
който били включени фонд „Ремонт и обновяване“ – 72 000 лв., фонд „Непредвидени разходи“ –
5000 лв., фонд „Резервен“ – 5000 лв. Разходите по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС са приети в общ размер
от 104 500 лв., но съобразно естеството им, съдът намира, че разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС
представляват тези от тях (отразени в таблица „проектобюджет“ на л. 67 от делото), които не са
свързани с обикновените дейности по управление и поддръжката на общите части на сградата, а
именно: 10 000 лв. – разходи за охрана, 12 000 лв. – разходи за зелени площи, разходи за дейност
по запазване на общите части (т.е. не разходи за поддръжка по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 то
4
ЗУЕС, а такива, свързани с ремонт и обновяване на общи части по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС) в
размер на 39 500 лв., разходи за административна поддръжка – 12 500 лв., разходи за банкови и
пощенски услуги, интернет и телефон, разходи за електрическа енергия в общи части, разходи за
вода в общи части – общо 10 800 лв. Т.е. съобразно естеството на разходите в проекта за бюджет
общо такива в размер на 84 800 лв. не са свързани с обикновена поддръжка и управление на
общите части, поради което следва да се квалифицират като такива по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС.
Финансовата година била определена със срок 01.06.2021г. – 31.05.2022г., а за плащане на таксите
бил определен краен срок 15.07.2021г. (решение по т. 6 от дневния ред).
Съдът не споделя възраженията, че липсва разпределение на претендираните суми. Вярно
е, че разходите не са определени поименно и поотделно за всеки собственик, но същите са напълно
определяеми, доколкото в инкорпорираните в протоколите проекти за бюджет (приети от общите
събрания) се съдържат цялостните суми по отделните пера, а в чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС са посочени
правилата за разпределение на разходите. Очевидно е, че единствено разходите по чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС (които след оттегляне на иска не са предмет на производството) следва да се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите (каквото е изискването на чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС), а разходите по останалите пера – съразмерно, съобразно притежаваните от
собствениците идеални части (според изискването на чл. 50 от ЗУЕС). Ето защо с приемането на
бюджетите за всеки от периодите дължимите суми са приети по определяем начин и в
съответствие с изискванията на ЗУЕС.
Съдът намира за неоснователно (по отношение на сумите, за които предявените искове са
останали висящи) и възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Съгласно цитираната
разпоредба не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от
собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. От своя страна разходите по ал. 1 са за управление и
поддържане на общите части на етажната собствености. В настоящия случай се претендират други
разходи (по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, фонд „Ремонт и обновяване“, фонд „Непредвидени
разходи“ и фонд „Резервен“), които се определят на друго основание (чл. 50 ЗУЕС) и по различни
правила (чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС). Ето защо разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС няма никакво
отношение към разходите по чл. 50 ЗУЕС, които следва да се заплатят от етажните собственици.
Последното е и напълно логично, тъй като е нормално за поддръжка на общите части да не се
заплаща такса от лица, които не ги ползват (чл. 51, ал. 2 ЗУЕС), но от друга страна е напълно
логично всички собственици (като притежаващи квота от общите части) да разпределят помежду
си (съобразно квотата) разходите за ремонт и обновяване.
Сумите, които се претендират за плащане от ответника за процесните периоди, са както
следва:
За финансовата година 2019г. – 2020г. (от 01.06.2019г. до 31.05.2020г.), платими до
31.12.2019г.: 156,84 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (формирана като 1,307 % ид. ч. върху
общата сумата от 12 000 лв.), 1229,63 лв. – разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС (формирана като
1,307 % ид. ч. върху общата сума от 94 080 лв.), 65,35 лв. – вноска за фонд „Резервен“ (формирана
като 1,307 % ид. ч. от общата сума 5000 лв.) и 65,35 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи“
(формирана като 1,307 % идеални части от общата сума 5000 лв.).
За финансовата година 2020г. – 2021г. (от 01.06.2020г. до 31.05.2021г.), платими до
5
31.07.2020г: 130,70 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (формирана като 1,307 % ид. ч. върху
общата сумата от 10 000 лв.), 1247,92 лв. – разходи по чл. 50 от ЗУЕС (формирана като 1,307 % ид.
ч. върху общата сума от 95 480 лв.), 65,35 лв. – вноска за фонд „Резервен“ (формирана като 1,307
% ид. ч. от общата сума 5000 лв.) и 65,35 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи“
(формирана като 1,307 % идеални части от общата сума 5000 лв.).
За финансовата 2021г. – 2022г. (от 01.06.2021г. до 31.05.2022г.), платими до 15.07.2021г.:
941,04 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (формирана като 1,307 % ид. ч. върху общата сумата от
72 000 лв.), 1108,33 лв. – разходи по чл. 50 от ЗУЕС (формирана като 1,307 % ид. ч. върху общата
сума от 84 800 лв.), 65,35 лв. – вноска за фонд „Резервен“ (формирана като 1,307 % ид. ч. от
общата сума 5000 лв.) и 65,35 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи“ (формирана като
1,307 % идеални части от общата сума 5000 лв.)
Както се посочи таксите по отделните пера за процесните периоди са определяеми и
претенциите на ищеца отговарят на квотата, дължима от ответника, в рамките на цялостно приетия
бюджет (както се посочи съдът приема за доказана квотата от 1,307 %, вкл. и при съобразяване
възраженията на ответника, тъй като дори и при посочената квота в нотариалния акт,
претендираните суми отново попадат в рамките на задълженията на ответника).
Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се дължат от ответника. В тази връзка
на първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. Няма
твърдения и данни да са обжалвани, поради което следва да се зачетат от настоящия съдебен
състав. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. №
657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се
формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни
права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на
общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им
и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски
съобразно гласуваното от общото събрание. Съгласно цитираното решение неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство.
Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли
в сила. Следва да се има предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения за
дължимите от всеки един собственик суми, като е достатъчно да се приемат глобални решения за
разходите в етажната собственост. Управителният съвет е този, който организира изпълнението на
решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). Ето защо с формиране на
волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за процесния апартамент (вкл. и
чрез подаване на исковата молба) управителният съвет е предприел действия по изпълнение
решенията на ОС.
6
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като на всяко от общите събрания е определен
краен срок за плащане на сумите: 31.12.2019г., 31.07.2020г. и 15.07.2021г. Следователно
задълженията са били определени като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). С оглед настъпилите падежи не се приема за основателно възражението на
ответника за преждевременно предявени искове, тъй като не е било необходимо изпращането на
покана до етажния собственик за плащане на сумите. Впрочем такова не е необходимо както с
оглед изрично приетите падежи, така и с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, според която
решенията на ОС на ЕС следва да се изпълняват в 14-дневен срок от приемането им.
С оглед горното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск. Както съдът е посочил при разпределение на доказателствената тежест при
доказването на тези елементи в доказателствена тежест на ответника е било да докаже погасяване
на вземането. Такова доказване не е направено. Наведено е твърдение, че за 2019г. между Л. и
ответника била проведена електронна кореспонденция, в която Л. признал, че платил таксата за
поддръжка, дължима от Хадфилд. Същото е подкрепено с приложена към отговора на исковата
молба електронна кореспонденция (на л. 231 – л. 233 от делото), видно от която управителят на ЕС
е декларирал, че е платил таксата поддръжка от името на ответника (но не е уточнено за кой
период). От приложена по делото кореспонденция (на л. 271 – л. 273 от делото) се установява, че
от управителя на етажната собственост е направено признание за плащане от името на ответника
на таксата за 2018г. Липсват други доказателства, които да доказват твърденията в отговора на
исковата молба, че е заплатена таксата за 2019г., поради което съдът намира, че това
възнаграждение за погасяване, направено от пълномощника на ответника, за неоснователно.
С оглед изложеното съдът достигна до извод, че искът по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде
уважен в уточнените в хода на настоящия процес размери - за сумата от общо 5206,56 лв. за
всички отчетни периоди.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава в периода 02.02.2020г. – 30.05.2022г. Както се посочи задължението на
ответника е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 31.12.2019г., 31.07.2020г. и 15.07.2021г. Ето защо от всеки съответен ден
ответникът е изпаднал в забава и не е било необходимо да му бъдат изпращани допълнителни
покани за заплащане на дължимите суми. При наличието на главен дълг и изпадането на ответника
в забава за периода 02.02.2020г. – 30.05.2022г. претенцията за лихва е доказана по основание.
Относно размера на лихвата следва да се има предвид, че върху сумите за 2019г. се претендира
лихва в размер на 377,27 лв. върху главница от 1599,74 лв. С оглед оттеглянето на част от
претенцията за този период, дължимата главница е от 1517,17 лв. Освен това за периода
13.03.2020г. – 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава (арг. от чл. 6 от действалия за
този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според който до отмяната на извънредното
положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, включително лихви). Тук е моментът да се посочи, че считано от 09.04.2020г. е започнала
действие нова редакция на чл. 6 от този закон, която изключва начисляването на лихви само в
правоотношения, касаещи задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит
и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и
7
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за
лизинг, а договорът, предмет на настоящото дело, не попада в този обхват. Т.е. за първия отчетен
период лихва се дължи върху главница от 1517,17 лв. и без периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г. и
искът за лихва върху главницата за първия отчетен период следва да бъде уважен до сумата от
346,42 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 377,27 лв. и за периода 13.03.2020г. –
08.04.2020г. За втория отчетен период се претендира лихва от 300,71 лв., начислена за периода
08.08.2020г. – 30.05.2022г. върху главница от 1637,76 лв. С оглед оттегляне на част от претенцията
за главница, лихвата следва да се формира върху сумата от 1509,32 лв., като върху тази главница
лихвата е в размер от 277,13 лв. и искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
300,71 лв. По същия начин за третия отчетен период се претендира лихва в размер на 198,70 лв.,
начислена върху главница от 2360,80 лв. за периода 01.08.2021г. – 30.05.2022г. С оглед оттегляне
на иска и дължимост на главница от 2180,07 лв. за този период, искът за лихва следва да бъде
уважен до сумата от 183,49 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер.
По разноските:
Съдът намира, че при този изход на спора и като се вземе предвид, че за част от
претенцията производството е прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищеца, а в друга
част (за претенцията за лихва) искът е отхвърлен частично, разноски се дължат и на двете страни
по арг. от чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ГПК – съразмерно на уважената, респ. прекратената и
отхвърлената част от претенцията (в подобен смисъл са Определение № 26 от 20.01.2020г. по
ч.гр.д. № 4278/2019г. по описа на IV гр. о. на ВКС и Решение № 192 от 25.06.2014г. по гр.д. №
5663/2013г. по описа на IV гр. о. на ВКС).
От ищеца се претендират разноски в общ размер от 972,93 лв., за осъществяването на които
са представени доказателства (платен адвокатски хонорар на л. 296 от делото и платена държавна
такса на л. 67 от делото). Съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъди
сумата от 903,60 лв.
От ответника са направени разноски в общ размер от 1670 лв. (съобразно договор за правна
защита и съдействие на л. 297 от делото). Съдът намира, че адвокатският хонорар от 1200 лв. не е
прекомерен, тъй като не надхвърля двойно минималния размер на адвокатските възнаграждения
(съобразно цената на исковете), а освен това делото се характеризира както с фактическа сложност
(представени са множество писмени доказателства и самото дело за момента е от 300 страници),
така и с правна сложност (претендират се суми по множество различни пера, за различни периоди,
като са въведени различни правни възражения и доводи от страните), поради което този хонорар
не може да се приеме за прекомерен. Съразмерно на прекратената част от производството и
отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 119 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Д.Х., гражданин на Великобритания, роден на ***., код по БУЛСТАТ ***, с
постоянен адрес в гр.***, да заплати на Етажна собственост в комплекс С.С.*, представляваща
сграда с идентификатор № ***, на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата от 5206,56 лв.,
представляваща сбор от дължими вноски, от които 1517,17 лв. за бюджетната 2019г. – 2020г. (от
8
01.06.2019г. до 31.05.2020г.), определени с решение на общо събрание на етажната собственост от
23.07.2019г., 1509,32 лв. за бюджетната 2020г. – 2021г. (от 01.06.2020г. до 31.05.2021г.),
определени с решение на общо събрание на етажната собственост от 03.07.2020г. и 2180,07 лв. за
бюджетната 2021г. – 2022г. (от 01.06.2021г. до 31.05.2022г.), определени с решение на общо
събрание на етажната собственост от 05.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 30.05.2022г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.Д.Х., гражданин на Великобритания, роден на ***., код по БУЛСТАТ ***, с
постоянен адрес в гр.***, да заплати на Етажна собственост в комплекс С.С.*, представляваща
сграда с идентификатор № ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 346,42 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периодите 02.02.2020г. – 12.03.2020г. и 09.04.2020г.
– 30.05.2022г., върху главницата от 1517,17 лв. за бюджетната 2019г. – 2020г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 377,27 лв. и за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.
ОСЪЖДА А.Д.Х., гражданин на Великобритания, роден на ***., код по БУЛСТАТ ***, с
постоянен адрес в гр.***, да заплати на Етажна собственост в комплекс С.С.*, представляваща
сграда с идентификатор № ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 277,13 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода 08.08.2020г. - 30.05.2022г., върху
главницата от 1509,32 лв. за бюджетната 2020г. – 2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 300,71 лв.
ОСЪЖДА А.Д.Х., гражданин на Великобритания, роден на ***., код по БУЛСТАТ ***, с
постоянен адрес в гр.***, да заплати на Етажна собственост в комплекс С.С.*, представляваща
сграда с идентификатор № ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 183,49 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода 01.08.2021г. - 30.05.2022г., върху
главницата от 2180,07 лв. за бюджетната 2021г. – 2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 198,70 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Д.Х., гражданин на Великобритания, роден на
***., код по БУЛСТАТ ***, с постоянен адрес в гр.***, да заплати на Етажна собственост в
комплекс С.С.*, представляваща сграда с идентификатор № ***, сумата от 903,60 лв.,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК Етажна собственост в комплекс С.С.*,
представляваща сграда с идентификатор № ***, да заплати на А.Д.Х., гражданин на
Великобритания, роден на ***., код по БУЛСТАТ ***, с постоянен адрес в гр.***, сумата от 119
лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно прекратената част от
производството и отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9