Определение по дело №537/2020 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№318

 

гр. Велико Търново,

15.09.2020 г.

            Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

изслуша докладваното от председателя адм. дело № 537 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производствата са по реда на чл.118, ал.1 от КСО и чл.166, ал.4 от АПК.

 

Жалбоподателят Н.Й.Н. *** е обжалвал решение №Ц 1012 – 04 – 46#1 от 29.07.2020 година на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №041-00-1598-16 от 25.06.2020 г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново, с което разпореждане на основание чл.54ж, ал.3 във връмка с чл.114, ал.1 от КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица за периода 11.10.2017 година до 10.08.2018 година в размер от 2349 лева и 23 стотинки, в едно с лихва от 531 лева и 73 стотинки, начислена до момента на издаването на това разпореждане. В жалбата е обективирано техническо и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт, което искане е квалифицирано по чл.166, ал.2 от АПК. В това отношение е посочено, че за жалбоподателят ще настъпят трудно поправими вреди с оглед имущественото му състояние и значителния размер на сумата, която е предмет на потвърденото с оспореното решение разпореждане.

Жалбата е редовна, като подадена в срок и против акт, засягащ правната сфера на жалбоподателя. От друга страна  с оглед разпоредбата на чл.120, ал.1 от КСО той не дължи държавна такса.

Предвид това следва делото да се насрочи за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните, като на ответника се укаже да установи  с допустими доказателствени способи и средства обстоятелствата, от които черпи разпореденото с акта, а на жалбоподателя се укаже  да установи с допустими доказателства, че е лице, на което за периода от 11.10.2017 година до 10.08.2018 година му се следва обезщетение за безработица с оглед спазването на всички предпоставки, описани в разпоредбата на чл.54а от КСО.

С оглед процесуална икономия, следва съдът да се произнесе ои по формулираното от жалбоподателя особено искане с посочено правно основание чл.166, ал.2 от АПК.

КСО е специален закон, предвиждащ собствен институт на спиране на решения, издадени по повод оспорени пред съответния директор на ТП на НОИ разпореждания по чл.117, ал.1,т.2, буква в от КСО – аргумент от чл.118а от КСО. Логиката на закона е ясна – специалния закон предвижда особен ред за спиране на изпълнението на потвърдените разпореждания по чл.117, ал.1, т.2, буква в от КСО, тъй като в този случай става въпрос за административно потвърден индивидуален финансов акт. Именно заради това специфични изисквания досежно спирането на изпълнението са налице в КСО само досежно решенията, потвърждаващи разпорежданията по чл.117, ал.1,т.2, буква „в“ от КСО – аргумент от чл.118а, ал.2 от КСО.

За останалите разпореждания по чл.117, ал.1, т.2 от КС /каквото е процесното/ е предвидено единствено, че обжалването им пред съда не спира изпълнението им – чл.118а, ал.1 от КСО. В КСО липсва изрична забрана за контрол на допуснатото от закона предварително изпълнение, поради което с аргумент от чл.166, ал.4 от АПК приложим е там разписания институт.

Както се отбеляза, според разпоредбата на чл.118а, ал.1 от КСО „Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им.“.  Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК, към която разпоредбата на ал.4 от този кодекс препраща „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.“. 

При тази уредба съдът приема, че особеното искане за спирането на изпълнението на решението, издадено по повод на разпореждане №041-00-1598-16 от 25.06.2020 г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново е допустимо, тъй като е подадено едновременно с жалбата срещу решението, от адресата на това решение и във връзка със съдебното обжалване на процеснното решение пред съда.

Искането за спиране изпълнението на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане обаче е неоснователно така както е предявено с жалбата до съда, защото е недоказано. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр.с ал. 2 от АПК установява в тежест на жалбоподателя да установи причини, които да обосноват спиране на акта - факти и обстоятелства, от които да се заключи, че изпълнението на обжалвания актове би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Следва тези обстоятелства да се базират на нови  /новопредставени или новооткрити/ доказателства, установяващи настъпването на трудно поправими, непоправими или поне значителни вреди. Това е така, тъй като с придадената от закона предварителна изпълняемост на решението на ответника, законодателят е приел, че са налице всички обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. В искането са посочени единствено твърдения за това, че лицето е инвалид, че има затруднено финансово състояние, че заплаща издръжка и прочие, като въпреки посочването на решения на ТЕЛК, разпореждане и решение, такива писмени доказателства липсват.  При това са недоказани обстоятелства от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК, които да водят до извод, че предварителното изпълнение на решението и разпореждането ще доведе до трудно поправима, респективно непоправима вреда за жалбоподателя или значителна такава. 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Отхвърля искането на Н.Й.Н. ***, за спиране на изпълнението на решение №Ц 1012 – 04 – 46#1 от 29.07.2020 година на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Велико Търново.

Насрочва разглеждането на административно дело № 537/2020 година по описа на Административен съд – Велико Търново в открито съдебно заседание на 26.10.2020 година от 10,30 часа, за която дата и час да се призове жалбоподателя  Н.Й.Н. *** на посочения в жалбата адрес и ответника директора на ТП на НОИ - Велико Търново.                                                                         
            Указва на ответника, че следва да установи с допустими доказателствени способи обстоятелствата, от които черпи разпоредените с оспореното решение правни последици.

Указва на жалбоподателя, че следва да установи с допустими доказателствени способи, че е лице, на което за периода от 11.10.2017 година до 10.08.2018 година му се следва обезщетение за безработица с оглед спазването на всички предпоставки, описани в разпоредбата на чл.54а от КСО.

 

Определението, в частта му, с която е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на решение №Ц 1012 – 04 – 46#1 от 29.07.2020 година на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Велико Търново, може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата чу част не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :