Решение по дело №1049/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………..

 

 

гр. Варна, 29.11.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – С. Стойнов, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1049/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава единадесета  от АПК.

Образувано е по искова молба от В.И.Ч.  ЕГН **********, чрез адв. Д.П. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-3394-000052/20.06.2018 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – гр. Добрич ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на претендираните суми.

Ищецът сочи, че в резултат на незаконосъобразния административен акт, са били отнети регистрационните табели на автомобила му и са върнати на 05.02.2019 г. За периода на налагане на ПАМ 20.06.2018 г. до 05.02.2019 г. е бил лишен да ползва собствения си л. а. „Мерцедес“ с рег. № ***. В.Ч. е съдружник в ДЗЗД „Олимпия 2012“ с БУЛСТАТ ********* и управлява търговски обект на дружеството – пекарна, в с. Кранево, ***. Пътува всеки ден от гр. Варна до с. Кранево, за което му е бил необходим автомобила. Поради спирането му от движение, е наел на 01.07.2018 г. л.а. „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № ***, с наемна цена 400 лева на месец, договора е прекратен на 01.02.2019 г. Заплатен е наем за автомобила за 7 месеца в общ размер 2800 лева, тази сума сочи, че е вреда за него, която е в пряка и непосредствена причина от незаконосъобразния административен акт. Претърпял е и неимуществени вреди, които се изразяват в стрес, притеснение, причинено неудобство и срам, вследствие невъзможността да управлява собствения си лек автомобил. Отправено и искане исковата молба да се уважи и да се присъдят сторените разноски по делото.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич, чрез юрисконсулт Ж. оспорва исковата молба. Изтъква, че има разминаване между свидетелските показания и справката за движение на автомобилите. Видно от справката е, че за периода от 04.08. - 20.08.2018 г.  в посока Каварна – Варна и обратно се е движил л. а. „Ситроен С2“. В същото време от 05.08. – 23.08.2018 г. не се е движил л. а. „Нисан Микра“, за който се твърди, че непрекъснато се е движил в посока с. Кранево и обратно към гр. Варна всеки ден. Това противоречи на показанията на свидетелката, която е заявила, че всеки ден била ангажирана с водене на детето на училище или мероприятия с л. а. „Ситроен С2“. Може да се направи сравнение, от което е видно, че когато едната кола е отивала в посока Кранево, другата е отивала на друго място и обратното, като фактически се попълва времето на жалбоподателя с двете коли, а не само с едната. Намира за фрапиращото, че от 03.11.2018 г. л. а. „Нисан Микра“ не се е движил в тази посока до 07.01.2019 г. В същото време другият лек автомобил се е движил в тази посока. Посочил е, че за л. а. „Нисан Микра“ в договора е записано, че е за лични нужди, а не за служебни цели, като автомобила се е движел в други посоки на страната. С тези аргументи намира, че искът не е доказан. В бланките за получената сума е посочено, че е получена сума, но не е уточнено за какво е бил наемът. На едно място e напечатана сумата 300 лв., след това на ръка е написано  400 лв., което не установява точния размер на получената сума.  Намира, че липсват доказателства за извършено плащане. Счита, че следва да се вземе под внимание първия отговор от НАП, в който е посочено, че няма декларирани никакви договори за наем. Във втората бланка пише, че има наем, но не е ясно какъв и за какво е плащан този наем, само има посочен размер на дохода. Счита, че неимуществените вреди, също не са доказани, поради което претенцията и за тях е неоснователна. Отправено е искане да се отхвърли изцяло предявения иск и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Варна счита, че искът е частично основателен. Излага, че безспорно използването на лек автомобил е удобство, но за голяма част от българските граждани това все още представлява лукс, поради което следва да се вземе средната стойност на превоза с обществения транспорт за ден при определяне размера на обезщетението.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

На 18.01.2019 г. е влязло в сила Решение № 526/07.12.2018 г. по адм. дело № 463/2018 г. по описа на Адм. съд – гр. Добрич, с което е отменена по жалба вх. № 1822/24.07.2018 г. от В.И.Ч., Заповед № 18 – 3394 – 000052 от 20.06.2018 г. на Полицейски инспектор към ОДМВР - Добрич, РУ Албена, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП налагане на В.И.Ч. принудителна административна мярка, чрез прекратяване на регистрацията на лек автомобил Мерцедес, с рег. № ***, за срок от 300 дни.

На 31.01.2019 г. на ищеца са върнати два броя регистрационни табели № В 42 01 ВР и СРМПС, което е удостоверено от него срещу подпис в писмо рег. № 3394р-8/02.01.2019 г. на началник РУ – Албена /л. 37/.

На 01.07.2018 г. е сключен Договор за наем на автомобил между С.И.– наемодател и В.Ч. – наемател, съгласно който наемодателя е предоставил на наемателя, собствения си л.а. „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № ***. Посочено е, че наетото МПС ще се ползва за лични нужди и не може да се преотдава. Срокът на договора е 1 година. Месечната наемна цена е 400 лева. Автомобилът е предоставен за ползване съгласно договора на 01.07.2018 г., за което е съставен Приемо – предавателен протокол между страните по договора. Представени са 7 броя разписки за наем, в които е посочено, че С.И.И. е получил от В.И.Ч. сумата от 400 лева за месеците 07, 08, 09, 10, 11, 12.2018 г. и 01.2019 г.

Видно от Свидетелство за регистрация – част І и част ІІ за л.а. „Нисан Микра“ с рег. № ****, собственик на автомобила е С.И.И. /л.85, 86/.

Съгласно Учредителен Договор на Дружество по ЗЗД „Олимпия 2012“ сключен на 25.10.2012 г. В.И.Ч. и С.И.И. са учредители на ДЗЗД „Олимпия 2012“. Посочените лица са управители на дружеството, като те имат право да го представляват и управляват. Съгласно протокол от 06.11.2017 г. за проведено общо събрание на ДЗЗД „Олимпия 2012“ от дружеството е изключен съдружник – Стефка Стоянова Ч. и е приет нов такъв – Р.К.. Дяловете в дружеството са разпределени: С.И.– 45%, В.Ч. – 45% и Р.К.– 10 %.

Акт за граждански брак е сключен между В.И.Ч. и Даниела Валентинова Григорова на 06.11.2004 г., което е Удостоверено в Акт за сключен граждански брак № 1907/06.11.2004 г. /л. 88 от делото/.

От справка изх. № 12121-1/21.06.2019 г. от ТД на НАП – Варна, офис Добрич се установява, че С.И.И. не е подавал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. /л.89/. Представено е Удостоверение № 080191902229051/10.09.2019 г. от ТД на НАП – Варна, издадено на С.И.И., в което е посочено, че за 2019 г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 034391900594844/25.04.2019 г. за  2018 г. /л. 105/.

От ОД – МВР – Варна е представена справка рег. № 81900-32200/28.06.2019 г. изготвена от началник сектор „Пътна полиция“ – Варна /л.96/, в която е посочено, че:

1.               За периода 20.06.2018 г. – 24.06.2019 г. не е отнемано СУМПС на В.И.Ч..

2.               Не са установени данни за съставени НП,  фиш, ел. фиш по ЗДвП на водач на МПС „Нисан Микра“ с рег. № *** за периода 20.06.2018 г. – 24.06.2019 г.

3.               В  Автоматизираната информационна система „Пътна полиция“ не са налице данни за извършени проверки на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ***.

Представена е справка за МПС собственост на В.И.Ч. към 28.06.2019 г. /л.97/, от която се установява,  че същият притежава следните леки автомобили:

1.    Л.а. „ДЕУ ТИКО СЕ“ с рег. № ***.

2.    Л.а. „Ситроен Ц2“ с рег. № В 1578 ВР.

3.    Л.а. „Мерцедес 230 ЦЕ“ с рег. №  ***.

От представени справки от ищеца /л. 106 – 119/ от сайта на „Гаранционен фонд“ се установява, че л.а. „ДЕУ ТИКО СЕ“ с рег. № *** от 01.03.2017 г. няма активна застраховка „Гражданска отговорност“, като това се потвърждава и от справка към 31.01.2019 г.

         Представена е справка за движението на л.а. с рег. № ***и ***, за периода 01.07.2018 г. – 31.01.2019 г.  от Агенция „Пътна инфраструктура“ /л. 126- 132/.

          По делото е приета съдебно – оценителна експертиза, чрез която е установено следното:

След като са отчетени всички технически характеристики и възрастта на л.а „Нисан Микра“, рег. № ****, е определен пазарен наем за същия, за периода 01.07.2018 – 31.01.2019 г. както следва:

Общ размер на наема за процесния период: 2 580.00 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът прави  следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди.

В конкретния случай е била наложена ПАМ от оправомощено лице при и по повод осъществявана от него административна дейност, изразяваща се в съставяне на акт за принудителна административна мярка по реда на ЗДвП. Мярката е била отменена с Решение № 526/07.12.2018 г. по адм. дело №463/2018 г. на Адм. съд – гр. Добрич, влязло в сила на 18.01.2019 г. 

Съгласно чл. 172, ал.5 от ЗДвП,  обжалването на заповедите по ал. 1 /Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7/ се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като с чл.176, ал.6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Ищецът в исковата молба е посочил, че рег. табели и СРМПС са му върнати на 05.02.2019 г. От писмо рег. № 3394р-8/02.01.2019 г. от началник на РУ – Албена до началника на сектор „Пътна полиция“ – гр. Варна се установява, че регистрационните табели и СРМПС са върнати на ищеца на 31.01.2019 г. Той не е  оспорил посоченото писмо, в което се е подписал при получаването на вещите, поради което съдът приема, че на 31.01.2019 г. ищецът е получил регистрационните табели на л.а. с рег. № ****и СРМПС.

Няма спор между страните, че регистрацията на МПС с рег. № В4201 ВР е била прекратена за периода от 20.06.2018 г. – 31.01.2019 г. На 20.01.2018 г. с издаване на заповедта за ПАМ е отнето СРМПС № *********, като СРМПС и рег. табели на автомобила са върнати на 31.01.2019 г. също така не е спорно, че ищецът живее в гр. Варна, ул. Антон Неделчев № 26, ет.2, ап.6.

Доказването на настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт е в тежест на претендиращия ги.

Ищецът сочи, че наетия под наем автомобил му е бил необходим за извършване управление дейността на търговски обект на дружеството – пекарна в с. Кранево, като всеки ден е трябвало да пътува от гр. Варна до с. Кранево. Свид. Ч. и свид. Кмет сочат, че наетия автомобил е бил необходим на ищеца, за да изпълнява ежедневните си ангажименти. Ответника не оспорва, че ищецът стопанисва пекарна и извършва дейност в нея.

Установено е, че за л. а. „Деу тико се“ с рег. № ***, от 22.02.2017 г. до 31.01.2019 г. няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и автомобилът не е годен за ползване.

Ч. и съпругата му са имали още един автомобил годен за ползване през процесния период „Ситроен С2“, за който е установено, че се ползва от съпругата му, която го е заявила в качеството на свидетел. Видно от справка представена от АПИ за л. а. „Нисан Микра“ с рег. № ***същият за периода 11.07.2018 г. – 30.01.2019 г. в отсечката гр. Варна – с. Кранево е извършвал движение почти всеки ден, т.е. автомобилът е ползван. Това, че личния автомобил на ищеца „Ситроен С2“ с рег. № ***също е пътувал в тази отсечка през периода 01.07.2018 г. – 29.12.2018 г. не води до извод, че наетия автомобил не е ползван по предназначение. В този смисъл оспорването на договора за наем на автомобил съдът приема, че е неоснователно.

Чрез Удостоверение рег. № 080191902229051/10.0.2019 г. издадено от орган по приходите при ТД на НАП – Варна се установява че С.И.И. е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., която е вх. № 034391900594844/25.04.2019 г., в приложение № 4 е деклариран доход от наем в размер на 2400 лева за 2018 г. /л.105/, което е още едно доказателства, че е бил налице действащ договор за наем, които е породил своето действие, а именно автомобила предмет на договора е отдаден на ищеца, за което той е заплатил уговорения наем. Това, че в справка изх. №12121-1/21.06.2019 г. от ТД на НАП – Варна, офис Добрич /л.89/ е посочено, че няма подадена декларация от С.И.И. по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., съдът приема че е техническа грешка поради това, че в удостоверението от ТД на НАП – Варна е посочен номера и приложенията на декларация.

         Чрез СОЕ е прието, че пазарния наем на л. а. Нисан Микра, рег. № ****, за периода 01.07.2018 – 31.01.2019 г. е в размер на 2580 лева. С оглед това установяване съдът приема, че ищецът е можел да наеме автомобил за месечен наем посочен в СОЕ, но поради бездействие не го е сторел, а е наел автомобил, за който е заплатил наем 2800 лева. Поради това, че не са налице обективни причини наемната цена да е в общ размер на 2800 лева, вместо 2580 лева, съдът приема, че действителните материални вреди, които е претърпял ищеца са в размер на 2580 лева.

В исковата молба е посочена, е автомобилът е бил необходим за изпълнение на трудовите задължения на ищеца относно съдружието си в ДЗЗД „Олипмия 2012“. В Договора за наем от 01.07.2018 г. е посочено, е автомобила ще се използва за лични нужди. Съдът приема, че няма противоречие в изявленията поради това, че използване на автомобила е във връзка с дейността на ДЗЗД, доколкото е свързано с придвижване на ищеца между селищата. Отделно от това за какво ще се употребява наетия автомобил съдът приема, че не е съществено в случая, поради това, че ищецът е имал автомобил, т.е. създал си е удобство, от което неправомерно е бил лишен. Дори и да не го ползва ежедневно, само с факта на отнемане неправомерно на автомобила, който е бил в движение се установява увреждане, като в случая имуществената вреда е в размер на пазарния наем на наетия равностоен автомобил а именно 2580 лева. Съдът не възприема тезата на прокуратурата, че ищецът поради това, че е можел да се предвижда с обществен транспорт, искът е основателен до размера на разходите, които би сторил с такъв транспорт, поради следното: ищецът е свободен да избира МПС, чрез които да се придвижва и той го е сторил като си е закупил автомобил, който правомерно е ползвал до момента на издаване на незаконосъобразния административен акт. След като неговия избор е направен – да ползва МПС, а не обществен транспорт, неправомерното лишаване от ползване на вещта е довело до причиняване на вреда. Действително ищецът е можел да се придвижва и с обществен транспорт, но в този случай загубата на време също би имало финансово измерение, което ако се оцени е възможно да надмине размера на пазарния наем на автомобила.

Ищецът сочи, че е претърпял неимуществени вреди – стрес и притеснение, за това как ще се справя без автомобил, ще може ли да изпълнява задълженията си в работата и семейството си, свързани с необходимостта от личен транспорт, от къде ще наеме автомобил, как и къде да съхранява собствения си, както и наетия автомобил. Претърпял е неудобство и срам, вследствие невъзможността за управлява собствения си автомобил и затруднението да докаже своевременно неизвършването на вмененото му нарушение. Относно сочените неимуществени вреди свид. Ч. сочи, че ищецът се е чувствал психически сринат, поради това, че е работохолик и това му е създало напрежение.

В случая липсва писмен документ – издаден от лекар, в който да е установено по надлежен ред, че ищецът е имал психическо безпокойство, за което да е необходимо да се предприеме лечение, като например документ за проведен преглед, издадена рецепта, проведени изследвания и т.н. Ето защо, дори и ищеца да е изпитал сочените емоционални неудобства, то те са били в ниска степен, в рамките на обичайното ниво и те не са довели до увреждане на ищеца. С тези съображения съдът приема, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди в резултат на отменения административен акт.

 Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вреди. Отменения акт за ПАМ е издаден от полицейски инспектор към ОД – МВР – Добрич. Следва, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен срещу надлежен ответник, съгласно чл. 205 от АПК – ОД – МВР – гр. Добрич, която е юридическото лице съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, към чиято административна структура принадлежи административния орган, издал незаконосъобразния административен акт.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от датата на подаване не исковата молба - 12.04.2019 г. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожимите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 18.01.2019 г. – датата на влизане в сила на решението по адм. дело № 463/2018 г. по описа на Адм. съд – гр. Добрич. В случая обаче е поискано присъждането й от 12.04.2019 г., в който смисъл съдът следва да постанови съдебния си акт.

От ищеца са заплатени: държавна такса – 10 лева, депозит за СОЕ – 200 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева, за което е представен Договор за правна защита и съдействие сключен на 26.03.2019 г., между ищеца и адв. Д. П., съгласно който е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева. Общия размер на предявения иск е 3000 лева, на основание чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер за възнаграждение за адвокат е 440 лева. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, поради което при изчисляване на възнаграждението на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, като основа следва да се вземе сумата от 500 лева. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съобразно уважената част от иска в размер на 2580 лева, възнаграждението за адвокат е 430 лева. Нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ предвижда, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Следва, че при частично уважаване на иска разноските и държавната такса изцяло се понасят от ответника, в случая те са в размер на 210 лева.  Предвид изхода на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 640 лева за сторени разноски /такса и депозит за СОЕ/, и възнаграждение за един адвокат в настоящото съдебно производство.   

Предвид изхода на спора и по арг. на чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ /в производство по ЗОДОВ на ответника се дължат само разноски, но не и юрисконсултско възнаграждение или такова за адвокат, при отхвърляне на иска/ искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич да заплати в полза на В.И.Ч.  ЕГН **********, сумата от 2580 /две хиляди петстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-3394-000052/20.06.2018 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – гр. Добрич ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 12.04.2019 г. до заплащане на главницата.

Отхвърля искова молба от В.И.Ч.  ЕГН **********, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич за сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и за сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-3394-000052/20.06.2018 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – гр. Добрич, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 12.04.2019 г. до заплащане на главниците.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –  гр. Добрич да заплати в полза на В.И.Ч.  ЕГН ********** сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.  

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: