Р Е Ш Е Н И Е

 

25.03.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 26 февруари

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело № 2994 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на В.Н.Г., с ЕГН: ********** от чрез адв. В.М. ***, със съдебен адрес *** против наказателно постановление № 17-0938-225803 от 24.11.2017 г. на Началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на В.Н.Г. административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи, за незаконосъобразност на издаденото нп.

В съдебно заседание, жалбоподателят В.Г. се явява лично и с адв. В. ***, като молят съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен – редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Не е взето становище по постъпилата жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 17-0938-005903 от 24.11.2017 г. е издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР - гр. Плевен.

Административно – наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 5903 от 11.11.2017 г., съставен от Д.А.Х. на длъжност мл. авто-контрольор  при СПП към ОД на МВР - Плевен, в присъствието на И.Ц.Д., свидетел при установяване на административното нарушение и при съставяне на АУАН.

В АУАН е отразено, че на 11.11.2017 г. около 20:25 часа Път –II-35, км. 2, с посока гр. Плевен, като водач и управлява собственият си лек автомобил „***“ – компакт, с рег. № *** извършва следното:

1.Участва в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване, като се състезава с лек автомобил „***“, с рег. № ***, с водач Б.Д.Б., с ЕГН: **********. Не е изпълнил задължението си да заплати в срок наложена му глоба с фиш серия М№***г.  Автомобилът е спрян от движение.

При така установените факти и обстоятелства, актосъставителят е приел, че е извършено нарушение на чл. 104в, ал. 1 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Актът е връчен лично на жалбоподателя, като същият не е направил възражения.

След запознаване с материалите по административно – наказателната преписка, административно наказващият орган е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушени и е издал сега атакуваното наказателно постановление.

От формална страна, съдът намира, че както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното производство, така и сега атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това лица, поради което в тази насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът не споделя изложената в АУАН-а и в последствие в издаденото наказателното постановление фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които се събраха по време на провеждане на съдебното следствие.

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, които установяват друга фактическа обстановка, различна от отразената в акта и в крайна сметка даваща на съда основание да приеме, че жалбоподателят не е извършил посоченото в акта нарушение или поне това нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, а никой не може да носи никаква отговорност по предположения или по презумпция, защото точно обратното, той е невинен по презумпция до влизане в сила на наказателното постановление.

При проведеното съдебно следствие актосъставителят Д.Х. дава показания, че той не е свидетел очевидец на констатираното нарушение, а единствено и само е съставил АУАН-а тъй като жалбоподателят му е бил посочен като нарушител от негови колеги.

Става въпрос за екип – служители на 01-РУ на МВР – Плевен.

В съдебно заседание беше разпитан полицейския служител И.Ц.Д., който заяви, че е свидетел очевидец на извършеното от страна на жалбоподателя нарушение и описа една фактическа обстановка, която няма нищо общо със случилото се към онзи момент, защото:

В съдебно заседание беше разпитан свидетелят Б.Д.Б., който е бил зад автомобила на жалбоподателя, впоследствие го е изпреварил и е бил спрян. Този свидетел под угрозата от наказателна отговорност заявява, че е пътувал от ***в посока гр. Плевен и непосредствено след моста на с. ***в посока гр. Плевен е подминал автомобила на жалбоподателя и без причина е спрян от полицейските служители. Този свидетел беше категоричен, че не познава жалбоподателя, че никога не го е виждал и че е нямал никакви уговорки с него, за гонки състезания или нещо от този род.

В съдебно заседание беше разпитан и свидетеля Н.С.Н., който се явява очевидец на факта, че заедно с жалбоподателя са отишли до с. Гривица, за да купуват евентуално гуми втора употреба. На връщане карайки един зад друг, са се прибирали за към гр. Плевен в тъмната част на денонощието. Този свидетел е категоричен, че не е имал уговорки за никакви гонки с никога, а че просто са се прибирали за гр- Плевен. На практика този свидетел е очевидец, как полицейските служители са спрели автомобила на жалбоподателя и са му съставили АУАН.

Жалбоподателят в съдебно заседание заявява, че е бил принуден от полицейските служители да напишат обяснения, че са извършвали гонка, за да бъдат освободени на място.

Обясненията са писани на капака на патрулния автомобил, което съдът счита за ненужно и за ненормално.

На практика от разпита на тези свидетели, фактическата обстановка се променя коренно и съдът е категоричен, че в конкретния случай жалбоподателят изобщо не е извършил нарушението за което е бил санкциониран от наказващия орган.

Административно наказващия орган, издал процесното наказателно постановление в случая се е предоверил на своите служители и не изпълнил задължението си да извърши ревизия и проверка на съставения от служителите му АУАН и на цялата преписка в цялост.

С оглед на гореизложеното Съдът счита, че наказателното постановление е издадено неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

         Водим от горното,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло наказателно постановление  № 17-0938-225803 от 24.11.2017 г. на Началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на В.Н.Г., с ЕГН: ********** административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: