Решение по адм. дело №483/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 9б и вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на адв. Т. М., в качеството й на пълномощник на „БОН“ ООД от [населено място], срещу Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ с №БМП-10-3009/28.05.2024г., издаден от главен експерт по приходите в отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община Павликени, потвърден с Решение №РД-02-11-2831/12.08.2024г. на кмета на Община Павликени. С обжалваният АПВ във връзка с подадено от дружеството искане вх. №БИП-10-3009/ 29.04.2024г., е отказано възстановяването на сумата в размер на 28 001,39 лв., представляваща такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г.

Жалбоподателят счита, че ТБО за 2019г. за недължимо платена поради това, че услугите не са предоставяни в района, в който се намират имотите на дружеството. Не е бил предоставен контейнер за нуждите на дружеството и „БОН“ ООД е трябвало да организира сметосъбирането и сметоизвозването чрез сключване на договор с трето лице, регистрирано по Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, а именно – „Феникс – ВТ“ ЕООД.

Моли АПВ да бъде отменен, като се разпореди възстановяване на недължимо платените суми. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Павликени, конституиран като такъв съгласно чл. 4, ал. 5, пр. І, вр. с ал. 1 от ЗДМТ, чрез пълномощника на си по делото оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Делото се разглежда за втори път от Административен съд В. Търново, след като с Решение №6445/16.06.2025г. по АД №4592/2025г. състав на ВАС е отменил решението по АД №664/2024г. на АС – В. Търново и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144, ал. 1 от ДОПК и чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ след изчерпване на фазата на административния контрол. Актът за прихващане или възстановяване, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №РД-02-11-2831/12.08.2024г. на кмета на Община Павликени, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.

Обжалваният АПВ №БМП-10-3009/28.05.2024г., е издаден от орган по приходите при Община Павликени след извършена проверка във връзка с подадено от дружеството жалбоподател искане за прехващане или възстановяване с вх. №БИП-10-3009/29.04.2024г. по описа на Община Павликени. В искането е посочена като претендирана за възстановяване сума от 28 001,39 лв., представляваща недължимо платена според жалбоподателя ТБО.

Отказът е обоснован с факта, че за периода 2018г. – 2021г. дружеството жалбоподател не е подавало декларации за ползване на съд за събиране на отпадъци, поради което задълженията за ТБО за 2019г. са определени въз основа на подадените от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ, като промил върху данъчната оценка/отчетната стойност на имотите, съгласно наредба на Общински съвет – Павликени; заплатена е дължимата ТБО за 2019г. с нормативно фиксирана отстъпка при плащане на целия размер; сключването на договор с лице, регистрирано по ЗУО, е в нарушение на наредбата на Общински съвет – Павликени, уреждаща предоставянето и заплащането на ТБО и не представлява основание за освобождаване от заплащане на съответната такса.

При първоначалното разглеждане на делото са събрани писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и допълнително представените Решение №140 по протокол №12/21.06.2012г. на Общински съвет – Павликени, Предложение от кмета на Община Павликени с №117/28.05.2012г. с приложен към него проект за решение и молба от управителя на „БОН“ ЕООД, Копие на част от действащия регулационен план на града – черно-бял вариант и скица с отразени дворищна и улична регулация на част от [населено място].

Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че Община Павликени е предоставила един контейнер за битови отпадъци тип „бобър“ на [улица] [населено място] на около 75 м от входа на „БОН“ ООД, но реално е бил поставен на още около 35 м източно от входа на „БОН“ ООД. В стопанския двор на дружеството са разположени три големи контейнера, в които се извършва разделно сметосъбиране на генерираните от дейността отпадъци. Според вещото лице при така направената организация от жалбоподателя за сметосъбиране и сключените договори с „Феникс - ВТ“ ЕООД, „Бон“ ООД няма нужда от сметоизвозване от страна на общината. През 2019г. въпросният контейнер „Бобър“ е бил достатъчен за генерираните битови отпадъци.

Събрани са и гласни доказателства, посредством разпит на четирима свидетели.

От показанията на свидетелите, служители на дружеството жалбоподател се установява, че на [улица]имало един контейнер тип „Бобър“ за сметосъбиране, който бил разположен на разстояние от входа на около 150 м, като пред входа на базата на дружеството никога не е имало контейнер. Почистването около базата на „БОН“ ООД се е извършвало само от служители на самото дружество и друг вид почистване не е имало там. Свидетелстват, че улицата, на която са разположени имотите на „БОН“ ООД в началото била в много лошо състояние, а почистването на този път е било извършвано от служители на жалбоподателя. Винаги е имало самостоятелно сметосъбиране поради големия обем отпадъци, организирано като разделно предвид изисквания на големите вериги – купувачи на продукцията. Вътре, в самата база на дружеството, е имало поставени кошчета за битови нужди и била създадена организация за събиране, сортиране и предаване на отпадъците от производството, което било по-удобно. В двора на „БОН“ ООД имало поставени контейнери, предоставени от външна фирма, в които към момента се изхвърлят разделно хартия, метал, пластмаса и общ битов отпадък. При снеговалеж снегът бил почистван от служител на „БОН“ ООД с тяхна техника и улицата е била третирана с препарат.

В показанията на двамата свидетели, служители на Общинското предприятие „Благоустрояване и комунална дейност“ в Община Павликени, се посочва, че районът на [улица], където се намират имотите на жалбоподателя, бил включен в седмичния график и се обслужва от специален автомобил МАН, който тръгва да събира отпадъците около 7,45 ч. и на [улица]минавал около обяд два пъти през седмицата – вторник и петък, около 12,30 – 13,00 часа, след което отивал в депо да разтовари. През 2019г. на [улица]имало един контейнер тип „Бобър“ срещу склада и после го прехвърлили на паркинга. От 2016г. събраният битов отпадък, който съгласно Наредбата за квалификация на отпадъците с код 200301, се извозва на регионалното депо в [населено място], обл. Плевен. През 2019г., освен сметосъбиране и сметоизвозване, в общината са се извършвали и дейности, свързани с чистота като метене на улици, почистване около контейнерните пространства, обслужване на паркови кошчета, озеленяване, косене и почистване на зелени площи. През 2019г. [улица]е включена в снегопочистването и със сигурност от общинското дружество са опесъчавали при необходимост – при снеговалеж и заледяване, в района на [улица]не е извършвано озеленяване, през 2019г. са били измивани главните улици, като [улица]не е включвана, а през последната година улиците на [населено място] не са били измивани поради липсата на вода.

При повторното разглеждане на делото в първа съдебна инстанция са събрани като писмени доказателства, представени пред ВАС с подадената от ответника касационна жалба, както и допълнително представените с писмената молба с вх. 04135/15.09.2025г. по описа на съда от пълномощника на ответника документи. Представените с касационната жалба доказателства касаят обстоятелства, свързани с използването на депо за отпадъци на територията на Община Никопол от Общинско предприятие „Благоустрояване и комунална дейност“, актовете на Общински съвет Павликени, свързани с разрешаване на транспортирането на отпадъци, осигуряване на нужната техника и работници за това. Приетите в последното с.з. по делото писмените доказателства се отнасят до наличието на решение по чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ на Общински съвет Павликени за дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, както и изхождащи от Общинско предприятие „Благоустрояване и комунална дейност“ документи, свързани с осъществени транспорт на отпадъци до депо в землището на [населено място], общ. Никопол.

От така събраните доказателства настоящата инстанция прави следните изводи:

По делото не е спорно, че жалбоподателят притежава недвижими имоти, находящи се в [населено място], с административен адрес [улица] /бивш стопански двор, местността „Поляната“/. Тези имоти представляват земя и сгради в различни УПИ в кв. 171 по плана на [населено място]. За тези имоти са били подавани декларации по чл. 14 от ЗМДТ от „БОН“ ООД, в качеството му на собственик на недвижимите имот, като за всеки един от тях е била открита партида. За периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. за тях е била определена ТБО в размер общо на 28 001,39 лв., която жалбоподателят е заплатил.

Подаденото Искане с вх. №БИП-10-3009/29.04.2024г. по описа на Община Павликени и постановеният във връзка с него отказ, обективиран в обжалвания АПВ, касаят имотите на [улица] [населено място], намиращи се извън регулационните граници на града.

Спорът между страните по делото е за това дали платените от „БОН“ ООД суми за ТБО за 2019г. са недължимо платени по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, поради непредоставяне на услугата и като такива подлежат ли на възстановяване с лихвата от момента на внасянето им. Следва да се посочи и че за 2019г. от „БОН“ ООД не са подавани декларации по чл. 55б от приложимата за периода Наредба №5 за определянето и администрирането на местни данъци, такси и цени на услуги, представяни от Община Павликени/отм./ за определяне на ТБО в зависимост от количеството им.

Разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ/изм. ДВ, бр. 98/2018г., в сила от 01.01.2019г./ визират, че такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината, като видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но то не възниква ex lege, а само когато общината реално извършва съответната дейност, за която се дължи такса.

От приетата по делото Заповед №РД 02-11-2336/18.10.2018г. на кмета на Община Павликени се установява, че съгласно чл. 63 от ЗМДТ за процесната 2019 г. са определени услугите, които ще се извършват на територията на Община Павликени, сред които са сметосъбиране и честотата на сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и границите, в които се извършват предлаганите услуги. С наредба Общински съвет Павликени е определил размер на таксата за всяка от услугите, предоставяне на територията на общината. Според съдържанието на цитираната заповед на кмета /т. I от същата/ обслужваният район обхваща регулационните граници на [населено място], както и фирми и обекти в обсег до два километра от външните регулационни линии, като предлаганата услуга се изпълнява от Общинско предприятие „Благоустрояване и комунални дейности“. Декларираните от жалбоподателя имоти попадат в район, в който общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ, съгласно цитираната по-горе заповед на кмета на Община Павликени.

Съгласно чл. 71, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ, в приложимата им редакция – изм. ДВ бр. 88/2017г., не се събира такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци само тогава, когато имотите попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят, както и когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица с регистрационен документ по ЗУО. За процесния период 2019г. съгласно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ /ред. ДВ бр. 101/2013 г., в сила от 01.01.2014г./, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Не се установява да са подавани декларации, че имотът няма да се ползва за процесния период, нито се твърди да са подавани такива.

Услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се счита за реално предоставена, когато от страна на общината е осигурена обективна възможност за нейното ползване, в т.ч. чрез обезпечаване на фактическото извършване на сметосъбирането в определените със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ райони и съответно транспортиране в предвидената периодичност.

От събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин релевантното за спора престиране на услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ по отношение на имотите, собственост на дружеството жалбоподател. Представени са доказателства, че [улица], на която се намират имотите на „БОН“ ООД, не е включена в представения маршрутен седмичен график за организация на сметосъбирането и сметоизвозването за 2019г.

Дори и да се приеме, че общинското предприятие по комунални дейности е обслужвало [улица], по делото не се установява от общината да бил поставен контейнер за общо ползване на място и по начин, осигуряващи достъп до него както от дружеството-жалбоподател, така и от неговите служители. Видно е от представената ситуационна схема на контейнерите за сметосъбиране, одобрена от главния архитект на Община Павликени и от заключението на СТЕ, че за 2019 г. общината е осигурила един контейнер за битови отпадъци тип „Бобър“ на [улица]. Според вещото лице при огледа на място контейнерът се намира на разстояние от около 35м срещу входа на „БОН“ ООД /фиг. 4 и 5 от заключението/, което обстоятелство обаче не е от значение в случая. Заключението на СТЕ съдържа констатации, че вместо на около 75 м. от входа на „БОН“ ООД, съгласно схемата за разположение на металните контейнери тип „Бобър“, през 2019 г. контейнерът на [улица]действително е бил разположен на 110 м. източно от входа на дружеството и е по-близко разположен до входа на фирма „Браво“, находящ се на съседната улица, а не на [улица]. Отдалечеността на единствения поставен съд за събиране на битови отпадъци се потвърждава и от приложните по делото улични изображения от м. октомври 2019г., както и от свидетелските показания показанията на служителите, според които контейнерът е бил до входа на обекта на фирма „Браво“, а не в близост до портала на „БОН“ ООД. При така установеното съдът намира, че независимо, че жалбоподателят е имал свободен достъп до контейнера за общо ползване, разполагането му на отдалечено разстояние от входа на обекта /110 м/, в непосредствена близост до съседния имот и в нарушение на одобрената схема от главния архитект на общината, го прави практически неизползваем по предназначение от служителите на дружеството. Поставянето на съд за битови отпадъци на такова далечно разстояние от процесните имоти не може да бъде разглеждано като изпълнение на задължението на общината по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ.

Следва да се отчете обстоятелството, че за процесната 2019г. „БОН“ ООД са сключили два договора с „Феникс – ВТ“ ЕООД, за събиране и извозване на сметище на генерираните отпадъци, като договорът от 02.01.2019г. касае производствените отпадъци, а този от 03.01.2019г. е за отпадъци със следните кодове по Наредба №2/23.07.2014г. за класификация на отпадъците на МОСВ и МЗ – 15 01 01 /хартиени и картонени опаковки/; 15 01 02 /пластмасови опаковки/ и 15 01 06 /смесени опаковки/. Генерираните от „БОН“ ООД отпадъци в резултат на неговата производствена дейност /т.нар производствени отпадъци по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗУО/, са предмет на договора от 02.01.2019г., но видът на отпадъците, предмет на договора от 03.01.2019г., по същество представлява битов отпадък, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУО, макар и разделно събиран, за който жалбоподателят е организирал самостоятелно събиране и транспортиране до съответните съоръжения и инсталации с лице, получило регистрационен документ по ЗУО. Според свидетелските показания които са непротиворечиви помежду си, генерираните от дружеството жалбоподател отпадъци, в т.ч. и битови, през 2019г., а и понастоящем, се събират разделно в контейнери, след което се извозват от външна фирма. Тази фактическа констатация се подкрепя и заключението на вещото лице в частта по т. IV.5, кредитирано от съда, според което чрез „Феникс – ВТ“ ЕООД, жалбоподателят е организирал самостоятелно сметосъбиране и сметоизвозване от своя обект и поради това реално няма генериран битов отпадък, който да се събира от общинското предприятие. Ако поставеният контейнер за отпадъци е бил достатъчен за да задоволи нуждите на предприятието на жалбоподателя, защо тогава е било нужно да се сключват отделни договори за изпълнение на дейност със същия предмет и да се правят допълнителни разходи, след като така или иначе собственикът на имота дължи такса за услугите по чл. 62 от ЗМДТ.

Ето защо съдът приема, че услугата по сметосъбирането и сметоизвозването за проверявания период не е била реално предоставяна от Община Павликени на жалбоподателя, предвид което такса за този компонент от ТБО не следва да му бъде начислявана и не се дължи от него.

Относно услугата „депониране на битови отпадъци в депа или други съоръжения“, съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ/Доп. ДВ бр. 101/2013г., в сила от 01.01.2014г./, такса не се дължи от задълженото лице, когато няма такива. Тоест таксата се дължи, когато общината има и ползва депо за депонирането на битовите отпадъци. Този факт подлежи на доказване от ответника по делото, но доказателства относно изградено и поддържано депо за битови отпадъци на територията на Община Павликени, което да е функционирало през целия релевантен период, не са представени. Липсват документи за извършени разходи по поддръжка и експлоатация на общинско депо за битови отпадъци, въпреки че такива са заложени в изготвената план – сметка по чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ за 2019г. В свидетелските показания, а така също и от допълнително представените писмени доказателства се установява, че от 2016г. събираните битови отпадъци се извозват до регионалното депо в [населено място], общ Никопол, обл. Плевен/по точно в землището на бившето [населено място] или Ново село/. На първо място обаче, въпросното депо не е на територията на Община Павликени, а на Община Никопол. На второ място, независимо, че са налице писмени доказателства, че така посоченото от свидетеля сметище е ползвано от общината през спорния период, това само по себе си не установява разходи на самата община за поддръжка и ползване на депо, които да се набират под формата на такси от задължените лица. Не са представени и справки извлечения от сметката на общината за извършените разходи за наем на площадки за съхранение и други подобни.

След като за процесния период на 2019г. не се доказва на територията на Община Павликени да е съществувало функциониращо депо за битови отпадъци или общината да е ползвала депо или друго съоръжение за депониране и обезвреждане на отпадъци, които са формирани разходи за общината, оспорващото дружество не дължи заплащане на въпросната такса на този компонент от ТБО и неправилно е отказано възстановяване на сумите. Таксата за битови отпадъци е публично задължение, което задължените лица дължат тогава, когато общината им престира услуга.

Независимо, че имотите на дружеството жалбоподател попадат в териториалния обхват на предоставяне на услугата, съдът приема, че по делото не са представени доказателства общината фактически да е предоставяла услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ в границите на територията, в която се намират имотите на „БОН“ ООД в [населено място]. По делото са били представени седмични графици за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2014г. – 2019г. и пътни листове, но от същите не се установява по безспорен начин действителното осъществяване на обсъжданата компонента като част от спорната услуга за 2019г. От показанията на свидетелите, служители на общинското предприятие, извършващо услугите през спорната 2019г., освен задълженията, свързани със сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, не се установяват данни за дейности, свързани с услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“. В представения списък на поддържаните територии за обществено ползване – метене на улици и площади през 2019г., относно създадената организация за поддържане на хигиената и чистотата на обществените пространства в обслужвания район по улици не фигурира [улица]в [населено място]. В тази връзка, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, служители при жалбоподателя, според които почистването около базата „Бон“ се извършвало само от служители на дружеството и друг вид почистване не е имало там, като зимното почистване на всички улици около базата на „БОН“ ООД, в които попадат имотите на жалбоподателя, също се е извършвало от дружеството чрез собствени машини и препарати за третиране.

С оглед на изложеното, съдът счита за недоказано, че общината действително е организирала и реално е предоставила през 2019г. услугата по „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“, въпреки обявеното, че този вид услуга ще се предоставя /т. I.4 от заповедите на кмета на Община Павликени по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ/. Съответно, ако тази услуга не е била предоставяна, за лицето не възниква задължение за заплащането й предвид изрично регламентираното в разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ /в актуалната редакция/.

Тези изводи на съда не се променят с оглед на обстоятелствата, които се удостоверят от представените от ответната страна при повторното разглеждане на делото писмени доказателства. Както се посочи, те имат отношение както към начина на формиране на задължението за таксата по чл. 62 от ЗМДТ, компонентите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и утвърдената план сметка, а така също и за дейностите, които са извършвани през процесния период от Общинско предприятие „Благоустрояване и комунална дейност“. Новите доказателства обаче установяват обстоятелства, които или не са спорни между страните, или не са релевантни за изхода на спора. Не е спорно наличието на решение на Общински съвет Павликени за приемането на план сметка по чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, както и че общинското предприятие извършва дейности по събирани и извозване на битови отпадъци за териториите на Община Павликени, където се намират имотите на дружеството жалбоподател. Спорният момент обаче се свежда до приложението на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, като основания за освобождаване на жалбоподателя от заплащането на такава такса, респ. за недължимо внесена такава. Последните са надлежно установени от доказателствата по делото.

В заключение следва да се посочи, че при подадено искане по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, наличието на данни, че услугите не се предоставят в тяхната цялост и че искателят сам извършва част от тези дейности, компетентните за това органи по чл. 4, вр. с чл. 9б от ЗМДТ е следвало да процедират по реда на чл. 129, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като образуват производство по чл. 108 и сл. от ДОПК за обективното установяване на всички факти от значение за случая. Вместо това те са отхвърлили подаденото искане, като са се позовали априори на съждението, че след като на територията на общината е организирано извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, такова искане е винаги неоснователно.

По изложените съображения, обжалваният АПВ по ЗМДТ с №БМП-10-3009/28.05.2024г., на главен експерт по приходите в отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община Павликени, с който е отказано възстановяване на сумата по подаденото искане за възстановяване на сумата за заплатена ТБО за 2019г. с вх. №БМП-10-3009/29.04.2024г., е издаден в противоречие с материалния закон и като такъв следва да бъде отменен. Преписката следва да се върне на органите по приходите в Община Павликени за ново разглеждане с указания за възстановяване на недължимо внесената сума от страна на „БОН“ ООД за ТБО за 2019г. при спазване на процесуалните разпоредби на ДОПК, регламентиращи издаването му. При новото произнасяне органът следва да съобрази и действието на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК относно законната лихва върху възстановената сума.

При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, съдът следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя направените и доказани такива в процеса, вкл. и такива по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК, представляващи заплатена държавна такса, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, вкл. и транспортни разходи/надлежно документирани/, както и депозит за съдебна експертиза, или общо сума в размер на 11 178,56 лв.

Възражението на пълномощника на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно предвид продължителността на производството пред три съдебни инстанции/до момента/, брой съдебни заседания с участие на процесуални представители, вида и обема на събраните по делото доказателства, както и участието на самите пълномощници на жалбоподателя в процесуалните действия. Разходите за транспорт във връзка с явяване в съдебно заседание са вид разноски за страните и могат да се претендират отделно, ако са надлежно документирани и съответно измерими.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване №БМП-10-3009/28.05.2024г., издаден от орган по приходите при Община Павликени.

ВРЪЩА делото като преписка на Община Павликени за издаване на нов, законосъобразен акт, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Павликени да заплати на „БОН“ ООД от [населено място] разноски по делото в размер на 11 178,56лв./единадесет хиляди сто седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.