РЕШЕНИЕ
Номер №89 14.5.2019г.
гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На: седемнадесети
април Година: две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар: Атанаска Ганева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
гражданско дело номер 147 по описа за 2019 година
Производството
е образувано по повод исковата молба на Д.Н.Д., ЕГН **********, притежаваш
л.к.№******** изд.на 03.05.2010 г. от МВР- В., с постоянен адрес ***,
представляван от АДВОКАТ В.П.П. ОТ АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ - ГР. В., АДВ. №
**********, с адрес на кантората: гр. В. 9005, ул. „Н.В.“ № 5, ет.5, офис
501съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.В., ул. „Н.В.“ 5, ет.5, офис
501 Срещу:“М.Ф.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.И.К..
В исковата молба се твърди, че на
12.03.2018 г. е сключен договор между
ищеца и ответника договор за заем , по силата на който Д. , в качеството си на
заемодател предал в собственост на заемателя сума в размер на 15000 лв.
(петнадесет хиляди лева).Ответникът се задължил да върне сумата в срок до
01.10.2018г. Това задължение и към настоящия момент не било изпълнено.
Иска се от съда да осъди ответника „М.Ф.“
ООД, ЕИК ******** да заплати на ищеца Д.Н.Д., ЕГН ********** сумата в размер на
15000 лв. (петнадесет хиляди лева), дължима съгласно чл.3 от Договора за заем,
сключен между Д.Н.Д., ЕГН **********, като заемодател и „М.Ф.“ ООД, ЕИК ********,
като заемател, както и законната лихва върху главницата от датата на
завеждането на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на
задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната
страна с който се признава иска, но се твърди, че с поведението си не са дали
основание за завеждане на иска, тъй като
преди подаването на исковата молба в съда, страните постигнали
извънсъдебно споразумение по силата на което ищецът поел задължение да не
предявява иск, като в замяна ответното дружество за обезпечение на вземането
подписало запис на заповед на 12.03.2018г. за сумата от 15000 лева.Твърди се,
че възоснована записа на заповед, обезпечаващ настоящата претенция е образувано
изпълнително дело №502/2018г. при ЧСИ Г.М.с район на действие ОС
Бургас.Едновременно с това при същия ЧСИ е образувано и друго изпълнително дело
№503/2018г. за същата сума, по което са наложени обезпечителни мерки-запор на
фирмена банкова сметка ***.
В съдебно заседание, ищецът ,
чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да ги
уважи, като на основание чл.237, ал.1 ГПК да постанови решение, основаващо се
на признанието на иска от страна на ответника. Претендират се направените по
делото съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.240 ал.2 и чл. 86 ЗЗД от ЗЗД за сума в размер 15 000 лева-и законната лихва върху главницата, от
подаване на исковата молба до изпълнение на задължението.
В отговора но исковата молба,
ответникът признава по основание и размер предявения
иск. В тази връзка,
ищецът, чрез процесуалния си
предствител, е направил искане
съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като му
се присъдят и направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.
С Отговора на исковата молба, ответникът изрично е признал иска, но се твърди, че с поведението си не са дали основание
за завеждане на иска, тъй като преди
подаването на исковата молба в съда, страните постигнали извънсъдебно
споразумение по силата на което ищецът поел задължение да не предявява иск,
като в замяна ответното дружество за обезпечение на вземането подписало запис
на заповед на 12.03.2018г. за сумата от 15000 лева.
Отказът от право е недействителен
по ГПК.Възражението е неоснователно.
Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е безспорно, че претендираното
право е такова с което страна може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл.240
ал.2 и чл. 86 ЗЗД от ЗЗД, за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска,
като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца
за присъждане на направените по делото разноски, като ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2325 лева .
Мотивиран от горното и на основание
чл.237, ал.1 ГПК, Несебърският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.Ф.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.И.К. да заплати на ищеца Д.Н.Д., ЕГН **********
сумата в размер на 15000 лв. (петнадесет хиляди лева), дължима съгласно чл.3 от
Договор за заем, сключен между Д.Н.Д., ЕГН **********, като заемодател и „М.Ф.“
ООД, ЕИК ********, като заемател, както и законната лихва върху главницата от
датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на
задължението
ОСЪЖДА „М.Ф.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.И.К. да заплати на ищеца Д.Н.Д., ЕГН ********** сумата от 2325 лева (две хиляди
триста двадесет и пет лева ), представляваща направените в производството
съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: