Решение по дело №5954/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  2144

гр. Пловдив, 12.12.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                        

                                                                                                                                       при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5954/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                                                                       Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „РАЯ-ГХ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез у. Р. Г. Г., против Наказателно постановление (НП) № К-0047701/23.07.2018 година на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, упълномощен от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „РАЯ-ГХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Михалково, общ. Девин, обл. Смолян, на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП в размер на 500 /петстотин/ лева.

Срещу НП е депозирана жалба от санкционираното лице.

Дружеството-жалбоподател, с жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д. П., моли да се отмени наказателното постановление. Оспорва  нарушението. Излага твърдения,че дружеството е имало регистър на предявените рекламации който се е намирал по седалище на дружеството.  

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител – адв. В. К. Същата моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е депозирана в предвидения в закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

 На 04.06.2018г. свидетелят П.И.М. *** в Комисия за защита на потребителите, заедно със свои колеги, извършили проверка в търговски обект – Студио за красота „Коко Бюти”, находящо се в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 114, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката е констатирано, че салонът за красота е в работен режим и има обособени две позиции – една за фризьорство и една за маникюр. Било установено че търговецът е поставил на видно място ценоразпис за услугите които предлага. При извършената проверка е  установено и че търговецът не поддържа пред него или пред упълномощено от него лице регистър на предявените рекламации от потребителите и не е запознат  с това свое задължение. При поискване такъв не е представен, както и е установено,че няма такъв в обекта, което е прието от контролните органи за нарушение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП.  

Констатациите на контролните органи  обективирали в  констативен протокол                           № К-2641291/04.06.2018г. Проверката била извършена в присъствието на Ф. К. – ф. в обекта.

На 12.06.2018г. жалбоподателят бил призован да се яви  в сградата на Комисията по защита на потребителите – гр. Пловдив, където на същата дата се явила у. Г., като представила табела за работното време. По отношение на нарушението по чл.127, ал.2 от ЗЗП бил съставен АУАН № К-0047701/12.06.2018г., подписан  от представителя на нарушителя с отбелязването,че е запозната с правото на възражение в 3-дневен срок.  От страна на жалбоподателя постъпило писмено възражение   по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН, което било прието за несъществено.

 Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП в което нарушението е описано и квалифицирано по сходен начин.

 Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя П. Х. Свидетелката заявява че към момента на съставянето на акта е била с фамилия М., но към момента на разпита е с фамилия Х. описва обстановка, идентична с така отразената в АУАН и НП. Сочи че по време на извършената проверка управителя на дружеството бил поканен в КЗП за да представи Регистър на предявените рекламации. Същия се явил, но не представил такъв регистър поради което бил съставен акт за установеното нарушение. В последствие управителя подал възражение срещу акта и с него представил искания регистър. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, произтичащи от достоверен източник и съотвестващи на събрания по делото писмен доказателствен материал.

 При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, всеки търговец е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица, рекламации.

Съдът намира, че не е осъществен съставът на нарушението по чл. 127, ал.2 от ЗЗП, поради което и наказателното постановление подлежи на отмяна.

Действително, съгласно чл. 127, ал.2 от ЗЗП лицата по ал.1 /търговец или упълномощено от него лице/ са длъжни да поддържат регистър на предявените рекламации. Легално определение за търговец по смисъла на ЗЗП е дадено в §13, т.2 от ДР на закона и това е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Видно от разпоредбата на чл. 75, ал.2, т.1 от ЗЗП, обаче, когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като поддържане регистър на рекламации на потребителите. Вижда се, че понятието "търговец", дадено в легалната дефиниция на закона е с широко съдържание и включва и лицата, които предоставят услуги. Според чл. 69, ал.3 от ЗЗП, лице, предоставящо услуга, е "всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане". Безспорно като "предоставяне на услуги" по смисъла на ЗЗП следва да се окачестви и дейността на дружеството-жалбоподател в салон за красота по предоставяне на козметични услуги, маникюр и фризьорство, както е прието и в наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП вменява принципно задължение за търговците да водят регистър на предявените рекламации. В тази разпоредба понятието търговец е употребено със значението му по § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, но следва да се приеме, че това законово задължение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП важи само за онези търговци, за които не е предвидено нещо различно. При това положение и съдът намира, че конкретно за търговците, явяващи се лица, предоставящи услуги, какъвто е и жалбоподателят, е предвиден различен облекчен режим. Основание за този извод дава цитираната разпоредба на чл. 75, ал.2 от ЗЗП. Според чл. 75, ал.3 от ЗЗП пък, контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга да предприеме мерките по чл. 75, ал.2, тоест да води и регистър за рекламациите. Видно е, че чрез цитираните разпоредби на лицата, предоставящи услуги, е дадена възможност да преценят дали е налице необходимост от въвеждане на такъв регистър и само ако е налице разпореждане от контролен орган, вече е налице задължение за въвеждането му. Сиреч, за лицата, предоставящи услуги, не съществува абсолютното задължение да водят регистър на предявените рекламации по силата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

Логическото тълкуване на разпоредбите на ЗЗП обуславя изложените по - горе изводи и оттук и крайният такъв, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на търговец, но като лице, предоставящо услуги, не може да отговаря на основание чл. 222 от ЗЗП за нарушение на чл. 127, ал.2 от същия закон. Само в хипотезата на чл. 75, ал.3 от ЗЗП, при която контролните органи разпоредят на съответните производители или лица, предлагащи услуги, да поддържа регистър за рекламациите на потребителите и това разпореждане не бъде изпълнено, от обективна страна ще се осъществи състава на административно нарушение, но не по посочения текст от наказващия орган (чл. 127, ал.2, във връзка с чл. 222 ЗЗП), а по чл. 215 от ЗЗП /в този см. е Решение № 2314/05.12.2016г. и Решение № 139/22012018г. на Административен съд Пловдив /.  Ето защо съдът намира, че НП следва да бъде отменено.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № К-0047701/23.07.2018 година на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, упълномощен от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „РАЯ-ГХ“ ЕООД, ЕИК *********, с у. Р. Г. Г., със седалище и адрес на управление: с. Михалково, общ. Девин, обл. Смолян, на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

                                                                                                                                       Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.