Решение по дело №268/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 226
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20204300500268
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                                                                

                                            гр.ЛОВЕЧ, 06.08.2020 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав: 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 268 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл.  от ГПК.

           

С Решение № 9 от 09.01.2020 г., постановено по гр.дело № 1991 по описа за 2020 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил предявения от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от В.В.Х. против “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център, иск  за отричане съществуването на вземане в размер на 963,95 лева- начислена по партида на „****“ ЕООД, с клиентски № ****, цена за доставена електрическа енергия до обект, находящ се адрес : гр. ****. Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 540 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от „****“ ЕООД,  с която обжалва решението като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Въззивникът не е съгласен с изводите на съда, че в полза на ответника съществува вземане срещу него. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че твърденията в исковата молба отговарят на фактическата обстановка по случая. Сочи, че по силата на сключен договор за доставка на електроенергия до 28.02.2018 година за консумираната в имота ел.енергия ищецът, като потребител на свободния пазар, е заплащал цената на доставената му услуга на „Енерго- Про енергийни услуги”ЕООД, гр.Варна. След тази дата (от 01.03.2018 г.) този договор е прекратен и е сключен договор за доставка на ел.енергия с „ЧЕЗ Електро България”АД. За отчетния период –от 05.01.2018 г. до 28.02.2018 г. „Енерго- Про енергийни услуги”ЕООД е издало фактура № **********/14.03.2018 г. на стойност 744.60 лева, която е заплатена.Новият доставчик „ЧЕЗ Електро България”АД е издал фактура № **********/31.03.2018 г. на стойност 963.95 лева и касае отчетен период от 01.03.2018 г. до 06.03.2018 г. Твърди, че независимо от посочения период, задължението обхваща периода от 03.02.2018 г. до 06.03.2018 година. Ето защо поддържа, че съдът неправилно е приел, че процесната сума е дължима. Сочи, че фактурата не отговаря на изискванията на ЗСч.

Въззивникът не отрича, че по отношение на „ЧЕЗ Разпределение България” АД представляваното от него дружество се е намирало в договорни отношения, доколкото като собственик на ел.мрежа и с оглед лицензията, която притежава, неговите служители са отчитали подадената ел.енергия, която обаче съответният доставчик следва да остойности и фактурира. Това не променя факта, че само доставчикът, който е обвързан по силата на индивидуалния договор, има право да търси плащане.

Затова счита ,че процесната сума е недължима на ответника.

Моли да бъде отменено решението на РС Ловеч и да бъде уважен предявения иск, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, чрез юрисконсулт С.Н., в който моли да бъде потвърдено решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Излага, че фактура № **********/31.03.2018 г. е издадена при спазване на материалноправните изисквания на закона. Осчетоводена е на база подадена информация от „ЧЕЗ Разпределение България”АД за отчетени посредством законно монтирано СТИ количества ел.енергия.Позовава се на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, според която се касае за реално консумирана ел.енергия, отчетена от отговарящо на съответните технически и метрологични характеристики СТИ. Подчертава, че до момента на смяна на крайния снабдител, потребителят дължи заплащане на потребените количества ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД, който е Доставчик от последна инстанция (ДПИ). Прехвърлянето е извършено съгласно чл.62, ал.6 и 104г, ал.3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ)), за което е надлежно уведомен.

Моли да бъде потвърдено решението на РС и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от управителя В.Х., който поддържа жалбата, а въззиваемият- от юрисконсулт Свилен Трифонов, който моли да бъде потвърдено решението на съда.

От представените доказателства по гр.дело № 1991/2019 година на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК.

 Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е  и правилно.

Ищецът „****“ ЕООД, ЕИК **** е предявил отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК против  „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, че не дължи на ответника сумата от 963,95 лв., начислена по партидата му за доставка на електрическа енергия до обект, находящ се на адрес: гр. **** с фактура от 31.03.2018 г., поради липса на основание. В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил иска като неоснователен.

От фактическа страна съдът приема за установено:

Ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се на ул.„**** в гр. Ловеч, стопанисващ обект „****”. Като потребител на свободния пазар на предоставена му до обекта ел.енергия, имал сключен договор за доставка на електроенергия с „Енерго- Про Енергийни услуги”ЕООД, гр.Варна до 28.02.2018 година. От 01.03.2018 година този договор е прекратен и ищецът сключил договор с „ЧЕЗ Електро България”АД.

За последният отчетен период преди прекратяване на отношенията „Енерго- Про Енергийни услуги“ ЕООД е издало фактура на ищеца за сумата от 744,60 лв., която ищецът е заплатил. През април 2018 г. ищецът получил издадена от „ЧЕЗ Електро България”АД фактура № **********/ 31.03.2018 г. с начислена в нея стойност 936,95 лева за посочен период: от 01.03.2019 г. до 06.03.2018 г. Поради несъгласие с посочения размер на задължението, ищецът подал жалба до ответното дружество с вх.№ 10000109731/18.06.2018 г. Получил отговор, в който е уточнено, че за въз основа на рамковия договор „ЧЕЗ Разпределение България”АД издава за всеки календарен месец фактура на търговеца на ел.енергия за дължимите суми за мрежови услуги за всички негови клиенти, към които прилага информация за количествата ел.енергия за всеки от обектите на клиентите на база отчетени показания от средствата за търговско измерване (СТИ). До 28.02.2018 г. данни за обекта са се предоставяли ежемесечно от доставчика „Енерго- Про Енергийни услуги“ ЕООД и за периода от 03.02.2018 г. до 28.02.2018 г. последният е посочил нулево количество подадена ел.енергия, тъй като обектът не е бил отчетен.  Отчитането е извършено от новия доставчик на 06.03.2018 г. и цялото потребено количество ел.енергия в размер на 3 567 кВтч  за периода 03.02.2018 г. до 06.03.2018 г. е подадено към доставчик последна инстанция „ЧЕЗ Електро България”АД.

За изясняване на спора по делото е приета комплексна съдебно-счетоводна и електротехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена.

Експертите са посочили, че към 06.03.2018 г. средството за търговско измерване № ********** за процесния обект  отговаря на техническите и метрологичните изисквания, определени в Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСКПМК). Електромерът ( преминал метрологична проверка през 2016 г.) е монтиран на 10.02.2017 г. с КП № 3017929/10.02.2017 г. с показания на дневна ел.енергия – 1кВтч и нощна енергия -0 кВтч.Приложени са данни, потвърждаващи извода им, че за периода от 01.03.2017 г. до 01.03.2018 г. „ЧЕЗ Разпределение България”АД е извършвало редовен месечен отчет на абоната с точка на измерване 32Z1030022968251 (идентификационен код). Процесната фактура № **********/ 31.03.2018 г.е издадена въз основа на консумирана ел.енергия- дневна тарифа 3015 кВтч и нощна 552 кВтч, общо 3567 кВтч, представляваща цялото потребено количество ел.енергия за периода от 03.02.2018 година до 06.03.2018 година.Данните са отчетени посредством законно монтирано СТИ с фабричен № ********** от „ЧЕЗ Разпределение България” АД и са подадени на „ЧЕЗ Електро България”АД. Фактурата отговаря на изискванията на Закона за счетоводство, осчетоводена е в счетоводството на ответника като вземане, по което не са направени плащания.

При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване недължимост на сума, която според ищеца, ответникът неправилно го е задължил да заплати. В тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, че начислената сума по фактура № **********/ 31.03.2018 г. на стойност 936,95 лева за консумирана ел.енергия по партида с клиентски №: **** за обект :Ловеч, ул.”****, е дължима.

Съдът приема наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, тъй като няма спор между страните, че процесната сума не е платена от него на „ЧЕЗ Електро България”АД, поради което искът е допустим.

Съдът намира предявения иск за неоснователен.

„ЧЕЗ Електро България” АД представлява енергийно предприятие по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия. ”ЧЕЗ Електро България” АД притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. на ДКЕВР ,а „ЧЕЗ Разпределение България” АД е лицензирано да разпределя ел.енергия- Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР.

Не се спори, че имотът на ищеца е бил присъединен към електроразпределител-ната мрежа и регистриран на свободния пазар на ел.енергия от 01.03.2017 г..На 08.02.2017 г. между „ЧЕЗ Електро България” АД и „****”ЕООД  е подписан Договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа  № **********, по силата на който първият осигурява на втория достъп и пренос на през електроразпределителната мрежа на електрическата енергия до обект, посочен в приложение към договора, срещу заплащане на цената за мрежовата услуга. Според чл.4 договорът влиза в сила след завършване на процедурата по избор на доставчик на ел.енергия по свободно договорени цени от страна на ползвателя, а пренесените количества ел.енергия се измерват със средства за търговско измерване, собственост на разпределителното предприятие (чл.8 от договора) Страните са договорили, че отчетът на средството за търговско измерване се извършва по график от разпределителното дружество, като периодът не съвпада с календарния месец (чл.15). Условията за фактуриране и плащане на предоставените мрежови услуги са уредени в Раздел VІ от договора. Според чл.27 в случаите, когато ползвателят е сключил със своя доставчик на ел.енергия договор за комбинирани услуги, то тогава ползвателят ще заплаща задължителните суми за мрежови услуги на своя доставчик в сроковете, съгласно договора за комбинирани услуги, а отношения между разпределителното предприятие и Доставчика на електрическа енергия по отношение на плащането на сумите за мрежови услуги, дължими от ползвателя, се уреждат с Рамков договор.

В чл.29 е уредено, че в случаите на подадено от ползвателя писмено възражение срещу стойността на фактурата, Разпределителното предприятие проверява издадената фактура и издава съответно дебитно/кредитно известие и го изпраща на ползвателя. При приключила проверка по подадено от ползвателя писмено възражение срещу стойността на фактурата, при която е установено, че възражението е неоснователно и на ползвателя е изпратен отговор от разпределителното предприятие на посочения от него адрес, ползвателят следва да заплати дължимата сума. Тази процедура е проведена в настоящия случай.

Между страните няма спор, че до 28.02.2018 г.  ищецът е ползвал  комбинирана услуга при търговец на електрическа енергия „Енерго-про енергийни услуги” ЕООД, а от 01.03.2018 г. се е върнал на регулирания пазар. Това е видно от приложеното по делото Заявление за смяна на доставчик  на електрическа енергия със стандартизиран товаров профил № **********/05.04.2018 г. и Заявление за сключване на договор/ споразумение за продажба на ел.енергия за небитови нужди № **********/05.04.2018 г. на „ЧЕЗ Електро България”АД, както и от писмо с Изх.№ **********/08.03.2019 г. на „ЧЕЗ Разпределение”АД (стр.100 на гр.д.№ 1489/2018 г. ЛРС).

Съгласно чл.101 ЗЕ Операторът на електропреносната мрежа получава валидирани данни за измерените количества електрическа енергия от операторите на електроразпределителните мрежи съгласно процедурите и в срокове, регламентирани в правилата по чл.83, ал.1,т.6 и чл.91, ал.2.

В чл.110 ЗЕ е регламентирано, че собствениците на средствата за търговско измерване предоставят данните от измерването на тези средства на оператора на електропреносната мрежа, необходими за изпълнение на функциите му по чл. 111. Координаторите на балансиращи групи, общественият доставчик, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, търговците и ползвателите на мрежите получават информация от базата данни от измерванията на оператора на съответната мрежа при условията и по реда на правилата по чл.91, ал.2.

До 28.02.2018 г. данни за обекта за подавани от „Енерго-Про Енергийни услуги”ЕООД, който е бил доставчик на ищеца. За периода от 03.02.2018 година до 28.02.2018 г. на това дружество – доставчик не са подадени данни за потребена ел.енергия, тъй като обектът не е бил отчетен. Отчитането е станала на 06.03.2018 година, когато доставчик е вече „ЧЕЗ Електро България” АД и тогава са снети показанията на монтираното на обекта СТИ.Категорични са в заключението си вещите лица че посочената фактура № **********/31.03.2018 г. касае реално консумирана ел.енергия, отчетена посредством отговарящо на техническите и метрологични изисквания СТИ и същата притежава всички, предвидени в Закона за счетоводство реквизити. Отразените в нея, стойности отговарят на действащите цени на електроенергията за процесния период.

С оглед на всичко изложено, настоящият въззивен състав приема, че ищецът дължи сумата от 963.95 лева, представляваща начислена по партида с клиентски номер ****, абонатен № **********, записана на негово име, за количество ел.енергия за имот, находящ се в гр.****, за което е издадена фактура **********/31.03.2018 г..

При това положение поради съвпадане на мотивите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща и към неговите мотиви.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направени по делото разноски, които са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                 Р   Е   Ш   И :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9/09.01.2020 година, постановено по гр.дело № 1991 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд.

ОСЪЖДА от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от В.В.Х. , да заплати, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: 175133 със седалище в гр. София 1784 и адрес на управление: Столична община, район Младост, бул. „Цариградско шосе" № 159, БенчМарк Бизнес Център, разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: