Решение по дело №3234/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 180
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20197050703234
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………../………………2020 година,

гр. Варна.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, І-ви касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през 2020 година, в състав:

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

 

при участието на секретаря Анна Димитрова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 3234/2019 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на арх. К.З.Ж., в качеството му на Главен архитект на Община Каварна, депозирана чрез пълномощник – адв. М. М., против Решение № 75/19.07.2019 г., постановено по НАХД № 36/2019 г. по описа на РС-Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № Д-3-СИР-12/18.06.2018 г. на Началника на РДНСК-СИР, с което на основание чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.153 ал.4 от ЗУТ.

С изложени в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, предвид недоказаност на обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, се иска отмяна на решението на ВРС и отмяна на наказателното постановление. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения като се счита, че юридическата квалификация на фактите в АУАН и в НП е различна, което е накърнило правото на защита на касатора. Отделно от това се счита, че квалифицирането на деянието в НП, при условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН, отново не съответства на фактите и следователно, е неточно, защото чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ съдържа три отделни хипотези на изпълнителното деяние и наказващият орган не е уточнил по коя от тях приема, че е извършено нарушението. В този контекст се излагат подробни съображения, че от материалноправна страна няма основания да се приеме, че е извършено каквото и да е административно нарушение, тъй като и за трите хипотези на чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ нямало установено изпълнително деяние, т. е. нямало факти за извършено такова. Въведено е и оплакване, че с едно заявление на възложителя е поискана презаверка на три разрешения за строеж, каквато е извършена от касатора, в длъжностното му качество, като при това положение е следвало да бъде съставен един АУАН и издаване на едно НП и за трите презаверени извън срока от чл.153 ал.4 от ЗУТ разрешения за строеж, а не както е процедирал ответният по касация орган - издал три отделни НП. Последното било неправилно, но оплакването пред настоящия съд е защото РС-Каварна не бил обсъдил това тяхно възражение изобщо, което сочи на довод за липса на мотиви по част от въведения предмет пред въззивната инстанция. По делото е постъпило и писмено становище от касационния жалбоподател, чрез адв. Маринова, с което се поддържат аргументите от жалбата и се моли за отмяна на решението и съответно на НП.

Ответникът Регионална дирекция за национален строителен контрол, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество - тя е неоснователна.

Оспореното решение е постановено при повторно разглеждане на делото. С Решение № 37/11.02.2019 г., постановено по КАНД № 734/2018 г. по описа на Административен съд-Добрич, е отменено Решение № 92/16.10.2018 г., постановено по НАХД № 201/2018 г. по описа на РС-Каварна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Делото е върнато с указания да се изложат мотиви по същество по отношение на материалната законосъобразност на наказателното постановление.

С обжалваното понастоящем решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № Д-З-СИР-12/18.06.2018 г. на Началника на РДНСК – СИР. От фактическа страна съдът е приел, че с посоченото НП арх. К.З.Ж. е наказан за това, че качеството си на длъжностно лице - главен архитект на община Каварна, област Добрич, е извършил презаверка на разрешение за строеж (PC) № 7/07.02.2012 г. за „Административна обслужваща сграда“ със ЗП=132.40 кв. м, I - ви етап, в поземлен имот с идентификатор 07257.33.567 по КККР на с. Българево, общ. Каварна, обл. Добрич, извън законоустановения тримесечен срок по чл.153 ал.4 от ЗУТ. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 11.07.2017 г. в община Каварна и е установено при извършена документална проверка на 06.12.2017 г. от служители на РДНСК-СИР, при която са съставени констативни протоколи. АНО е приел, че арх. Ж. е нарушил разпоредбата на чл.153 ал.4 от ЗУТ, като на основание чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.

При така установените във въззивното производство факти районният съд е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в установения давностен срок и при спазване на процесуалните изисквания. Приел е, че обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние е доказана със събраните доказателства, като не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Наказанието е наложено в минималния предвиден в закона размер и е справедливо.

Решението на РС-Каварна е правилно.

Каварненският районен съд, въз основа на събраните доказателства, е извършил вярна преценка на фактическите установявания по делото като е приел, че арх. К.Ж., в качеството му на Главен архитект на Община гр. Каварна, е презаверил на 11.07.2017 г. Разрешение за строеж № 7/07.02.2012 г. за „Административна обслужваща сграда“, със застроена площ 132,40 кв. м. - I-ви етап в поземлен имот 07275.33.567 по КККР на с. Българево, общ. Каварна, обл. Добрич, в нарушение на регулацията от чл.153 ЗУТ (в приложимата му редакция - ДВ, бр. 13/2017 г.), защото е бил сезиран с искане от възложителя на строежа след изтичане на 3-месечния срок от приключване на петте години от започване на строителството. Недопустимо е било сезирането, след като вече процесното РС № 7/07.02.2012 г. е загубило своето правно действие и не е подлежало на подновяване. Противно на твърденията в касационната жалба, законосъобразното действие на главния архитект в тази хипотеза е било свързано единствено с постановяване на отказ по реда на чл.153 ал.11 от ЗУТ за презаверка на нещо, което вече не съществува валидно в правния мир, щом искането за това е отправено след изтичане на тримесечния срок, установен от законодателя. Като не го е сторил, а е извършил презаверка на разрешението за строеж, касаторът не е приложил правилно закона, а извършил административната услуга в нарушение на същия.

Съдът е формирал правилно фактическите си изводи по делото приемайки, че процесното РС е влязло в сила на 17.02.2017 г., а за строежа е заверена заповедна книга и съставен Протокол (обр.2) за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 26.03.2012 г. (в решението е посочено 26.03.2017 г., но настоящият касационен състав приема същото за очевидна фактическа грешка), с което е поставено началото на изпълнението му съгласно чл.157 от ЗУТ. На място е намерена изпълнена стоманобетонна плоча с приблизителна площ от 133,40 кв. м. и височина +0,30 м. от кота терен. На 07.07.2017 г. е постъпило заявление с вх.№ АБ-06-880/07.07.2017 г. от "Калиакра инвест" ООД - Варна за презаверка на Разрешение за строеж № 7/07.02.2012 г., което е и сторено с положен подпис и печат от главния архитект на Община гр.Каварна на 11.07.2017 г.

При тези факти съдът правилно е приел за безспорно доказана незаконосъобразността на извършената административна услуга, защото при подаване на заявлението за нея е бил нарушен нормативният 3-месечен срок от чл.153 ал.4 от ЗУТ. Вярно е, че в срока за действие на администрацията - 14 дни от подаване на заявлението, касаторът е извършил услугата, в какъвто смисъл се възразява с жалбата, но както беше посочено по-горе в съдебното решение, това е направено при начална липса на предпоставките за законосъобразното й извършване.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че заявлението по чл.153 ал.4 от ЗУТ, подадено от възложителя "Калиакра инвест" ООД гр. Варна, е било едно, въпреки че съдържало искания за презаверка на три отделни разрешения за строеж, поради което е следвало инициирането и провеждането на едно административно-наказателно производство. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения ("идеална" и "реална" съвкупност от нарушения), наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Нещо повече, касаторът с отделни, самостоятелни действия е извършил административните услуги.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви, обосновавайки извода си за обективна и субективна съставомерност на санкционираното деяние. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Правилни са изводите на ВРС и относно справедливостта на наложеното наказание, което е в минималния предвиден в закона размер. Не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения. Постановявайки този правен резултат, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75/19.07.2019 г., постановено по НАХД № 36/2019 г. по описа на РС-Каварна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:

 

 

Членове:      1.

 

 

2.