Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.11.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 05 октомври 2020 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2326, по описа за 2020
година.
Предявени са искове с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ „Матиас – Марияна Матева” гр. Ямбол, чрез пълномощника си, твърди
в исковата си молба, че по силата на сключен между страните договор за продажба
от 26.08.2014 г. продали на ответника цигари „Кинг” и „Мерилин”, общо 1450 стека. Ищецът надлежно изпълнил задълженията си по
сделката, като със складова разписка предал собствеността върху стоката на
купувача. Във връзка с това, ищецът на датата на данъчното събитие издал
фактура № *********/26.08.2014 г. с доставчик ЕТ „Матиас -Матьо Христов” и
клиент фирма „Аскент шоп” ЕООД, на стойност 47058,00 лева, с ДДС, срещу
насрещно задължение на ответника да заплати стойността по банков път в срок от
14 дни от доставката, съгласно чл.303а,ал.3 от ТЗ. Фактурата за продажба била
осчетоводена в счетоводните регистри на фирмата и включена в дневниците за
продажби по ЗДДС за м.08.2014 г., като е внесено и дължимото ДДС в размер на
7843,00 лева през същия данъчен период.
В изпълнение на възникналото задължение за
продадената стока, ответникът направил 5 бр. частични плащания, както следва:
на 02.12.2016 г. - 5000 лв. на 22.12.2016 г. - 2500.00 лв. на 25.01.2017
г.-5000,00 лв. на 08.08.2017 г. - 5000,00 лв. на 29.12.2017 г.- 5000,00 лв.
Въпреки направените от ответника частични плащания,
на общата стойност 22500,00 лв., останала неизплатена сумата от 24558,00 лева. С оглед забавата за плащане на пълния размер
на сумата от страна на ответника, на 16.07.2019 г. било депозирано Заявление до
Районен съд гр.Стара Загора за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК с вх.№ 20919/16.07.2019 г. По образуваното частно гражданско дело
била издадена заповед за изпълнение № 1919/18.07.2019 г., срещу която в
законоустановения срок било подадено възражение от страна на длъжника. В
изпълнение разпореждане на Районен съд Стара Загора на 19.08.2019 г. с вх.№
23796 бил предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. С
Определение № 3279/13.09.2019 г. на PC Стара Загора била обезсилена Заповед №
1919 от 18.07.2019 г.Същото определение е потвърдено от ОС Стара Загора.
Според ищеца, ответникът дължи и лихва за забава в
размер на 5471.41 лв. за периода 30.12.2017 г. до 10.03.2020 г.
Ищецът моли съдът да осъди ответника „АСКЕНТ ШОП” ООД да му заплати: сумата от 24558 лв. – главница, в размер на
неизплатената част по Фактура № *********/26.08.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 5471,41 лв.,
представляваща законна лихва за забава от 30.12.2017 г. до 10.03.2020 г. Претендира
за направените в настоящото производство.
Ответникът „ Аскент Шоп” ЕООД гр.
Стара Загора, чрез пълномощника си, в законоопределения срок е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Не оспорва,
че ЕТ „Матиас - Матьо Христов" с ЕИК ********* му е доставило посочените
като количество, асортимент, наименование и стойност молба стоки. Не оспорва,
че във връзка доставените цигари ЕТ „Матиас - Матьо Христов" с ЕИК
********* е издал фактура 30831/26.08.2014г. Не оспорва, че фактура
30831/26.08.2014г. е получена и осчетоводена от ответното дружество. Не оспорва
и че по фактура 30831/26.08.2014г. ответното дружество е извършило плащания на
посочените в исковата молба дати. Не оспорва и обстоятелството, че падежът за
плащане на сумата посочена във фактура 30831/26.08.2014г. е настъпил на
10.09.2014г.
Счита, че задължението по процесното вземане е погасено по давност, като
излага доводи в тази насока. Моли съдът да
отхвърли предявените искове и да му присъди направените съдебни и
деловодни разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът
се представлява от пълномощника си, който поддържа предявената искова молба.
Ответникът изпраща упълномощен представител, който моли съдът да отхвърли
предявения иск.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното, от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че по
силата на сключен между ЕТ „Матиас – Матьо Христов“, гр. Ямбол, и „Аскент шоп“
ЕООД, гр. Стара Загора, договор за продажба от 26.08.2014 г., едноличният
търговец е продал
на ответника цигари „Кинг” и „Мерилин”, общо
1450 стека, за което е издадена фактура № *********/26.08.2014 г., на стойност 47058,00 лева. Ищецът по настоящото дело се явява правоприемник на ЕТ
„Матиас – Матьо Христов“, което се установява от служебно извършена справка в
търговския регистър. Не се спори също, че в изпълнение на задължението си за
плащане на цената на продадената стока, ответникът е осъществил частично
плащане, в размер на 22 500 лв., както следва: на 02.12.2016 г. - 5000 лв.
на 22.12.2016 г. - 2500.00 лв. на 25.01.2017 г.-5000,00 лв. на 08.08.2017 г. - 5000,00
лв. на 29.12.2017 г.- 5000,00 лв. Останала неизплатена сумата от 24558,00 лева.
Видно от представените от ищеца доказателства, а и
след служебно направена справка от съда, се установява, че за вземането по
процесната фактура, на 16.07.2019 г. ищецът е депозирал заявление до Районен
съд гр.Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. По подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 3693/2019г., по описа
на СтРС, като е издадена Заповед за изпълнение № 1919/18.07.2019 г. Срещу издадената
заповед е постъпило възражение от длъжника, като в изпълнение разпореждане на заповедния
съд, заявителят /ищецът/ в указания му едномесечен срок е предявил
установителен иск за вземането си, с правно основание чл.422 от ГПК. Поради обстоятелството,
че заявителят не е представил пред заповедния съд надлежни доказателства за
входираната по чл. 422 от ГПК искова молба, с Определение № 3279/13.09.2019 г.
на PC Стара Загора, издадената заповед за изпълнение е обезсилена. Предвид този
факт, исковия съд, поради липса на правен интерес, е прекратил производството
по образуваното гр.д. № 4271/2019г., по описа на СтРС.
Взаимоотношенията
между страните са облигационни такива по договор за търговска покупка продажба.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата. В случая, по
делото е установено наличието на облигационни отношения между страните, по
силата на които ищецът, в качеството си на продавач е изпълнил точно и в срок
задълженията си спрямо ответника, като е доставил стоката, обективирана в
процесната фактура. В същата фактура не е уговорен срок на плащане, поради
което се приема, че същият е на датата на издаването й.
Ответникът
признава задължението си спрямо ищеца. Обосновава материалноправната си защита
чрез въведено възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Съобразно чл. 110 ЗЗД,
с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. В случая, след като вземането за главницата
подлежи на погасяване с общата петгодишна давност, то същата изтича на 26.08.2019г.
Предявената искова молба е входирана на 12.03.2020г., към която дата са изтекли
повече от 5 години. В тази връзка следва да се обсъди направеното от ищеца
възражение за прекъсване на давността на основание чл. 116
"а" ЗЗД, поради признаване на вземанията от страна на
ответника - с извършените от последния 5 бр. частични плащания.
За да е
налице признание на вземането, по см. на чл. 116,
б."а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда, тъй като признаването на фактическия състав само
по себе си не означава признаване на последиците от този фактически състав /
Решение № 100/ 20.06.2011 г.,
постановено по т.д. № 194/2010 г. на II ТО на ВКС/. Признанието на дълга може
да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен
дълг към кредитора.
|
|
|
|
|
Безспорно в случая се установява, че ответникът е
осъществил няколко частични плащания по процесната фактура, като
последното е било на 29.12.2017г. С така
извършените частични плащания съдът приема, че ответникът е манифестирал волята
си да изпълни цялостното задължение към кредитора. По начало "плащането"
не покрива характеристиките на "признание" по смисъла на чл. 116, б.
"а" ЗЗД, но безусловно съставлява потвърждение на
задължението, след като не е заявено условие при извършването му, изключващо
представата за дължимост. Признанието не би могло да има за предмет
невъзникнало, т.е. неизискуемо вземане, поради което е логически изключено за
бъдещи спрямо момента на извършването му, невъзникнали задължения, макар на
същото основание и по същото правоотношение между страните. В
случая, претендираното вземане касае плащане по едно задължение, по една
фактура, издадена въз основа на постигната ясна договореност между страните.
Липсват условности, липсват бъдещи невъзникнали задължения, липсва неизискуемо
вземане, липсва периодичност на задължението за плащане. С извършените
няколко, регулярни плащания по единственото,
непериодично, задължение по процесната фактура, ответникът е направил признание
на съществуващо задължение по процесната фактура, в рамките на давностния срок.
С тези плащания, длъжникът ясно е манифестирал спрямо кредитора потвърждаване
на съществуващото задължение. Поради изложеното,
съдът приема, че с извършените частични плащания, общата петгодишна давност е
прекъсната. Съгласно
чл. 117, ал.1 от ЗЗД, от прекъсването на давността- датата на последното
плащане 29.12.2017г., започва да тече нова петгодишна давност, която към
момента на депозиране на исковата молба – 12.03.2020г., не е изтекла.
С оглед на горното съдът приема, че за ответника
остава задължението да извърши цялостно плащане на договорената продажна цена, по
издадената ф-ра № *********/26.08.2014г. до крайния размер,
каквото плащане липсва. Поради това, предявеният, с правно основание по чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, иск за
сумата от 24 558 лв., се явява основателен и доказан, и следва да бъде
уважен. Към главницата следва да бъде присъдена законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 12.03.2020г., до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.86
от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В случая, датата на падежа на
издадената фактура е денят на издаването й. Т.е., от следващия ден ответникът е
изпаднал в забава. Тъй като на 29.12.2017г. ответникът е извършил последното
частично плащане, то дължимото обезщетение за забава върху неплатената главница
за периода 30.12.2017г. – 10.03.2020г. /датата, посочена от ищеца/ възлиза на претендираната
сума от 5 471.41 лв. /след служебно изчисляване/. Претенцията на ищеца се
явява основателна и доказана и подлежи на уважаване.
С оглед изхода на спора, и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски - сумата
от 2 631.18 лв., включваща сума за платена държавна такса и възнаграждение
за адвокат.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АСКЕНТ ШОП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Сава Силов
№ 19, вх. А, ет.4, ап.38, представлявано от Пламен Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ МАТИАС – МАРИЯНА МАТЕВА“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. Я.Сакъзов № 59, вх. А, ет.4, ап.38,
представлявано от Марияна Богдева, сумата
24 558 лв., представляваща неплатен остатък по фактура № *********/26.08.2014г.,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.03.2020г. до окончателното й изплащане, сумата
5 471.41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 30.12.2017г. – 10.03.2020г., сумата 2631.18 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми може да бъдат платени по
банкова сметка ***, посочена в представеното по делото писмено доказателство –
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3693/2019г., по описа на СтРС:
IBAN: ***, BIC: ***
в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: