Р Е Ш Е Н И Е
№ 260170/17.3.2022 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 17.02.2022 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1644 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца
Д.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** 37 – 39 срещу ответника „И.К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** осъдителни искове с правно
основание чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника следните суми, а
именно:
сумата в размер на 6928,33 лв.
, представляваща незаплатена главница по Договор за заем от
20.02.2019 г.,
сумата в размер на 1206,78 лв.
, представляваща договорна лихва върху главницата по Договор за заем от
20.02.2019 г. за периода от 18.05.2019 г. до 02.02.2021г.,
ведно със законната лихва върху
главницата , считано от предявяване на исковата молба в съда – 03.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че на 19.12.2018 г., 18.01.2019 г. и 20.02.2019 г. между ищеца и
ответника са сключени три договора за заем с идентично съдържание, но за
различни суми.
Сумите по трите договора са както следва:
а) по договор от 19.12.2018 г.
- заем в размер на 95000 лева;
б) по договор от 18.01.2019 г.
- заем в размер на 50000 лева;
в) по договор от 20.02.2019 г.
- заем в размер на 55000 лева.
Посочва се, че чл. 1 на Договорите предвижда задължение на ищеца да предаде
заемните суми, което той е направил , превеждайки по сметката на ответника
95000 лева на 20.12.2018 г., 50000 лева на 18.01.2019 г. и 55000 лева на
20.02.2019 г. , за което са налице платежни нареждания от съответните дати за
съответните суми.
Според чл. 4 и 5 на Договорите, процесният заем е целеви - Ответникът е бил
длъжен да купи 1/8 идеална част от недвижим имот "търговски обект със
застроена площ от 104 кв. м., представляващ първи етаж от сграда в гр. Варна,
ул. "Преслав" 1" , след което в срок до 28.02.2019 г. да учреди
ООД, да апортира в капитала на дружеството 11/24 идеални части от имота, ведно
с всички други идеални части, които притежава към момента на учредяване на
дружеството и да прехвърли на ищеца 100% от капитала на новоучреденото
дружество.
Според чл. 5 и 6 на Договорите, в случай, че ответникът изпълни
задълженията си по чл. 4 и 5, той би се считал за изпълнил своето задължение по
връщане на заема, а главницата не би се олихвила.
Според чл. 3 и 7 на Договорите, в случай, че задължението на ответника по
чл. 4 и 5 не бъде изпълнено, той е длъжен да върне главницата , ведно с
възнаградителна договорна лихва в размера на законната такава.
Според чл. 7 на Договорите ,ответникът може да се освободи от задължението
за плащане на лихва, в случай, че погаси главницата по заема в срок до
28.02.2019г.
Излага се, че ответникът - заемополучател купува идеалните части от имота и
ги апортира в капитала на дружество "Фендър пропърти" ЕООД с ЕИК
*********. Вместо обаче да прехвърли дружествените дялове на "Фендър
пропърти" ЕООД на ищеца, той решава да ги продаде на трето по отношение на
Договорите лице, като за целта ответникът и "Оникс спот" ЕООД
сключват договор за продажба на дружествени дялове от 25.04.2019.
От момента на сключване на Договорите до 17.05.2019 г. ответникът не
предприема никакви действия с цел да изпълни задълженията си по тях. Той
пропуска срокът по чл. 7, което поражда задължението му да плати лихва по
всички предоставени заеми.
Сочи се, че на 17.05.2019 г. ответникът изплаща на ищеца 200000 лева, като
в платежното нареждане като основание фиксира "възстановени средства по
договор за заем от 19.12.18г., 18.01.19, 20.02.19г.
С писмо от 10.07.2019 г. ищецът приканва ответника да погаси останалата
част от заема. Ответникът не пожелава да отговори на писмото или да предприеме
действия, за да изпълни задължението си.
Следователно, заемните суми са предоставени както следва:
а) на 20.12.2018 г. - 95000 лева;
б)на 18.01.2019 г. - 50000 лева:
в)на 20.02.2019 г. - 55000 лева.
Към 17.05.2019 г., датата на извършеното от ответника плащане, натрупаните
лихви са както следва:
а) върху преведения на
20.12.2018 г. заем в размер на 95000 лева, договорна лихва за периода от
20.12.2018 г. до 17.05.2019 г. в размер на 3932,26 лева (общо задължение по
договора от 19.12.2018 г. - 98932,26 лева);
б) върху преведения на
18.01.2019 г. заем в размер на 50000 лева, договорна лихва за периода от
18.01.2019 г. до 17.05.2019 г. в размер на 1666,80 лева (общо задължение по
договора от 18.01.2019 г. -51666,80 лева);
в) върху преведения на
20.02.2019 г. заем в размер на 55000 лева, договорна лихва за периода от
20.02.2019 г. до 17.05.2019 г. в размера на 1329,27 лева (общо задължение по
договора от 20.02.2019 г. - 56329,27 лева).
Сочи се, че доколкото превеждайки
сумата от 200000 лева ответникът не е посочил реда на погасяване на
задълженията си, следва да бъде приложен чл. 76 ЗЗД.
Съответно към 17.05.2019 г. задълженията по Договорите от 19.12.2018 г. и
18.01.2019 г., възлизащи на обща стойност от 150599,06 лева са погасени изцяло,
натрупаната лихва по Договора от 20.02.2019г.в размер на 1329,27 лв. е погасена изцяло, а главницата -
до размера на 48071,67 лева. Това означава, че след плащането от 17.05.2019 г.
ответникът е дължал на ищеца остатъка от главницата по третия заем в размер на
6928,33 лева, върху която сума се е трупала договорна лихва.
Вследствие на изложеното се моли за положително произнасяне по предявената
искова претенция, както и за присъждане на сторените разноски.
Ответникът „И.К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който се излага становище, че предявените искове са допустими
, като е спазена родовата и местна подсъдност, но се излага , че към датата на
подаване на отговора сумите са заплатени изцяло. Твърди се, че исковата молба е
получена на 28.04.2021г. а сумите са заплатени на 27.04.2021г. по банков път.
Излага се, че
исковата претенция е неоснователна и се оспорват исковете изцяло по основание и
размер.
Не се оспорва,
че са сключени следните правоотношения:
Договор за заем
от 19.12.2018г. за сумата от 95 000 лева.
Договор за заем
от 18.1.2019г. за сумата от 50 000 лева.
Договор за заем
от 20.2.2019г. за сумата от 55 000 лева.
Твърди се, че
ответникът е заплатил сумата от 200000 лева на 17.5.2019г. чрез електронно
банкиране чрез „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, поради което се счита, че ответникът
е възстановил дължимите суми.
Излага се, че
ответникът е получил сумата от 200000 лева, като сумата е върната на
17.5.2019г. и на 27.4.2021 г. е заплатил и допълнително сумите а именно:
1 138.98 лева представляваща законна
лихва съгласно т. 3 от Договор за заем от 18.1.2019г. , 320 лева ,
представляваща законна лихва съгласно т. 3 от Договор за заем от 20.2.2019г.
2 146.06 лева , представляваща законна
лихва съгласно т. 3 от Договор за заем от 19.12.2018г.
Счита се, че с оглед на
заплатените суми исковете следва да бъдат отхвърлени.
На следващо
място се твърди, че ищецът след отказа си да закупи имота, се е стигнало до прехвърляне на собствеността
на дружествените дялове / от „ФЕНДЕР ПРОПЪРТИ" ЕООД/ на трето лице на
25.4.2019г. Сумата на предоставените заеми е върната на 17.5.2019г.
В допълнение се
сочи, че на 25.4.2019г. договорите за заем са прекратени по право , с оглед на
извършената разпоредителна сделка със СО с идентификатор 10135.1506.785.1.3,
т.е. заемателят вече не може да изпълни ангажимента си за прехвърляне. Твърди
се, че сделката е съгласувана със заемодателя, който не е пожелал да закупи
дружествените дялове от търговско дружество „ФЕНДЕР ПРОПЪРТИ" ЕООД , а си
е поискал парите обратно. Наложило се е финансиране на покупката от останалите
със собствени и заети средства, който заемателят не е пожелал да осигури.
Твърди се, че
ответникът не е в неизпълнение за покупката на 1/8 идеална част от описания
самостоятелен обект, с оглед на
наличието на изпълнително дело 660/2017г. по описа на ЧСИ 808 ЗАХАРИ ДИМИТРОВ,
както и висящите граждански дела пред ВОС под номера 118/2019г. и образуваното
в. гр. дело пред Апелативен съд Варна. Налице е освобождаване от отговорност по
причина , за която ответникът не може да носи отговорност , с оглед на водения
съдебен спор пред Окръжен съд Варна от трето лице.
Друг важен
момент е, че стойността на апортната вноска е над 320 000 лева , в този смисъл
логически, счетоводно и юридически няма как „И.К. АД да продаде дружествените
си дялове на загуба.
Твърди се, че е
налице новация. На следващо място, дори
и да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията на заемателя, следва
да се търси действителната воля между страните и така, както е описано в
договора изискуемостта настъпва на 28.2.2019г. в случай, че не се изпълнят
условията по т.З и т.4. Точка 3 касае срока за връщане и банковата сметка. Нещо
повече последната сделка за покупката на идеални части е от 21.2.2019г., поради
което и няма как за 7 дни да се извърши апортната вноска.
Твърди се нищожност
по смисъла на чл. 26 от ЗЗД на клаузата на незабавна изискуемост. Нарушено е
правото на заемателя и възможността същия да бъде уведомен от кой момент дължи
и съответната лихва. Посочения срок е обвързан с обстоятелства извън
възможностите на заемателя. Счита се, че забавата следва да бъде след
прехвърлителната сделка на трето лице с оглед вече на невъзможността за
реализиране на предмета на договора.
Твърди се , че към 28.2.2018г. заемателят е в обективна невъзможност да изпълни задълженията си
, поради наличие на висящо изпълнително дело и гр. дело 118/2019г. на Окръжен
съд Варна.
В тази връзка
следва да се дължи лихва за периода 28.2.2018г. до 17.5.2018г. или от
25.4.2019г. до 17.5.2019г.
С оглед на
гореизложеното, се моли да се постанови
съдебен акт , с който да се отхвърлят предявените искове, като
недоказани и неоснователни, както и да се присъдят сторените разноски по
делото.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните, а и видно от
приобщените по делото писмени договори , между тях са сключени три договори за
заем , съответно на 19.12.2018 г., на 18.01.2019
г. и на 20.02.2019 г. с идентично съдържание, но за различни суми.
По договор за заем от 19,12,2018г. е предоставен от
ищеца на ответника заем в размер на 95 000 лв. Сумата е предоставена по банкова
сметка ***,12,2018г. Срок за издължаване -28,02,2019г.
По договор за заем от 18,01,2019г. е предоставен от
ищеца на ответника заем в размер на 50 000 лв. Сумата е предоставена по банкова
сметка ***,01,2019г. Срок за издължаване -28,02,2019г.
По договор за заем от 20,02,2019г. е предоставен от
ищеца на ответника заем в размер на 50 000 лв. Сумата е предоставена по банкова
сметка ***,02,2019г. Срок за издължаване -30,04,2019г.
Чл. 1 от горепосочените три договори предвижда
задължение на ищеца да предаде заемните суми, което той е направил превеждайки по сметката
на Ответника 95 000 лева на 20.12.2018 г., 50 000 лева на 18.01.2019 г. и 55
000 лева на 20.02.2019 г. Налице са платежни нареждания от съответните дати за
съответните суми.
Според чл. 4 и 5 от договорите, процесният заем е целеви
- ответникът е длъжен да купи идеални части от недвижим имот "търговски
обект със застроена площ от 104 кв. м., представляващ първи етаж от сграда в
гр. Варна, ул. "Преслав" 1, след което в срок до 28.02.2019 г.- по
първия и втория договор и в срок до 30.04.2019г. по третия договор да учреди
ООД, да апортира в капитала на дружеството 11/24 идеални части от имота, ведно
с всички други идеални части, които притежава към момента на учредяване на
дружеството и да прехвърли на ищеца 100% от капитала на новоучреденото
дружество.
Чл. 6 от договорите предвижда , че в случай, че ответникът
изпълни задълженията си по чл. 3 и 4, той би се считал за изпълнил своето
задължение по връщане на заема, а главницата не би се олихвила.
Според чл.7 от договорите, в случай, че задължението на ответника
по чл. 3 или 4 не бъде изпълнено, той е длъжен да върне главницата , ведно с възнаградителна
договорна лихва в размера на законната такава.
Видно от представения Договор за продажба на дружествени
дялове от 25.04.2019г. , ответникът заемополучател , след като е закупил
идеалните части от описания в договорите недвижим имот , ги апортира в капитала на дружество
"Фендър пропърти" ЕООД с ЕИК ********* , но след това не прехвърля дружествените
дялове на ищеца, а ги продава на трето по отношение на договорите лице.
Видно от приобщеното по делото платежно нареждане, на 17.05.2019 г. ответникът изплаща на ищеца
сумата в размер на 200 000 лева, като в платежното нареждане като основание се
посочва "възстановени средства по договор за заем от 19.12.18г., 18.01.19,
20.02.19г.“
Видно от представената разпечатка от електронна поща, на
10.07.2020г. ищецът отправя покана до ответника , обективираща искане за
погасяване на останалата част от заема.
На 03.02.2021г. е предявена исковата молба в съда от
ищеца, по която е образувано настоящото производство.
Видно от представените банкови бордера , на 27.04.2021
г. ответникът прави три банкови превода в полза на ищеца. Общата стойност на
преведените суми е 3 605,90 лв., а основанието е "съгл.т.3 от дог. и
законна лихва".
При така установеното от фактическа страна съдът възприе
следните правни изводи:
Съгласно
чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален,
реален договор, който се счита за сключен с постигане на съгласие между
страните относно заемната сума и нейното предаване в държане на заемодателя. От
този момент за него възниква и задължението да върне сумата в определения срок,
а когато такъв не е уговорен – в течение на един месец от поканата (чл.240,
ал.4 ЗЗД).
В
аспекта на горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства съдът
намира, че между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за
заем от 20.02.2019г. , по силата на който ищецът е предоставил на ответника
сумата в размер на 55000,00 лева, която последният се е задължил да върне в срок до 30.04.2019 г.
Постигането
на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение
за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника, по
делото се установяват по несъмнен и категоричен начин от подписания договор,
който материализира извънсъдебно признание на неизгодни за ответника факти и се
ползва с доказателствена сила срещу същата страна.
Сумата по процесния договор за заем от
20.02.2019г. в размер на 50 000 лв. е предоставена от ищеца по банковата сметка
на ответника на дата 20,02,2019г.
Според
чл. 4 и 5 от договора, процесният заем е целеви - ответникът е длъжен да купи идеални
части от следния недвижим имот "търговски обект със застроена площ от 104
кв. м., представляващ първи етаж от сграда в гр. Варна, ул. "Преслав"
1, след което в срок до 30.04.2019 г. да учреди ООД, да апортира в капитала на
дружеството всички притежавани от него идеални части от имота, ведно с всички
други идеални части, които притежава към момента на учредяване на дружеството и
да прехвърли на ищеца 100% от капитала на новоучреденото дружество.
Чл.
6 от договора предвижда , че в случай, че ответникът изпълни задълженията си по
чл. 3 и 4 от договора, главницата не би се олихвила.
Според
чл.7 от договора, в случай, че задължението на ответника по чл. 3 или 4 не бъде
изпълнено, той е длъжен да върне главницата , ведно със законната лихва до
окончателното изплащане.
Видно
от представения Договор за продажба на дружествени дялове от 25.04.2019г. ,
ответникът заемополучател , след като е закупил идеалните части от описания в
договорите недвижим имот , ги апортира в
капитала на дружество "Фендър пропърти" ЕООД с ЕИК ********* , но
след това не прехвърля дружествените дялове на ищеца, а ги продава на трето по
отношение на договорите лице.
Не
са представени по делото доказателства , въз основа на които да се установи, че
ответникът от сключване на договора до
17.05.2019 г. е предприел действия с цел да изпълни задълженията си по тях.
Вследствие
на изложеното , съдебният състав намира, че ответникът е пропуснал срокът по
чл. 7 от договорите , поради което за него възниква задължение да плати лихва по предоставения заем.
Видно от приобщеното по делото платежно нареждане,
на 17.05.2019 г. ответникът изплаща на
ищеца сумата в размер на 200 000 лева, като в платежното нареждане като
основание се посочва "възстановени средства по договор за заем от 19.12.18г.,
18.01.19, 20.02.19г.“
Тъй
като превеждайки сумата от 200 000 лева , ответникът не е посочил реда на
погасяване , следва да бъде приложен чл. 76 ЗЗД. С оглед изложеното, към 17.05.2019 г. заемите
по договорите от 19.12.2018 г. и 18.01.2019 г. са погасени изцяло, натрупаната
лихва по договора от 20.02.2019 г. е погасена изцяло, а главницата -до размера
на 48071,67 лева.
Видно
от заключението на вещото лице Е.Й.Т. по приобщената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за компетентно изготвено и
обосновано, като се отчете извършеното плащане от страна на ответника към ищеца
в размер на 200 000 лв. на 17.05.2019г. , към
датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.02.2021г., остава
остатък , както следва: главница в размер на 6 927,79 лв. по процесния договор за заем от 20.09.2019г. и лихва
върху нея за периода 18,05,2019г. до 02,02,2021г. вкл. От експертизата е видно, че законната лихва
върху главницата от 6927,79 лв. за периода 18,05,2019г. -02,02,2021г. се
равнява общо на 1 206,59 лв.
Видно
от представените банкови бордера , на 27.04.2021 г.- т.е. след завеждане на
исковата молба , която е предмет на настоящото производство, в съда на 03.02.2021г. , ответникът е
извършил три банкови превода в полза на ищеца. Общата стойност на преведените
суми е 3 605,90 лв., а основанието е "съгл.т.3 от дог. и законна
лихва",
Следователно,
възстановените суми от ответника на ищеца , са както следва: На дата
17,05,2019г. - 200 000 лв. (л. 17) , На
дата 27,04,2021г. - 2 146,06 лв. (л.49) ,
На дата 27,04,2021г. - 1 138,98 лв. (л.48), На дата 27,04,2021г. - 320,86 лв. (л.47).
Видно
от заключението на вещото лице Е.Й.Т. по приобщената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за компетентно изготвено и
обосновано, към 27.04.2021г.
оставащото задължение на ответника е за главница - 6 927,79 лв. и лихва за
периода от 18.05.2019г. до 27.04.2021г.
- 1 368.24 лв, т.е. общ дълг:8 296,03 лв.
Като
се съобрази извършеното плащане от страна на ответника към ищеца в общ размер
от 3 605,90 лв. по трите коментирани превода
на 27,04,2021г. общо-3 605,90 лв. (2 146,06+ 1 138,98 + 320,86) , погасените
суми са лихва - 1 368,24 лв. и главница - 2 237,66 лв.
Вследствие
на изложеното, след извършеното плащане от страна на ответника към ищеца в общ
размер от 3 605,90 лв. по трите коментирани превода , остатъкът към 27,04,2021г. по процесния договор
за заем от 20.09.2019г. е главница в общ
размер на 4 690,13 лв. и лихви върху нея до окончателното плащане.
Съдът
не споделя твърденията на ответника, че разпоредбата на чл. 7 от договора е
нищожна. Той предвижда, че по отношение на заема настъпва предсрочна
изискуемост , когато е просрочен (нарушение на чл. 3) или целевите средствата
са използвани , но не по предназначение (нарушение на чл. 4) , което на
практика гарантира допълнителен стимул за ответното дружество за изпълнение на
задълженията по договора, в противен случай , същият ще понесе санкция за
виновното си неизпълнение.
Съдебният
състав намира, че с извършеното частично плащане след завеждане на делото,
ответникът на практика извършва частично признание на иска , посредством
конклудентни действия (плащане), още повече, че като основание за плащане се
посочва "съгл.т.3 от дог. и законна лихва".
С
оглед изложеното и предвид съвкупния доказателствен материал, съдът формира
извод, че към датата на предявяване на исковата молба в съда на
03.02.2021г., по повод на която е образувано настоящото производство , дължимият
остатък по процесния договор за заем от 20.09.2019г. е главница в размер на
6 927,79 лв. и законна лихва върху
главницата от 6927,79 лв. за периода 18,05,2019г. -02,02,2021г. се равнява общо
на 1 206,59 лв.
С
оглед изложеното , предявените искове се явяват основателни до тези размери ,
посочени от вещото лице в заключението по съдебно-счетоводната експертиза -
главница в размер на 6 927,79 лв. и
законна лихва върху главницата от 6927,79 лв. за периода 18,05,2019г.
-02,02,2021г. в размер на 1 206,59 лв. Предвид горното, исковете следва да
бъдат отхвърлени , както следва: за главница за разликата над 6 927,79 лв. до пълния предявен размер от 6928,33 лв. и за
законна лихва върху главницата от 6927,79 лв. за периода 18,05,2019г.
-02,02,2021г. за разликата над 1 206,59 лв. до предявения размер от 1206,78 лв.
като неоснователни. Предвид изложеното
следва да бъде отхвърлен иска за присъждане на законна лихва върху главницата
над 6927,79 лв. до 6928,33 лв. за
периода от датата на предявяване на исковата молба в съда -03.02.2021г. до
27.04.2021г. , като неоснователен.
Съдът
, обаче, следва да съобрази извършеното плащане от ответника в хода на
производството по делото на 27.04.2021г.
Видно от заключението на вещото лице Е.Й.Т. по приобщената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, към 27.04.2021г. оставащото задължение на
ответника е за главница - 6927,79 лв. и лихва за периода от 18.05.2019г. до
27.04.2021г. - 1 368.24 лв, т.е. общ дълг:8 296,03 лв. След извършеното плащане
от страна на ответника към ищеца в общ размер от 3 605,90 лв. по трите
коментирани превода , погасените суми са лихва - 1 368,24 лв. и главница - 2
237,66 лв. , а остатъкът към
27,04,2021г. по процесния договор за заем от 20.09.2019г. е главница в общ размер на 4 690,13 лв. и лихви
върху нея до окончателното плащане.
Вследствие
на изложеното, искът за главница следва да бъде отхвърлен за разликата над 4
690,13 лв. до 6 927,79 лв. и искът за договорна
лихва следва да бъде отхвърлен за сумата от 1 206,59 лв., като погасени чрез
плащане в хода на производството по делото.
Ответникът,
не е представил доказателство за заплащане на остатъка от дължимата сума,
поради което следва да бъде уважен искът за главница за сумата в размер на
4690,13 лв. Видно от заключението на вещото лице претендираната договорна лихва
е изцяло погасена – с плащането на 27.04.2021г. е погасена лихвата за периода
от 18.05.2019г. до 27.04.2021г. в
размер на 1 368.24 лв. Предвид изложеното , следва да бъде присъдена законната
лихва върху главница в размер на 4690,13 лв. , считано от 28.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изложеното да бъде отхвърлен иска за присъждане на законна лихва върху
главницата от 6927,79 лв. за периода от датата на предявяване на исковата молба
в съда -03.02.2021г. до 27.04.2021г. , като погасен чрез плащане.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи,
като се претендира присъждане на държавна такса в размер на 325,40 лв. и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв. Съдът намира, че не
е основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, отчитайки наличието на фактическа и
правна сложност на производството по делото. Извършеното от ответника плащане в
хода на производството по делото не може
да бъде взето предвид по отношение на разноските , т.к. ответникът със своето
бездействие е дал повод за завеждане на делото. Общият размер на разноските в
исковото производство , дължими в полза на ищеца, е 1525,26
лева, съразмерно на уважената част на исковата претенция , включително и
тази част от исковете , които са платени в хода на производството по делото,
които следва да бъдат присъдени на ищеца.
От
своя страна , предвид направеното искане,
ответникът има право на разноски
за заплатен депозит за вещо лице и издадено съдебно удостоверение,
съобразно представените доказателства за реализирани разходи, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК. Вследствие на изложеното съдът намира,че на ответника следва
да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в размер от 0,03лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция , като неоснователна, а не като погасена , поради
плащане. Както бе коментирано по-горе, извършеното от ответника плащане в хода
на производството по делото не може да
бъде взето предвид по отношение на разноските , т.к. ответникът със своето
бездействие е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.К.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** 37 – 39 сумата в
размер на 4690,13лв., представляваща
незаплатена главница по Договор за заем от 20.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от 28.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл.240 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над присъдения размер от 4690,13 лв. до 6927,79 лв. , като погасен чрез плащане
в хода на производството по делото и за разликата над 6927,79 лв. до пълния
предявен размер от 6928,33 лв. , като неоснователен и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху главницата от 6927,79
лв. за периода от датата на предявяване на исковата молба в съда -03.02.2021г.
до 27.04.2021г. , като погасен чрез плащане и иска за присъждане на законна
лихва върху главницата над 6927,79 лв.
до 6928,33 лв. за периода от датата на предявяване на исковата молба в съда
-03.02.2021г. до 27.04.2021г. , като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.С.С. ЕГН
**********, с адрес: *** 37 – 39 срещу „И.К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1206,78 лв. ,
представляваща договорна лихва върху главницата по Договор за заем от
20.02.2019 г. за периода от 18.05.2019 г. до 02.02.2021 г., като погасен чрез
плащане в хода на производството по делото за сумата в размер на 1206,59 лв. и
като неоснователен за сумата над 1206,59 лв. до пълния предявен размер от 1206,78
лв., на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** 37 – 39 сумата от 1525,26 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** 37 – 39 ДА ЗАПЛАТИ
на „И.К.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 0,03лв., представляваща сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: