РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 4042/2020 г. по описа на СГС, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 33882 от 06.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1448/2019 г. по описа на СРС, 61 с-в., е уважен
предявения от Д.В.Д., като законен наследник на В.Д.Д., отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че не дължи
на „С.В.“ АД, сумата от 300,00 лева,
предявен като частичен от общо претендираните 10064,02 лева, начислена към 27.10.2018Г.,
по партидата на кл.№ **********,
относно недвижим имот - Апартамент № 8о, находящ се в гр.София, ж.к.,******.
Със същото решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 50,00 лв., представляващи разноски за ДТ, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е осъден да заплати на адв. Н.И.И.сумата от
360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „С.в.” АД, в която са изложени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква,
че по делото е безспорно обстоятелството, че между страните съществува
облигационно правоотношение, като в съответствие с чл. 61 от ОУ ищецът, заедно
с останалите наследници е следвало в 30 –дневен срок да подадат заявление за
смяна на партидата. Сочи, че същите не са изпълнили задължението си от 2014 г.,
когато е починал титулярят на партидата – В.Д., а същият е подал информация, че
апартаментът се обитава от 5 човека, като количеството вода е начислявано „на
база“ от 24.05.2010 г., поради неизпълнено от него УП № ********** ОТ
19.02.2010 Г. за подмяна на водомерите. Твърди, че през периода от 2012 г. до
2017 г. са били извършване плащания по партидата на длъжника, като погасени по
давност задължения са били отписани. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли
предявения иск, както и да му присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ищец Д.В.Д., чрез пълномощника си, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба,
с който оспорва същата, поддържайки, че по делото не е установено наличието на
облигационна връзка, поради което този извод на съда бил необоснован, но като
краен резултат решението било правилно. Моли съда да потвърди обжалваното
решение и присъди направените през настоящата инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е заплатил
дължимата ДТ, поради което жалбата е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените
във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на
въззивната проверка, намира следното:
Правният си интерес от предявяване на отрицателен
установителен ищецът Д.В.Д. извежда от твърдението, че е законен наследник на В.Д.Д., починал на 24.11.2014 г., а ответното дружество е
начислило по партидата на В.Д.Д. с кл.
№ **********, считано към 27.10.2018 г. сумата от 10064,02 лв. Поддържал
е, че нито той, нито наследодателят му е потребител на топлинна енергия, а при
условията на евентуалност сумата по предявения частичен иск е погасен па
давност.
В производството по предявен отрицателен
установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК, ищецът доказва фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича
отричаното право. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест
между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно
тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно
за това претендира като настъпили - чл. 154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква
процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната
претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми,
а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват
техните правни последици. Следователно при предявен отрицателен установителен
иск за недължимост на определена сума кредиторът (ответникът по иска) трябва да
докаже факта, от който вземането произтича, а длъжникът (ищец по иска) възраже,нията
си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен,
било за отрицателен установителен иск, като разпределението на
доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната
роля на страните, а от отношението към спорното право, затова не ищецът, а ответникът
по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и
съществува. В този смисъл е и споделяната от настоящия състав практика на
ВКС – напр. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III
г. о., Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о.,
ТК и Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о.,
ГК.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2,
буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице
за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко
физическо или юридическо лице, собственик
или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването
на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и
К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на
електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник
и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г.
С оглед изложеното, за да се приеме, че между
страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да
докаже, че ответникът, респективно преди 24.11.2014 г. неговият наследодател е
собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е
доставено претендираното количество вода.
Предвид събраните по делото писмени доказателства
настоящият състав на съда намира за необоснован извода на първоинстанционния
съд, че по делото ответникът е установил по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че
ищецът или неговият наследодател В.Д.Д., починал на 24.11.2014 г., е собственик или вещен
ползвател на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, до който
водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния период,
т.е. че е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове.
В тази връзка следва да се отбележи, че това обстоятелство не се установява от
представената по делото от ответното дружество справка за формирани задължения,
нито от справката от инкасатор № 241, както и 2 броя фактури от 07.11.2018 г. и
от 05.04.2019 г., тъй като същите имат характер на частни свидетелстващи
документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила.
Наред с гореизложеното следва да се посочи още, че не
се установява по несъмнен начин, че дружеството - ответник реално е доставило
до процесния имот питейна вода, отговаряща на нормативните изисквания за
качество и нейното количество, съответно че е предоставило В и К услуги по
отвеждане на отпадни води. Получаването на услугата се извършва при публично
известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и
от съответния регулаторен орган. С оглед изложеното, за да се приеме, че между
страните по делото е установено наличието на валидна облигационна връзка.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно
отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от наредбата, а за сгради - етажна
собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя
между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер
в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата,
отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането
на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К
услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4
ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя
да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и
К оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е
изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет,
редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от
Наредба № 4. Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се
установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на
сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В случаите
на самоотчет следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в
случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде
представен съответният протокол за неосигурен достъп, подписан от длъжностното
лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански
номер и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. С разпоредбата на чл. 35 от Наредба
№ 4 е уреден въпросът по какъв начин се отчитат показанията на водомерите, кога
и как операторът начислява служебно количество изразходвана вода, по какъв
начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин се констатира отказът
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.
Следователно в Наредба № 4 е предвидено ползваните
В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всеки потребител, като изключенията са изброени
изчерпателно /за каквито изключения няма данни/. В случая по делото не са
представени документи за отчет на водомера за обекта или ангажирани други доказателства,
поради което не може да се направи извод, че ищецът е провел успешно пълно и
главно доказване на реалното доставяне и количеството потребена от ответницата
вода, съответно стойността на услугите по доставяне на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадъчни води в процесния имот и през процесния период. От ответното
дружество не са представени карнети, съдържащи отчети и подписи срещу отчетените
показания, протоколи, съставени от длъжностно лице, удостоверяващи неосигурен
от абоната достъп за реален отчет, няма данни и за отчитане на показанията на
водомера по електронен път.
Имайки предвид, че по делото не са представени
доказателства, които да удостоверяват правилното и законосъобразно извършване
на посочената в Наредба № 4 и общите условия процедура по отчитане на доставени
до имота В и К услуги, както и реалното доставяне на питейна вода до имота, то
при последиците на доказателствана като освен това неясно остава по какъв
критерий е начислявано количеството доставяна питейна вода до процесния имот.
Тъй като правните
съждения на настоящата инстанция съвпадат като краен резултат с тези на СРС, то
първоинстанционното решение, макар и по различни съображения, следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
С оглед изхода на
делото пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на адв. Н.И.И.сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС за оказа безплатна адвокатска помощ.
С оглед цената на иска и по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33882
от 06.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1448/2019 г. по описа на СРС, 61 с-в.
ОСЪЖДА „С.в.” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сгр. 2А да заплати на адв. Н.И.И.2, чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на адв. Н.И.И.сумата от 360,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС за оказа безплатна адвокатска
помощ.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: