Р Е
Ш Е Н
И Е №845
В ИМЕТО НА НАРОДА
08.06.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАХД № 3243 по описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление /НП/ № 36-0000038 от 01.02.2019г. на Главен
инспектор определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92,
ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на „ВИА
ЛОГИСТИК“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, на осн. чл. 104, ал. 1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за административно
нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 1 от Реглам. 561/06.
ОСЪЖДА ОО „АА“- гр.
Пловдив да заплати на „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* сторените по
делото разноски, а именно сумата от 360 лв., изплатено адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 36-0000038 от 01.02.2019г. на Главен инспектор определен
от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, на осн. чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвПр/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1000 /хиляда/ лева, за административно нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, предл.
1 от Реглам. 561/06.
Жалбоподателят „ВИА
ЛОГИСТИК“ ЕООД, по изложени в жалбата
съображения и в съдебно заседание, чрез адв. К. моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно
заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмено становище, с което се излагат съображения по същество на
спора.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното НП
е издадено въз основа на съставен на 07.01.2019 г. от свидетеля С.К.М. – ****
към ОО „АА“ акт за установяване на административно нарушение серия А-2018 №
259026 против „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД за това, че на 26.10.2018г. около 20:13 часа
в гр. Пловдив, бул. "Шести Септември“ № 222 А – седалище и адрес на
дружеството-жалбоподател, последното като превозвач извършващ международен
превоз на товари с лиценз на Общността № 3779 е извършил следното нарушение: 1.
Не е организирал работата на водача Б. И. А., ЕГН: ********** по такъв начин,
че той да е в състояние да спазва Регламент 165/2014 на ЕС и глава II от Регламент
561/2006 г. на ЕО. Водачът е нарушил максимално позволения дневен период на
управление при ползване на удължение до 10 часа с 36 минути за периода от 07 часа
и 07 мин. до 20 часа и 50 мин. на 26.10.2018г.
Съгласно акта,
АУАН е бил съставен в офиса на фирмата при извършване на комплексна проверка в
присъствието на Р. А. Т. – пълномощник. Т. подписал акта без възражения. В
законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били
представени от представляващия дружеството обяснения или възражения относно
съставения АУАН.
На основание
констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с АУАН
начин е описано нарушението и нарушените правни норми.
Разпитан като
свидетел в съдебно заседание актосъставителят С.К.М. потвърждава авторството на
АУАН и констатациите в него, но заявява, че няма никакъв спомени за случая, като
не си спомня нито проверката, нито мястото на извършавнето й, нито по какъв
начин е било констатирано нарушението и дали са били изискани някакви документи.
Съдът кредитира отчасти показанията на актосъставителя, като обективни и
незаинтересовани, но по отношение на обстоятелствата по извършване на
нарушението, същите не могат да послужат за разкриване на обективната
действителност.
В хода на
съдебното производство бе разпитан и свидетелят Р. А. Т. – **** към „ВИА
ЛОГИСТИК“ ЕООД от чийто показания става ясно, че във фирмата е се извършва
начален инструктаж, когато се назначава даден работник на конкретно работно
място за запознаване, периодичен инструктаж - през три месеца, извънреден, ако
има трудова злополука и ежедневен, който се извършва преди всеки курс. Също
така свидетелят заявява, че във фирмата имало правилник за вътрешния, който се съхранявал на видно място
в офиса, където се посочват законови изменения, опресняване на нормативни
изисквания, длъжностна характеристика на всеки шофьор, включително и на
Регламентите. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани от събраните по делото
доказателства.
В хода на
производството като писмени доказателства са приобщени заверено копие на Заповед
на „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД на
основание НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
програма за провеждане на инструктаж, заверено копие на страница от Книгата за
начален инструктаж на „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД, Книгата за периодичен инструктаж на
„ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД и Книгата за инструктаж на работното място на „ВИА
ЛОГИСТИК“ ЕООД, правилник за вътрешния трудов ред, трудов договор на водача,
заповед за прекратяване на трудово правоотношение, становище на управителя на
„ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът счита, че
Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок,
съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът, след
като обсъди приетите по делото доказателства, счита че неправилно АНО е приел,
че има нарушение от страна на „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, § 2 от Регламент 561/06 транспортното предприятие
организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
настоящия регламент.
На базата на
така събраните устни и писмени доказателства, настоящият Съд намира, че по
отношение на санкционираното дружество не се доказа то да е осъществило
вмененото му нарушение. Според наказващият орган нарушението се състои в
"неорганизиране" работата на лицето Б. А. - водача на превозното
средство. В действителност никъде в акта за установяване на административно
нарушение не е конкретизирано с какви точно действия или бездействия /второто
всъщност предполага и извършването на нарушението/ управата на санкционираното
дружество не е организирало работата на конкретния водач на МПС. Това не е
сторено и в издаденото НП. Запитан в съдебно заседание актосъставителят – св. М.
не можа да посочи нищо по отношение на конкретния случай в това число и какво е
следвало да стори дружеството-жалбоподател, за да се приеме, че е организирало
работата на този водач. В хода на административнонаказателното производство са
приети като доказателства заверено копие на страница от Книгата за начален
инструктаж на „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД където на ред под № 297 е отразено, че на
водача Б. А. е проведен инструктаж на 19.04.2018г., налице е и Книгата за
периодичен инструктаж на „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД където на ред под № 10 е отразено, че на същия водач е
проведен такъв инструктаж на 23.07.2018г., като е налице и Книгата за инструктаж на
работното място „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД където на ред под № 297 на водача Б. А. е
бил проведен и такъв на 19.04.2018г., от които е видно, че от страна на
дружеството жалбоподател са били изпълнени изискванията за създаване на
организация на водачите. Действително по делото не се спори, че на 26.10.2018г.
водачът е надвишил позволеното максимално време за непрекъснато управление. За осъществяване на състава на
нарушението обаче не е достатъчно само да се установи, че е налице управление
над допустимото, но това следва да е в резултат на бездействие на дружеството-жалбоподател.
В процесния казус липсва такова бездействие, като актосъставителя изобщо не е
изследвал дали не е налице виновно поведение на самия водач, нито е потърсил
документи удостоваряващи създадената организация в предприятието в тази насока,
а просто е съставил акт на базата единствено на справка за дейността на
конкретния водач. Задължение на жалбоподателя е да следи и съблюдава спазване
разпоредбите на Регламента и да организира така работата на водачите и да ги
контролира, щото същите да спазват разпоредбите относно времето за непрекъснато
управление на МПС. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предвижда
приложението разпоредбите на Регламента, като в наказателното постановление
съдът намира, че не е конкретизирано кои точно разпоредби от същия са нарушени.
Посочената разпоредба от европейското законодателство действително е бланкетна
и препраща съответно към Регл. № 3821/85 г. и към глава ІІ от Регл. 561/06 г.
Но за да се приеме, че дружеството – жалбоподател е осъществило състава на
вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на
разпоредбите за непрекъснатото управление от страна на един водач на
предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закон средства, че
това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.
е че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от
липсата на такава, а не например да се дължи единствено на виновно поведение на
водача, вследствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за
управление на превозното средство. Нещо повече, налице е бланкетно позоваване
на нарушената разпоредба, без да се сочи конкретното действие на работодателя/
а не на работника/, което е довело до допускане на описаното в НП управление на
МПС над законово регламентираното като част от задължението му да организира
работата на водачите. Горното обосновава съществено нарушение на процесуалните
правила - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството изисква да бъде
категорично установено кои задължения по организацията на труда на водача не са
изпълнени, но нито Актът за установяване на административно нарушение, нито
Наказателното постановление съдържат посочване на конкретно неизпълнените от
страна на транспортното предприятие задължения. Напротив, представените по
делото от страна на жалбоподателя писмени доказателства и показанията на св.
Ташев установяват, че водачът Б. А. е бил запознат със задължителните
изисквания за работно време и почивка. Реализирането на
отговорност предполага от страна на наказващия орган да бъде доказано по
несъмнен начин, че неизпълнението на разпоредбите на регламента е резултат от
действие или бездействие на превозвача, и не се дължи само на виновно поведение
на водача. По тези съображения съдът намира, че нарушението на дружеството по
чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр не е доказано.
С оглед
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено, тъй като в хода на производството остана недоказано вмененото на
жалбоподателя нарушение, а от друга страна НП е издадено в нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е налице пълно описание на нарушението чрез
посочване на всички съставомерни факти.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, а именно сумата от 360 лв., представляващо изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ