Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
четиринадесети ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Евгения Луканова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 818 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 294 от 22.08.2019 г по гр.
дело № 911/2018 г по описа на РС –
Червен Бряг състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.30, ал.3 от ЗС Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С., с ЕГН ********** *** сумата от 13 206.47 лева /тринадесет хиляди двеста и
шест лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща
припадащата им се част от разноските за
извършен ремонт на недвижим имот, с идентификатор 80501.802.243 и
построената в него еднофамилна, двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 80501.802.243.1, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
– 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна
жалба срещу решението е
постъпила от Т.Г.Т. , в която се
възразява, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се
атакува изцяло като такова. Възразява се, че РС
не е обсъдил възраженията на страната пред първата инстанция и
неправилно е приел, че е налице съсобственост върху жилищната сграда. Възразява се, че
съсобственост е налице само върху поземления имот като между страните не е уредено
разпределението на правото на ползване върху имота. Възразява се, че ищците
пред първата инстанция и въззиваеми пред Пл ОС са изключителни собственици на първия етаж на
жилищната двуетажна сграда в имота и въззивникът не дължи средства за извършен
ремонт на този първи етаж. Възразява се ,че не се касае за ремонт на общи
части. Възразява се, че, оградите в имота не са изграждани от ищците пред
първата инстанция, поради което не им се дължат средства за това, а този факте
се установява и от заключението на ВЛ. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят предявените искове
изцяло.
Въззиваемата страна ,редовно
призована, оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се, че по делото са обсъдени всички събрани
доказателства и е постановено законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И
ОСНОВАТЕЛНА, НО НЕ ПО СЪОБРАЖЕНИЯТА,ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно съсобствеността на процесния имот,
извършените в имота ремонти, време,
средства и определяне на дължимите суми
по члр. 30 ал.3 от ЗС
РС е приел, че страните са
собственици на недвижим имот – еднофамилна, двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 80501.802.243.1 при граници на целия имот: имот № 80501.802.246,
имот №80501.802.244, имот № 80501.802.242 и имот № 80501.802.489 по
кадастралната карта и регистри на гр. Червен бряг, заедно с други
постройки и двор, находящи се в гр. Червен бряг, ул. „******“ * съгласно
притежаваните от страните части от съсобствеността, а именно: за ищците –
½ ид.ч. от УПИ с площ 607 кв.м., находящ се в гр. Червен бряг, ул. “******
* *, с идентификатор 80501.802.243, заедно с целия първи етаж от построената в
имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 80501.802.243.1 и
селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 23 кв.м.; за ответника – ½ ид.ч. от УПИ с площ 607 кв.м.,
находящ се в гр. Червен бряг, ул. “****** * *, с идентификатор 80501.802.243, заедно с целия втори етаж от построената в имота двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 80501.802.243.1, лятна кухня и гараж, ведно с цялото
западно избено помещение от цялата сграда.
Според РС безспорно се установява, че
ищците със свои средства са извършили
основен ремонт на сградата – проектиране и
изпълнение на СМР за обособяване на първия жилищен етаж с отделно Ел. и ВиК
захранване, включващо освен проектирането и изграждането на инсталациите, изграждане на
вътрешна междинна ограда, разпределяща ползването на имота и включваща направа
и разваляне на кофраж, изработка и монтаж на армировка, полагане на бетон,
зидария на решетъчни тухли, измазване на шапка на ограда, покриване на ограда с
керемиди, изграждане на външна ограда на
имота, включваща направа и разваляне на кофраж, изработка и монтаж на
армировка, полагане на армиран бетон, зидария на решетъчни тухли, измазване на
шапка на ограда, покриване на ограда с керемиди, монтаж на метални пана,
отстраняване на течове по тавана на първия жилищен етаж, включваща
гипсова шпакловка по стени и тавани, боядисване с цветен и бял латекс,
поставяне на теракотни плочки, за което платили над 26
000 лева – материали и труд.
Претенцията е за заплащане на сумата от 13 206.47 лв., съответстваща на частта от
съсобствеността на другата страна.
Според РС за
установяване на релевантните за спора обстоятелства са събрани гласни и писмени
доказателства. Прието и заключение на в.л. по назначената и приета от съда СТЕ.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за безспорно установена след
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Съдът е кредитирал
неоспорените от страните писмени доказателства и заключението на вещото лице, в
чиято компетентност и добросъвестност не се съмнява. На показанията на разпитаните
свидетели е била дадена вяра, тъй като
са правдиви, безпротиворечиви и допълващи се. От представените писмени доказателства – Нот. акт
№ 75, том II рег. № 1450 дело № 229 от 2011
г.; скица на сграда № 15-8561-12.01.2015 г. на Служба по Геодезия, картография
и кадастър гр. Плевен; квитанция за платена държавна такса и У-е №
9-25/18.09.2018 г., споразумение от м.
януари 2007 г. между ищците и ответника, Решение 227/07.06.2017 г.
по Административно дело № 89 по описа за 2017 г. на Административен съд гр.
Плевен, молба с вх. № 681/07.02.2019 г.
от П.З.С. и П.С.С., ведно с платежно нареждане за внесена държавна такса, с
която молят да бъде прието увеличение на предявения иск от 11 351,86 лв.
на 13 206,47 лв. и гласни такива, чрез разпита на свидетеля Димитър П. Димитров,
показанията на който, съдът е кредитирал като правдиви, непротиворечиви и
взаимодопълващи се. От тези показания, се установява ,според РС, че ремонтът е извършен изцяло със средства на
ищците, като е включвал проектиране
и изпълнение на СМР за обособяване на първия жилищен етаж с отделно Ел. и ВиК
захранване, включващо освен проектирането, но и изграждането на инсталациите,
изграждане на вътрешна междинна ограда, разпределяща ползването на имота и включваща
направа и разваляне на кофраж, изработка и монтаж на армировка, полагане на
бетон, зидария на решетъчни тухли, измазване на шапка на ограда, покриване на
ограда с керемиди, изграждане на външна ограда на имота, включваща направа и
разваляне на кофраж, изработка и монтаж на армировка, полагане на армиран
бетон, зидария на решетъчни тухли, измазване на шапка на ограда, покриване на
ограда с керемиди, монтаж на метални пана, отстраняване на течове по тавана на
първия жилищен етаж, включваща гипсова шпакловка по стени и тавани,
боядисване с цветен и бял латекс, поставяне на теракотни плочки. Извършеното по вид и вложени
материали се установило, според РС, и от
заключението на вещото лице – инж. Стефанова. В заключението си същата заявява,според РС, че този вид СМР отговарят на нормативните
разпоредби и същите са изпълнени по всички строителни и технически изисквания.
В заключението си вещото лице е установило, че са извършени проектиране и изпълнение на СМР за обособяване
на първия жилищен етаж с отделно Ел. и ВиК захранване, включващо освен
проектирането, но и изграждането на инсталациите, изграждане на вътрешна
междинна ограда, разпределяща ползването на имота и включваща направа и
разваляне на кофраж, изработка и монтаж на армировка, полагане на бетон,
зидария на решетъчни тухли, измазване на шапка на ограда, покриване на ограда с
керемиди, изграждане на външна ограда на имота, включваща направа и разваляне
на кофраж, изработка и монтаж на армировка, полагане на армиран бетон, зидария
на решетъчни тухли, измазване на шапка на ограда, покриване на ограда с
керемиди, монтаж на метални пана, отстраняване на течове по тавана на първия
жилищен етаж, включваща гипсова шпакловка по стени и тавани,
боядисване с цветен и бял латекс, поставяне на теракотни плочки, и че стойността на частта на
ответника е 13 206.47 лева.
Установило е, че тези СМР са били нужни с оглед множество следи от течове по
таванските повърхности на първия етаж и нуждата от обособяване на първия жилищен етаж с отделно Ел.
и ВиК захранване.
РС е приел,
че в чл.30, ал.3 от ЗС се
съдържа един от основните принципи, върху които е изграден институтът на
съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ, съразмерно на частта си. Под "тежести" се
разбират тези грижи и разноски, които са необходими за
запазване на вещта.
Необходими разноски – това са разноските, които
се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се
повредила. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от
нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик, съгласно
чл.30, ал.3 от ЗС, е длъжен да участва в тези разноски,
съразмерно на частта си в собствеността на вещта.
Когато един съсобственик извърши необходими
разноски на общата вещ, за да предотврати погиването или повреждането й, той
има право да претендира, на основание чл.30, ал.3 от ЗС,
от другите съсобственици припадащата се на частите им в съсобствеността част от
извършените разходи. Без значение в случая е дали съсобственикът, извършил
разноските, сам си служи с общата вещ или тя се използва и от другите
съсобственици, тъй като разноските произтичат от действия по управление на
вещта.
В конкретния казус от показанията
на свидетеля и заключението
на вещото лице
се установява, според РС, че се касае за извършени СМР на
съсобствената сграда, за да се
предотврати погиването или повреждането й.
РС е приел, че понятието
"тежести" цитирано в правната норма включва тези грижи и разноски,
които са необходими за запазване на вещта. Проектирането и изпълнението на СМР за обособяване на първия жилищен
етаж с отделно Ел. и ВиК захранване, включващо освен проектирането, но и
изграждането на инсталациите, изграждане на вътрешна междинна ограда,
разпределяща ползването на имота и включваща направа и разваляне на кофраж,
изработка и монтаж на армировка, полагане на бетон, зидария на решетъчни тухли,
измазване на шапка на ограда, покриване на ограда с керемиди, изграждане на
външна ограда на имота, включваща направа и разваляне на кофраж, изработка и
монтаж на армировка, полагане на армиран бетон, зидария на решетъчни тухли,
измазване на шапка на ограда, покриване на ограда с керемиди, монтаж на метални
пана, отстраняване на течове по тавана на първия жилищен етаж, включваща гипсова шпакловка по стени и тавани, боядисване с цветен и
бял латекс, поставяне на теракотни плочки, касаят целостта, ползването и
запазването на цялата сграда и извършването им представлява вещна тежест, изразяваща се в грижи и
разноски за запазване на вещта.
С оглед заключението на вещото лице, съдът е приел, че извършеното е качествено
и отговаря на всички строителни и законови изисквания. В такъв случай
съсобственикът извършил такива подобрения има право на обезщетение от
останалите съсобственици. В този смисъл е и Решение № 520 от 22.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о., ГК.
Според РС съгласно заключението на
вещото лице стойността на частта на ответника, който е собственик на ½ ид.ч.
от УПИ с площ 607 кв.м., находящ се в гр. Червен бряг, ул. “****** * *, с
идентификатор 80501.802.243, заедно с целия втори етаж
от построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор
80501.802.243.1, лятна кухня и гараж, ведно с цялото западно избено помещение
от цялата сграда от
вложения труд и материали при извършването на подробно описаните СМР възлизат
на 13 206.47 лева.
РС
е приел, че съгласно ППВС № 6 от 1974 г. както и ТР № 85 от 1968 г. в
неотменената с постановлението негова част, при подобрения в съсобствен имот
без съгласието на останалите съсобственици, отношенията се уреждат съгласно чл.
30, ал. 3 от ЗС. Това означава, че несъгласните съсобственици дължат всички
съответни на тяхната идеална част необходими разноски, а подобренията – по
правилата за неоснователното обогатяване (доколкото те са се обогатили и в
размер по-малката стойност на обогатяването и обедняването). Така че и при
липса на решение за съгласие на общите части, когато това е било необходимо,
етажните собственици дължат всички необходими разноски.
Предвид направените изводи предявеният иск се явява основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен изцяло, в претендирания размер от 13 206.47 лева.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е недопустимо
РС е изложил мотиви за изводите си,
които не се споделят от въззивния съд.
Налице е противоречие между фактическите твърдения в исковата молба и
посоченото правно основание. Задължение на първоинстанционния съд е било
определянето на правната квалификация на предявените искове. Следва да се
отбележи, че всяко едно от посочените
пера по исковата молба представлява отделен иск. Твърдените от ищцовата страна СМР следва да
се конкретизират отделно всяка една, но извън наличието на тази нередовност на
исковата молба от фактическите твърдения в същата може да се изведат други
правни основания на предявените искове, но не и това, на което са уважени от РС
– Ч.Бряг. В исковата молба се съдържат
твърдения за извършени СМР в резултат на течове, причинени от собственика на
втория етаж, които твърдения по никакъв
начин не обуславят квалификация на предявените искове по чл. 30 ал.3 от ЗС ,а
се касае за непозволено увреждане.
Съдържат се също така твърдения за „крайна необходимост“ и „…СМР,
свързани с подържане и ползване на имота“, които твърдения евентуално обуславят
предявени искове по чл. 41 от ЗС, но не
и по чл. 30 ал.3 от ЗС. В този смисъл въззивният съд приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск , решението е
недопустимо и следва да се обезсили. Делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на същия съд като исковата молба се остави без движение за
уточняване на фактическите твърдения и предявените искове по пера за всеки вид
извършени СМР с посочване на вид, стойности и време , определяне на правната
квалификация на предявените искове и разглеждането на предявените такива.
При
този изход на делото следва да се осъдят
въззиваемите да заплатят на въззивника разноски за настоящата инстанция в
размер на 268,40 лв за внесена държавна такса с комисионна за банката.
Въззивният съд не следва да се произнася относно разноските пред първата
инстанция като това следва да се извърши при новото разглеждане на делото като
се съобразят направени разноски с оглед изхода на делото. С оглед факта, че се
касае за съединени искове и отделната им цена е под 5000 лв настоящето решение
не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 294 от 22.08.2019 г по гр. дело
№ 911/2018 г по описа на РС – Червен
Бряг КАТО НЕДОПУСТИМО
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд
– Червен Бряг за ново разглеждане на предявените искове от друг състав на същия
съд при съобразяване на мотивите на настоящето решение
ОСЪЖДА П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** разноски за въззивната инстанция в размер на
268,40 лв
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :