Определение по дело №213/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 264
Дата: 11 юни 2020 г.
Съдия: Магдалена Дочева Станчевска
Дело: 20204300600213
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                         Град Ловеч........................2020 година

                  

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в

закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                                             1. ТАТЯНА МИТЕВА

                     ЧЛЕНОВЕ :

                                             2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря , в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 213 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

 

С определение № 190/12.03.2020 г. по ЧНД № 133 по описа за 2020 г., Ловешкият районен съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Ж.Г.С. срещу постановление от 03.01.2020 год. на РП - Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 10/2019 год. по описа на ОД на МВР-Ловеч и е прекратил производството по делото.

Пред настоящата инстанция  е постъпила жалба от Ж.Г.С. ***, срещу определение № 190/12.03.2020 г. по ЧНД № 133 по описа за 2020 г. на Ловешкия районен съд и моли да бъде отменено, като делото бъде върнато за разглеждане по същество. Излага, че жалбата й до РС Ловеч  е подадена в срок, тъй като първоначално изготвеното постановление е било изпратено с писмо с изх. № от 06.01,2020 г. до нея на адрес в гр. П. ул. ***същото не с получено и е върнато обратно на подателя, като от пощенска станция П. е постъпило в Пощенска станция Ловеч на 28.01.2020 г. Посочва, че причината е липсата на достъп на пощальоните до пощенските кутии, които се намират вътре във входа и се заключва. Излага, че не е намирала известие от пощата, за да отиде и да потърси писмото в пощенския клон. Сочи, че неразпечатания плик със съдържанието му е получила в деловодството на Прокуратурата на 29.01.2020 г., след обаждане по  телефона на същата дата от служител в деловодството на Прокуратурата, която я е уведомила, че при тях е върнато като неполучено писмото със съдържанието му. Излага, че жалбата е подадена на 04.02.2020 г. в деловодството като входящия ми номер е 32/2019г. от 04.02.2020 г., поради което навежда аргумент, че не е просрочена.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Досъдебно производство № 10/2019 год. по описа на ОД на МВР-Ловеч е образувано с Постановление на Районна прокуратура - Ловеч от 11.01.2019 г., за това, че на 07.06.2018 г. в град Ловеч, Сектор „ПП" - КАТ - гр.Ловеч съзнателно се ползвал от неистински официален документ - договор за покупко-продажба на МПС - марка „***", модел *** с номер на шаси ***, издадено на негово име, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност -престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2 от НК.

С постановление от 03.01.2020 год. на Христо Христов -прокурор при Районна прокуратура - Ловеч е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 10/2019 год. по описа на ОД на МВР-Ловеч, образувано за престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2 от НК.

Жалбата  е неоснователна.

Въззивната инстанция споделя тезата на жалбоподателката, че жалбата й е подадена на 04.02.2020 г. в деловодството като входящия ми номер е 32/2019г. от 04.02.2020 г., поради което не е просрочена. Този извод е направил и РС Ловеч в мотивите на атакуваното определение, като е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е било връчено на Ж.Г.С. на 29.01.2020 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне, като жалбата срещу него е подадена и заведена в РП-Ловеч на 04.02.2020 г. , т.е. в предвидения седмо дневен срок за обжалване по чл. 243, ал. 4 от НПК.

В разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК са посочени лицата, които могат да обжалват Постановлението за прекратяване на наказателното производство, пред кой съд се подава жалбата и в какъв срок.

Правилен и обоснован е извода на съда, че подадената  жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, с оглед на факта, че досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 316, във връзка с чл.308, ал. 2 от НК и жалбоподателката не притежава качеството на пострадало лице по смисъла на чл.74 от НПК, поради което не е процесуално легитимирано да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Съгласно чл. 74 НПК, пострадал е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление и то вреди от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като граждански ищец и/или частен обвинител. В конкретния казус не  е налице пострадал и  С. не е от кръга на лицата, активно легитимирани да подават жалба срещу постановлението на прокурора. С оглед на това, РС Ловеч е оставил като недопустима жалбата на С. и  е прекратил производството по делото, като не е разгледал по същество наведените с жалбата доводи и аргументи.

Престъплението по чл. 316, във връзка с чл.308, ал.2 от НК е по Глава IX на Наказателния кодекс „Документни престъпления", които са насочени против реда и правната сигурност на надлежното документиране и които засягат обществените отношения, свързани с документооборота, реда и правната сигурност на документирането, дейността на държавните и обществени организации, както и отношенията между тях и гражданите и обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като се накърняват реда и правната сигурност на документирането. Липсва изискване в закона за настъпил противоправен резултат, което не винаги означава, че при тези престъпления вредни последици не са налице, но при осъществяването им не съществува фигурата на пострадалия, тъй като в съставите им не са предвидени настъпването на имуществени или неимуществени вреди за лицата, които да са причинени пряко и непосредствено от конкретното деяние. В този смисъл е и многобройната и еднозначна съдебна практика, във връзка с подобен вид престъпления - Решение № 473 от 02.11.2010 г. на ВКС по н.д.№ 431/2010 г., I н.о.; Решение № 562 от 17.12.2009 г. на ВКС по н.д.№ 63982009 г., Ill н.о.; Решение № 389 от 06.07.2004 г. на ВКС по н.д.О 1033/2003 г., II н.о.; Определение от 18.01.2018 г. по ВЧНД № 36/2018 г. на ЛОС и Определение от 28.09.2018 г. по ВЧНД № 464/2018 г. на ЛОС.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди определение № 190/12.03.2020 г. по ЧНД № 133 по описа за 2020 г. на  Ловешкия районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 във връзка с чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

                                        

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 190/12.03.2020 г. по ЧНД № 133 по описа за 2020 г. на  Ловешкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                  1.

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :

 

 

                                                                  2.