№ 416
гр. Пазарджик, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
СъдебниКАТЮША Т. ПРОДАНОВА
заседатели:МАРИЯ АНГ. ПЪПАНОВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Т. Т. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
от общ характер № 20225200200317 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Подсъдимият М. А. Й. - редовно призован, се явява лично. За него се
явява адв. В. П. – редовно упълномощен.
Частният обвинител И. Г. Т. не се явява, редовно уведомен от
предходното съдебно заседание. За него се явява повереникът адв. Б.Б. –
редовно упълномощен.
Не се явява частният обвинител Й. Г. Н. – редовно уведомена чрез
повереника си. За нея се явява повереникът адв. Б.Б. – редовно упълномощен.
Явява се прокурор Г..
Явява се свидетелят П. П. П. - редовно призован, се явява лично.
Вещото лице В. И. М. – не се явява, редовно призован.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
П. П. П. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и
отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля П..
СВИД. П.: Спомня си много добре, че беше някъде около 6 часа
сутринта. Не знам точно, но още беше тъмно – това беше или февруари, или
март месец. При всички случаи беше преди 7 часа. В момента, в който излязох
от дефилето и стъпих на пътя В. - П., гумите ми завъртяха, веднага поднесох,
отнех газта и започнах да карам полека докато стигна надлеза на З. - дотам
все беше заледено. Надлезът на З. го изкачих с голям зор. Започнаха да въртят
гумите и едва-едва се покачих и излязох от надлеза. Трябва да набереш
скорост бавно, иначе не става. В момента, в който излязох от надлеза и стъпих
на Пазарджишкия път, пътят за Септември или по-точно К. – П., там всичко
беше опесъчено. Усетих, че колата е стабилна.
Веднага се обадих на 112 за състоянието на пътя, тъй като знам, че
някои карат много бързо и просто, като че ли пророкувах, че ще стане нещо.
Този път го минавам, ако не всеки ден, то поне през ден. Никога друг път не е
бил в такова състояние надлеза. Обикновено е добре поддържан. Просто се
учудих, че не е опесъчен.
Не мога да твърдя за точния месец, защото не го помня, Д. отдавна
беше. Имаше мъгла. На мен ми се струва, че цялата поледица беше от
мъглата. Не беше толкова гъста мъглата, но си имаше Д. мъгла. Беше като
едно слабо ръмене такова, защото пусках чистачките чат-пат да изчистя
отпред и мъглата просто се набиваше на стъклото. През целия път, откакто
тръгнах от В., включително и на надлеза, имаше мъгла. Движих се с около 40-
50 км/ч. максимум. По-скоро с до 45 км/ч. При бавно каране нямаше проблем.
Това е хубав, прав път – обикновено ограничението е 80 км/ч. Усетих
заледяването на надлеза в такъв смисъл, че колата ми започна да буксува. С
едно придърпване се изкачваше и се движеше колата. Колата ми е тон и
половина празна. Беше празна тогава. Мисля, че колата ми е точно 1650 кг ми
2
празна, ако не бъркам.
АДВ. П.: Моля да се прочетат показанията на свидетеля предвид
несъответствията по отношение на мъглата и скоростта.
ПРОКУРОР: Доколкото е изминало много време и свидетелят
добросъвестно каза, че не си спомня и има разминаване, моля да се прочета
показанията му.
АДВ. Б.: Присъединявам се към искането.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат
прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и
доколкото отчита факта, че свидетелят заявява факта, че не си спомня
времето на възпроизвежданото от него събитие, и заявява различно
обстоятелство досежно мъглата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на П. П., дадени на 23.12.2018 г. на лист 745,
том 6 от досъдебното производство,.
СВИД. П.: Поддържам всичко. Датата не я помня. Помня, че имаше
мъгла и лед.
В залата се явява вещото лице В. М. със снета по делото самоличност.
Свидетелят П. се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРОЧЕТОХА СЕ заключенията на двете автотехнически експертизи,
изготвени в досъдебното производство от експерта М..
На вещото лице се напомни отговорността по чл. 291 от НК.
В. Л. М.: Поддържам заключенията. Присъствах на една част от
предходното съдебно заседание и съм се запознал с целия протокол от него.
АДВ. П. (въпрос): На база данните по делото и гласните доказателства
по отношение но атмосферните условия приемате, че температурата е около
нулата, но по справка от НИМХ тя е под нулата, 2 градуса под нулата. Защо е
3
налице това разминаване?
В. Л. М.: Свидетелят П. съм цитирал, който е казал, че е под 0 градуса,
минус 2. Съгласен съм, че е под нулата. Минус 2 градуса е около 0 градуса,
както съм приел. Трябвало е да кажа „под нулата“ – температурата е била под
нулата.
АДВ. П. (въпрос): Голяма част от свидетелите, които са били преди и
непосредствено след това на място, твърдят, че е имало гъста мъгла към
момента на произшествието с видимост 10, най-много 15 метра. В
експертизата Вие възприемате 50 метра. Примерно свид. Г., Г. А. и днес П.
заявиха, че е гъста мъглата. Защо Вие приемате по-голяма видимост?
В. Л. М.: Първо аз лично бих се дистанцирал от качеството на
определението „гъста, лека, полупрозрачна, непробивна“. По-добре беше да
се определя в метри видимостта, ако имаме свидетелства, някой да каже, но
това също е субективно възприятие от самите свидетели. Много добре чух, че
един от свидетелите каза, че се вижда до разС.ие 2 черти от прекъснатата
осева линия. Това е от порядъка на 10 до 15 метра максимум, защото той
вижда две черти, а третата може би в началото не я вижда, т.е. има едно
празно пространство и не я е забелязал. В крайна сметка това е въпрос на
възприятие, но аз искам да обърна внимание на едно друго нещо. Той вижда
светеща черта на пътя, но да видиш човек или светлини, е различно – има
огромна разлика. Тази боя е отразителна и се полага бяло на черно, каквото и
да е качеството й, тя е бяла боя на черен път и винаги личи. В случая става
въпрос за бели черти, а не за тъмни и получерни. Светлините се виждат много
пъти по-далеч, отколкото са тези бели черти на пътя - те са директна
светлина.
Третото ми съображение - пак в свидетелските показания го намирам –
има и такива свидетели, които казват, че в мъглата се е виждало на около 50-
тина метра – може би са имали предвид светлините и аз това също съм имал
предвид. В този процес не е съществено, дали е прегазено някое паднало
животно или нещо друго. Този процес е за сблъсък между автомобили, като е
блъснат автомобил, чиито светлини са светели. Тук не говорим за блъснат
човек или животно, което няма никакви светлоотразителни елементи. Тогава
по отношение на делото имах това предвид. Има много свидетелски
показания, че са видели светлините и благодарение на тях са взели мерки и са
4
успели да спрат. Достатъчно рано се виждат. Свидетелят И. Д. И. твърди: „Аз
видях светлините и намалих и успях да спра, но в последния момент видях
човека. Всички участващи автомобили в двата сблъсъка са били със светещи
светлини.
Най-малко от 50 метра при изкачване на надлеза при З. са се виждали
светлините на спрелите автомобили, или конкретно на този на А..
Пожарикарят И., който пътува за В. и той казва: „Видях светлините“ и
трудно е спрял, но е спрял. И той е спрял в лявата лента. Вярно е, че аз в
експертизата съм определил видимост от 100 метра дори, но не мога да съм
категоричен за конкретната цифра на разстоянието на тази видимост. Тя е без
значение в случая, защото Вие чухте предния път, дори и пожарникарят Ви
каза, че е видял светлините и е успял да спре, т.е. от момента на възприятието
си и съобразно скоростта си, е имал възможност да спре и да не се блъсне, и е
спрял.
АДВ. П. (реплика): Спрял е в последния момент.
В. Л. М.: Да, и са се разправяли малко, защото човекът му е направил
забележка: „Ти не ме ли видя?“
АДВ. П. (въпрос): При изготвянето на експертизата, поискахте ли да
се запознаете с конструктивните чертежи на този надлез и да установите
колко е наклона?
В. Л. М.: Не съм искал конструктивните чертеж на надлеза, но съм бил
на място. Съобразил съм наклона.
АДВ. П. (въпрос): С какви уреди измерихте 2 % наклон?
В. Л. М.: Наклонът съм измерил с един единствен уред, с който се мери
в нашата практика, а и всички го знаят. Взимате един дълъг метър, но да има
нивелир, за да го хоризонтирате. Наклонът се измери с един, бих го нарекъл
зидарски метър, който има нивелирна ампула. Как се прави? Слага се на
високия край метърът и ампулата следва да е хоризонтална, след което се
мерят от високия край сантиметрите до пътя. Ако измерите 2 см повдигнато
над пътя, това означава, че процентът на наклона е 2 %, като метърът е дълъг
1 метър.
АДВ. П. (реплика): Нали разбирате, че това, което казахте пред съда, е
5
несериозно и не отговаря на елементарни технически способи. Има цяла
наука геодезия с феодолите, с мерни единици, особено, когато говорим за път.
А тук сега с нивелири, с отвеси да мерите път по такова важно дело, е
несериозно. Наклонът е над 2 % и за това има чертежи. Просто трябва да се
видят.
В. Л. М.: Добре, Аз не възразявам.
АДВ. П. (въпрос): Записали сте, че е имало тънка заледена корица.
Отново всички свидетели казват, че не е била тънка и чак в 12 часа се е
размекнала тази кора и е позволило да се движи. Защо приемате, че е тънка?
В. Л. М.: Тънка ледена корица на пътя – „тънка“ също е качествено
определение. Никой не я е измервал по подходящ технически начин, но някои
употребяват т. нар. „черен лед“. Този термин обикновено се употребява за
тънко заледяване, наистина тънко – какво значи това и аз не знам – дали
половин милмиметър или по малко, или повече, но това е толкова тънко, че е
прозрачно и вие не виждате лед, а виждате черната основа на асфалта, дори го
виждате по-скоро като вода, а не като лед. Това е такъв лед, който се образува
само при контакт на топла влага от въздуха с преохладената повърхност на
асфалта. Всеки е хващал зимно време дръжката на външната врата и ръката
му е залепвала, но не виждате лед. Това е в резултат на много охладената
дръжка и по-високата температура на въздуха и влагата в нещо, която при
допира с топлата длан или по топлия въздух, влагата от въздуха веднага се
залепва върху повърхността.
В този смисъл и конкретно за забележката, че на обед се е бил разледил
пътя, мога само да кажа, че аз лично бях в 8:47 часа на местпроизшествието и
това е документирано. Когато чух, че някой говори, че е бил заледен пътя, аз
се стреснах, като аз съм бил в 8:47 часа, и като порових с обувката, отпред
действително се събра нещо като счупен лед – много дребни частици, а преди
това си ходих съвсем спокойно с обикновени есенни обувки и нямаше
никакво хлъзгане, и нямах никакво усещане за хлъзгавост, и се изненадах,
когато го чух, и затова проверих на място. Да, било е заледено точно от този
опасен лед, приемам го изцяло и от тази гледна точка съм изхождал в
изчисленията си.
АДВ. П. (въпрос): По какъв начин и метод измерихте дълбочината на
деформация на товарния автомобил „Форд Транзит“ и „Пежо Експерт“, тъй
6
като на лист 692 от експертизата сте записали, че точността на изчисленията
се влияе от неточности при измерване на дълбочината на деформация и
невъзможността да се определи отместването и ротацията на автомобила след
момента на удара. Преди това сте показали някакви коефициенти – С1, С2,
С3, С4, С5, С6, но в крайна сметка не сте посочили в план-схемата кои
точки са от Вашите замервания – тези С1, С2, С3?
В. Л. М.: За определяне на скоростите на автомобилите преди удара,
едни от най-сигурните М. (за съжаление) остават т.нар. „спирачни следи“,
ако ги има. Другият вариант да се определят скоростите в по-модерно
сегашно време е, ако автомобилът е бил оборудван с GPS-система и данните
от нея, ако могат да се вземат, но и там има разлики, защото зависи с каква
честота е правено измерването, някъде записите са през 10 секунди, някъде са
през 2-3 минути и не се знае какво е ставало през тези 2-3 минути.
Другите М. са М. свързани с деформацията на автомобилите. Всички
М., вкл. и по теорията на удара, вкл. и по Закона за съхранение на енергията,
вкл. и т. нар. друг енергиен метод, основавайки се на тези дълбочини на
деформацията, приемат определени коефициенти на твърдост на
конструкцията. Този коефициент на твърдост представлява при какъв удар
колко ще се смачка автомобилът. И понеже той не се мачка в определена
точка, а в някаква линия, в тези случаи се приема коефициент между единица
и нула (единица, когато автомобилът е смачкан на преса, а нула е, когато са се
допрели и няма никаква деформация). Обичайно в практиката се приема 0,3 -
коефициент на деформация. В случая аз съм ползвал една трета програма –
трети подход, наречен „∆V“. Този подход е малко по-прецизен, защото той
използва няколко размера на деформация - не повече от 6 места се премерват.
Ако трябва да бъдем действително педантични, можем и през един метър да
мерим, но самият метод предлага до 6 места да се замери. Самият метод няма
повече клетки за запълване и предлага това. Мери се на всяка позиция от тези
6, дълбочината на деформацията. Слага се една летва и се мери дълбочината
на деформацията. Накрая обаче, след като сте измерили до милиметър
дълбочината на деформацията, се използва един коефициент за деформация,
който има два параметър и те са си заложени в самата програма - можете да
си ги изберете от нея. Те обаче се разпределят в няколко степени – за
автомобили до 1 тон, до 2 тона, 3 тона и т.н. Аз съм подбрал тези
7
коефициенти, които отговарят на самите автомобили по критерии и те са
условни и са в резултат на много експерименти, и са верни сами по себе си,
но това влошава определено точността.
Сам проф. Карапетков предлага същият метод, но с малко по-различни
коефициенти. Това е базата, с която разполагаме. Аз съм работил не по
Карапетков, а по т.нар. програма „Big Sums“ (големи суми). Ако бях работил
по другата програма, щях да получа други резултати в някакви граници.
Казах всички тези подробности не от неуважение към съда, а да разберете, че
няма нищо абсолютно точно до сантиметър, което да може да се приложи и
да даде категоричен резултат. Дори и в случаите, когато работим със
спирачни следи, коефициент на сцепление на гумите с пътя се избира по
преценка на вещото лице, Аз съм приел 0,15, а се твърди, че проф. Карапетков
препоръчва 0,1, което е вярно. Вярно е и това, че ползването на едни
коефициенти в някакви граници, задължително довежда до плаване на
резултата също в някакви граници.
Аз очаквах подобен въпрос и съм си позволил да сметна, и се оказа
наистина, че ако приемем коефициента за сцепление на проф. Карапетков,
който е 0,1 – т.е. по-хлъзгаво, тогава резултатът няма да е 52 км/ч., но
забележете аз съм дал +/- 2,6 км/ч. и това автоматично казва, че е възможно
скоростта да е била 48 до 54 км/ч. Това 2,6 представлява 5 % от 52 км/ч.,
защото се приема, че точността на нашите изчисления, с оглед на всички
възможни грешки, е нормално да бъде до 5 %, които може да са плюс или
минус. Когато пресметнах по проф. Карапетков 0,1, се оказа, че вместо 52
км/ч., скоростта би била 49 км/ч., т.е. ефектът е същият. Скоростта във всички
случаи може да е под 50 км/ч., с отклонение 1 или 2 км/ч.
Другото, което искам да уточня е, че километражите, които стоят на
таблото, фабрично показват 4 % по-висока скорост от действителната. Ако
шофьорът се движи и гледа, че километражът му е 100, означава, че реалната
му скорост е 96 км/ч. Вероятно тук нормата е предизвикана от това, да
създаде впечатление у шофьора, че става опасно. Тук моментът е
психологически – това е целта - според мен.
Винаги всички скорости, които съм чувал да ги докарват до 56,787 км/ч.
с точност до хилядната след десетичната запетая, никога не съм знаел какво
правят тези метри отзад и как точно са изчислени. Исках да се обоснова, че
8
има право на този въпрос, с коефициент 0,1 да се изчислява. Но дори и да съм
направил грешка, ефектът е същия – под 50 км/ч.
АДВ. П. (въпрос): Ако имаме един автомобил, който приемаме като
паралелепипед. Този автомобил, след като се смачка, имаме базата данни и по
тези 6 точки, които вещото лице е ползвал, някъде трябва да има някаква
схема, която да показва. Тук има едни стойности, в които нещо е посочил, но
доколкото разбирам от обясненията, те били приблизителни. Вие поставихте
ли го на стенд този автомобил – Форд Транзит, с вертикали, след което да
замерите това потъване в тези С-точки, за да може да ги вкарате като
верни или с някаква довереност в програмата, за да излезе изчислението?
В. Л. М.: Не съм поставял автомобила на стенд – за „Форд Транзита“
говоря. Как съм избрал 6-те точки на деформация? За успокоение на всички
мога да кажа само, че в момента автомобилът се съхранява в тилова база и е в
същото състояние, в което беше при огледа и няма никакъв проблем да се
направи контролно измерване. Мога да кажа как съм направил аз
измерването.
Обичайно, когато има такъв случай, вземам мащабен чертеж - размера
на автомобила, и то не като паралелепипед, а в реално очертание (все едно
чертеж на строеж), след което си отбелязвам, че от едната страна автомобилът
е потънал - гледам къде е колелото, гледам къде е ръба на прозореца, и
поглеждам докъде точно, и отразявам, и по мащабен път установявам колко е
потънал в единия край. Така по същия начин (това е приблизително – не
споря), намирам, установявам и отбелязвам и другите точки. Имам си
специална мащабна таблица – решетка, на която слагам плана и си меря.
Грешка от няколко сантиметра не може да бъде фатална за крайния резултат
(той във всички случаи не е до километър в час), при условие, че и
коефициентът, който се залага в тази програма или тези, които са посочени
като стойности от проф. Карапетков - и те се различават сами по себе си, и се
получават различни резултати. Затова ние казваме, че резултатът е в някакви
граници верен. В случая аз съм посочил 5 %. За по точни изчисления мога да
проверя конкретно на място автомобила и отново ще кажа, че при тези
деформации скоростта би трябвало да е толкова, защото върху тях влияят и
другите деформации на отсрещния автомобил и те взаимно си обменят
енергии.
9
Отново подчертавам, че в края на краищата тези, които са карали с 40
км/ч., са спрели.
АДВ. П. (въпрос): По тази таблица, която сте дали на тази таблица, под
масата на автомобила, който сте посочили „Форд Транзит“, сте записали 2100
кг. Това неговото тегло по талон ли е или тук следва да се вземат данните,
че автомобилът е бил натоварен и съответно е имало и трима пътника,
което означава, че няма да е 2100 кг.?
В. Л. М.: Взел съм теглото на автомобила, което съм отразил, по
талона, без товара и без теглото на пътниците. Ако включите товар и теглото
на пътниците, деформацията ще бъде по-дълбока. Това ще се отрази на
скоростта, като може да я намали.
АДВ. П.: Вие казахте за коефициента на сцепление, който сте приели и
ще посоча, че е 0,15. Освен проф. Карапетков и доц. А. А. от Техническия
университет приема, че за асфалт, бетон – заледен – е от 0,09 до 0,1, а за лед –
гладък, тънък се приема 0,5, така че Вие преди малко казахте, че приемате
някакви достоверни 5 %, но в основната цифра дали това ще повлияе? Аз го
оценявам, че не може толкова точно, защото винаги има грешка. Преди малко
дадохте пример с „Пежо Експерт“, но мен ме интересува „Форд Транзит“,
защото ако приемем тази скорост за вярна, при (според мен) неправилно
използван коефициент – ако се използва правилния, задължително по
формулата, ще бъде по-малка скоростта и ще падне значително под 40 км/ч. С
+/- би могла да падне на 38 км/ч., а оттам ще повлияе и на другата скорост,
където влиза тази скорост и Вие изчислявате, че този автомобил се е движил с
55 км/ч., което означава, че е скорост над разрешената – това влияе на
обвинението, как са се движили пострадалите с каква скорост.
ПРОКУРОР (реплика): Обвинението въобще не е за превишена
скорост. Ако е с по-ниска скорост подсъдимият ще е още по-виновен, че
възприема светлините в този момент, не реагира, не спира, прави маневра,
която е завиване, и причинява ПТП.
АДВ. П. (въпрос): Има един важен пропуск, който е направен при
огледа на МПС. Той е свързан с важен за делото факт при огледа на МПС –
„Форд Транзит“. Установихте ли при огледа, който извършихте на място,
на каква позиция е бил скоростния лост на превключване на „Форд
10
Транзит“?
В. Л. М.: Не съм влизал в кабината на „Форд Транзит“. Тя не можеше
да се отвори тогава. Не мога да си спомня за другата врата, защо не съм се
опитал оттам да погледна, но аз съм снимал вътре в кабината скоростният
лост през стъклото на вратата – тя и сега е сгъната – много специална. Знаете
какво е да снимате през стъкло, знаете какво се получава, но там ясно се
вижда, че скоростният лост е дръпнат назад към автомобила, което може да
се приеме, че е на втора скорост. Ще бъда откровен пред съда - много, много
на позицията на скоростния лост не обръщам внимание, защото аз, като
напускам автомобила, по несъзнателен начин си оставям скоростния лост на
първа скорост. Да не говорим за дърпане на ръчна спирачка, дори и на равно.
Това е моя грешка, подценил съм този въпрос, защото той наистина има
отношение. Дори и така да е бил, не знаем в момента преди произшествието в
каква позиция е бил – в по-далечен момент, защото обстоятелството, че се
качва по наклона автомобилът, може да е създало, с оглед даже и
натоварването на автомобила, у шофьора усещането, че трябва да премине от
по-висока към по-ниска предавка, тъй като преди е карал по-равното.
Проблемът е, че аз това не мога да кажа. Второ - ако е било така, обикновено
при превключването на скоростите (било по-нагоре, било по-надолу) има
едно много леко потръпване на автомобила и като се превключи на по-ниска
предавка, да се опита да действа двигателят да действа като спирачка и това
действие като спирачка да повлияе на двигателните колела и при хлъзгав път
да се занесе автомобилът. Този преходен момент, докато превключите, и този
тласък, който се получава, може да доведе до загуба на сцепление и оттам
вече се получава това т.нар. „занасяне“ на автомобила – наляво, надясно –
накъдето се случи – зависи от моментната посока. Това е нещо, което аз мога
да приема, че е било, но не мога да го докажа – че е бил скоростния лост на
втора скорост.
АДВ. П.: Нямам други въпроси. Моля да не се приема експертизата, а
да се даде възможност за допълнителна експертиза, като ми дадете определен
срок да формулирам въпросите към допълнителната експертиза, от каквото
уточнение има нужда и самия експерт.
ПРОКУРОР: Предлагам експертизата да бъде приета като
професионално изготвена и максимално точно. Евентуално по провеждане на
11
експертиза по изброените въпроси от страна защитника във връзка с
деформациите между автомобила, управляван от подсъдимия и автомобилът,
идващ насреща, и в който са починали двамата човека - тези деформации, ако
трябва да бъдат преизчислени с някаква още по-голяма прецизност в
километри, това ще уточни скоростта на движение на подсъдимия или на
другия насрещно движещ се автомобил „Пежо“. Това е абсолютно
ирелевантно, тъй като обвиненията, за които той ще носи евентуално
наказателна отговорност, като бъде обвинен, е затова, защото е предприел
маневра „заобикаляне“, което си е самостоятелна маневра, навлизайки в
съседно платно за движение, без да се убеди, че има друг участник в
движението, който е автомобилът „Пежо“, в който са починалите хора.
АДВ. П. (дуплика): Не се намираме в пледоарии. Четох Вашия
обвинителен акт и си зададох тези въпроси на база на това, което Вие
вкарвате като обвинение в мотивите и в диспозитива. Вие вкарвате висока
скорост, далечна видимост.
ПРОКУРОР (реплика): Вкарваме несвоевременна реакция на
светлини. режимът на скоростта въобще не е вменен като обвинение от
колегата.
АДВ. П. (дуплика): Има цифри и сега ще ги посоча. Включително и за
светлините на какво разС.ие е виждано. За това, че не е контролирал
автомобила. Въпросът за светлините е много важен. Вие сте приели на лист 4
(само за прецизност) едни скорости, които сте ги посочили и оттам си
правите следващия извод. Това означава следното нещо: навлизане с
превишена скорост, оттам загуба на управление и липса на контрол от страна
на подзащитния ми, което аз искам да докажа, че не е така.
ПРОКУРОР (реплика): Ние нямаме обвинение по чл. 21 от ЗДвП.
Имаме чл. 20, ал. 1, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП – за непредвидена опасност и липса
на реакция. С каква скорост се е движил в съседното платно при настъпване
на ПТП е абсолютно без значение. Той вече е там. Какво прави там? Това е
вменила прокуратурата като обвинение.
АДВ. Б.: Изцяло се присъединявам към становището на прокурора.
Считам, че дори да бъдат извършени такива изследвания от вещото лице, те
ще бъдат извън предмета на доказване по делото. Освен това по този начин,
ако дори се установи по-ниска скорост, това даже няма да бъде в полза на
12
подсъдимия от тази гледна точка. Освен това вещото лице сега каза, че дори
да се приеме, че има някакви минимални отклонения в стойностите, които се
цитират в експертизата, ефектът накрая ще бъде същия – няма да има
промяна в крайния ефект, който е настъпил.
АДВ. П. (реплика): Ще има ефект върху опасната зона, ще има ефект
върху всичко.
АДВ. Б.: Да се приеме експертизата - основното и допълнително
заключения.
Съдът, намира че следва да приемат заключенията по изготвените от
вещото лице М. в досъдебното производство автотехнически експертизи,
като от отношение на това, дали и в каква степен ще ги цени, ще се произнесе
с акта си по същество. Към момента и при липсата на формулирано
доказателствено искането от страна на защитата във връзка с евентуални
поставени допълнителни задачи на експерта, Съдът не може да се произнесе
поради липсата на доказателствено искане.
АДВ. П.: Държа на писмените доказателства. Моля да пишете
напомнително писмо до „Еко Хидро“ за изисканата информация.
Съдът
ПОСТАНОВЯВА на първо място да бъде изискана информация от
„Еко Хидро 90“ ООД по смисъла на определението от протокола от
предходното съдебно заседание и съгласно формулираното на лист 159 от
делото
ПРИЕМА заключенията по автотехническите експертизи, изготвени от
вещото лице М..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на експерта инж. В. М. в размер на 80,00
лева за явяване, изслушване, както и отговор на поставените допълнителни
въпроси, доколкото с тях се осуетява изготвянето на допълнително
заключение по същите, които да се изплатят от бюджета на Окръжен съд - гр.
Пазарджик.
АДВ. П.: 7 дни са ми Д.тъчни за формулиране на задачата.
Съдът ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за депозиране на евентуалното
искане за поставяне на допълнителна задача на автоексперта от страна на
13
подсъдимия чрез защитника.
ПОСТАНОВЯВА при постъпване на писмена молба от защитника в
този смисъл, по ел. поща да бъдат уведомени прокурора и повереника, за да
вземат отношение по молбата.
АДВ. Б.: Аз имам доказателствено искане да представя един
медицински документ на починалия Г. Т.. Става дума за Епикриза от
болничен престой от около месец преди произшествието, като са му дадени
медицински указания за освобождаване от задължение да носи предпазен
колан, тъй като престоят му е вследствие на чревни сраствания с
непроходимост, които е имал той. В тази връзка го представям документа.
Сега го представям, тъй като доверителят ми И. Т. след предходното
заседание ме уведоми за него.
ПРОКУРОР: Да се приеме.
АДВ. П.: Не възразявам да се приеме.
ПОДС. Й.: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА Епикриза от хирургично отделение на Г. Т..
За събиране на доказателства, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 31.10.2022 г. от 14:00 часа , която
дата и час са съгласувани с възможностите на процесуалните представители
на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:26
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14