№ 458
гр. Пловдив, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20235001000631 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №239 от 14.07.2023 г.,постановено по т.д.№69/2022 г. по
описа на Окръжен съд-СЗ,е осъден ответникът по делото „ДЗ“ АД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. КД № **, да
заплати на ищеца В. Я. Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр. Б., ул. Ц. С. № **, ет.
*, ап. * сумата от 32 000 лв., като частично предявен иск от общ размер на
претенцията 60 000 лв.,за претърпени неимуществени вреди под формата на
понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 25.09.2021г., причинено
при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Т.“,
модел „К. В.“ с рег. № ******, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.02.2022г. - датата на постановения от застрахователя отказ до
окончателно изпълнение на задължението, като за разликата над сумата от 32
000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен.
Със същото решение ответникът „ДЗ“ АД с ЕИК ********** е осъден
още да заплати на ищеца В. Я. Ц. с ЕГН ********** и сумата от 558, 80 лв. за
претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, сторени
вследствие на ПТП от 25.09.2021г., причинено при управление на застрахован
при ответника лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“ с рег. № ******,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2022г. - датата на
1
постановения от застрахователя отказ до окончателно изпълнение на
задължението, като над сумата от 558, 80 лв. до претендирания размер от 698,
50 лв. този иск е отхвърлен като неоснователен.
Наред с това,с решението от 14.07.2023 г. ответното дружество „ДЗ“ АД
с ЕИК **********, е осъдено да заплати на ищеца В. Я. Ц. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 4 003, 37 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
В диспозитива на решението е отразено и по коя банкова сметка могат
да бъдат заплатени горепосочените суми.
И на следващо място,с решение №229 от 14.07.2023 г. Е осъден ищецът
В. Я. Ц. с ЕГН ********** да заплати на ответника „ДЗ“ АД с ЕИК
**********,направените по делото разноски в размер на 232.57 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Настоящото въззивно производство е образувано по подадена от ищеца
в първоинстанционното производство-В. Я. Ц.,въззивна жалба,с която същият
обжалва частично горното решение №239 от 14.07.2023 г.,постановено по т.д.
№69/2022 г. по описа на ОС-СЗ,а именно в частта,с която исковете на ищеца-
жалбоподател,предявени на основание чл.432,ал.1 от КЗ,са отхвърлени за
разликата над уважения размер от 32 000 лв. до пълния предявен размер от 50
000 лв.-застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за разликата
над уважения размер от 558,80 лв. до претендирания размер от 698,50 лв.-
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца
вследствие на настъпило на 25.06.2021 г. ПТП.
Във въззивната жалба,подадена чрез пълномощника на жалбоподателя-
адв. Я. Д.,са направени оплаквания,че обезщетението за неимуществени вреди
е определено в занижен размер и че при липса на проведено пълно доказване
от страна на ответника по възражението му за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца,съдът е приел същото за основателно,като е намалил
обезщетенията със степен 20 на сто.Подробни доводи за обосноваване на тези
оплаквания са изложени в жалбата.Жалбоподателят счита,че предвид
описаните в жалбата обстоятелства,определената от първоинстанционния съд
сума от 40 000 лв. за неимуществените вреди,не е адекватна и справедлива
компенсация за търпените от него болки,страдания и битови несгоди,нито
пък е съобразена с очаквани като последица бъдещи вреди.Счита,че
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
претендираната от него сума от 50 000 лв.Излага подробни съображения и за
недоказаност на заявеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия и с оглед на това счита,че
първоинстанционният съд неправилно е намалил и двете обезщетения с 20 %.
На база изложените в жалбата аргументи,жалбоподателят В. Ц. моли да
бъде отменено в обжалваната част решение №239 от 14.07.2023
г.,постановено по т.д.№69/2022 г. на ОС-СЗ,като наред с това се приемат за
доказани исковите му претенции по чл.432,ал.1 от КЗ до пълните им
предявени размери и да бъде осъден ответника да му заплати допълнително
обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.,ведно
2
със законната лихва от 08.02.2022 г. до пълното плащане,както да му заплати
и сумата от 139,70 лв. като допълнително обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди под формата на разноски за лечение,ведно със
законната лихва от 08.02.2022 г. до пълно плащане.Претендира и направените
съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба “ДЗ”АД-гр.София с ЕИК ********** е
подал в законния срок отговор на въззивната жалба,чрез процесуалния си
пълномощник-юрисконсулт Г. Р..В същия отговор е изложено становището,че
жалбата е допустима,но е неоснователна и дружеството я оспорва изцяло,като
не споделя доводите на ищеца-жалбоподател за неправилност на атакуваното
решение.Ответникът по жалбата същото решение за правилно и обосновано в
обжалваната от ищеца част и заявява,че изцяло поддържа аргументите на
съда,изложени в мотивите на решението.Подробни съображения в тази
насока са изложени в отговора,като въз основа на тях дружеството-ответник
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и
обосновано в обжалваната му част,ведно с всички законови последици.Моли
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по настоящото
обжалване в размер на 300 лв.
От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна със съдебното
решение,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя
оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на
страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в
атакуваните му части и наред с това е спазен законния срок за подаване на
жалбата.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваните му
части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в процесната въззивна жалба и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Исковете,които са разгледани и по които се е произнесъл ОС-СЗ с
3
решение №239 от 14.07.2023 г. по описа на същия съд,са следните:
Осъдителни искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ,предявени от
В. Я. Ц. с ЕГН ********** против “ДЗ”АД с ЕИК ********** за заплащане на
сумата от 50 000 лв. като частично предявен иск от общ размер на
претенцията 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди под формата на
понесени болки и страдания вследствие на ПТП от 25.09.21г., причинено при
управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Т.“, модел
„К. В.“ с рег. № ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.02.22г. - датата на постановения от застрахователя отказ, до
окончателно изпълнение на задължението,както и за заплащане на сумата от
698,50 лева /шестстотин деветдесет и осем лева и петдесет ст./ за претърпени
имуществени вреди под формата на разноски за лечение, сторени вследствие
на същото ПТП от 25.09.21г.,ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.02.22г. - датата на постановения от застрахователя отказ, до
окончателно изпълнение на задължението.
За процесуална яснота следва да се посочи,че първоначално иска за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е бил
предявен в размер на 26 000 лв. като част от общ размер от 60000 лв.,но в
съдебно заседание на 27.04.2023 г. първоинстанционният съд е допуснал
изменение на размера на този иск от 26 000 лв. на 50 000 лв.-отново като
частичен от общ размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва от
08.02.2022 г. до окончателното плащане.
Във връзка с предявените искове ищецът е изложил в исковата си молба
твърдения за настъпило на 25.09.2021 г. По АМ “Т.”,в района на *** км.
ПТП,при което водачът на лек автомобил марка “Т.”,модел “К. В.” с рег.
№******* АТВ. С. Д.,е загубил контрол върху автомобила поради движение с
несъобразена скорост,отклонил се е вляво по посока на движението и се е
блъснал в средна разделителна ивица,а вследствие на този удар автомобила се
е отклонил на дясно по посока на движението и се е блъснал в СПО.Изложено
е и твърдението,че ищецът е пострадал при този пътен инцидент като пътник
в самокатастрофиралия автомобил.Описани са и твърдения за водено
досъдебно производство по повод описания инцидент и се поддържа от
ищеца,че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и
виновно поведение на водача на лекия автомобил марка „Т.“ с рег. №******,
който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП,
обективирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП.
В исковата молба са изложени и твърдения за получените от ищеца
вследствие на процесното ПТП телесни увреждания,за проведеното лечение
на същите и за търпените от него неимуществени вреди-болки,физически и
психически страдания,в резултат на тези увреждания,за интензитета и
продължителността на същите вреди.Наред с това ищецът е изложил и
обстоятелството,че във връзка с лечението му към онзи момент е извършил
имуществени разходи на обща стойност 698,50 лв.,за които има издадени
счетоводни документи:фактура № 3450/30.09.21г. ведно с касов бон № 1519,
издадени от „М и В М.“ ЕООД, на обща стойност 220,00лв., касаещи разходи
за Лумбофикс и фактура № **********/28.09.21г. ведно с касов бон № 38773,
4
издадени от УМБАЛ „П. д. С. К.“ АД, на обща стойност 478,50лв., касаещи
разходи за консервативно поведение при травми.Заявил е,че всяка отделно
заплатена сума се явява пряка и непосредствена последица от получените при
процесните ПТП увреди и че разноските за лечение и възстановяване са
адекватно сторени в съгласие с добрата медицинска практика.
Ищецът е изложил и твърдението,че по отношение на горния лек
автомобил е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при
„ДЗ“ АД със срок на действие от 09.03.21г. до 08.03.22 г. и на основание чл.
429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.В тази връзка ищецът сезирал
ответника-застраховател с писмена претенция вх. № 310В035236/09.11.21г.,
съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на
обезщетение,но с писмо изх. № *********/08.02.22г. застрахователят го
уведомил, че отказва плащане по щетата,поради което и ищецът заявява,че на
основание чл.498,ал.3 от КЗ има правен интерес от предявяване по съдебен
ред на правата си по повод заплащане от ответника на обезщетение за
претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени и имуществени
вреди.
Ответникът е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който
е оспорил предявените срещу него искове като неоснователни-недоказани по
основание и размер.В тази връзка е изложил редица възражения,признавайки
само обстоятелството,че има качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на л.а. ’’Т. К. В.” с
ДК № ******* АТВ. С. Д. към деня на твърдяното в исковата молба събитие -
25.09.2021 г.В частност,при условията на евентуалност,ответникът е заявил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
ищец,твърдейки в тази насока,че ищецът е пътувал в МПС без поставен
задължителен обезопасителен колан,с какъвто процесното МПС е било
фабрично оборудвано.Според ответника,с това си поведение и с оглед на
сочения механизъм на ПТП /последователни удари в предна лява и предна
дясна част на МПС в мантинелата/,ищецът е допринесъл съществено за
негативните последици от произшествието.В тази връзка ответникът е
посочил,че при описания в исковата молба сблъсък ищецът не би могъл да се
удари в областта на главата /фронтално, в средната част/ и в поясния отдел на
гръбначния стълб, ако е бил с правилно поставен обезопасителен колан /т.е.
5
при добро регулиране на дължината му/, тъй като тялото му би останало
прилепнало към седалката на автомобила.
Ответникът е изложил и довод за силно завишен размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди,за несъобразяването му
с принципа за справедливост,заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,както и
за несъобразяване на този размер със съдебната практика по подобни
случаи.Относно претенцията за имуществени вреди ответникът е заявил,че
оспорва наличието на причинна връзка между процесното събитие и
твърдените разходи,както и че тези разходи не са били необходими за
лечението на ищеца от претърпените травми. Счита, че заплатените от ищеца
разходи не са били необходими за лечението му от претърпените
травми.Оспорил е и претенцията за законна лихва по съображения,изложени в
отговора.
С решение №239 от 14.07.2023 г.,което се обжалва частично с
процесната въззивна жалба,окръжният съд е приел предявените искове за
доказани по основание,а относно размера на иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е счел,че справедливия размер на това
обезщетение възлиза на сумата от 40 000 лв.Относно иска за имуществени
вреди е приел,че същия е доказан в пълния му предявен размер от 698,50
лева,но от друга страна,тъй като е приел,че е основателно заявеното от
ответника възражение за съпричиняване и че приносът на ищеца възлиза на
20 %,то първоинстанционният съд е намалил обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди именно с 20 %,поради което като краен
резултат иска за неимуществени вреди е уважен в размер на 32 000 лв.,а иска
за имуществени вреди-в размер от 558,80 лв.,а за разликата над тези размери
до съответния претендиран размер,двата осъдителни иска по чл.432,ал.1 от
КЗ са отхвърлени като неоснователни.До уважените размери на исковете
първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в законна сила,а
предмет на настоящото въззивно производство,както се отрази по-горе,е
въззивната жалба на ищеца Ц.,с която решението на ОС-СЗ се атакува в
посочената отхвърлителна част.
Имайки предвид предметните предели на жалбата и изложените в нея
оплаквания срещу обжалваната част на първоинстанционното
решение,въззивният съд счита,че пред настоящата инстанция няма спор
относно установеността на процесните искове по тяхното
основание.Пренесен е само спора относно справедливия размер на
6
обезщетението за неимуществени вреди и по отношение основателността на
заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.И именно по тези спорни въпроси въззивният
съд дължи преценка с настоящото решение.В тази връзка съдът приема
следното:
От изготвените по първоинстанционното дело съдебно-медицински
експертизи и наличната по същото дело медицинска документация се
установява,че вследствие на процесното ПТП ищеца е получил следните
травматични увреждания:оток на челото;кръвоизливи под слизестата обвивка
на очниците;мозъчно сътресение;контузия на бял дроб;счупване на страничен
израстък на L1 в дясно.Както се сочи в експертните заключения,изготвени
съответно от д-р Т. П. и д-р М. К.в,отока на челото и кръвоизлива под
слизестите обвивки на очниците са причинили временно разстройство на
здравето,неопасно за живота и са осъществили медико-биологичния
характеризиращ признак разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.Счупването на страничния десен израстък на първи поясен
прешлен е причинило,според експертите,трайно затруднение в движението на
снагата.Като цяло,всички травматични увреждания са причинили болка,като
най-силен интензитет и най-продължителна е била болката от счупването на
страничния израстък на поясния прешлен.Претърпените телесни увреждания
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,а от тях към
момента на изготвяне на заключенията ищецът би трябвало да се е
възстановил,според мнението на вещите лица,но същите допускат за
възможно травмата в областта на поясната област да причинява на ищеца
болка и дискомфорт за по-дълъг период от време.Според заключението на
в.л. д-р М. К.в,изследвал актуалния неврологичен статус на ищеца В. Ц.,не е
налице огнищна неврологична симптоматика,не са установени патологични
рефлекси и парези,а мозъчната контузия е засечена при първото сканиране
при хоспитализацията на ищеца след катастрофата,като тя е установена в
десния челен лоб и е малка по обем и лека по степен.Налице са някои
когнитивни нарушения от постконтузионен синдром,като мисловният процес
при ищеца е леко ретардиран,без структурни нарушения и без да са
установени психотични изживявания,но при наличие на оплаквания от
напрежение,тревожност,лесна дразнимост,епизодично главоболие, дискретни
нарушения на фиксационна и репродуктивна памет, нарушена концентрация
на вниманието.Всички описани когнитивни нарушения от постконтузионен
7
синдром,установени от психиатрични консултации,говорят,според д-р К.,че е
налице причинно-следствена връзка между получената на 25.09.2021 г. травма
/контузия на мозъка/,от една страна и установеното актуално състояние на
ищеца към датата на изготвяне на експертното заключение /изготвено на
07.04.2023 г. и прието в съдебно заседание на 28.04.2023 г./.Перспективата за
преодоляване на травмата,представляваща контузия на мозъка,е добра,според
вещото лице,като не се налага лечение и рехабилитация на пострадалия
относно парези и парализи поради мястото на увреда на мозъка и липсата на
огнищна неврологична симптоматика,обхващаща и предизвикваща пареза на
крайниците.При ищеца състоянието не е тежко и перспективата за
оздравяване е голяма,както сочи д-р К..
Наред с горното,от показанията на св. С. Д.а /майка на ищеца/ се
установява,че когато същата е посетила В. в болницата,където е бил приет
след катастрофата,той е бил /по впечатления на свидетелката/ в неадекватно
състояние,като нищо не си спомнял и нищо не можел да каже.Три дни бил на
системи в болницата в СЗ,както сочи свидетелката,имал счупени гръбначни
прешлени,комоцио и течност в белия дроб.В. при престоя си в болницата
имал болки в главата,вдигал кръвно и не бил добре със зрението,като
светлината му пречела.Като го изписали от болницата,той се прибрал вкъщи
и му бил закупен специален колан,който трябвало да носи по предписание на
лекар.Около месец изпитвал силни болки и не можел нищо да вдигне поради
тях,носел предписания му специален колан,като и сега /т.е. към момента на
разпита на свидетелката,проведен в съдебното заседание на 01.11.2022 г./
продължавал да го носи,понеже все още изпитвал болки в кръста.Според
показанията на св.Д.а,В. ходил на рехабилитация при едни приятели във В.,в
хотел С. и трябвало да замине в чужбина на работа като заварчик,но заради
случилото се не могъл да замине и четири-пет месеца след катастрофата
започнал по-лека работа.Според същата свидетелка,В. имал два припадъка
след катастрофата,като първият бил през м. декември 2021 г.,а вторият се
случил през пролетта на 2022 г. И наред с това той продължавал да има
главоболие и проблеми с очите,дразнела го светлината,очите му бързо се
уморявали и имал сухота в тях,а главоболието се появявало, когато се
натоварвал.
В крайна сметка,описаните по-горе обстоятелства относно физическото
и психическо състояние на ищеца след настъпването на процесното
ПТП,установяващи се от коментираните по-горе експертни заключения и
показанията на посочената свидетелка,несъмнено имат значение за
8
преценката относно справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на
обезщетението за неимуществени вреди.При преценка на тези
обстоятелства,на вида и характера на получените от ищеца телесни
увреждания вследствие на процесното ПТП,на възстановителния период от
същите увреждания,на интензитета и продължителността на претърпените от
ищеца физически болки и страдания вследствие на уврежданията му,на
дадената от експертите благоприятна прогноза за преодоляване на получените
вследствие на мозъчната травма когнитивни нарушения и на актуалния му
неврологичен статус,на обстоятелството,че не са налице трайни остатъчни
физически последици от получените травми,а също и при съобразяване на
момента на настъпване на процесното ПТП и възрастта на ищеца към този
именно момент,настоящият съд преценява,че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000 лв. не е занижено и споделя извода на същия съд,че тази сума в случая
се явява справедлив размер на това обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Обаче,окончателната преценка за дължимия на ищеца размер на
обезщетението за неимуществени,а и за имуществени вреди,зависи и от
преценката на заявеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца.То,както се отрази по-горе,е основано на
твърдението,че по време на настъпване на процесното ПТП от 25.09.2021
г.,ищецът В. Ц. е пътувал в катастрофиралия лек автомобил,без поставен
задължителен обезопасителен колан,с какъвто същия автомобил е бил
фабрично оборудван и че не би могъл да се удари в областта на главата
/фронтално, в средната част/ и в поясния отдел на гръбначния стълб, ако е бил
с правилно поставен обезопасителен колан /т.е. при добро регулиране на
дължината му/, тъй като тялото му би останало прилепнало към седалката на
автомобила.
Първоинстанционният съд е приел за основателно това възражение,но
въззивният съд не споделя този извод и счита за недоказано,респ.
неоснователно това възражение.В заключението на СМЕ,изготвено от в.л. Д-р
Т. П. е направен извод,че получените и описани в медицинската
документация травми по местоположение не отговарят да са получени при
лице пострадало в ПТП с поставен обезопасителен колан,а освен това няма
описани в медицинската документация следи и травми по тялото на
пострадалия ищец,които да са характерни и обичайно причинявани от
използването на обезопасителен колан.При дадените в съдебното заседание
на 19.12.2022 г. устни обяснения,същото вещо лице е заявило,че не винаги
при настъпване на ПТП остават видими белези от предпазен колан,ако е бил
поставен.При това положение от самия отрицателен факт,изразяващ се в
това,че в случая по тялото на ищеца не са констатирани обичайни следи от
ползването на обезопасителен колан,не може да се прави извод,че той в
действителност е пътувал без такъв колан по времето на настъпване на
процесното ПТП,защото не винаги остават видими белези при ползването на
такъв колан.Вещото лице освен,че в заключението си е изразило само
предположение за това,че ищецът е бил без поставен предпазен колан поради
неотразяване в медицинската документация на данни за белези от такъв
9
колан,но е и посочило в устните си обяснения,че не винаги такива белези се
получават при ползването на колан.Освен това и на база местоположението
на получените от ищеца травми при процесното ПТП вещото лице д-р П.
само е предположило,че ищецът е пътувал без предпазен колан.Наред с
изложеното,в заключението на автотехническата експертиза,изготвено от
вещото лице инж. С. Н.,е отразено,че леките автомобили “Т. К. В.” са
оборудвани с триточкови,раменнобедрени,инерционни обезопасителни
колани на предните и задните седалки,но не е даден отговор на въпроса дали
конкретното МПС,в което ищецът е пътувал на задна лява седалка по време
на пътния инцидент,е било оборудвано с такива колани и по-конкретно дали е
имало такъв колан към онзи момент на задната лява седалка.
И на следващо място,дори и да се приеме,че ищецът не е бил с поставен
предпазен колан при настъпването на процесното ПТП,то само от този факт
не следва извод,че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.В тази връзка е основателен поддържания във въззивната жалба
довод,че следва да е изяснено дали употребата на предпазен колан би била
решаваща и би предотвратила настъпването на конкретните по вид и степен
вреди.Още повече,че самият ответник поддържа твърдението,че ищецът не би
могъл да се удари в областта на главата /фронтално, в средната част/ и в
поясния отдел на гръбначния стълб, ако е бил с правилно поставен
обезопасителен колан,тъй като тялото му би останало прилепнало към
седалката на автомобила.
Само ако е установено,че в конкретния случай пострадалият при
ползване на предпазен колен не би получил причинените му
увреждания,тогава може да се заключи,че осъщественото от него
нарушение,изразяващо се в неизползването на такъв колан по време на
настъпване на произшествието,е допринесло за причиняване на вредоносния
резултат.В случая не се установява от коментираните експертизи,а и от други
доказателства,събрани по първоинстанционното дело,че употребата на
предпазен колан от ищеца би предотвратила получените от него телесни
увреждания и по-специално сочените такива от ответника,а това е още една
причина да се счете за недоказано и неоснователно заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Предвид горните съображения въззивният съд счита за неоснователно
направеното от ответника възражение за съпричиняване,поради което
дължимите на ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени вреди не
подлежат на намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.Ето защо
първоинстанционният съд неправилно е приел,че същите обезщетения следва
да бъдат намалени с 20 % поради съпричиняване от страна на ищеца и
съответно неправилно е намалил обезщетенията с посочения
процент.Предвид изложеното на ищеца се дължи обезщетение за
неимуществени вреди в посочения по-горе справедлив размер от 40 000 лв.,а
не в намаления на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД и присъден с обжалваното
решение размер от 32 000 лв.,а обезщетението за имуществени вреди се
дължи в доказания и претендиран размер от 698,50 лв.,а не в намаления и
присъден със същото решение размер от 558,80 лв.Като краен резултат,по
10
изложените съображения,решението на ОС-СЗ следва да се отмени в частта,с
която иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 32 000 лв. до размера
от 40 000 лв. и вместо това следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца още 8000 лв. обезщетение за тези вреди,причинени му вследствие на
процесното ПТП от 25.09.2021 г.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 08.02.2022 г. до окончателното плащане.Решението,по
горните съображения,следва да се отмени като неправилно и в частта,с която
е отхвърлен осъдителния иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за разликата над уважения размер от 558,80 лв. до претендирания
размер от 698,50 лв.,като вместо това се присъди на ищеца допълнително
обезщетение за същите вреди в размер на 139,70 лв.,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от 08.02.2022 г. до окончателното й
изплащане.
В частта,с която предявения осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
горницата над сумата от 40 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв.
/заявен като частичен иск от общ размер от 60 000 лв./ първоинстанционното
решение следва да се потвърди като правилно в тази му част.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,респ. частичната
основателност на подадената от ищеца въззивна жалба,ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца още 1000,84 лв. съдебни разноски за
производството пред първата инстанция съобразно на уважената част от
исковете.
Отново с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта,с която ищецът е
осъден да заплати на ответника съдебни разноски за разликата над сумата от
128,20 лв. до присъдения размер от 232,57 лв.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед частичната основателност на жалбата въззиваемият следва да
заплати на жалбоподателя сумата от 172,75 лв. разноски за въззивната
инстанция /платена държавна такса по жалбата в редуциран размер съобразно
уважената част от жалбата/.
А с оглед частичната неоснователност на жалбата,следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на дружеството-ответник по жалбата сумата от 100
лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната
жалба от юроскунсулт на дружеството.
Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №239 от 14.07.2023 г.,постановено по т.д.№69/2022
г. по описа на Окръжен съд-СЗ,в частта,с която предявените от В. Я. Ц. с ЕГН
11
********** против “ДЗ”АД с ЕИК ********** осъдителни искове по
чл.432,ал.1 от КЗ са отхвърлени над уважения размер от 32 000 лв. до 40 000
лв.-застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и над уважения
размер от 558,80 лв. до претендирания размер от 698,50 лв.-застрахователно
обезщетение за имуществени вреди,причинени на ищеца вследствие на ПТП
от 25.09.2021 г.,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ДЗ”АД с ЕИК **********,със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. К. Д. № ** да заплати на В. Я. Ц. с ЕГН **********,с
адрес:гр.Б., ул. Ц. С. № **, ет. *, ап. * допълнително обезщетение от 8000 лв.
/осем хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди под формата на
понесени болки и страдания и допълнително обезщетение от 139,70 лв. /сто
тридесет и девет лева и седемдесет стотинки/ за претърпени имуществени
вреди под формата на разноски за лечение,които вреди-неимуществени и
имуществени са причинени на ищеца вследствие на ПТП от
25.09.2021г.,настъпило при управление на застрахован при ответника лек
автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“ с рег. № ******, ведно със законната
лихва върху всяка от горните суми, считано от 08.02.2022г. - датата на
постановения от застрахователя отказ до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №239 от 14.07.2023 г.,постановено по т.д.
№69/2022 г. по описа на Окръжен съд-СЗ,в частта,с която предявеният от В.
Я. Ц. с ЕГН ********** против “ДЗ”АД с ЕИК ********** осъдителен иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,причинени на ищеца вследствие на настъпилото на
25.09.2021 г. ПТП,е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от
40 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв.-частичен иск от общ размер
от 60 000 лв.
ОСЪЖДА “ДЗ”АД с ЕИК **********,със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. К. А. Д. № ** да заплати на В. Я. Ц. с ЕГН
**********,с адрес:гр. Б., ул. ЦС ****** още 1000,84 лв. /хиляда лева и
осемдесет и четири стотинки/ разноски за първоинстанционното
производство съобразно на уважената част от исковете,както да му заплати и
сумата от 172,75 лв. /сто седемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/
разноски за производството пред въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ решение №№239 от 14.07.2023 г.,постановено по т.д.
№69/2022 г. по описа на Окръжен съд-СЗ,в частта,с която В. Я. Ц. с ЕГН
********** е осъден да заплати на “ДЗ”АД с ЕИК ********** направените
по делото разноски за разликата над сумата от 128,20 лв. до присъдения
размер от 232,57 лв.
ОСЪЖДА В. Я. Ц. с ЕГН **********,с адрес:гр. Б., ул. ЦС ****** да
заплати на “ДЗ”АД с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление
гр.С., бул. К. А. Д. № ** сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13