Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27 22.II.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание
на деветнадесети февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря Петя Делчева
прокурора Николай
Трендафилов
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд №84 описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда №
10/17.І.2019 год. по нохд №70/2019 год. РС – Свиленград в
производство по реда на глава ХХVII
и при условията на чл.371 т.2 от НПК е признал подсъдимия Б.М.У., а. гражданин,
за виновен в това, че на 25.ХII.2018
год. в района на *** – та гранична пирамида в землището на с.В.П., община
Любимец, област Хасково влязъл през границата на страната от Република Гърция в
Република България без разрешение на
надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен, разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и
на осн. чл.279 ал.1 вр.- чл.63 ал.1 т.4 и 5 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му наложил наказания: „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието
изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 2 /две/ години и
„Обществено порицание”, което да се изтърпи чрез обявяване на присъдата на
видно място в сградата на Община Свиленград.
Недоволен от така постановената присъда в
частта само досежно размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и
налагането на наказание „Обществено порицание“ е останал защитникът на
подсъдимия, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че първото е явно
несправедливо, а второто не е следвало да се налага като неизпълнимо. Отправя
искане да се измени присъдата, като се намали размера на наказанието „Лишаване
от свобода“ до размер на законоустановения минимум от 3 месеца, а наказанието
„Обществено порицание“ да не се налага.
Против въззивната жалба в законния срок не са
постъпили възражения.
По въззивната жалба не са били направени
искания за събиране на нови доказателства, такива страните нямат и пред
настоящата инстанция.
В с.з. пред
въззивната инстанция подсъдимият не се явява, а неговият защитник поддържа
жалбата по изложените съображения и искания.
Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата
неоснователна, а изложените оплаквания необосновани. Дейността на първостепенния
съд по отмерване на наказанията отчела
правилно всички относими обстоятелства по делото и не следвало да търпи
критика, а основания за по-голяма снизходителност към подсъдимия липсвали. Дава
заключение да се потвърди обжалваната присъда.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените по
жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, както и по реда на чл.314 от НПК - служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в
законния срок от процесуално легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима.
По
фактическата обстановка:
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия, като по реда
на глава ХХVІІ- чл.370 и сл. от НПК и при условията на чл.371 т.2 от същия, той се е признал за виновен,
признал е всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил за същите да не се събират доказателства. Въззивният съд
приема, че така предприетото самопризнание кореспондира със събраните на
досъдебното производство доказателства и се подкрепя от тях, което обосновано е
преценил и първоинстанционният съд.
При това
положение фактическата обстановка по делото правилно е била приета за
установена съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт.
Така обосновано и
в съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства
първоинстанционния съд е приел за безспорно установено следното:
Подс.У. е а.
гражданин и живеел в А. Същият е** – годишен, завършил о. о. и
е н. Не работел. Поради лошите условия за живот в родината му, искал да отиде и
заживее в Кралство Белгия. Съзнавал, че не може да стори това по законен ред,
тъй като не разполагал с необходимите документи, с които да премине през
държавните граници на страни – членове на ЕС, поради което решил да потърси
нелегален начин да осъществи намерението си. През втората половина на 2018 год.
напуснал А. и след нелегално пътуване пристигнал в Истанбул, Турция, където
пребивавал при сови познати. Потърсил и успял да се свърже с „каналджии“, които
се ангажирали да уредят нелегалното му заминаване на Белгия срещу
възнаграждение от 3 000 евро, включващо всички разходи за водачи,
транспорт, храна и пр. Подсъдимият оставил сумата на гарант в А. и тя щяла да
бъде заплатена след пристигането му. На 22.XII.2018
год. „каналджиите“ събрали група от 22 мъже в Истанбул. Никой от тях не
разполагал с документи за легално пътуване до държава от ЕС, щели да бъдат
превеждани незаконно от водачи до
различни държави в Западна Европа. Всички били качени на микробус и
заедно с трима „каналджии“ отпътували в посока към Гърция. След като пътували
около три часа и половина, стигнали до гориста местност, където слезли и
продължили пътя си пеша. „Каналджиите“ носели надуваема лодка в голяма чанта,
нужна за преминаване на река. Всички превеждани се редували да я носят.
Действително на 23.ХII.2018 год. около 2:00 часа през нощта стигнали до
широка река. Разделени на две групи, пътуващите преминали реката с лодката и на
другия бряг „каналджиите“ ги уведомили, че вече са в Гърция. Продължили пътя си
пеша, но само през тъмната част на денонощието, а през светлата се укривали и
почивали. Така, придвижвайки се далеч от населени места и само по тъмно, на 25.ХII.2018 год. в малките часове на нощта групата с подсъдимия в състава си
преминала държавната граница и навлязла на територия на Република България от
Гърция в района на ***-та гранична пирамида
в землището на с.В.П., община Любимец. Продължили в същия режим на
движение – само нощем, използвайки деня за почивка, пресекли местността „Г.“ и
пътя между с.М. Г. и с.Д. и около 22:00 часа достигнали до беседка с навес,
намираща се на около 2 км вдясно от пътя между с.Орешец и с.Ефрем, област Хасково.
Тук „каналджиите“ им обяснили, че ще дойдат автомобили, които да ги извозят
по-нататък, но първата нощ това не станало. Следващата вечер, на 26.ХII.2018
год. около 19:00 часа пристигнали две МПС-та. Едното било микробус „Рено“,
рег.№ ВТ ****АС, червен на цвят, управляван от непознато за подсъдимия лице.
„Каналджиите“ качили цялата група в същото и си тръгнали. Микробусът бил без
седалки и всички могли да насядат на пода. Потеглили към вътрешността на
страната. След около 45- минутно пътуване, около 19:55 часа на 26.ХII.2018 год. микробусът бил спрян за проверка от полицейски служители по пътя
между с.Иваново, община Харманли и гр.Харманли. Пътуващите в него чужди
граждани били установени и задържани от свидетелите – полицаи Т.и Х. от състава
на автопатрул към РУ - Харманли. Никой от чужденците не разполагал с документ
за самоличност, последната била установена въз основа на заявените от тях данни
с помощта на преводач.
Още на разпита си
на ДП подсъдимият се е признал за виновен и е направил подробни и пълни
самопризнания, като включително дал пълно описание на цялото пътуване.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка, полицейските служители - свид.Л. от ГДГП
– София и свид.Ч. от ГПУ - Ново село, въз основа на дадените от пътуващите
обяснения и в присъствието на двама от превозваните а. граждани – З.С.и А.Х.,
провели оперативно издирвателни действия /т.нар. „Обратна следа“/, възстановили
пътя на групата и така установили, че държавната граница е била прекосена в
района на ***- та гранична пирамида, на около 100 м от нея в землището на
с.В.П., община Любимец. По обратния път били намерени следи от придвижването
ѝ, били посочени и беседката и мястото, където същата била натоварена на
микробуса.
Гореописаната
фактическа обстановка непротиворечиво се установява от всички събрани на ДП
доказателства – обяснения на подсъдимия, разпити на свидетели, веществено
доказателство – е. задграничен паспорт, заключение на техническа експертиза,
като признанието на подсъдимия категорично се подкрепя от същите и изводът на
районния съд в тази насока се споделя изцяло и от настоящата инстанция.
По отношение на
така възприетата и установена от първостепенния съд фактическа обстановка няма
и оплаквания по въззивната жалба.
По правната
квалификация:
И в тази насока
няма оплаквания. Следва да се изтъкне, че дадената по обвинителния акт такава е
коректна и прецизна.
Ето защо
въззивната инстанция на свой ред приема и споделя изводите на
първоинстанционния съд, че стореното от подсъдимия от обективна страна
осъществява признаците на престъплението по чл.279 ал.1 от НК, а от субективна
страна той е действал при пряк умисъл.
По и вида и
размера на наказанията и изричните оплаквания по въззивната жалба:
В тази насока е
единственото оплакване по въззивната жалба, което въззивният съд намира
неоснователно.
Първо,
разглеждането на делото при условията на глава ХХV от
НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от същия задължава съда при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на
чл.58а /така съгл. чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК/, освен ако не прецени, че по делото отделно са
налице и предпоставките за приложение на чл.55 от НК.
За престъплението
по чл.279 ал.1 от НК са предвидени наказанията - „Лишаване от свобода“ за срок
до 5 години и „Глоба“ от 100 до 300 лв. Тъй като подс.У. е непълнолетен
/навършил ** – годишна възраст, но ненавършил ** – годишна възраст/, съобразно разпоредбата на чл.63 ал.1 4 НК наказанието
„лишаване от свобода“ до 5 години се заменя с такова за срок до 2 години, а
съгласно т.5 на същата норма наказанието „Глоба“ се заменя с „Обществено
порицание“.
По жалбата
практически липсва изложение на конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи
оплакването за явна несправедливост на наложените наказания, тя е напълно
бланкетна.
Видно от изложените
от първостепенния съд мотиви, изброени са и отчетени от съда множество
смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст, добросъвестно
процесуално поведение и на двете фази от наказателния процес и оказано на
органите по разследването съдействие за разкриване на обективната истина.
Настоящата инстанция не намира, че има такива, които да са убягнали от
вниманието на съда. Прието е и, че не е висока степента на обществена опасност
на самия деец, но не стои така въпросът за степента на обществена опасност на
деянието, заради зачестилите случаи на нарушения на държавната граница в
последните години, която е при това външна граница на ЕС и страната ни е поради
това отговорна за сигурността ѝ. Взети са предвид завишеното обществено
недоволство и непоносимост на гражданите, особено на живущите в пограничния
район към подобни деяния. Освен това подсъдимият е част от многобройна група от
цели 22 лица, а е проявена и престъпна упоритост, намерила израз в
обстоятелството, че същата се е придвижвала дни наред и укривайки се, като е
преминала значително разстояние пеша. В резюме е мотивирал, че е налице явен и
значителен превес на смекчаващите обстоятелства, но не са налице предпоставките
за приложение на чл.55 от НК.
Настоящата
инстанция напълно споделя така изложените анализ и оценка на законните
основания, които оказват влияние върху индивидуализацията на наказанието, вкл.
изводът, че макар да са многобройни, смекчаващите обстоятелства не са такива,
при които и най-малкото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко.
Наказанието „Лишаване от свобода“ е наложено в размер, съвсем близък до
предвидения от закона минимум – едва 1 месец над същия. Що се отнася до довода
на защитата, че наказанието „Обществено порицание“ било и неизпълнимо, и безпредметно,
тъй като подсъдимият бил непознат за обществеността, не владеел български език
и нямало да се превъзпита, същите са очевидно несъстоятелни и не се нуждаят от
особен коментар. Чрез разгласяването на присъдата ще се постигнат най-малкото
целите на генералната превенция.
При
служебната проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 от НПК-
изцяло и независимо от наведените от страните основания, въззивният съд не
констатира други основания за нейното изменение или отмяна. Поради това същата
следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 10 от 17.I.2019 год. по нохд N 70/2019 год. по описа на
РС- Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: