Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,
18.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
30.04.2019година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 2781 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът “А.З.К.Н.П.З.“ ООД, е предявил против Т.С.П.,
с ЕГН **********, искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на дължимост
на следните суми: 500.00лв. – главница; 9.13лв. – договорна лихва, за периода
от 09.09.2016 г.-06.11.2016г.; 15.00 лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение, за периода 06.10.2016 г. – 06.11.2016г.; 200.00 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране, за периода 06.10.2016 г. – 06.11.2016г.; сума в
р-р на 12.65лв. - законна лихва, за периода от 06.11.2016г. - 31.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 7027/2017г. на РС Плевен, по което съдът е
издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което РС Плевен е указал на
заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 24.12.2015г.
между Аксес Файнанс ООД и ответника е сключен договор за кредит „Бяла карта“ №
446829, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди неизпълнение на
задълженията на ответника. Посочва, че на 11.11.2016г. е сключил с Аксес
Файнанс ООД, договор за цесия, по който, с Приложение № 1 от 13.07.2017г.,
вземането на Аксес Файнанс ООД спрямо ответника Т.С.П., му е прехвърлено.
Претендират се разноски.
Ответникът не
взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е връчване на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7027/2017г. на
ПлРС на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което дължимостта на
вземането по нея следва да се установи по исков ред.
Ищецът основава вземането си на представения по
делото Договор за кредит „Бяла карта“ от 24.12.2015г. за револвиращ кредит в
размер на 500лв., по който Аксес файнанс ООД е предоставило на ответника
международна кредитна карта Бяла карта, издадена от Интеркарт Файнанс АД, от
която кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния
размер на кредитния лимит. Представено е и Приложение № 1 към договора – условия
ползване на международна платежна карта. Налице е прехвърляне на вземането срещу
ответника от Аксес файнанс ООД на ищеца А.З.К.Н.П.З. ООД от 11.11.2016г., по
представеното приложение № 1 към договора за цесия от 11.07.2017г. Представено по делото е и уведомление до
ответника за цедиране на вземането, без данни за неговото връчване преди
подаване на заявлението по заповедното производство. В първото по делото
съдебно заседание е допуснато изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение сочи, че общо усвоената сума по договора за Бяла карта, е
максималния кредитен лимит от 500лв., усвоен на 09.09.2016г, 16.09.2016г. и
21.09.2016г., както и че плащания по задължението не са извършвани. От
10.09.2016г. до 06.11.2016г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост
е начислена договорна лихва в размер на 9.13лв., на осн. чл. 4 ал. 1 т. 2 от
договора, неустойка в размер на 15.00лв. – чл. 21 от договора – за
непредоставяне на обезпечение, такса за събиране на разходи в размер на 80лв.
/по 2.50лв. дневно за периода 06.10.2016г. до 06.11.2016г. / и 120лв. - след
настъпване на предсрочната изискуемост. В.л. сочи, че на 06.11.2016г. кредитът
е бил отразен в счетоводството като предсрочно изискуем, и от тази дата, до
31.08.2017г., е начислена лихва за забава, в размер на законната лихва, възлизаща
на 12.65лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: Ищецът претендира дължимостта на исковите
суми на базата на възникнали облигационни правоотношения между неговият
праводател – цедента Аксес файнанс ООД и ответника Т.С.П.. Такива по делото се
доказаха, с оглед представения договор от 24.12.2015г. – неоспорен от
ответника, и приложението към него. Така сключеният договор
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря
на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. Доказа се по
делото, че кредитът от 500лв. е усвоен чрез издадената Бяла карта, както и че
сумата не е изплатена както на кредитора, така и на цесионера на вземането. Съдът
приема, че за ответника е настъпил прехвърлителния ефект на сключения между Аксес
файнанс ООД и ищеца договор за цесия, по отношение на валидните вземания по Договора
от 24.12.2015г., доколкото цесията му е редовно връчена със съдебните книжа по
делото.
По делото следва да се даде отговор на следните
въпроси: станал ли е договорът за кредит предсрочно изискуем, на коя дата,
дължи ли се връщане на сумата от 500лв. и на всяко от претендираните вземания
за лихви, неустойка и такси за събиране на разходи.
По
отношение на главницата от 500лв. и договорната лихва 9.13лв., изчислена за
периода от 09.09.2016г. - 06.11.2016г.: Съдът намира, че тази сума е дължима от
ответника, ликвидна и изискуема към датата на подаване на заявлението –
07.09.2017г., доколкото уговорките в чл. 3 от него е уговорена дължимост на
текущото задължение, дължимо за предходния месец, на всяко второ число от
месеца. Т.е. – на 02.10.2016г. сумата от 400лв., изтеглена на 09. и на
16.09.2016г. е станала изискуема, а на 02.11.2016г. е станала изискуема и
сумата от 100лв., усвоена на 21.09.2016г. Дължима по този начин е и
договорената между страните лихва нвърху изтеглените суми от 9.13лв., съобразно
чл. 8 ал. 1 от договора. Началната дата на начисляване на тази договорна лихва
правилно е посочен и съответства на договорките между страните, крайната дата,
посочена от ищеца, е в период, за който такава лихва следва да се начислява и е
в правомощията на една страна да претендира. В тази част претенциите на ищеца
се явяват доказани и следва да бъдат уважени.
По
отношение на претенцията за такса за извънсъдебно събиране от 120.00 лв. и за законната
лихва върху главницата от 12.65лв. за периода от 06.11.2016г. - 31.08.2017г.:
Дължимостта и претендирането тези суми са
обвързани с настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, каквато обаче по
делото не се доказа. Съдебната практика е константна /Решение № 123/09.11.2015г.
по т.д. № 2561/2014г. на II т.о. и мн. други/, че когато ищецът се е позовал на
предсрочна изискуемост в подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение, фактите, относими към настъпване и обявяване ѝ са част от
основанието на заявеното вземане и следва да се осъществили преди образуване на
заповедното производство. Това разрешение се отнася както за вземането,
претендирано по реда на чл. 417 ГПК,
така и по реда на чл. 410 ГПК, какъвто е настоящия случай. Обстоятелствата, при
които настъпва предсрочната изискуемост, подлежат на доказване в хода на
исковия процес, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага
доказателства за същите към заявлението по чл. 410 ГПК. В случая ищецът по
делото, за да обоснове изискуемостта на вземанията си, се е позовал на
настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит на 06.11.2016г.
Действително, съобразно уговорките в договора може да се направи извод, че към
тази дата са били налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки
за обявяване на предсрочната му изискуемост, предвид непогасяване на каквато и
да е част от усвоения кредитен лимит по договора. Според уговореното в договора
- чл.22, необходимо условие за настъпването на предсрочната изискуемост е
обявяването ѝ на кредитополучателя по начините в чл.28, включващи и
фингирано връчване. Такова обявяване по делото не се доказа, а следва да се
отбележи, че ищецът в исковата си молба само е маркирал твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост, без обаче да сочи по какъв начин тя е била обявена на
длъжника или да представя доказателства за такова обявяване. Датата на
предсрочната изискуемост е дата, слагаща началото на начисляване на лихва
забава, и датата, от която се дължи такса в размер на 120лв. – разходи за
дейност на лице, което администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението – чл. 22 ал. 5 от договора. При липсата на доказателства за
настъпила предсрочна изискуемост, дължимостта на тези две претенции, се явява
недоказана по делото и те следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на претенцията за неустойка за неизпълнение на задължение за периода
06.10.2016 г. – 06.11.2016г. в размер на 15.00 лв. и разходите за действие по
събиране на задължения за периода 06.10.2016 г. – 06.11.2016г. в размер на 80.00
лв.: Съгласно
чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В настоящия
случай, в клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено при забава в плащането
на текущото задължение, заемополучателят да дължи в определен срок заплащане на
15% от максималния кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение –
поръчител, посочен като характеристики в чл. 16 ал. 1 от Договора. В случай на
неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно
отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението - по 2.50
лева на ден - чл. 22, ал. 4, и неустойка за непредоставено допълнително
обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска – чл. 21 – 10 % от усвоената и
непогасена главница. Съдът намира, че отговорността за разноски по така
посочените клаузи, представляват по съществото си неустойка, дължима при забава
на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане на
покриване на разходи по събиране на вземането, респ. неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение. Следва да се отбележи и че
изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане в
кратък /3 дневен/ срок на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им /лице над 21
години, с осигурителен доход над 1500лв., работило минимум 6 мес. на безсрочен
трудов договор, с определен статус в ЦКР, което да няма друг договор със същия
кредитор/, противоречи и на принципа на добросъвестността, и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойка. С определяне на горните плащания по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Съдът намира, че отговорността за разноски въведена с
разпоредбата на чл.22 от договора /вкл. и тази по ал. 5, която е разгледана
по-горе и е свързана с предсрочната изискуемост на кредита/, представлява по
съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не плащане за
покриване на извършени разходи по събиране на вземането. Определянето на тези
плащания като разноски по събиране на вземането, по същество цели да заобиколи
ограничението на чл.33 ЗПК и да въведе допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника, тоест представлява прикрита
неустойка за забава. За това, че възникването на задължения за такси нямат за
цел да покрият разходи по събиране на закъснелите вноски, може да се съди от
обстоятелството, че плащанията по тях са уговорени предварително, като
абсолютни суми и в предварително определени предели. Разноските, необходими за
събиране на всяко конкретно възникнало задължение, при настъпване на забава не
могат да бъдат определени предварително, те следва да са извършени и съответно
– доказани, в един исков процес, за да може да се изисква тяхната дължимост.
Начинът обаче, по който са определени такива разноски в договора, сочи, че са въведени
с цел да се избегне ограничението на закона, свързано с размера на дължимото
при забава обезщетение. Поради
изложеното, съдът приема, че посочените уговорки за неустойка и за разходи,
вкл. и такса разходи за извънсъдебно събиране, се явяват нищожни клаузи, и като
такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение. Задълженията
по нищожни клаузи не могат да бъдат цедирани, доколкото те не съществуват.
При посочените правни изводи, съществуване на
вземане на ищеца спрямо ответника следва да бъде признато само за задълженията
за главница от 500лв. и договорна лихва от 9.13лв., изчислена за периода от
09.09.2016г. - 06.11.2016г., а претенциите
за: неустойка за неизпълнение на задължение от 15.00 лв. за периода
06.10.2016 г. – 06.11.2016г.; разходи и такси за извънсъдебно събиране, за
периода 06.10.2016 г. – 06.11.2016г. от 200.00 лв. и законна лихва от 12.65лв.
за периода от 06.11.2016г. - 31.08.2017г., се явяват недоказани, и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД сторените
в хода на настоящото производство разноски за заплатена държавна такса/75.00лв/,
възнаграждение за вещо лице/200лв./ и юрисконсултско възнаграждение/100лв.,
определени от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, като общият размер на същите,
съразмерно на уважената част от исковете, възлиза на 259.13лв. Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат общо на 51.82лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че Т.С.П., с ЕГН**********,***,
ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, мецанин, п.к.1527, сумата 500.00
лв. представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ от 24.12.2015г. между Аксес файнанс ООД
и Т.С.П., договорна лихва в размер на 9.13лв., изчислена за периода от
09.09.2016г. - 06.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 7027/2017г. на ПлРС – 07.09.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове на основание чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че Т.С.П., с ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, мецанин, п.к.1527, по
Договор за кредит „Бяла карта“ от 24.12.2015г. между Аксес файнанс ООД и Т.С.П.,
следните суми: неустойка за неизпълнение на задължение от 15.00 лв. за периода 06.10.2016 г. – 06.11.2016г.; разходи и
такси за извънсъдебно събиране, за периода 06.10.2016 г. – 06.11.2016г. от 200.00 лв. и законна лихва от 12.65лв. за периода от
06.11.2016г. - 31.08.2017г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Т.С.П., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.”
ООД, с ЕИК *********, сумата от 51.82лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 7027/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Т.С.П., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.”
ООД, с ЕИК *********, сумата от 259.13лв.,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: