Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
22.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3475/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З.К.И., с която е предявен срещу З.О. АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ, за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.07.2017 г. Претендира законната
лихва от деликта и разноските.
Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило на 10.07.2017
г., в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Позовава
се съпричиняване от страна на пострадалата. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:
С решение от 13.02.2018 г. по НАХД
№3520/2017 г. на РС – Плевен, Г.С.Р.е признат за виновен в това, че на 10.07.2017
г. пред сградата на Автогара – Плевен, при управление на автобус „Сетра“ с рег.
№ *******, нарушил парилата за движение по пътищата – чл.68, ал.2 ЗДвП – поради
неосигурена възможност на пътник на редовните линии на обществен превоз за
безопасно качвани и слизане, причинил на З.К.И. средна телесна повреда (смазване
на тъканите на дясната мишница и предмишница и счупване на втората костица на
палеца на дясната ръка. Произшествието е настъпило по следния механизъм: ищцата
е пърувала в автобуса със съпруга си, при достигане на спирката на Автогара –
Плевен, ищцата слязла и веднага се обърнала към вратата и протегнала ръка към
съпруга си, за да му помогне да слезе. В този момент водачът, без да се увери,
че няма пътници, които да слизат, затворил вратите на автобуса и двете крила на
задната врата захванали и притиснали протегнатата ръка на ищцата, при което е
настъпило процесното увреждане. Съгласно чл. 300 ГПК решението,
ползващо се със силата на присъда, е задължително за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния
съд, във връзка с настъпването на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици.
От представените медицински документи и заключението
на комплексната съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: конквасация (размачкване) с кожен дефект на дясната мишница и
предмишница, открито счупване на 1-ви и 2-ри пръсти на дясната ръка. Пострадалата
е получила спешна медицинска помощ в УМБАЛ – гр. Плевен, поради тежкото й общо
състояние е приведена в Отделението по Реанимация, на 10.07.2017 г. й е
извършена операция – първична хирургична обработка на раните, премахване на
мъртвите тъкани и фиксация на счупените кости на палеца на дясната ръка с
Киршнерова игла. След стабилизиране на състоянието й, ищцата е приведена в
Клиниката по Ортопедия и е била оперирана отново на 23.07.2017 г. – повторна
ревизия на раните под обща анестезия. На 22.08.2017 г. лечението на ищцата
продължило в Хирургичната клиника, където на 23.08.2017 г. й е извършена трета
операция – свободна кожна пластика с автотрансплант с размери 10 см на 7 см.
Ищцата е изписана от болницата на 25.08.2017 г. и лечението й е продължило в
домашни условия. Общо лечебният и възстановителен период при ищцата е приключил
за срок от 5 месеца. Претърпяла е болки и страдания
с голям интензитет непосредствено след произшествието за срок от 30 дни и при
всяка обработка на раните. През първите 2 месеца след злополуката ищцата не е
могла да си служи с дясната ръка и е имала затруднения при обслужването си в
ежедневието. Към момента здравословното състояние на ищеца е възстановено, като
има 5 бр. остатъчни груби нелези от полученото нараняване и проведената кожна
пластика, където кожата е суха и лесно ранима, което налага постоянно ползване
на медикаменти и превръзки, десната китка има намален обем на движенията с 1-
градуса, а палецът на дясната ръка е изкривен навън и напълно обездвижен, като
ищцата захваща предметите с останалите 4 пръсна на дясната ръка.
От показанията на свидетеля Е.И.,
син на ищцата, се установява, че в продължителен период след произшествието
ищцата не е можела да използва дясната си ръка, болничният й престой е бил
продължителен, изпитвала е силни болки и не е можела да се движил.
Произшествието и последвалото го лечение я е сринало психически – преди
злополуката е била активен човек, макар и на 84 години e управлявала автомобил, грижила се
е за съпруга си, който е незрящ. Продължава да изпитва затруднения в
ежедневието си – ползва чужда помощ за готвене, пазаруване.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на автобус „Сетра“ с рег. № *******, което наказателният съд е приел за противоправно. От присъдата, представените
медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и
показанията на свидетеля И.се установява причинната връзка между получените от
пострадалия травматични и увреждания и произшествието и понесените болки и
страдания. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от
водача Г.С.Р.при управление на автобус „Сетра“ с рег. № *******.
Установява се по делото, че е
налице полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника
и собственика на автомобила, действаща към момента на настъпване на
произшествието. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е
било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по
силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и за
имуществените вреди, представляващи направените разходи за лечение.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; необходимостта от чужда помощ. Ищцата е
получила травма на ръката със счупване на пръсти, болките й са били с висока
интензивност в първия месеца, преминала е през продължително болнично лечение.
Към момента има ограничения на движението на ръката, като палецът е неподвижен.
При съобразяване на изброените критерии и посочените обстоятелства съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 35000 лв. Размерът на обезщетението
основно е обусловен от продължителното лечение и липсата на пълно
възстановяване към настоящия момент. Размерът на обезщетението отчита и възприетото
в съдебната практика като общ критерий, отразяващ обществената мяра за
справедливост, като отчита казуалистичните специфики по настоящото дело.
Неоснователно е възражението за
съпричиняване – по делото не се установява противоправно поведение на
пострадалата,. С което да е допринесла за настъпване на произшествието или
вредите.
Върху така определеното
обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя
за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода
на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволната
претенция (л.35), същата е постъпила при ответника на 13.12.2017 г. и съдът
приема, че на тази дата застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент дължи има изплащане на законната
лихва.
По
разноските:
Направено е искане на процесуалния представител на
ищеца да се присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, но по делото,
освен пълномощното с исковата молба, не е представен договор за правна помощ,
поради това няма яснота какви са уговорките между ищеца и адвоката му относно
възнаграждението. Поради това искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА е неоснователно – по делото не са
представени доказателства, че защитата е предоставена безплатно.
На ответника следва да се присъдят разноските за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете – за сумата от 422,50 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1400 лв. – държавна такса,
както и сумата от 200 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.О. АД,
ЕИК:*******, да заплати на З.К.И., ЕГН:**********,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 35000
лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 10.07.2017 г., заедно със законната
лихва от 13.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА З.К.И., ЕГН:**********,
да заплати на З.О. АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 422,50 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.О. АД,
ЕИК:*******, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1400 лв. – държавна такса и сумата от 200 лв. – разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: