№ 2074
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110214514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6354661, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Б. П. Н., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /сто/ лева.
Недоволен от ЕФ е останал Н., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен. Оспорва се изцяло
фактическата обстановка, като се твърди, че той не е управлявал автомобила в
процесните ден и час. Иска се отмяна на издадения електронен фиш и
присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява
в съдебното заседание и не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска
потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 18.08.2021 г. в 13:30 часа, жалбоподателят Н. управлявал товарен
автомобил марка „Дачия“, с рег. № В **** ВН, по бул. „Царица Йоанна“ с
1
посока на движение от бул. „Петър Дертлиев“ към бул. „Панчо Владигеров“.
До блок № 962 автомобилът се е движил със скорост от 70 км/ч при
ограничение от 50 км/ч, която се зачита като 67 км/ч след като е приспаднат
3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето с АТСС TFR1-M,
представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към момента на
нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите Е.А. и В. С., електронен фиш, ведно със
снимковия материал; справка за собственост на МПС; заповед за
утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол от техническа
проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС,
протокол от обучение на служителя Р., декларация по чл. 188 от ЗДВП от
управителя на юридическото лице, чиято собственост е автомобилът,
писмените доказателства от GPS системата на дружеството, сервизна карта,
трудов договор, пътен лист, както и от останалите писмени доказателства,
приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Спорният момент в случая е единствено авторството на деянието. По
делото не се оспорва, че автомобилът е заснет да се движи с превишена
скорост на процесното място, а се оспорва кой го е управлявал.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е работил в
дружеството „Либра груп“ ООД (по делото е налице трудов договор).
От гласните доказателствени средства се установява, че именно Н. е
лицето, което е извършило процесното нарушение, защото са налице писмени
доказателства, че в процесния ден, той се е движил по този маршрут, като е
отстранявал проблем в магазин на Билла, за което е попълнил и сервизна
карта, в която явно се вижда, че той е лицето, което е изпратено от „Либра
груп“ ООД на процесния сигнал. Т.е. за съда е доказано, че именно Н. е
владял автомобила в деня и часа на нарушението, поради което авторството
на нарушението е доказано по несъмнен начин. На следващо място, съдът
намира, че стори всичко необходимо за разкриване на обективната истина,
като допусна свидетели, изиска писмени доказателства, от прочита на които
се установява, че именно Н. е управлявал автомобила. По тези съображения,
съдът намира, че тезата на жалбоподателя за неустановен автор на
2
нарушението не може да бъде споделена, защото не почива на обективен
прочит на доказателствения материал по делото.
Относно останалите обстоятелства доказателствената съвкупност е
вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване
обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни
доказателства за техническата изправност на техническото средство за
контрол на скоростта, както и за вида му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено
за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото
ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден
режим на работа.
Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се
вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 70 км в
час, а водачът е наказан за скорост от 67 км в час.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 18.08.2021 г. в
13:30 часа, жалбоподателят Н. е управлявал товарен автомобил марка
„Дачия“, с рег. № В **** ВН, по бул. „Царица Йоанна“ с посока на движение
от бул. „Петър Дертлиев“ към бул. „Панчо Владигеров“, като до блок № 962
автомобилът се е движил със скорост от 67 км/ч, при ограничение от 50 км/ч.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че Н. не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да
3
съобрази скоростта си на движение с максимално позволената в рамките на
населено място (50 км в час).
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на
изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в
закона.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 80 лева, тъй като
делото не се отличава с висока правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 6354661,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Б. П. Н., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /сто/ лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Б. П. Н., с ЕГН **********, да заплати на Столична
4
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5