Р Е Ш Е Н И Е №.253
гр. ВРАЦА, 19.06.2009
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,
в публичното заседание на 17.06.2009 год., в състав:
Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове: Радослава Симеонова
Евгения Симеонова
в присъствието на секретар В.В. като
разгледа докладваното от съдия Евгения Симеонова *** N 278 по описа за 2009 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на В.Д.М. *** против решение № 115/23.12.2008 год. по гр.д.№ 1842/2008
год. на Врачанския районен съд, с което упражняването на родителските права над
малолетното й дете В.Ц. П. е предоставено на бащата Ц.Н.П. ***, постановено е
детето да живее при бащата, на майката е определен режим на лични отношения с
детето и е осъдена да заплаща месечна издръжка за същото в размер на 40,00
лева.
Твърди се, че съдът е предоставил
родителските права на бащата без за това да е предявен иск; че при
постановяване на решението съдът не е взел предвид събраните по делото гласни
доказателства, според които бащата злоупотребява с алкохол и детето е
привързано към майката, а се е позовал единствено на приложения социален доклад;
че неправилно са преценени интересите на детето с оглед възрастта и пола му.
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което да се уважат предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Ц.Н.П. е представил писмен отговор,
в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че бащата се грижи добре за
детето, разполага с необходимите условия за отглеждането му, детето е
привързано към него и желае да живее при него.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК и срещу съдебен акт от
категорията на обжалваемите.
На основание чл.266, ал.2,
т.2 от ГПК пред въззивния съд са допуснати нови
доказателства.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред първоинстанционния и въззивния
съд доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка със съображенията
на страните, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Врачанският районен съд е
сезиран с искове на В.Д.М. *** против Ц.Н.П. *** за предоставяне родителските
права спрямо роденото от съжителството им дете В.Ц. П. на майката, за
определяне режим на лични отношения на детето с бащата, за осъждане ответника
да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 40,00 лева, считано от
изпълнение на решението.
В исковата молба се
поддържа, че страните са живеели на съпружески начала, но от три години са
разделени и не могат да постигнат съгласие при кого да живее роденото от
съжителството им дете В. и кой да упражнява родителските права.
Ответникът е оспорил
исковете и заявява, че желае детето да продължи да живее при него.
По делото е безспорно, че
страните не са имали сключен граждански брак, но са живели на съпружески начала
и от съжителството им на 14.02.2000 год. е родено детето В.Ц. П..
Не се спори, а и от
показанията на разпитаните пред първоинстанционния
съд свидетели С.М. и К.И. се установява, че от 2005 година страните не живеят
заедно, че първоначално детето е живяло за кратко при майката, след което и до
момента на предявяване на иска живее при бащата, който го отглежда с помощта на
своята майка. Свидетелите установяват, че ответникът се напива. Според
свидетелите детето се чувства добре и при двамата родители.
От социалния доклад,
изслушан пред първоинстанционния съд, както и от
показанията на свидетелите се установява, че майката В.М. живее на семейни
начала с лицето И. И. в неговия дом в кв.Б., като двамата разполагат с етаж от
къща, състоящ се от две стаи и кухня със санитарен възел и жилището е
обзаведено с всичко необходимо и е чисто и подредено. Бащата Ц.П. живее с
детето и майка си в тристаен апартамент в гр.В., който също е обзаведен с всичко
необходимо и също е чист и подреден. И двамата родители работят, но единствено
майката е декларирала доходите си, които възлизат на 300,00 лева месечно. Пред
социалния работник двамата родители заявяват желанието си за отглеждане на
детето, а детето В. е заявило, че желае и за в бъдеще да остане да живее при
баща си. Становището на Отдел “Закрила на детето” при ДСП гр.Враца е, че
родителските права следва да бъда предоставени на бащата, съобразно изразеното
от детето желание.
Пред въззивната инстанция е
настъпила промяна в обстоятелствата, във връзка с която е изслушан нов социален
доклад. В същия се потвърждават констатациите относно желанието на родителите
да отглеждат детето и социално-битовите условия, в които живеят. Налице е
промяна в трудовата заетост на майката, която към момента е безработна.
Най-съществената промяна обаче се изразява в това, че от 31.05.2009 год. детето
живее при своята майка.
На основание чл.15, ал.2 от
Закона за закрила на детето, въззивният съд е изслушал детето В. в присъствието
на социален работник Н.К.. Пред съда детето заявява, че е напуснало баща си,
защото пие, и желае да остане да живее при майка си. Детето твърди, че всеки от
двамата му родители съжителства с друг човек.
Заключението на социалния
работник е, че при разрешаването на спора съдът следва да вземе предвид
желанието на детето и да предостави родителските права на майката.
При така установеното от
фактическа страна, въззивният съд прави следните изводи:
Производството е по реда на
чл.71, ал.2 от СК, т.е. налице е спорна съдебна администрация по отношения,
свързани с упражняване на родителски права и режим на лични отношения. Ето защо
с решението си съдът следва да се произнесе кой от двамата родители да
упражнява родителските права и свързания с това въпрос за местоживеенето на
детето, а не да уважи или отхвърли иска, каквито доводи се навеждат във
въззивната жалба.
Събраните по делото
доказателства не позволяват да бъде направен категоричен извод кой от двамата
родители е с по-добри лични родителски и възпитателски качества, което е и
основния критерий при разрешаването на въпроса за упражняване на родителските
права. Установи се, че и двамата родители се грижат добре за детето, че
разполагат с приблизително еднакви социално-битови условия за отглеждането му,
че и двамата съжителстват с други хора. По делото има данни, че бащата пие, но
не е установено в състояние след употреба на алкохол да има поведение, което да
застрашава физическото или психическо здраве на детето. Към настоящия момент
майката не работи и разполага с възможност да отдели достатъчно време за
отглеждането на детето. От друга страна бащата, макар и да работи, разчита на
помощта на своята майка при отглеждането на детето. Що се касае до мнението на
детето при кой от родителите си иска да живее, от данните по делото е видно, че
същото се променя във времето, както и че детето е привързано и към двамата
родители.
Доколкото обаче следва да
бъде разрешен спора за упражняването на родителските права, съдът намира, че в
интерес на детето е да бъде запазено установеното към настоящия момент
фактическо положение и същото да остане да живее при майката, която да
упражнява родителските права. Тя притежава необходимите качества за правилното
отглеждане и възпитание на детето, в състояние е да му осигури необходимите
условия за живот и разполага със свободно време, в което да упражнява ефективен
контрол и грижи за детето. С оглед възрастта и пола на детето майката е и биологично
по-пригодния родител. Макар и на ниска възраст и с неукрепнала психика, в хода
на съдебното производство детето е избрало да живее при майката и евентуална
промяна на тази ситуация би могла да предизвика стрес у него.
На бащата следва да бъде
определен режим на лични отношения с детето В., включващ правото му да го вижда
и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа
на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, както и по един месец през
лятото /юли или август/, който да не съвпада с отпуска на майката.
При този изход на спора
относно упражняването на родителските права, основателен се явява и предявения
иск с правно основание чл.82, ал.1 от СК за присъждане на издръжка. По делото
няма данни за доходите на бащата, поради което за база на възможностите му да
участва в издръжката на детето следва да се приеме минималната за страната
работна заплата в размер на 240,00 лева. При това положение и като отчита
възрастта на детето – 9 години и нормативно
определените граници на издръжката с ПМС № 288/2002 год., съдът намира,
че искът следва да бъде уважен изцяло и бащата да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 40,00 лева, считано от 01.06.2009 год. – датата,
от която майката отглежда детето, до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
При изложените съображения,
решението на районният съд, макар и да е било съобразено с обстоятелствата към
момента на постановяването му, следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново в посочения по-горе смисъл.
Въззиваемият П.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачанския окръжен съд държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 57,60 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените пред двете съдебни
инстанции разноски в размер на 210,00 лева. Пълномощникът й е представил
списък, според който разноските за двете инстанции възлизат на 230,00 лева, но
съдът намира, че не следва да бъдат присъждане описаните разноски за двамата свидетели
в размер на 20,00 лева. Последните са били доведени от ищцата, не е внасян
депозит за призоваването им, нито има други документи, установяващи
извършването на такъв разход.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
115/23.12.2008 год. по гр.д.№ 1842/2008 год. на Врачанския районен съд и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете В.Ц. П. с ЕГН ********** на майката В.Д.М.
***, ул.”Ч.” № **,с ЕГН ********** и ПОСТАНОВЯВА детето да живее при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между бащата Ц.Н.П. ***, с ЕГН ********** и малолетното дете В.Ц. П.
с ЕГН **********, включващ правото му да го вижда и взема при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа на съботния ден до 18,00
часа на неделния ден, както и по един месец през лятото /юли или август/, който
да не съвпада с отпуска на майката В.Д.М..
ОСЪЖДА Ц.Н.П. ***, с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАЩА на В.Д.М. ***, ул.”Ч.” № **,с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете В.Ц. П. с ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 40,00 /четиридесет/ лева, считано от 01.06.2009 год. до настъпването
на основание за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ц.Н.П. ***, с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Врачанския окръжен съд държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 57,60 лева.
ОСЪЖДА Ц.Н.П. ***, с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.М. ***, ул.”Ч.” № 14,с ЕГН ********** сумата 210,00 лева,
представляваща направените пред двете съдебни инстанции деловодни разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........