Мотиви към Присъда №260003/17.05.2021г.
по НЧХД № 416/2020г. на СвРС
Съдебното производство по
делото е образувано по тъжба на А. Д.К., ЕГН ********** против Е.Н.А., ЕГН **********
с обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2, пр.2 вр. с чл.146,
ал. 1 от НК, за това, че на 02.12.2020 г. около 12:09 ч. във фейсбук страница на “* под статия, озаглавена
"Ръководството на болницата в С сезира Районната прокуратура за действията
на медицинско лице" публично и по друг начин - чрез интернет мрежата -
чрез публикуване в www.facebook.com от личния му профил на "Фейсбук"
е казал по отношение на Я.Д.К. с ЕГН ********** “Я.К., Ей мн
си жалък”.
Частният тъжител лично в
съдебно заседание поддържа обвинението и пледира за признаване на подсъдимия за
виновен и налагане на съответното наказание.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия пледира същият да бъде признат за невинен в извършването на
престъпление по чл. и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като обсъди
събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и
становищата на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият Е.Н.А., е роден на ***г***, с настоящ адрес ***,
български гражданин, неосъждан, ЕГН **********.
На неустановена по делото
дата, в сряда, в социалната мрежа “Фейсбук“ на
страница на “С инфо” била публикувана статия,
озаглавена “Ръководството на болницата в С сезира Районната прокуратура за
действията на … ”. От профил с имена Я.К. бил публикуван следния коментар:“ХАХАХАХХАХАХАХАХА
Някой да напомни на "Ръководството на болницата в С", че има един акт,
случайно наречен Конституцията на Република България, според чийто чл.48, ал.4
"Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд." А да
подбуждаш някого да си прекрати трудовия договор не е престъпно. Сиреч целия
напън на "ръководството" е кьорфишек. ’’
Непосредствено след това, от фейсбук профил с имена Е, бил написан следния коментар:“Я.К. Ей мн си жалък”.
Непосредствено след това, лицето
с фейбукпрофил Я.К. написало: “Г-н А., надявам се, че
имате солидна обосновка на твърдението си, щото ще се наложи да го изложите
там, където хората застават зад думите си (сиреч в съда). Just
to know. ’’
По - нататъшни коментари събеседниците не разменили.
Отново на неустановена дата
от приложението на „Фейсбук“ - “Месинджър”
до лице с фейсбукпрофил Е било изпратено следното
съобщение: Г-н А., бихте ли искали да
обясните вчерашния си обиден коментар "Ей мн си
жалък", евентуално да се извините? ”.
По делото бе назначена и
изготвена съдебно –техническа експертиза, съгласно заключението на която :
Всички налични към момента функциоиалности
и комплекс от мерки, които социалната платформа "Фейсбук"/
"Facebook" прилага спрямо своите
потребители за защита на всеки един техен потребителски профил са:
1. Възможност за регистрация с по-силна парола за по-голяма
сигурност на Facebook акаунта на конкретен
потребител;
2. Възможност за използване на двуфакторно
удостоверяване (2FA - 2 factor autcntifi
cation);
3. Използването от страна на Facebook
на HTTPS (Hypertext Transfer
Protocol Secure) протокол;
4. Secure checkup
/проверка на сигурността/ опция;
5. Опция Log out
за излизане от сесията във Facebook профила ни;
6. Съществува възможност за използване на Facebook
чрез алтернативни приложения като: Swipe (за ОС Android) и Friendly (за ОС iOS и ОС Adnroid);
7. Опция за регулиране на функционалността кой може да види или
съответно да не види какво споделяме в социалната мрежа Facebook;
8. Опция за регулиране на функционалността търсачките извън Facebook да имат или да нямат връзка с Facebook
профила ни, съответно да препращат или не към профила;
9. Функционалност Facebook да ни
разпознава или не по наши снимки и/или видео;
По делото бе извършен оглед
на представен от частния тъжител компактдиск, съдържащ звуков файл, чрез
използване на служебния лаптоп в присъствието на съдебния администратор А. С-.
При отваряне на файла се чу следното:
- Да.
- Добър ден, търсили сте ме.
- Здравейте,
Е.А. търся.
- На телефона.
- Здрасти, обажда Ви се Я.К.
във връзка с Вашия обиден коментар, че съм жалък. Искате ли да ми обясните защо
сте го написали, евентуално да се извините?.
- Заради коментар за
болницата.
- Евентуално да се извините,
ако искате. Предупреждавам Ви, че разговорът се записва.
- И!
- А Вие ли го писахте?
- Значи нали знаете за
записите на разговорите, без съгласието на човек той не може да бъде записван.
- Разбира се. Аз Ви
предупреждавам съгласно българското законодателство.
- Значи Вие ме
предупреждавате, това трябва да бъде информация, а не предупреждение,
предупреждението предполага съвсем различни неща. Нямате право да ме
записвате!.
- Вие ли писахте коментара?
- Разбирате ли, нямате право
да ме записвате! Това е!
- Господине на мен ми е...
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства: свидетелските
показания на свидетелката М.Т., съдебно -техническа експертиза, 11 бр. екранни
снимки от телефон смартфон и 10 бр. екранни снимки от
персонален компютър и справка за съдимост на подсъдимия Е.Н.А., диск със звуков
файл.
При така установеното от
фактическа страна приема следното:
Безспорно е, че с обидата се засяга личната самооценка
на някого, която той дава за самия себе си и в този смисъл въпрос на конкретно
субективно възприятие (различно за всеки
човек) е казаното дали е възприето като
обидно за честта и достойноството му. В случая
частният тъжител е възприел прилагателното "жалък” като обида. Това
определение е синоним на думите „окаян“, „недостоен“, „подъл“, поради което от неговото
смислово съдържание може да се изведе извод за негативна оценка за личността на
лицето към, което се отправя.
Видно от представените по
делото доказателства не може да се направи категоричен извод за авторството на написания
по електронен път коментар: “Я.К. Ей мн си жалък” ,
чиято разпечатка е приложена по делото. Това е така, тъй като не се установи,
че лицето, което е написало коментара е именно подсъдимия. Не се установи и IP-адреса, от който е изпратен този коментар и неговия
притежател. Вярно е, че свидетелката Т.
категорично заяви пред съда, че е разпознала подсъдимия, когото познавала, на предявената й снимка на фейсбукпрофил
Е на представените разпечатки. Заяви, че предполага, че това е негова страница.
Както бе казано по делото не се представиха други доказателства, от които да се
заключи категорично, че цитирания фейсбукпрофил е
именно на подсъдимия. Нещо повече, с оглед изложеното от вещото лице досежно социалната мрежа Фейсбук,
не може да се направи категоричен извод за авторството на инкриминирания коментар,
като съставен и публикуван от подсъдимия, при което да не се породят съмнения у
съда, че именно той е осъществил описаното в частната тъжба деяние. Видно от
разясненията,които даде експерта е, че когато един профил се ползва от много
устройства, рискът да влезе някой друг е много по-голям. Същият разясни, че в
профила се влиза от IP-адрес и потребителско име, за
които в настоящото наказателно производство не се представиха доказателства. В
заключение вещото лице посочи, че Фейсбук има много
пропуски в сигурността. От представения диск със звуков файл се установява, че
по повод процесния коментар, тъжителят е провел
разговор с подсъдимия. От съдържанието му по никакъв начин не може да се
направи извод, че подсъдимият признава, че е автор на процесния
текст. На първо място след като на два пъти е запитан автор ли е на теста,
подсъдимия не дава положителен отговор. На въпрос на тъжителя - Искате ли да ми обясните защо сте го
написали, евентуално да се извините?, отговора е - Заради коментар за
болницата. Това изявление няма доказателствена
стойност, доколкото не е направено пред съда, а и не кореспондира с останалите
доказателства по делото. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай, с оглед заключението на вещото лице, както и допълнителните пояснения, дадени
от същото в съдебна зала и останалите доказателствени
материали по делото в своята съвкупност не водят до извод, който е единствено
възможен и изключващ всички останали, че подсъдимият е автор на деянието.
Доколкото представените писмени разпечатки на електронния документ не сочат и
датата на публикуване на процесния коментар, то не е
установено безспорно, че деянието е извършено на 02.12.2020г.
Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК
присъдата не може да почива на предположения, поради което съдът призна
подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2, пр.2 вр. с чл.146, ал.
1 от НК.
С оглед изхода на делото,
частният тъжител беше осъден да заплати на оправдания подсъдим разноските по
делото за заплатено възнаграждение на защитник му в размер 500лв. При
определяне размера на разноските съдът съдът съобрази
разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и обстоятелството, че производството се проведе в две заседания.
По тези съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: