№ 152
гр. Радомир, 19.12...024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е... Т. ЗАХОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20241730200332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ...08.05.2024г., Началник група към ОДМВР- П...,
сектор „Пътна полиция“ е наложил на М. Е. Т., с ЕГН:**********, с адрес: гр.П..., ж.к. „...“,
..., е..., а..., административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за нарушение по чл.177,
ал.4, т. от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му административно наказание Т. чрез адвокат-
пълномощника си е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно
изложени във въззивната жалбата и в пледоарията си правни доводи адв.С. от ПАК моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление като сочи, че са допуснати от АНО
съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. На първо място се сочи, че е налице несъответствие
между санкционните правни норми и описаното като извършено от Т. адм.нарушение в
АУАН и НП. На второ място се развиват доводи за липса в АУАН и НП на точно описание
на адм.нарушение предвид императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази
връзка адв.С. сочи, че административно-наказващият орган се е задоволил само с
лаконичното пресъздаване на нарушената правна норма, като не са описани обстоятелствата
при които е извършено адм.нарушение.Сочи се ,че не е посочено вида на пътно превозно
средство от коя категория е и попадали в категориите ППС-та посочени в Наредба №7 от
17.04.2018г. на Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията, не е
посочен метода на укрепване на товара, с оглед цитираната наредба като по този начин не е
очертана рамката на административното обвинение и е нарушено правото на защита на
1
жалбоподателя. Развиват се правни доводи, че неправило АНО е ангажирал
административно-наказателната отговорност на Т. по чл.177, ал.4, т.2 ЗДвП, тъй като
предвид описаната в АУАН и НП фактическа обстановка Т. следва да носи административно-
наказателна отговорност по чл.127, ал.2 ЗДвП. Претендират се на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР - П... по изложени в писмено становище съображения
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. В условията на евентуалност при уважаване на жалбата и отмяна на
атакуваното НП се прави възражение на чл.63д, ал.2 от ЗАНН и се моли да бъдат присъдени
на въззивника разноски в минимален размер предвиден в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.04.2024г. в 15:46 часа в гр. Радомир по улица „Райко Даскалов“ с посока на
движение от гр.Кюстендил към гр.П..., контролните органи на Пътна полиция са спрели за
проверка жалбоподателя М. Е. Т. като са констатирали, че същият управлява товарен
автомобил „М... 4141 К А...“, с рег. № РК ... ВТ, собственост на фирма „Ин... Ст...“ ЕООД,
Булстат ..., като при извършената проверка на кръстовището с ул. „Милан Грънчаров“,
установили, че превозва товар/скална фракция/, който не е покрит/не е укрепен/съгласно
Наредба №7/27.04.2018г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, който товар може да бъде разпилян на пътното платно.Скалната фракция
излиза извън площта определена за товар .Товарният автомобил е снабден със система за
обезопасяване на товари - щора, която не е дръпната изцяло, поради надвишаване обема на
товара.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство
наказателно постановление № ...08.05.2024г., като със същото са наложени на Т.
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за нарушение по чл.177, ал.4, т.2 от
ЗДвП.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокат-
защитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и в хода на съдебните прения съдът
намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното
административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до
нарушаване на правото на защита на Т..
Във въззивната жалбата и в хода ан пледоариите се сочи за нарушена императивната
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно, че липсва пълно и точно описание на
нарушението, а именно: вида на превозвания от жалбоподателя товар, категорията на ППС-
то, с което е извършван превоза, начина на укрепването му. Освен това се сочи, че
неправилно от АНО в НП е посочена и санкционната правна норма по чл.177, ал.4, т.2 от
ЗДвП, а именно - управление на ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на
Наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП, при констатирани значителни неизправности при
укрепването на товара.
Предвид твърдените от страна на жалбоподателя процесуални пороци настоящият
състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания
АУАН и НП не са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от
ЗАНН и са довели до нарушаване правото на защита на Т..
Това е така по следните съображения:
В АУАН, а и впоследствие в НП административно-наказващият орган лаконично е
описал фактическата обстановка. Основателни са възраженията на въззивника, че липсва
пълно описание на административното нарушение, не е посочен вида на ППС –то и
неговата категория , с оглед преценка на приложимост на нормите на Наредба
№7/27.04.2018г. , не е описано в какво точно се изразяват констатираните значителни
неизправности при укрепването на товара водещи до ангажиране на адмнистративно-
наказателната отгворонст на Т. по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, което от своя страна освен, че
нарушава правото на защита на жалбоподателя лишава и съда от възможността за преценка
3
дали превозвания товар поради естеството си и начина на укрепване би могъл, както е
посочено в АУАН и НП да бъде разпилян по пътното платно, каквото нарушение се
твърди,че е извършено от жалбоподателя.
Предвид на горното съдът намира, че е опорочена процедуата по съставяне на АУАН
и НП довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН задължителен реквизит на НП е описание на нарушението при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават. Настоящият състав намира, че в случая
АНО не е изпълнил изискванията на т.5 на чл.57 от ЗАНН. Неспазването на императивното
изискване на закона е достатъчно основание оспореното наказателно постановление да бъде
отменено. Допуснатият порок е съществен, тъй като не позволява да се конкретизират
параметрите на нарушението. Отговорът на тези правно релевантни въпроси не може да
бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, или със свидетелски показания в
хода на съдебното дирене. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде
сериозна степен би засегнало правото на защита на наказаното лице. Административното
наказание не може да почива на предположения, а на безспорно установени факти и
обстоятелства и ясно изразена воля на наказващия орган. Пълното, точно и ясно описание
на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които
го подкрепят освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите
индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и
категоричен начин лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.
На второ място за правна пълнота настоящият състав на съда следва да отбележи, че
е основателен и втория довод на адвокат-защитника на жалбоподателя за допуснато
съществено проц.нарушение от АНО при определяне на санкционната правна норма.
По отношение на наложеното на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП наказание, съдът
от правна страна приема следното: Със съставянето на АУАН на жалбоподателят е вменено
нарушение на чл.127, ал.2 от ЗДвП изразяващо се в това, че превозва товар, който може да
бъде разпилян като не е покрит в какъвто смисъл са и свидетелските показания на
актосъставителя Б. Б. и свидетеля по акта Ц. Б.. Административното нарушение се изразява
в неизпълнение на задължение за покриване на товари, които могат да бъдат разпилени,
каквото изискване е регламентирано чл.127, ал.2 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП,
наказващият орган също е приел, че се касае за управление на ППС с товар, който може да
бъде разпилян и не е покрит, но е квалифицирал нарушението по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП и
го е санкционирал съобразно същата разпоредба. Приложената от наказващият орган
разпоредба, предвижда налагане на наказание при управление на ППС с неукрепен товар.
Изискването товарите да бъдат укрепени и да не се влачат по земята е регламентирано в чл.
127, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Доколкото както актосъставителят, така и наказващият орган са
приели, че се касае за неизпълнение на изискването за покриване на товар, който би могъл
да бъде разпилян, какъвто товар безспорно се явява процесния /скална фракция/, настоящият
4
съдебен състав намира, че нормата на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП е несъотносима и е
приложена неправилно. Жалбоподателят, не е изпълнил изискванията на чл.127, ал.2 от
ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП, доколкото няма
специална санкционна разпоредба. Съобразно цитираната правна норма за нарушение на
Закона за движение по пътищата и на издадените въз основа на него нормативни актове, за
което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. Разпоредбата
е обща и намира приложение за всяко нарушение на ЗДвП, за което не е предвидена друга,
специална санкция, регламентирана посредством специална норма.
При тези съображения съдът намира, че атакуваното НП следва бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.С. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Т. сумата от 400 лева
направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено,
че възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение в случая
е определено и съобразно с разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ...08.05.2024г., с което началник група към
ОДМВР- П..., сектор „Пътна полиция“ е наложил на М. Е. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.П..., ж.к. „...“ ..., е..., а..., административно наказание глоба в размер на 1000 лева за
нарушение по чл.177, ал.4, т.2 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.П..., със седалище и адрес на управление:
гр.П..., ул.“Самоков“ №1 да заплати на М. Е. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П..., ж.к. „...“,
..., е..., а... сумата в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/ направени разноски по делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5