Р Е Ш Е
Н И Е
Гр..Павликени..........07.10.2016г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на ОСМИ СЕПТЕМВРИ през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря В.М.
и в присъствието на прокурора...................................,като
разгледа докладваното от съдията
ГрД № ...........316.............. по описа за
.........2016............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ПК „У.-
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор. В съдебно
заседание се представлява от адв.В.Т.. Оспорва иска.
Претендира за направени разноски.
Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
В исковата молба се твърди,че
между страните е сключен договор за аренда на земеделска земя, вписан в
службата по вписвания **** вх.№рег*** /***2009г. т. ***, съгласно
който ищцовата кооперация като арендодател е предоставила на ответника
арендатор за временно и възмездно ползване земеделски земи в землището на с.******* ниви : имот №**** от 22.141дка и №**** от 60.971дка и ливада имот №**** от 4.00дка, сключен за 5 години,
считано от стопанската 2008-2009г. и арендна цена 22лв/дка, ежегодно
актуализирана съобразно пазарната поземлена рента. За стопанската 2011-2012г. е
уговорено арендно плащане по 45лв./дка за нивите общо 83.12дка и по 10лв. /дка
за ливадата от 4дка или 3740.04лв. за нивите и 40лв. за ливадата. На ***.10.2012г. ответникът е превел по
банков път на кооперацията сумата от 3484.48лв. арендно плащане а стопанската
2011-2012г. или с 296лв. по-малко от уговореното, която сума ищцовата кооперация
не е получила въпреки проведени
разговори и писмени покани от 20.01.2014г и 31.08.2015г.. Въз основа на
заявление от ПК „У.-
Писмен отговор на ответника е
постъпил. Твърди,че искът е допустим, но е неоснователен.
Признава сключването на договора за аренда при
цена 22лв./дка, но оспорва да е имало уговорка на това арендно плащане в
писмена форма нито в устен вид. Оспорва да е получил писмени покани за плащане.
При уговореното в договора за аренда възнаграждение на **.12.2012г. ответникът е изплатил
изцяло дължимото арендно възнаграждение
за 2011-2012г., алтарнативно прави
възражение за тригодишна погасителна давност
за главното задължение, респективно за лихвата.С платежно нареждане от **.12.2011г. ищецът е получил от
ответника сумата 3048.92лв., част от
които е 1916.46лв. за стопанската 2010-2011г. при уговорената в договора
цена и остатък от 1132.46лв. .На ***.12.2012г. е превел на ищеца 3484.48лв., от която
1916.46лв. за стопанската 2011-2012г. и
1568.02лв. остатък. Твърди,че е заплатил
изцяло арендното плащане като в извършените банкови преводи за стопанските
2010-2011 и 2011-2012г.и 2012-2013г., не
е конкретизирал изрично периода на
плащане. Моли съда да отхвърли иска. Претендира за направени разноски.
При тази фактическа обстановка съдът счита,че е предявен иск по чл.415 ал.1
вр.чл.422 от ГПК, вр.
чл.8 от ЗАЗ.
Съдът намира предявения иск за процесуално
допустим, предявен пред компетентния съд- РС П., в
съдебния район на който е местожителството на ответника.
В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже фактите,от които
произтича вземането му, а длъжникът-възражението срещу вземането.
По делото е
представен договор за аренда от **.03.2009г., сключен между ПК „У.-
Безспорно се установява факта, че между
страните е сключен договр за аренда от ***.03.2009г. за срок от 5 години
за три имота –две ниви и една ливада,
собственост на ищцовата кооперация в землището на с.***** при цена 22лв./дка. С платежно
нареждане ищецът е получил от ответника
3484.48лв. на ***.10.2012г.
Спорно е дали е
имало допълнителни уговорки за промяна
на уговорената цена и дали е изплатено изцяло дължимото задължение
за заплащане на арендните вноски за стопанските 2011-2012г и 2012-2013г.
Спорно е какво плащане е извършено с платежно нареждане от ***.10.2012г.
По делото са
представени покани от М.Т.М. –***** на ищцовата кооперация от 20.01.2014г. и
31.08.2015г. до ответника, в които го приканва в 14 дневен срок от получаването
да му заплати по 45лв./дка за нивите от
83.112дка или 3740лв. и по
10лв./дка за ливада от 4дка или 40лв. за
предходната година, както и 296лв.недоплатена сума за 2012г., като общия размер
на задължението към кооперацията е 4076лв.Представено е известие за доставяне
на ответника на 07.09.2015г.
Представена е
информация за сметка за период 01.09.2012г.-23.10.2012г., от която е видно, че
на ***.10.2012г. по сметката на
кооперацията е получена сумата от 3484.48лв.
сума за наем на земя от ответника. Представено е платежно нареждане от ответника за ищцовата кооперация от ***.10.2012г. за наем на земеделска земя в размер на
3484.48лв.
Представено е
извлечение по сметка на ответника от „****“ от 15.12.2011г. за сумата 3048.92лв.
аренда земеделска земя за ищцовата
кооперация. Представено е платежно нареждане
от ответника за ищцовата кооперация
от **.12.2011г.
за аренда на земеделска земя в размер на 3048.92лв.
Представен е РКО
№***/****2009г. за изплащане на рента за земеделска земя от
ответника на ищцовата коперация в размер на 1916.46лв.
Съдът намира,че
арендният договор между страните е
сключен по надлежния ред съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАЗ, вписан в
службата по вписвания, за минималния срок, определен в чл.4 от ЗАЗ. За 2009г.
ответникът е заплатил рента за земеделската земя от 87.112дка по 22лв/дка,
както е записано в договора за аренда от 2009г. в размер общо на 1916.46лв. Изменението
на договора за аренда предвид писмената форма на договора следва да бъдат оформени в писмен вид. Чл. 16
от ЗАЗ урежда реда за едностранно искане за изменение в договора за аренда. По
делото няма данни страните да са
направили изменение на договора за аренда по отношение на плащането на
арендната вноска по взаимно съгласие, както и да е направено искане от едната
страна в писмен вид, адресирано до другата страна- да е спазена процедурата,
уредена в чл.16 от ЗАЗ.
Съдът намира, че
не следва да приеме възражението
на ответника за настъпила давност на вземането. Не приложима в сучая е
цитираната от ответника с ТР №3/2011 на
ОСГТК на ВКС тригодишна давност. В
случая не се касае до периодично плащане по смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД, а се касае
до аредни вноски, уредени в ЗАЗ, които се подчиняват на общата пет годишна давност на вземането.
Ответникът е
представил платежно нареждане от **.12.2011г. за платена сума от 3048.92лв. аренда, като в документа не е
посочено за коя година е заплатено
арендното плащане. Твърди,че е заплатил 1916.46лв. арендно плащане за 2010-2011г.
и остатък 1132.46лв. С платената сума от
3484.48лв. на **.10.2012г.
е платил арендното плащане за 2011-2012г. от 1916.46лв. и остатък 1568.02лв. С остатъците
общо 2700.48лв. платил
вповече рента за 2012-2013г.
Съдът намира,
че сумата, платена с платежно нареждане от **.12.2011г. в размер на 3048.92лв. следва да не бъде обсъждана в
настоящото дело. През 2011г. е следвало да се извършва плащане на рента за
стопанската 2010-2011г., която не е предмет на настоящото дело.
Съдът намира, че
със сумата, платена на **.10.2012г. от 3484.48лв. е платена
рентата за 2011-2012г., уговорена в договора за аренда 1916.46лв.
Ответникът не е записал в платежния документ за коя или кои години е извършено
арендното плащане. Предвид, че след **.10.2012г. не е извършвано друго плащане и предвид уговореното в догора
за аренда, за 2012-2013г. ответникът дължи на ищеца по договора сумата от
1916.46лв., а е платил вповече на ищеца по внесената сума от **.10.2011г. 1568.02лв. или
448.44лв. по-малко от дължимата сума по договор за аренда. Тъй като липсват
доказателства за изменение на сключения
договор за аренда от 2009г., то съдът намира, че уговорките в него остават действащи и за претендираните арендни
плащания за процесните две стопански години.
Следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 448.44лв. недоплатена
сума от дължима арендна вноска за стопанската 2012-2013г, като за разликата до
претендираната сума за главницата до 4076.04лв. искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Недоказана
остава претенцията на ищеца за осъждане на ответника за заплащане на претендираната лихва за забава от 11049.09лв.като
претенцията в тази част следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед
уважаването частично на претенцията за главница, следва ответникът да
заплати на ищеца съгласно чл.86 от ЗЗД и
законна лихва върху уважената главница, считано от подаване на заявлението по
заповедното производство по ЧГрД №***/2016г на ПРС в съда-**.04.2016г. до окончателното
изплащане.
Относно претенцията за направени
разноски в заповедното и исковото производство: По настоящото исково
производство е установено, че ищецът е
заплатил ДТ от 102.50лв., а разноските по заповедното производство са 502.50лв.
като съобразно изхода на делото следва
ответникът на основание чл.78 ал.1 от ГПК да му заплати 8.97лв.
направени разноски по настоящото производство и 43.97лв. по заповедното
производтво или общо 52.94лв., като отхвърля претенцията до пълния размер от 605лв.като неоснователна.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК
следва шщецът да заплати на ответника
направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 547.50лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.Г.Е. с ЕГН ********** ***, че същият дължи на ПК „У.-
ОСЪЖДА К.Г.Е. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ПК „У.-
ОСЪЖДА ПК „У.-
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
на препис от решението на страните.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
Й.П.