Р Е Ш Е Н И Е
260711/2.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Районен съдия: Даниела
Павлова
при участието на секретаря Кичка И.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 14197
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от Потребителска
кооперация „Напредък“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк
„Владислав Варненчик“, п.к. 93, представлявана от председателя ѝ Геновева
Добринова Костова, чрез пълномощник адв.М.Котари от ВАК срещу Община
Варна, ЕИК ****, с административен адрес гр. Варна, ул. „Осми приморски полк“ № 43,
представлявана от кмета Иван Портних, с искане до съда да постанови решение, с
което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на реална част с площ от 440
кв.м от недвижим имот, целият с площ 9158 кв. м., представляващ поземлен
имот с идентификатор 10135.4504.304
по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в ж.к. „Владислав Варненчик“, при граници на реалната част: имоти с
идентификатори ****, **** и *** - покрит пазар ж.к „Вл.Варненчик“,
10135.4504.305 и
улица, която реална част с площ 440 кв.м. е очертана в червен цвят на
приложеното копие на скица на лист 20 от делото /след допуснато изменение на
иск по реда на чл.214 ГПК в с.з. В условие на евентуалност при отхвърляне на
иска, ищецът заявява право на собственост по давност, след като е владял
процесния имот от 1986 г. до 04.9.2019 г. /уточняваща молба от 03.10.2019 г./
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от Община Варна чрез процесуален представител.
В срока за отговор е постъпил
такъв от ответника по иска Община
Варна с който оспорва изцяло предявения иск за отричане на правото на собственост
на общината за описания поземлен имот. Възразява срещу иска на основание следните доводи и аргументи:
Оспорва изцяло насочената срещу Община Варна искова претенция по
предявения отрицателен установителен иск по реда на
чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане на правото на
тификатор *** по КККР на гр.
Варна, административен район Владислав Варненчик, находящ се в ж.к. „Вл. ***" ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Варна, административен район Владислав Варненчик,
находящ се в ж.к. „Вл. ***", на основание чл. чл. 2, ал. 3 от ЗОС, а в условие на евентуалност е придобит чрез давностно
владение от 1985 г. до 04.09.2019г./датата на подаване на исковата молба/,
както и за заплащане на разноските по
делото.
Заявява, че от представената с молбата скица на сграда № 15-363003-06.06.2018 г. с
идентификатор ****, издадена от СГКК – Варна е видно, че сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор **** със застроена площ: 264 кв.м.; брой етажи: 1;
предназначение: Сграда за обществено хранене; Стар идентификатор: няма; Номер
по предходен план: няма; Собственици: 1. ********* „Потребителска кооперация
Напредък", няма данни за идеалните части, нот.
акт № 38, том 1, per. 782, дело 178 от 14.04.1999г.,
издаден от СВ -Варна; Носители на други вещни права: няма данни.
Община Варна сочи следните факти и обстоятелства, които са от значение
за спора:
Не се оспорва обстоятелството, че
в полза на РПК „Наркооп"-Варна /предходното име
на ПК „Напредък"/ от PC
„Възраждане" - отдел „Архитектура и благоустройство" е издадено PC №
96/11.IX.1985г. , подписано от Началник отдел „АБ"и по силата, на който административен
акт на кооперацията е разрешено да изгради магазин за риба и рибни продукти към
Коопеиративен пазар на ж.к. „Вл.
Варненчик", I м.р. - с квадратура 258 кв.м. и
кубатура 1032 куб.м.
Не са спорни и последващите действия,
осъществени от компетентните длъжностни лица, досежно
въвеждане сроежа в експлоатация, респективно относно
издаването в полза на ищеца на всички изискуеми по закон/специалния ЗТСУ -отм.
и ППЗТСУ-отм., както и другите действащи към този момент подзаконови нормативни
актове по устройство на територията/ документи -строителни книжа, относно
строителството/построяването/ на гореописания строеж.
Не е спорно и обстоятелството, че в полза на ищеца ПК „Напредък" е
съставен нотариален акт № 38, том I, per. № 782, дело
№ 178 от 14.04.1999 г. от нотариус Росица Табакова с район на действие
Варненски районен съд, вписана под № 148 в регистъра на Нотариалната
камара, имащ белезите на констативен
нотариален акт, по силата на който молителя ПК „Напредък", чрез
председателя му е признат за собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик",
първи микрорайон по плана на комплекса, представляващ магазин за риба и рибни
продукти с площ 258 кв.м., състоящ се от търговска зала/магазин/, коридор,
склад, битовка, търговска зала/ресторант/, кухня и
сервизни помещения, при граници: паркинг, улица, зелени площи, магазин за
хранителни стоки.
Ответникът заявява, че няма
каквито и да е претенция за правото на собственост на сградата, съответно не оспорва правото на
собственост на ищеца върху нея, придобито по силата на горепосочения нотариален
акт, вписан по надлежния ред в СВ - Варна. Що се касае до обстоятелството дали
е изпълнен фактическия състав на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК, съответно налице ли е
хипотезата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС/отм./, изрично подчертавам, че неоснователно ищцовата страна навежда твърдения в тази насока,
респективно не е налице завършен фактически състав на визираните законови
разпоредби, съответно неправилно ищцовата страна е предявила иска си на това основание.
Възраженията са следните:
В настоящия случай ищецът се позовава на права, произтичащи от § 26 от
ПЗР на ЗИДЗК/ДВ, бр. 41 от 2007г./, според която правна норма кооперациите и
кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли
1991 г., имат право да предявят искане за деактуване
на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината. Искането
се предявява пред съответния областен управител или кмет на община в срок до 31
декември 2007 г. При наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владение на кооперацията или на
кооперативния съюз.
Тази разпоредба не е реституционна защото не се отнася до възстановяване на иззето,
одържавено или преразпределено имущество на кооперация или кооперативен съюз.
Текстът е аналогичен на отменената ал. 3 на чл. 2 от Закона за общинската
собственост, която гласи, че не са
общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на
сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до
13.07.1991г., включително и прилежащия терен. С последната разпоредба се
създава право на кооперативните организации да придобият право на собственост
върху изградените от тях до 13.07.1991
г. върху държавна земя сгради без отстъпено право на строеж, включително и
върху прилежащия терен. Нормата е от материално-правно естество, като едва от
датата на влизането й в сила, ех lege
кооперативната организация се легитимира като собственик на сградата и на
прилежащия терен. Както е посочено в Решение № 404/19.01.2010г. на ВКС, I г.о.,
ГК по гр.д. № 4205/2008г., „...Нормата на отменената ал. 3 на чл. 2 от ЗОбС е създадена, за да защити интересите на кооперации,
които са построили сгради върху държавни/общински/ терени, без да имат
отстъпено право на строеж, тъй като в противен случай по силата на чл. 92 от ЗС
сградите биха били общинска или държавна собственост...". В натоящия случай не е
налице горната хипотеза, поради следните факти и обстоятелства:
По силата на Заповед № 26/25.11.1975г. на Председателя на ИК на ГНС
-Варна са приети регулационния и квартално застроителния
план на I м.р. на комплекс „Вл. Варненчик"
в граници - стария регулационен план на с. Владиславово,
на основание чл. 75 от ППЗТСУ - отм. ПУП е
одобрен по правила и норми на ЗТСУ - отм. и ППЗТСУ - отм., като е
отразено какви са били предвижданията по отношение на имота, респективно в
каква територия попада същия. Така одобреният ПУП, в частта на регулацията не е
първичен регулационен план за процесната територия.
Със Заповед № 999/01.06.1967г. но ИК на ГНС е приета регулацията на с. Владиславово, отразена върху КП на с. Владиславово
-1961г.
Съгласно чл. 21 от ЗТСУ -отм./в действащата към момента на постановяване
на Заповед 26/25.11.1975г. на Председателя на ИК на ГНС -Варна редакция/Обн., ДВ, бр. 87 от 8.11.1974г., в сила от 1.12.1974г./, „Застроителният и регулационен план като единна
градоустройствена форма обхваща застроителен и
регулационен план за обществените мероприятия (мероприятия
на държавата, кооперациите и обществените организации); 1.застроителен и
регулационен план за дворищнорегулационните парцели
(дворищнорегулационен план)."
На следващо място, в същата законова редакция е повелено - ,,...б.б) Застроителни и регулационни планове за обществени
мероприятия. чл. 22. Със застроителен и регулационен
план се предвиждат:
1.мероприятия на държавата по архитектурно-градоустройственото
изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него
зона на влияние - изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни
системи, селищни центрове, сгради и комплекси на системите за обществено
обслужване, системи и инженерно-технически мрежи за благоустрояването, системи
за отдих и спорт, производствени и складови зони и др.;
2.мероприятия на кооперациите и обществените организации, като
строителство на сгради и съоръжения и създаване на терени за стопанските и
обществените им нужди;
3. терени за обществено жилищно строителство..."
В Раздел II на ЗТСУ (отм.) "Отчуждения и обезщетения по дворищнорегулационния план" - редакция, обнародвана в
ДВ, бр. 87 от 8.11.1974г., в сила от 1.12.1974г., чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ се
указва, че недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията,
трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели на други
физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план. ПУП в частта на регулацията е приложен с
влизане в сила на акта, по силата на който е одобрен.
На следващо място, със Заповед № Р-351/18.08.1995г. на Кмет на Община
Варна, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗТСУ и чл. 75 от ППЗТСУ е
одобрено частичното изменение на кадастралния и регулационен план на ж.к. „Вл. Варненчик", I м.р.,
който обхваща няколко квартала, изчерпателно посочени в заповедта.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ/отм./ - редакция, обнародвана в ДВ, бр.
63 от 14.07.1995г., влезли в сила застроителни и
регулационни планове, планове по вертикалното
планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят:
1.в обществен интерес във връзка с цели и нужди на
градоустройството; 2.когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или
грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Ако
непълнотите или грешките нямат значение за съответните предвиждания, допълва
се, съответно се поправя само кадастралният план. Когато непълнотите или
грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът
се решава предварително по съдебен ред; 3.когато планът не осигурява възможност
за целесъобразно застрояване по действуващите строителни
и технически правила, норми и нормативи във връзка с
архитектурно-градоустройствените изисквания;4.когато планът съдържа явна
фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания; 5.когато планът
е одобрен при съществени закононарушения. По тази точка не могат да се изменят
планове, по които има влязло в сила решение на съд или на юрисдикция или когато
планът е приложен;
6.(нова - ДВ, бр. 45 от 1984 г.) по предложение на
съда по дела за делба на парцели. Ал. 3 на същата правна норма изрично
повелява, че не се допуска регулационните планове да се изменят на основанията,
посочени в т. 1 и 3 на ал. 1, с оглед да се създаде законно разположение спрямо
регулационните и строителните линии на незаконно направени строежи. Настоящият
случай не е такъв, предвид законно построената сграда на ищеца, в каквато
насока са представени писмени
доказателства.
Нормата на чл. 75 ППЗТСУ - отм./ ДВ, бр. 6/1996г./, ал. 1, т. 2 от с.з.
-предоставя компетентност на кмета на общината да издава заповеди за градове с
повече от 20 000 жители б. "а": при наличност на одобрени цялостни
подробни планове - заповеди за частични изменения на застроителни
и регулационни планове, подробни
комуникационни планове, планове по вертикалното
планиране, квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове; а при т.
"б" - липса на одобрени цялостни подробни планове- заповеди за ПП
само за отделни части на града в съответствие с общия градоустройствен план, но
със съгласие на органите на Министерството на териториалното развитие и
строителството.
Съгласно Заповед № Г-121/20.10.1999г. на Кмет на Община Варна, на
основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и чл. 6, т. 7 ЗТСУ/отм./ е одобрено частично
изменение на застроителния и регулационен план на кв.
13, I м.р. ж.к. „Вл. Варненчик"
като парцел „за търговски комплекс" да се отреди „за търговски комплекс и
параклис". Съгласно Договор
Д-9200-799/21.07.2010 г., сключен между Кмета на Община Варна и Варненски Великопреславски Митрополит се учредява безвъзмездно право
на строеж за изграждане на параклис върху имота.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА ОБЩИНА
ВАРНА:
По силата на АЧОС №
452/15.01.1998г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС и Заповед № Р-351/18.08.1995г.
на Кмет на Община Варна е актуван като общинска собственост недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.
Варненчик" - I м.р., кв. 13, парцел - „Търговски
център", представляващ: земя -11 200 кв.м./отредена за търговски център/.
По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС/Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996г., в сила от
1.06.1996г./ общинска собственост са общинските жилища, обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване на населението на съответната община.
След одобряване и влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, административен район Владислав Варненчик,
по правилата на чл. 59, ал. 1 от ЗОС е съставен АЧОС № 7226/23.11.2012г.,
вписан по надлежния ред в СВ - Варна и по силата на който е актуван като
общинска собственост поземлен имот с идентификатор 10135.4504.304, с площ
8972/9159 кв.м. ид.ч.; Начин на трайно ползване: За
друг обществен обект, комплекс; Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Стар идентификатор: 363, квартал 13; Съседи: ***, **** ****, ***, ***, ****; С вписани собственици: Община Варна и „АГРО МЕЛ
БГ" АД за 187 кв.м. от правото на собственост - арг.
приложената към настоящия писмен отговор скица № 2020/05.02.2009г.
В АЧОС №
7226/23.11.2012г., т. 7 „СЪСОБСТВЕНИЦИ" е вписано „ЕНИГМА ИНВЕСР АД -
187/9159 кв.м. ид. части - съгласно Апорт № 32, т. XXIII, per.
8010,д.№ 1155/20.04.2011г., вписан в СВ – Варна.
На следващо място, следва
да се вземе под внимание императивната разпоредба на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, повеляваща, че застроените и незастроените парцели и имоти
- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройстветни планове, преминават в собственост на
общината. Община Варна е придобила правото на собственост ЕХ LEGE. Следва да се
зачете в пълна степен предвиждането на коментирания по-горе подробен устройствен план - одобрения по силата на Заповед №
26/25.11.1975г. на Председателя на ИК ГНС - Варна регулационен и квартално застроителен на I м.р., на основание чл. 75 от ППЗТСУ -
отм., както и ЧИЗРП на ж.к. „Вл. Варненчик"
- I м.р. по силата на Заповед № Р-351/18.08.1995г. на Кмета на Община Варна.
От съществено значение е и
предвиждането на ОГП на гр. Варна от 1982г., респективно територията, в която
попада процесния имот, както и указаното в СПНУЗТ на
гр. Варна, действали до одобряването и влизането в сила на ОУП на Община Варна
през 2012г., както и това на самия ОУП. Същите трябва да бъдат зачетени в пълна
степен.
По аргумент на § 2 от ПЗР към Правила и
нормативи за прилагане на ОУП на гр. Варна и Община Варна, влезлите в сила или
одобрените до датата на обнародването на заповедта за одобряване на общия устройствен план подробни устройствени
планове за територията на община Варна запазват действието си. Разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в
сила от 1 юли 2006 г., е императивната и именно община Варна ЕХ LEGE е носител
на вещното право на собственост върху спорния имот.
Налице и цитираната законова уредба, предвид
предназначението на имота, неговото отреждане, съгласно предвижданията на
коментираните по-горе планове. Разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е
императивна и именно община Варна ЕХ LEGE е носител на вещното право на
собственост върху спорната част от процесния имот. В
пълна степен е изпълнен фактическия състав на конкретната законова разпоредба.
Няма знак за равенство между § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР НА
ЗМСМА/ Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от
17.09.1991 г./. Тук следва да бъде направено ясно разграничение между нормата
на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР НА ЗМСМА, тъй като същите
имат различно транслативно действие, за чието
настъпване е необходимо да са налице различни кумулативни предпоставки,
респективно двете законови разпоредби имат различен фактически състав. При
първата Общината/в случая Община Варна/ е придобила правото на собственост
върху имота ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА и това не е обвързано от предходно проведено отчуждително производство, каквото императивно изискване
поставя § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР НА ЗМСМА.
Също така, § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР НА
ЗМСМА/ Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991г., в сила от
17.09.1991 г./ повелява, че с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: ..т.6 - обектите на
общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване.
Относно съставените АЧОС,
следва да се подчертае, че доколкото актовете за общинска собственост нямат
право-пораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост, то следва да се приеме,
че тяхната правна природа е сходна с тази на констативните нотариални актове,
като съобразно приетото в тълк.решение № 11/2012 от 21 март 2013 г. оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. Оспорването може да се
изразява както в доказване на свои права, противопоставими
на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Отделно от това, акт за общинска собственост
може да бъде съставен само за имот, изрично обявен от закона за такава
собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен
документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона.
Дейността по актуването на имотите има вътрешно-служебен характер и не засяга
права или законни интереси на отделни граждани или организации. Собствеността
на Община Варна върху процесния имот не възниква и не
се погасява от тях. АОС няма конститутивно действие,
не представлява правопораждащ
юридически факт по отношение правото на собственост на общината, а
единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право.
За да има удостоверителна сила, АОС трябва да бъде съставен при спазване на
предвидените в закона процесуални правила. В настоящия случай, този ред е
спазен. Няма правно значение моментът на съставянето на АОС, тъй като Община
Варна е придобила правото на собственост върху процесния
имот по силата на закона.
Съгласно чл. 77 от ЗС, „Правото на собственост
се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона."
По повод наведените в исковата молба,
както и в уточнителната такава, от ищеца твърдения,
че същият е придобил правото на собственост върху процесния
имот на оригинерно основание - изтекла в негова полза
придобивна давност вследствие на упражнявана трайно,
явно и необезпокоявано фактическа власт в периода от 198бг. до 04.09.2019г./датата
на подаване на исковата молба/.
Противно на твърданото
от ищцовата страна, не е осъществен фактическия
състав на придобивната давност, визиран в чл. 79, ал.
1 от ЗС по изложените по-горе доводи и
аргументи.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение
в продължение на десет години. За придобиване по давност е необходимо да бъде
установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на
определени условия - да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя - арг.
чл. 68, ал. 1 от ЗС.
Освен посочените елементи от фактическия
състав на придобивната давност, визиран в чл. 79, ал.1 ЗС, предпоставка за придобиване
на имота/на процесната част от него/ по давност е и
същият да представлява годен обект на давностно
владение, респ. липсата на законово ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на владението,
доколкото в редица законови разпоредби /чл. 86 ЗС, §1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността, чл. 29 ЗСГ (отм.);, чл. 59 ЗТСУ (отм.); чл. 200 ЗУТ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и др./, са предвидени ограничения и забрани за
придобиването на имоти на основание давностно
владение. Всички предвидени в тези разпоредби забрани са установени в публичен
интерес, поради което имат характера на императивни материалноправни
норми и следва да бъдат прилагани служебно от съда според приетото в т. 1 и 3
от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.дело
№ 1/2013 г., ОСГТК.
Община Варна
твърди, че процесния
имот не е бил годен обект на давностно владение,
съответно налице е било законово ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на владението.
Действително намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се
осъществи фактическия състав на чл. 79 от ЗС е нужно това владение да е несъмнително
- осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на владелеца да държи
веща като своя и явно, т.е. намерението на владелеца да е противопоставено на
собственика. Нито един от тези признаци на владението не са налице в настоящия
случай.
Въведена е забрана от закона да се
придобива по давност идеална част от недвижим имот.
Първоначално при действието на ЗТСУ
/отм./, при който невъзможността за придобиване по давност на процесната идеална част произтича от забраната на чл.59
ЗТСУ, съобразно която не могат да се придобиват по давност реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на
изискванията за минимална площ и лице, установени в ППЗТСУ. Владението на
реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗТСУ /1973 г,- 2001 г./ не
обуславя и придобиване на съответна идеална част от правото на собственост,
доколкото според фикцията на чл.181, ал.З ЗТСУ това е допустимо само за изтекла
преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност.
При действието на ЗТСУ владението на
реална част от парцел не е годен придобивен способ
както по отношение на самата реална част, така и за съответна на нея идеална
част от парцела /Решение № 186 от 19.02.1987 г., гр.д.№ 154/86 г., ОСГК/. За
периода от време след влизане в сила на ЗУТ /обн.ДВ,
бр.1 от 02.01.2001 г./ забраната за придобиване на реална част от поземлени
имоти в границите на населените места е изрично регламентирана в чл.200 от
същия закон, при което, за разлика от чл.181, ал.З ЗТСУ, законът не придава
правно значение на такова владение като способ за придобиване на съответна
идеална част от имота. / в този смисъл Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр.д.№
280/2009 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 55 от 14.04.2014 г. по гр.д.№ 12/2013 г.
на ВКС, II г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Т.е., ирелевантно
за претендираното от ищеца право е дали същия е
упражнявал фактическа власт и в какъв период върху процесната
част от ПИ 10135.4504.304 и съответно дали фактическото ползване е било с
намерение за своене, тъй като подобно владение не би
могло да доведе по придобиване на идеални части от имота.
Не на последно място, следва да бъде зачетена
забраната, залегнала в § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността/поел.
изм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., в сила от 31.12.2017г./, съгласно която правна
норма давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022г. респективно наложен е мораториум.
Тази правна норма е императивна и за прилагането й съдът следи служебно.
По
отношение исковата претенция за определяне на прилежащата площ ответникът оспорва същата по изложените по-горе аргументи.
В случай, че съдът намери това искане за
основателно, то тогава следва да се съобрази, че ищецът има право единствено и само на
прилежаща площ в размер съобразен с този, съгласно издаденото в негова полза
Разрешение за строеж. Към него момент са действали правила и норми на Наредба №
5 за правила и норми по териториално и селищно устройство/отм.// издадена от
министъра на строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр.
69 от 2.09.1977г. и бр. 70 от б.09.1977г., отм., бр. 48 от 26.05.1995г., в сила
от 26.07.1995г. Претендираната прилежаща площ трябва
да бъде определена ПРИ спазване изискванията на посочения подзаконов нормативен
акт.
Община Варна моли за отхвърляне на предявения
иск и заплащане на разноските по делото от страна на ищеца като претендира на осн. чл.78, ал.8
от ГПК юрисконсултско
възнаграждение, съобразно правилата, визирани в Закона за правната помощ - чл.
37, ал. 1, във вр. с Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., поел. изм. и доп. ДВ, бр. 98
от 15.12.2015г., в сила от 15.12.2015 г.
Предявен е отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Предмет на спора е претенцията на ищцовата
кооперация за отричане, със сила на пресъдено нещо, правото на ответника по
отношение на процесната реална част, което последния оспорва.
По допустимостта на иска:
Наличието на правен интерес за ищеца е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за
отричане правото на собственост на ответника за спорния имот със сила на
присъдено нещо. Съгласно ТР № 8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС е налице правен
интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен иск при
наличието на твърдения, че с действия
и/или бездействия ответникът смущава /ограничава/ неговото право. В настоящия
случай твърденията на ищеца са, че е собственик на процесната реална част, в
която е изградена собствената му сграда
– търговски обект, както и че владее същата. Община Варна е прдприела действия
за съставяне на АОС за целия поземлен
имот, като не езачела правата на кооперацията. Твърденията на ищеца, че е
собственик на заявеното основание и владее процесния имот имота водят до извод за наличието на правен интерес
от предявения иск, поради което
производството е образувано по допустим иск.
В открито съдебно заседание ищецът
ПК „Напредък“, гр.Варна чрез упълномощен представител адв. М.Котари от ВАК поддържа предявения иск и моли за
уважаването му. Претендира присъждането на направени разноски по представен
списък.
Ответникът Община Варна чрез процесуалния си представител ю.к. Ц. оспорва иск и моли за неговото отхвърляне като претендира разноски.
На осн.чл.235, ал.2 ГПК съдът основава решението си след като съобрази
становищата на страните, събраните в производството доказателства, на приетите
за установени обстоятелства по делото и върху Закона.
Съдът на осн.чл.146 ГПК е
указал на страните фактите, които всяка от тях следва да докаже. Ответникът
носи тежестта на доказване на твърденията му, че е собственик на имота,
заснет по кад.карта на гр.Варна, жк „Вл.Варненчик“.
По основателността на иска:
При очертания предмет на доказване,
ищецът носи доказателствената тежест да установи фактическите твърдения, на които
основава правния си интерес от успешното провеждане на предявения иск.
Ответникът следва да установи правото си
на собственост върху процесния имот на заявеното оригинерно придобивно основание.
Съдът приема за установени следните
обстоятелства по делото:
В представената преписка от Община Варна се съдържа Акт за частна
общинска собственост № 452 от 15.01.1998 г. – лист 24 от делото. Същият е съставен за
имот, находящ се в гр. Варна, жк „Владислав Варненчик“, І м.р., кв.13,
парцел „Търговски център“.
Във връзка с одобряване и влизане в сила на кадастралната карта за гр.
Варна на осн.чл.59, ал.1 от ЗОС е съставен АЧОС № 7226 от 23.11.2012 г. за имот
с идентификатор № ****. От издадена скица от СГКК- Варна се установява, че същия имот е заснет
по кад.карта на град Варна, ж.к Вл.Варненчик и има площ 9159 кв.м. В същия
поземлен имот е изградена сграда за обществено хранене със застроена площ 264
кв.м.
От писмо ЗАО 53050/23.03.2009 г. на Община Варна се установява, че в
поземления имот са изградени 9 сгради с траен статут, съгласно заповед №
Г-121/20.10.99 г. с отбелязана условна номерация от № 1 до № 9. Сграда № 5 е
собственост на ПК „Напредък“. Обектът е изграден с отстъпено право на строеж
без придобито право на собственост на ид.част от земята.
От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж.Р.П. от 18.6.2020 г. и от 18.6.2020 г.
/лист 152-160/, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че регулационния план на ж.к Вл.Варненчик, 1 м.р. е
одобрен със заповед № 26/25.2.1975 г. на
ИК на ГНС с разписен лист върху кадастрална основа 1972 г. с отреждане
„кооперативен пазар“. Със заповед № 351/18.8.1995
г. на ИК на ГНС с разписен лист върху кадастрална основа 1988 г. с отреждане „търговски
център“ в кв.13. Процесния магазин е нанесен с № 364 – сграда на ЦКС „Наркооп“,
„Риба и рибни продукти“. Със заповед от 1998 г. за попълване на КП процесния
имот с идентификатор 10135.4504.304.36 по действаща кад.карта не се засяга от
горната заповед. Имотът е описан в АЧОС № 7226/23.11.2012 г. ПИ с идентификатор
10135.4504.304
е с площ 9159 кв.м. процесния магазин с идентификатор
**** – „сграда за обществено хранене“ попада в границите на имота по АЧОС №
7226/23.11.2012 г. От извършения оглед се установява, че сграда 10135.4504.304.36 попада в ПИ **** – НТП „За друг обществен обект, комплекс“ и представлява централния
пазар на ж.к. „Вл.Варненчик“. Процесната сграда представлява масивна монолитна
постройка на един етаж със ЗП 264 кв.м. за сграда със площ 264 кв.м.
необходимата прилежаща площ при плътност на застрояване 60% е 440 кв.м.
От заключението на СТЕ, изготвено
от вещото лице арх.Н.Н.,
което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че процесната сграда за
„риба и рибни продукти“, представляваща имот с идентификатор 10135.4504.304.36
е част от цялостна разработка „Кооперативен пазар“ с оформени алеи, кашпи,
цветарници. Към момента на изграждане на сградата, тъй като тя участва в
цялостен ансамбъл няма как към него момент и по тогавашното законодателство да
се определи прилежаща площ. Не е възможно да се обособи УПИ, защото по
предвижданията на ОУП, действали към 1996 г.
ЗТСУ и ППЗТСУ процесната сграда за „риба и рибни продукти, представляваща
имот с идентификатор 10135.4504.304.36 е част от цялостна разработка
„Кооперативен пазар“. При последващ ОУП
на гр.Варна, приет и одобрен от МРРБ със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г.
попада в зона „Оо“ – „Устройствена зона за обществено обслужващи деййности“, а
съгласно КККР на гр.Варна имотът е с вид територия и НТП- за друг обществен
обект, Комплекс. Съгласно ПНУТСВ към ОУП за сграда с РЗП 264 кв.м., при
плътност на застрояване 60 %, общата прилежаща площ е 440 кв.м. Не е възможно
да се отдели площ за сграда № 36, тъй като това няма да отговаря на
изискванията на чл.19 от ЗУТ /защото е комплексно застрояване/ и Наредба № 7 от 2004 г. и чл.25-чл.35 на ЗУТ за
допустима линия на застрояване. Изключение се допуска на осн.чл.26, ал.2 и ал.3 ЗУТ когато заварените сгради се запазват и се включват в системата на застрояване от ПУП, като линията на застрояване се
определя от строителната линия на заварените сгради, когато те са
преобладаващи.
От показанията на свидетелката
Гинка Кирова се установява, че тя е касиер-счетоводител в ищцовата кооперация
от 1980 г. Знае, че кооперацията е собственик на рибния ресторант. От 1985 г. магазина
има разрешение за строеж, но е завършен през 1988 г. Площта му е 260-262 кв.м. Всички
знаят, че е собственост на кооперацията и никой не е оспорвал това. Имат още
два обекта на същото място – фурна и сладкарница. Трите обекта са близо един до
друг, дели ги една пътека.
Между
страните няма спор относно следните обстоятелства: че ищцовата
ПК „Напредък“ е собственик на изградената сграда № 36 в ПИ с идентификатор ****.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани от анализа на
доказателствата по делото.
При
така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК сочи, че всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Ответникът е следвало да
ангажира онези доказателства и доказателствени средства чрез които да установи
по безспорен начин и създаде сигурно
убеждение във верността на това фактическо твърдение. Такова процесуално
поведение е дължимо от страна на ответника по иска Община Варна, целящ да постигне положителен за себе си
правен резултат, независимо от това каква е избраната от страна на ищеца процесуална
защита.Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, същият само
удостоверява вече възникнали права, поради което и в тежест на ответника е да
установи правата си към момент на съставяне на актовете за общинска
собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т.6 ЗОС в редакцията му към 11.07.1997 г. общинска
собственост са общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с
местно значение, предназначени за административните потребности на общините,
както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване на населението на съответната община.
В ал.3 на чл. 2 ЗОС (отм., ДВ бр. 101/ 2004 г.) е
посочено, че не са общинска собственост сградите и постройките на
кооперативните организации и сдруженията с идеална цел, чието строителство е
извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Между
страните няма спор, че сградата на ищеца е изградена от него в периода 1985 г.-1988 г.
Същата норма предвижда идентична хипотеза с тази по пар. 26 ПЗР от ЗК в която са отречени
правата на общината по отношение на конкретно имоти и изключва приложението на чл. 2, ал. 2, т.6 ЗОС. Предвидено е, че субектите по ал.3 придобиват описаните обекти по силата на закона, считано от момента на
влизането му в сила, като провеждане на нарочно административно производство не
е необходимо. Разпоредбата не въвежда
допълни изисквания във връзка със статута на терена и предвижданията за същия.
Тъй като не е предвидено обратно
действие на разпоредбата, то последващата й отмяна не рефлектира
върху вече придобитото право на собственост от кооперативните съюзи по силата
на закона. В този смисъл решение № 1985/17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/ 2005
г., ВКС, ІV г.о.) и други. Искането за
деактуване на имота до общинската администрация не е обвързано със срок.
Последното няма конститутивно действие, а е последица от вече изгубеното от
общината право на собственост.
От анализа на доказателствата по
делото, съдът приема, че ответникът по иска
не е доказал в производството твърденията в отговора за притежавано от
него право на собственост. От доказателствата по делото се установи, че
към 13.07.1991 г. ищцовата кооперация е
изградила сграда – „риба и рибни
продукти - ресторант“ с РЗП 264 кв.м. Считано от влизане в сила на закона –
01.01.1996 год., кооперацията е собственик на построеното, ведно с прилежащия
терен в размер на 440 кв.м. съгласно заключението на СТЕ. Изложеното обуславя
извода, че фактическият състав, предвиден в чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм., ДВ бр. 101/
2004 г.) е осъществен, поради което предявения иск е основателен и следва да се
уважи.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК при уважаване на иска и направено искане
от ищеца, ответникът му дължи разноски за производството. Съгласно
представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата по делото кооперацията е
заплатила държавна такса в размер на
общо 264.10 лева и адв.хонорар 5000 лева.
Ответникът е възразил за прекомерност
на заплатеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и моли да бъде намалено в минимален размер.
Цената на иска е 28100 лева. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 2004 г. за МРАВ при интерес от 10
000 лева до 100 000 лева минималното
възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Изчислено по този
начин минималното възнаграждение при цена на иска 28100 лева е 1673 лева. Съобразявайки обстоятелството, че делото е с
фактическа и правна сложност и извършените от адвоката процесуални действия за
защита интересите на клиента му, съдът намира, че възражението на ответника е
частично основателно и следва да редуцира възнаграждението на процесуалния му
представител по реда на 78, ал. 5 ГПК, като
такова следва да се определи в размер на 2000 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община Варна, ЕИК *********, с административен
адрес гр. Варна, ул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от кмета Иван
Портних не е собственик на реална част с площ
440 /четиристотин и
четиридесет/ кв.м от недвижим имот,
целият с площ 9158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.4504.304 по кадастралната карта на гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
при граници на реалната част: имоти с идентификатори ***, **** и **** - покрит пазар ж.к „Вл.***“, 10135.4504.305 и улица, която
реална част с площ 440 кв.м. е очертана в червен цвят на приложеното копие на
скица на лист 20 от делото /, по предявения отрицателен установителен
иск от Потребителска кооперация
„Напредък“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк „Владислав
Варненчик“, п.к. 93 , на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК: ****, с административен адрес гр. Варна, ул. „Осми приморски полк“ № 43 да заплати на Потребителска кооперация „Напредък“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „****“, п.к.93 разноски за производството пред първата инстанция в размер на 264.10
лева за заплатена държавна такса и 2000 лева за възнаграждение на адвокат, на
осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия: