Решение по дело №16500/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3581
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110116500
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

3581/29.7.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

                 ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на 23 юни 2020 година  в състав:

 

                                               Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

                при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16500 по описа за 2019 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                 Подадена е молба с която са предявени две самостоятелни  кумулативно съединени искови претенции, а именно:

                 1/ иск с пр.осн.чл.150 СК за увеличение на  издръжката, дължима от ответника  Т.Д.Д.  с ЕГН ********** в полза на малолетният му син В.Т.Д. с ЕГН **********,  чрез неговата майка и  законен представител М.В.М.,  определена по гр.д.№ 413/19 г. на РС Варна  от 140.00 лева на 350.00 лева, считано от подаване на молбата – 11.10.2019 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата, на падеж 5-то число на месеца за който се дължи издръжката;

                 2/ иск с пр.осн.чл.59, ал.9 СК за изменение на определения режим на лични отношения на бащата с детето, като се определи следния режим: всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа  до 17.00 часа като бащата взема детето от жилището в което се отглежда  и го връща в същото;  5 /пет/ дни през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск;   за Великденските празници на всяка четна година от 9.00 часа в събота до 14.00 часа в неделя с едно преспиване, като бащата ще взема детето от жилището в което се отглежда и ще го връща в същото;

                 Твърденията в молбата от които ищцата черпи права са, че с решение  от 10.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 413/2019 на РС Варна е определена дължимата от бащата месечна издръжка в полза на детето на 140 лева.  Към датата на подаване на исковата молба за увеличение определената издръжка е недостатъчна за задоволяване нуждите на детето, което има специфични такива, а именно детето се нуждае от консултации и проследяване на развитието му от детски психиатър, логопед, ресурсен учител, постоянно присъствие на възрастен, което не позволява на майката да работи. Всичко това е свързано с повече средства, които са извън обичайните за възрастта на детето и  майката не е в състояние да задоволи. Детето проявява множество алергии към храни, то е с много крехко здраве, боледува често. За м.юни майката е заплатила 82 лева само за прегледи, за м.август сумата е 123 лева и за м.септември 90 лева. Майката полага постоянни грижи за детето и това е пречка тя да работи и да осигурява повече доходи за неговата издръжка.  Размерът на определената издръжка, която заплаща бащата е крайно недостатъчен. Тя не получава помощ от близки и роднини. Майката има информация, че той работи по трудово правоотношение в Англия и може да осигурява повече средства за издръжката на детето. След срещите с бащата детето е превъзбудено и често се задълбочават диагностицираните му проблеми. Бащата не е в състояние да се грижи адекватно за детето – често го връща на майката мръсно. Няма подходящи условия в дома му в с.Въглен, поради което е в интерес на детето да се измени определеният режим на лични отношения. 

                 Ищцата моли за уважаване на молбата и за заплащане на разноски за производството. 

                 В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника с който оспорва предявените искове като счита същите за неоснователни. Определената издръжка по гр.д.№ 413/2019 г. е от м.май и същият размер е определен с безусловното съгласие на ответника. Всеки път когато прави опити да види сина си, майката го възпрепятства и желае да ги придружава, а ответникът не желае да се вижда с нея. Има желание да контактува пълноценно със сина си в определения от съда режим. Признава, че битовите условия в дома на майката са много добри и затова не се е противопоставил детето да се отглежда от неговата майката. От определянето на издръжката са изминали едва 6 месеца през който период ответникът не е подобрил финансовото си състояние, въпреки, че прави опити за това. Трудовият му договор е прекратен, считано от 09.09.2019 г. Сега търси работа в чужбина, но все още не е намерил. Той заплаща редовно определената издръжка, а майката  възпрепятства определения му режим на лични отношения с детето.  Твърди, че майката не  заплаща такса за детска градина, тъй като дядото на детето по майчина линия е един от собствениците на детското заведение. Детето е физически здраво и има обичайните проблеми за възрастта му. Моли за отхвърляне на предявените искове.

        В съдебно заседание е направил предложение за спогодба да заплаща издръжка в размер на 200 лева, но тъй като ищцата не се е съгласила, същата е оттеглена.  По втория иск, моли съдът да му определи следния режим на лични отношения със сина му: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота  до 17.00 часа в неделя с преспиване като ще  взема детето от жилището в което се отглежда  и ще го връща в същото;  10 /десет/ дни през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск, като майката всяка година до 15 май уведомява бащата за периода на ползвания от нея отпуск, а бащата всяка година до 30 май ще уведомява майката кога ще вземе детето за осъществяване на режима през лятото; на всяка четна година на коледните празници от 18.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26-ти декември и на Великденските празници от 18.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Велики понеделник; на всяка нечетна година година на новогодишните празници от 12.00 часа на 31 декември до 12.00 часа на 01 януари; два пъти в седмицата бащата ще има възможност да контактува с детето по „скайп, вайбър, месинджър“ или друго подобно средство за аудиовизуална комуникация във време, съобразено с ангажиментите на майката. 

        Д „СП“ Варна изразява становище за основателност на молбата за увеличение на издръжката, като молят съдът да съобрази нуждите на детето и възможностите на бащата.

               СЪДЪТ, като взе предвид   твърденията на страните,  събраните доказателства както поотделно, така и в съвкупност и въз основа на Закона  съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема  за установено следното от фактическа страна:

                Не е спорно между страните, че те са родители на детето В., родено на *** г.

                С влязло в сила решение № 2016/14.05.2016 г. на ВРС, 42 състав, постановено по гр.д.№ 413/2019 г., съдът   

                „ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетното дете В.Т.Д., ЕГН **********, родено на *** г. в гр.Варна, на майката и законен представител на детето – М.В.М., ЕГН: **********, като ОПРЕДЕЛЯ и местоживеенето на детето на адреса на който живее неговата майка и законен представител – към момента - гр.Варна, ул. „Битоля“ № 5, ет. 6, ап. 5, на основание чл.127, ал.2 СК.

               ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т.Д.Д., ЕГН ********** с детето В.Т.Д., ЕГН ********** както следва :

всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа без преспиване, за период от ЕДНА ГОДИНА ,считано от влизане в сила на решението, а след този едногодишен период: Всяка първа и трета събота и неделя - от 09.00 часа събота до 17.00 часа в неделя - с преспиване; 10 (десет) дни от лятото, през ваканцията на децата, съобразено със заетостта на майката – в период в който майката не ползва платен годишен отпуск както и през Великденски празници (официални почивни дни) всяка четна година от 09:00 часа в петък до 17:00 часа в събота с преспиване, а всяка нечетна година от 09:00 часа в неделя до 17:00 часа в понеделник като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно, на основание чл. 127, ал.2 СК.

                ОСЪЖДА Т.Д.Д., ЕГН ********** ***, да заплаща месечна ИЗДРЪЖКА в полза на детето си – малолетният В.Т.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.В.М., ЕГН: ********** ***,в РАЗМЕР на 140.00 лева (сто и четиридесет лева ), вносими до всяко 5 /пето/ число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на постановяване на Решението- 10.05.2019 год. ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, платима по банкова сметка *** „Райфайзен Банк АД“ (с посочени реквизити в писмена молба от 28.1.19) до навършване на пълнолетие на детето, на основание чл.127, ал.2 СК, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА МОЛБА В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА от присъдения размер на издръжка от 140,00 лева (сто и четиридесет лева ) до претендирания от 750,00 лева (седемстотин и петдесет лева ) като недоказан, на основание чл.127, ал.2 СК“.

                С молбата са представени медицински документи за преглед и изследвания на детето за кръв и урина. От амбулаторен лист от 17.10.2016 г. се установява, че на детето е извършен преглед от специалист и е поставена диагноза „остър цистит“. От амбулаторен лист от 31.03.2017 г. се установява, че на детето е извършен преглед от личния лекар  и е поставена диагноза „вирусна инфекция, неуточнена“. От амбулаторен лист от 19.07.2017 г. се установява, че на детето е извършен преглед от личния лекар  и е поставена диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“. От амбулаторен лист от 12.08.2017 г. се установява, че на детето е извършен преглед от личния лекар  и е поставена диагноза „вирусна чревна инфекция, неуточнена“. От амбулаторен лист от 26.09.2018 г. се установява, че на детето е извършен преглед от личния лекар  и е поставена диагноза „кашлица“.

                 От амбулаторен лист от 19.08.2019 г. се установява, че на детето е извършен преглед от специалист  и е поставена диагноза „ОВС. Смесени специфични разстройства в психологичното развитие“.

                 От представени две епикризи се установява, че детето е било на лечение в болнично заведение от 27.8.2017 г. до 30.8.2017 г. с диагноза „остър ларинготрахент“ и от 03.9.2018 г. до 04.9.2018 г. с диагноза „вирусна чревна инфекция, неуточнена“.

                 От изследвания, изготвени от АМЦСМП „Свети Стилиян“ ООД, които са приложени на листи 20 – 22 от делото се установява, че детето има установена хранителна алергия към телешко месо, краве мляко, варива, плодове 0 праскови, ягоди, киви, шоколади, фъстъци, сметана. Препоръчана е хранителна диета без млечни продукти, варива и ядки. 

                 От становище на клиничен психолог от 19.08.2019 г.,  на лист 38 от делото се установява, че на 3 г. и 6 м. детето  В. има леко забавяне в говорното развитие и известна стереотипност в мисленето и в поведението. Препоръчана е системна работа с детски специалисти по развитие, социална адаптация и комуникация.          

                 От представените доказателства за доходите на родителите се установява, че за периода м.декември  2018 г. – м.ноември 2019 г. на майката М.М. е изплатено ПОБ по чл.54б, ал.1 от КСО в размер на 1798.28 лева – лист 97.  За периода от 20.02.2014 г. до 08.05.2019 г. тя е регистрирана като безработно лице в Агенция по заетостта – л.98 от дело.

                 От показанията на свидетелката Мария Хараланова, която е приятелка на майката се установява, че детето имало неревни кризи, които се изразяват в тръшкане, ревове, блъскане на главата. Все още е на памперси, защото се изпуска по малка и по голяма нужда. Не казва, че има нужда, не говори. Не може да говори, казва само „Вальо“. М. води детето редовно детето  при логопед и психиатър. Освен издръжката за детето М. няма други доходи. Разходите за детето са около 300-350 лева на месец. Родителите на М. помагали, но след раздялата с бащата, който нещо ги настроил,  те преустанови връзка с дъщеря си. В. е на много строг хранителен режим. Боледува често и лечението му преминава със скъпи антибиотици и лекарства. След срещи с баща си, детето е агресивно, вика, блъска.

                  От показанията на свидетелката Марияна Димитрова,  която е майка на бащата  се установява, че често се е случвало М. да не дава детето на бащата в определения режим от съда. Когато ги посещава детето говори и казва „баба“, „тати“, назовава топката, кучето. Слагала го на гърнето и то си вършело нуждите. Водила го е на детската площадка и детето е било много щастливо. Действително говорело по-малко и може би има нужда от логопед, но отрича внукът й да има психични проблеми.  Когато е при тях, тя му купува дрехи, защото майката го изпраща с един чифт, а детето се цапа. Не е в добри отношения с майката на детето и имала психически тормоз от нея, обиди, заплахи. Майката не спазвала определения със съдебното решение  режим на лични отношения на бащата с детето. Много често се налагало бащата да чака с часове пред блока то да се събуди и пак не го е виждал. По този начин М. искала да накаже бащата за това, че той повече не иска да има отношения с нея.

                    В социалния доклад от 18.02.2020 г., Д „СП“ дава заключение, че  при извършеното социално проучване е констатирано,  че детето се отглежда при добри битови условия, майката се старае да задоволява неговите потребности. То не  контактува с никого от разширеното си семейство, нито с роднините по майчина, нито по бащина линия, лишено е от контакт е баща си и със свои връстници, което го поставя в силна изолация и поставяне на майката в позиция на единствен значим за него възрастен, което би се отразило  неблагоприятно върху неговото развитие ако  липсата на контакти продължи.

                   За установяване на битовите условия при които  се осъществява режима на контакти между бащата и детето, съдът е възложил  изготвянето на повторен социален доклад след завръщането на бащата от чужбина и отпадане на извънредното положение в страната, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., ДВ бр.28 от 2020 г.

                   От извършеното социалното проучване се установява, че  на 17.06.2020 г. е посетена къщата, където живее г-н Т.Д. ***. Къщата се намира в близост до центъра на селото, тя е собственост на майката на новата партньорка на г-н Д., г-жа Димка М.. Къщата се състои от три стаи, кухненски бокс и санитарни помещения. Поддържа се добра хигиена, обзавеждането е фунционално, тревните площи и градината пред къщата са добре оформени и поддържани. Хигиенно-битовите условия в къщата, където живее бащата са добри, няма установени рискове, които биха могли да застрашават живота и здравето на детето по време на престоя му там по време на осъществяване на режима на личен контакт с баща му, включително и с преспиване. Бащата Т.  Д. е посочил, че  работи в рекламна агенция "Ваком", гр. Варна, с работно време от 8.30 до 17.30 часа,  месечното му възнаграждение  е  около 620 лева. Отношенията между двамата родители все още са нарушени и обтегнати, създават се конфликти пред детето. Обезпокоителни са твърденията на бащата, че детето е държано в изолация, не се полагат достатъчно грижи за него, както и не разпознава някои от основните видове храни, че действително степента на алергия към някои храни е много ниска и детето може да се храни разнообразно. В заключение Дирекцията изразява становище, че  истинността на твърденията на майката, че бащата  не разпознава нуждите на детето и за това не следва да му се дава възможност то да преспива при него, следва да бъдат поставени под съмнение.

                  От представения протокол за ЛКК от 19.05.2020 г. от МЦ „Клиника Нова“ ЕООД се установява, детето В.Т.Д., на 4 г. има диагноза на водещо заболяване „смесени специфични разстройства в псих.развитие“. Анамнеза: Детето от 9 м. посещава център „Радост“, където с него работи логопед, психолог и ерготерапевт. Казва отделни думи, от няколко месеца прави и прости изречения. Резервиран с връстници, но понякога участва в игри, опитва се да им говори. Когато му се ходи по малка нужда казва, но по голяма се изпуска. Обичайно поведение – заиграва се с играчки, пуска си клипове. Реагира на повиквания, осъществява, но не поддържа очен контакт. Речта е с беден речников запас под очакваното за възрастта, но съответна. По време на интервюто се заиграва с играчки, колаборира за кратко. Емоционално запазено настроение без резки афективни колебания. Активността е съответна на възрастта. Препоръчва се работа с психолог, логопед и ерготерапевт в детски център „Радост“.

                   Представено е постановление за отказ да се образува наказателно производство от 02.06.2020 г. на прокурор при РП Варна. Съдът намира същото доказателство за неотносимо към настоящия спор и нямащо отношение към интересите на детето на страните, поради което  не го обсъжда. 

                  При  така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формира  следните правни изводи:

                 По първия иск с  пр.осн.чл.150 СК за увеличение на  издръжката:

                 Искането на ищцата М.М. е да се увеличи издръжката,  определена с влязлото в сила решение от 10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 413/2019 г. на ВРС, 42 състав с което ответникът  Т.Д.Д., ЕГН ********** *** е осъден  да заплаща месечна ИЗДРЪЖКА в полза на детето си – малолетният В.Т.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.В.М., ЕГН: ********** *** в размер на  140.00 лева ( сто и четиридесет лева ), вносими до всяко 5 /пето/ число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на постановяване на Решението - 10.05.2019 год. ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, платима по банкова сметка *** „Райфайзен Банк АД“ (с посочени реквизити в писмена молба от 28.1.19) до навършване на пълнолетие на детето, на основание чл.127, ал.2 СК.

                  От  доказателствата за доходите на законния представител на детето В., а именно  удостоверение от НОИ, ТП – Варна  се установи, че за периода м.12.2018 г. – м.05.2019 г. майката М.В.М. е получила

ПОБ в размер на 1798.28 лева.

                  Ответникът е заявил в съдебно заседание,  че работи по трудово правоотношение от около един месец и получава възнаграждение в размер на 620 лева. 

                  От показанията на свидетелката Хараланова се установява, че месечните разходите за детето вкл. за прегледи и лекарства са около 300-350 лева.

                  Законодателят е обусловил основателността на претенцията за изменение на размера на присъдена издръжка от доказване наличието на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, а именно във възможностите на задълженото по изплащане на издръжката лице и на нуждите на издържаното дете.

                  В настоящия случай от присъждането на  издръжката до иницииране на настоящото производство е изминал период от около 8 месеца, а към датата на постановяване на решението към 1 година.  Съдът намира, че през този период  са настъпили  изменения в нуждите на детето, предвид представените доказателства за чести заболявания, които са характерни за неговата възраст, а също така и за специфични нужди  на В., които не са характерни за всички деца на неговата възраст, които налагат необходимост от    работа с  детски специалисти  по развитие, социална адаптация и комуникация. Установено е също така от доказателствата по делото, че детето има установени хранителни алергии, което налага спазване на хранителен режим и съобразяване при избора и закупуването на  хранителните продукти за детето. Тези медицински документи  са издадени през 2017 г., тоест преди постановяване на решението от 10.05.2019 г. 

                 Съдът  приема, че са настъпили изменения в  нуждите на детето, които са обусловени освен от необходимостта детето да спазва хранителен режим, с него да работят специалисти – детски  психолог, логопед и ерготерапевт. Съдът приема, че това е необходимо за правилното психическо  развитие на детето, с оглед специфичните нужди, които то има.  

                 На основание чл. 143, ал.2 СК родителите  дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Ответникът не твърди да  има  задължения за издръжка към  други лица, имащи право  на издръжка от него на основание чл.140 СК и по реда на чл.141 СК. При определяне размера на издръжката, съдът следва да спази  императивната норма на чл.142 СК.  Към момента МРЗ за страната е определена с ПМС № 350/19.12.2019 г.  в размер на  610 лева. Минималната издръжка в размер на ¼ от МРЗ е 152.50 лева – чл.142, ал.2 СК. Определената издръжка с решението от 10.05.2019 г. е под минималния размер и подлежи на изменение. По делото се установи, че бащата получава доход по трудово правоотношение в размер на МРЗ. Ответникът е направил предложение за спогодба  да заплаща издръжка в размер на 200 лева в свое изявление в съдебно заседание на 23.06., след което същото не се поддържа. 

                   Предвид изложеното, като съобрази  нуждите на детето и направеното предложение за спогодба от ответника, което съдът възприема  като изявление за признание на иска в същия  размер, настоящият състав приема молбата за  основателна до този размер - 200 лева, а за горницата до претендираната сума от 350 лева същата следва да се отхвърли. Ако бъде уважена молбата за издръжка от 350 лева, същата безспорно ще бъде непосилна за заплащане от бащата, тъй като дохода му от 620 лева е недостатъчен за собствената му издръжка и за издръжка в полза на  малолетния му син  над 200 лева.  

                   Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на предявяване на иска – 11.10.2019 г. ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на падеж 5-то число на месеца, за който се дължи същата.

                  По втория кумулативно съединен иск  с пр.осн.чл.59, ал.9 СК за изменение на определения режим на лични отношения на бащата с детето:

                 Искането на ищцата М.М. е да се измени режимът, определен с влязлото в сила решение от 10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 413/2019 г. на ВРС, 42 състав с което е определен  режим на лични отношения на бащата Т.Д.Д., ЕГН ********** с детето В.Т.Д., ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа без преспиване, за период от ЕДНА ГОДИНА ,считано от влизане в сила на решението, а след този едногодишен период:

                 Всяка първа и трета събота и неделя - от 09.00 часа събота до 17.00 часа в неделя - с преспиване;           10 ( десет ) дни от лятото, през ваканцията на децата, съобразено със заетостта на майката – в период в който майката не ползва платен годишен отпуск както и през Великденски празници (официални почивни дни) всяка четна година от 09:00 часа в петък до 17:00 часа в събота с преспиване, а всяка нечетна година от 09:00 часа в неделя до 17:00 часа в понеделник като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно, на основание чл. 127, ал.2 СК.

                 Към настоящият момент е изтекъл едногодишния срок от влизане в сила на решението и изпълняем  е  следния режим на лични отношения на бащата Т.Д. със сина му Валнтин : Всяка първа и трета събота и неделя - от 09.00 часа събота до 17.00 часа в неделя - с преспиване;  10 ( десет ) дни от лятото, през ваканцията на децата, съобразено със заетостта на майката – в период в който майката не ползва платен годишен отпуск както и през Великденски празници (официални почивни дни) всяка четна година от 09:00 часа в петък до 17:00 часа в събота с преспиване, а всяка нечетна година от 09:00 часа в неделя до 17:00 часа в понеделник като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

                 Искането в молбата на М.М. е с решението за изменение да се намалят контактите на бащата с детето като  се определи следния режим: всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа  до 17.00 часа като бащата взема детето от жилището в което се отглежда  и го връща в същото;  5 /пет/ дни през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск;   за Великденските празници на всяка четна година от 9.00 часа в събота до 14.00 часа в неделя с едно преспиване, като бащата ще взема детето от жилището в което се отглежда и ще го връща в същото.

                Твърденията в молбата от които майката черпи права и обосновава необходимост за изменение на режима са, че след срещи с бащата детето е превъзбудено и се влошават диагностицираните му психични проблеми, че бащата е неспособен да се грижи за детето, тъй като след срещите то често се връща с изцапани дрехи, че в жилището на бащата не са подходящи битовите условия. 

                 Важна предпоставка, обуславяща основателността на иска с правно основание чл. 59, ал.9  от СК е изменение на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. За да се допусне изменение на постановеното решение  по ал.2 следва да са налице такива обстоятелства, засягащи интересите на детето, които налагат промяна на решението на съда по въпросите при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права,  мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

                  Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време – ал.3.  Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

                  За да се допусне изменение на влязлото в сила решение е необходимо да се установи наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на постановените мерки. Изменени обстоятелства по смисъла на тази законова разпоредба са както новите обстоятелства, които влошават положението на детето, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.

                  Доколкото искането е да се ограничи вече определения режим, съдът следва да съобрази дали са установени такива обстоятелства, които влошават положението на детето при бащата. Изложените твърдения в молбата не кореспондират с доказателствата по делото, тъй като няма данни за влошаване на физическото и психическото здравословно състояние на детето.  Категорично  такива не са установени в производството. Налице са доказателства, които водят до положителен извод за необходимостта  детето В. да контактува с неговия баща пълноценно. Извършеното социално проучване от Д „СП“ Варна сочи, че хигиенно-битовите условия в жилището на бащата  са добри, не са  установени рискове, които биха могли да застрашават живота и здравето на детето по време на престоя му там по време на определения режим на лични отношения. Бащата е запознат с алергиите на детето и се съобразява с хранителния му режим.

                Свидетелката Димитрова,  която е негова баба по бащина линия заявява, че майката го изпраща само с един комплект дрехи, а детето се цапа. Когато е при тях говори отделни думи, разпознава топката и кучето като ги назовава. Отговаря на въпроси „Къде е тати?“, „Къде е топката?“, „Къде е Чарли /кучето/ ?“. Свидетелката Хараланова, която е приятелка на майката  заявява, че детето се изпуска по нужда и не казва, не говори, казва само  името си.

                 От анамнезата и препоръките в ЛКК от 19.05.2020 г. от МЦ „Клиника Нова“ ЕООД може да се направи извод, че психичното състояние на детето има подобрение и работата  с психолог, логопед и ерготерапевт трябва да продължи. От социалното проучване в изготвения първи поред  социален доклад е установено, че детето е поставено в изолация, тъй като не контактува с деца на неговата възраст, с близки роднини по   майчина и  по бащина линия,  ограничен е контакта с баща му. По този начин майката е поставена в позиция на единствен значим за него възрастен.

                Съдът намира, че ако това положение продължи съществува  риск за психическото и емоционално развитие на детето. Обсъдени в тяхната съвкупност доказателствата по делото дават основание на съда да  приеме, че по-честите контакти на детето В. с неговия баща биха повлияли положително на неговото развитие. От изложеното следва, че след постановяване на решението по гр.д.№ 413/19 г. на ВРС, 42 състав няма нови обстоятелства, които да налагат  изменение на решението в частта за режима на лични отношения на бащата с детето, налагащи неговото ограничаване. 

                 В допълнение, съдът следва да отбележи, че  събраните доказателства водят до извод, че след  постановяване на решението бащата реално не е имал възможност да реализира правата си по същото решение в пълен обем, тъй като същият е пребивавал на територията на друга държава. Осъществяването на режима на лични отношения от бащата е негово право и същият сам следва да реши дали ще се възползва от това право или няма да се възползва. В този смисъл изложените от ищцата мотиви с които се иска изменение на режима на лични отношения между ответника и неговия малолетен син  не представляват изменени обстоятелствапо смисъла на чл.59, ал.9 СК.

                 При осъществяване на вече определения режим, който е съобразен в най-голяма степен с възрастта, потребностите и интересите на малолетното дете В., то ще има възможност да контактува пълноценно със своя баща, да не се наруши връзката между тях и се избегне  настъпване на синдром на родителското отчуждение. Настоящият състав намира, че е в интерес на детето то да познава своя баща,  да поддържа  лични отношения и преки контакти с него, да осъществява своето право да знае и да запази  своята самоличност, включително своето гражданство, име и семейни връзки, както са признати от Закона. Съгласно Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. държавите страни по Конвенцията са длъжни да зачитат тези права на детето. Не са налице законови основания по Семейния кодекс и по Конвенцията за ограничаване правата на бащата. Именно определения при посочените условия режим с решението по гр.д.№ 413/2019 г. на ВРС ще гарантира осъществяване на контактите на детето с неговия баща, като при  промяна местоживеенето и адреса на детето майката следва да уведомява бащата за да бъде информиран родителя  къде се отглежда сина му. Предявеният иск по чл.59, ал.9 СК е неоснователен и следва да се отхвърли. 

 

                   По въпроса за разноските:

 

                   В представения от процесуалния представител на ищцата списък по чл.80 ГПК и разписката на лист 155 от делото е посочено, че адв.Ю.Д. е получила сумата 750 лева за образуване и процесуално представителство по гражданско дело за увеличение на издръжка. С исковата  молба са предявени два самостоятелни иска с различен предмет, поради което съдът приема, че договореното и заплатено възнаграждение за всеки от тях е равно или по 375 лева за иска за издръжка и 375 лева за иска за изменение на РЛО. За уважения иск за увеличение на издръжката, ищцата не дължи и не е заплатила такси и разноски.

                   Процесуалният представител на ответника е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. 

                   Изчисленото възнаграждение на процесуалния  представител на ищцата  съгласно представените доказателства за уважения иск за увеличение на издръжката е  в размер на 100.00 лева,  съгласно разпоредбата на  чл.7, ал.2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,  за МРАВ, изм.  ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020 г.). Така определеното възнаграждение  съответства на  фактическата и правна сложност на делото, както и на  положения  труд по договора за правна защита и съдействие,  поради, което възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника е основателно и следва да се уважи, като се намали възнаграждението за уважения иск за издръжка на 100 лева. 

                     За отхвърления иск по чл.59, ал.9 СК ответникът също има право на разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК. В представения от процесуалния му представител  списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие  на лист 158 от делото е посочено, че адв.Петранка Стоилова  е получила сумата 300 лева за процесуално представителство по делото.  Доколкото не  е направено възражение от страна на ищцовата страна, съдът намира, че молбата е основателна и ищцата  следва да заплати на ответника сумата 300 лева за възнаграждение на процесуалния му представител.

 

                     По въпроса за дължимите държавни такси:

 

                     На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса за уважената част на иска за издръжка в размер на 4 % върху тригодишните платежи или 86.40 лева.

 

                     На осн.чл.242, ал.1 ГПК съдът  следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

 

 

 

 

                     Мотивиран от  изложеното,  съдът

 

                   

Р Е Ш И :

         

                     ИЗМЕНЯ размера на  месечната издръжка, дължима от бащата Т.Д.Д.  с ЕГН ********** в полза на малолетният му син В.Т.Д. с ЕГН **********,  чрез неговата майка и  законен представител М.В.М.,  определена с решение № 2016 от 10.05.2019 г. по гр.д.№ 413/19 г. на РС Варна и УВЕЛИЧАВА издръжката от 140.00 лева на 200.00 /двеста/ лева, считано от подаване на молбата – 11.10.2019 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, дължима на падеж 5-то число на месеца, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.150 СК и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 200.00 лева до претендираната издръжка от 350.00 лева.

 

                     ОТХВЪРЛЯ иска на М.В.М., с ЕГН **********  в качеството й на майка и законен представител на В.Т.Д. с ЕГН **********   за изменение на  режима на лични отношения на бащата Т.Д.Д. с ЕГН ********** с детето В., определен с решение № 2016 от 10.05.2019 г. по гр.д.№ 413/19 г. на РС Варна, на осн. чл.59, ал.9 СК

                

                     ОСЪЖДА Т.Д.Д.  с ЕГН ********** да заплати  държавна такса за производството по иска за издръжка по сметка на РС  Варна в размер на 86.40 /осемдесет и шест лева и 40 ст./  лева,  на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.  

 

                    ОСЪЖДА Т.Д.Д.  с ЕГН ********** да заплати на М.В.М., с ЕГН ********** разноски за уважената част на иска за издръжка, за  възнаграждение на адвокат в размер на 100 /сто/ лева, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК. 

 

                    ОСЪЖДА М.В.М., с ЕГН ********** да заплати на Т.Д.Д.  с ЕГН ********** разноски за  производството по чл.59, ал.9 СК  за възнаграждение на адвокат в размер на 300 /триста/ лева, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК. 

 

 

                    ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на  осн.чл.242, ал.1 ГПК.

 

 

                    Решението  може да се обжалва  с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните. 

 

 

                                                       Районен съдия: