Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 14.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Огняна Фурнаджиева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 1043/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от А.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно
постановление № 20-1006-000288 от 17.02.2020 г. издадено от Началник Сектор ПП
при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушения на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.139
ал.2 т.2 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП и чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, на
основание чл.185 от ЗДвП са наложени четири глоби в размер на по 20 лева за
всяко от нарушенията.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не
изпраща и процесуален представител. Не е депозирал и писмено становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото е
представено писмено становище от началника на Сектор ПП, упълномощен от
Директора на ОДМВР- Пазарджик да представлява дирекцията, с което се излагат доводи
за законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят
е санкциониран с НП, за това че на 02.02.2020 г., в 01,06 часа, в гр.
Септември, по бул. „Съединение“ е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***,
негова собственост, като при извършената проверка е установено, че автомобилът
бил без техническо оборудване, а именно без светлоотразителен триъгълник, без
аптечка, без пожарогасител и без светлоотразителна жилетка.
Горното било възприето от св. Т.К.- мл. автоконтрольор
при РУ- Велинград към ОДМВР- Пазарджик, който извършил проверката на водача и
управлявания от него автомобил. За така констатираното против жалбоподателя бил
съставен АУАН с бл. № 130075/02.02.2020 г. в присъствието на жалбоподателя, на
който бил предявен и връчен срещу подпис. При съставянето на акта
жалбоподателят заявил, че нямал възражения.
Впоследствие в законоустановения срок той подал
писмени възражения, които били разгледани от АНО, но не били уважени от него,
поради което въз основа на АУАН на 17.02.2020 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя А. на 14.04.2020 г., видно от
разписката към НП. Жалбата против последното била подадена лично от
санкционираното лице чрез АНО до съда по пощата на 15.04.2020 г., видно от
пощенското клеймо на плика (л.9), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св.
Т.К., както и от писмените доказателства, приети по делото. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията
на свидетеля, тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешно
безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при
преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят Т.К. е заемал
длъжността мл. автоконтрольор в РУ- Велинград при ОДМВР- Пазарджик и съгласно
т.1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е
имал тази компетентност (виж заповед на л.20-21). НП също е съставено от
компетентен орган, съгласно т.2.7 от посочената заповед, тъй като съставителят
на НП е заемал длъжността началник на Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик.
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП.
При съставянето на двата
акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и
място на извършване на нарушенията, а именно- на 02.02.2020 г., в 01,06 часа, в
гр. Септември, на бул. „Съединение“. Нарушенията са описано точно и ясно, като
са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същите,
съгласно възприетата правна квалификация. Видно от АУАН и НП е, че е
жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, което не е било технически
оборудвано, тъй като при проверката му у установено че е без светлоотразителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Налице е
единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба.
Съдът намира и че с оглед
на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят е
осъществил вменените му административни нарушения.
Не е спорно по делото,
доколкото и в самата жалба не се отрича от жалбоподателя, че на процесната дата
и място той е управлявал цитирания в акта и НП автомобил негова собственост.
Установи се категорично също, че при проверката на автомобила същият е бил без
необходимото техническо оборудване. В него не е имало светлоотразителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Това не се
оспорва и от жалбоподателя. Единственото му възражение е, че заявил на
контролните органи, че багажникът на автомобила му бил малък, в момента
превозвал музикална тонколона в багажника и затова бил извадил от него
техническото оборудване. Дори и тези факти обаче да са верни, жалбоподателят
като водач на МПС е бил длъжен да го управлява с посоченото техническо
оборудване, като е без значение къде в автомобила ще съхранява същото- в купето
на задната седалка, част в багажника, в жабка, странични джобове на вратите и
т.н. По закон той е длъжен да управлява МПС с посоченото оборудване.
От показанията на св. К. се установи
безспорно, че управляваният от жалбоподателя автомобил в момента на проверката
е бил без необходимото техническо оборудване, подробно посочено по-горе.
Неговите показания не бяха оборени от нито едно представено по делото
доказателства, поради което съдът ги приема за установени. Освен това не без
значение е и обстоятелството, че при съставяне на АУАН, жалбоподателят не е
възразил срещу направените от контролния орган констатации. Вярно е, че не е
длъжен да се брани веднага, но когато е имал тази възможност и е заявил
изрично, че няма възражения, то това е първата индиция, че той е извършил вменените
му нарушения.
С оглед на всичко казано до тук
съдът намира, че е осъществен състава на административните нарушения по чл.139
ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП. Съгласно чл.18 от ЗАНН правилно за всяко едно
от тези деяния е наложена отделна глоба. При определяне на нейния размер наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел, тежестта на нарушенията и начина на
извършване. В този смисъл, съдът счита, че санкцията е правилно определена
съгласно толеранса по чл.185 от ЗДвП, тъй като за съответните нарушения няма
предвидена друга специална санкция.
Правилно са санкционирани като
отделни нарушения визираните четири хипотези на чл.139 ал.2 от ЗДвП, като съдът
счита, че липсата на всяко едно от посочените технически оборудвания реализира
състав на адм. нарушение.
По изложените съображения
обжалваното НП следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на делото
основателна се явява претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на АНО. Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР- Пазарджик,
която има статута на самостоятелно ЮЛ, към което е структурирано звеното Сектор
ПП- органът издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна сложност, като
процесуалното представителство се изразява в представяне на кратко писмено
становище. Поради това следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение в размер от 80 лева.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик
в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-000288 от 17.02.2020 г.
издадено от Началник Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което на А.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушения на
чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП и
чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП са наложени четири глоби в
размер на по 20 лева за всяко от нарушенията, като законосъобразно.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-
ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: