РЕШЕНИЕ

 

Номер 512/9.4.2020г.                   Година 2020                           Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

     На двадесет и втори януари              Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 5703 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на Г.Н.Б. против НП № 0110/12.03.2019  на  Заместник-кмета на Община - в., с което на основание чл. 183 ал. 4 т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП.

            В депозираната до съда жалба се оспорва компетентността на АНО. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника. Излага се становище, че деянието е несъставомерно. Иска  се НП да бъде отменено изцяло.  

            В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото  материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 30.01.2019г. въззивникът Г.Б. паркирал управлявания от него лек автомобил “Х.” на пътното платно на ул."М.“,в района на кръстовището на тази улица с ул. „Д.“, като това сторил на по- малко от пет метра от кръстовището. Служител на група „ОП“ сектор ООРТП – св. И. съставил фиш за констатираното нарушение на въззивника, който впоследствие оспорил фиша, след което последният бил анулиран.

На 22.02.2019 г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение, в който били вписани обстоятелствата на извършване на нарушението и била посочена правната му квалификация. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му, че възразява – неправилно приложение на закона. В законоустановения срок срещу АУАН не били депозирани други възражения.

На 12.03.2019г. въз основа на съставения акт  било издадено  обжалваното наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган изцяло е възприел установената от полицейските служители фактическа обстановка. На описаното нарушение административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.98 ал.1 т. 6 от ЗДП и е наложил наказание глоба на осн. чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление  № 110/12.03.2019  г. е издадено от компетентен орган, а именно от Зам. Кмета на Община – в., с оглед разпоредбата на чл. 189 т. 12 от ЗДвП и  видно от приложеното по делото копие на Заповед № 4795/11.2015 г. на Кмета на Община – в..  

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани..

Неоснователни са твърденията на въззивника за опорочаване на  административно-наказателното производство.  Независимо, че процесният акт е съставен въз основа на цитирания в него фиш, законосъобразността му не е обусловена от съдържанието на фиша.  Доколкото съгласно нормата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН съответствие в описанието на деянието е необходимо между съставения акт, който поставя началото на административно-наказателното производство и издаденото въз основа на него НП,  съдържанието на фиша е ирелевантно за преценка процесуалната законосъобразност на проведеното административно-наказателно производство.  В случая в НП е посочено, че процесният автомобил е паркиран на кръстовището, а в АУАН е визирано, че е паркиран на разстояние по-малко от 5м от кръстовището. Доколкото и в двете хипотези се явява нарушена именно разпоредбата, предвидена в чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП и въззивникът не е направил възражение относно конкретното място на паркиране на автомобила, съществуващото различие в описанието на нарушението не е ограничило правото на защита на последния. От друга страна, доколкото начало на административно наказателния процес се поставя  и конкретно обвинение срещу въззивника се повдига със съставения акт за установяване на административно нарушение, съдът намира, че соченото несъответствие не касае яснотата на фактите, вменени във вина на въззивника.

Направеното възражение , че в АУАН и НП не е посочено твърдението, че с описаното нарушение е създадена пречка за преминаването на другите участници в движението, е неоснователно. Това е така, доколкото предвид приетата от наказващия орган хипотеза на нарушение, обхваната от диспозицията на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП, е без значение дали с деянието се създава пречка, съотв. в хипотезата на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП забраната е нарушена без оглед на това дали паркирането е на кръстовище или на разстояние по-малко от 5м от него.

Като неоснователни бяха оценени и възраженията, че АНО не е изложил мотиви относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Липсата на такива мотиви би била съществено процесуално нарушение единствено в случай, че наказаното лице е направило възражение в посочения смисъл, каквото не е било налично.

Като разгледа жалбата по същество, съдът намери от правна страна следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че деянието, описано в АУАН и НП е осъществено. С оглед разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, регламентираща доказателствената тежест на  АУАН , доколкото последният е редовно съставен, в тежест на въззивника е да докаже твърденията, оспорващи фактическата обстановка, описана в акта. Същият обаче не е ангажирал доказателствени искания и не е опровергал по съответния процесуален ред изложените в акта фактически констатации.

Правилно е приложен и материалния закон, като деянието е кваифицирано като нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП, доколкото цитираната санкционна норма предвижда посоченото нарушение в диспозицията си.

Не са налице и предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за извършването на формално нарушение, с осъществяването на което винаги се засягат обществените отношения, които са призвани да гарантират съответните материално-правни разпоредби. Не са събрани и доказателства, които сочат, че конкретният случай разкрива липса или явна незначителност на обществената опасност на деянието поради факти, касаещи извършеното нарушение или свързани с личността на нарушителя, съответно субективната страна на реализираното нарушение. 

Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в съответната санкционна норма в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.

Поради изложените съображения, издаденото НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА     НП № 0110/12.03.2019  на  Заместник-кмета на Община - в., с което на Г.Н.Б. на основание чл. 183 ал. 4 т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: