Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.10.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на единадесети
юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 1189 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 626 ГПК във връзка с чл. 17, ал. 1 от регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския
парламент и Съвета от 12.12.2006 г за създаване на европейска заповед за
плащане.
Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че по
подадена от него молба за издаване на европейска заповед за плащане №
100911/13.09.2013 г., по която е образувано т.д. № 5085/2013 г. на СГС, ТО,
VІ-1 състав, съдът е издал европейска заповед за плащане от 14.10.2013 г., с
която е разпоредил ответникът „У.К.Д.“ да заплати на ищеца сумата от
2 565 689,19 евро главница, от която 1 084 076,85 евро по договор
за банков кредит под условие № 223-082/18.12.2008 г. и Анекс от 001/05.01.2009
г. към договора и 1 481 612,34 евро по договор за банков кредит под
условие № 223-083/05.01.2009 г., както и лихва в размер на 11 528,22 евро
върху сумата от 1 084 076,85 евро за периода от 09.05.2013 г. до
20.06.2013 г. и лихва в размер на 15 755,68 евро върху сумата от
1 481 612,34 евро за периода от 09.05.2013 г. до 20.06.2013 г.,
изчислена на базата на 1 месечния юрибор и надбавка 9 %, както и разноски в
размер на 51 859,46 евро – държавна такса и 23 411,63 евро –
адвокатски хонорар. Сочи, че ответникът е подал възражение, поради което
издадената европейска заповед за изпълнение не е влязла в сила и производството
продължава в съответствие с правилата на редовното гражданско производство,
съгласно чл. 17 от Регламент № 1896/2006 г. Посочва, че в чл. 20 от договорите
за банков кредит под условие е уговорена компетентност на българските съдилища,
поради което за него е налице правен интерес от предявяване на установителен
иск за съществуване на горепосочените вземания, за които е издадена европейска
заповед за плащане. Твърди, че между „У.Б.“ АД, като кредитор от една страна и
„У.С.К.“, в качеството на кредитополучател, са сключени два броя договори за
кредит, както следва: 1. Договор за банков кредит под условие за поемане на
кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви
№ 223-082/18.12.2008 г. и Анекс 001/05.01.2009 г. към договора и 2. Договор за
банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на
банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-083/05.01.2009 г. Посочва, че
по силата на договорите е предоставил на ответника кредитен лимит, в размера на
който се е задължил да поеме многократно кредитни ангажименти под формата на
банкови гаранции и/или документарни акредитиви при условията, размерите и
сроковете, определени с договорите и в съответствие с Общите условия, Тарифата
за таксите и комисионните на банката за юридически лица и еднолични търговци, с
които кредитополучателите са били запознати и са приели с подписване на
договорите. Твърди, че и двата кредита са предоставени под условие до посочения
във всеки един от тях лимит без уговорен гратисен период при плащане на гаранция,
контрагаранция, акредитив. Конкретните цели на договорите са посочени в чл. 3 –
за издаване на една конкретна банкова гаранция за възстановяване на авансово
платена от Министерството на околната среда и водите сума в полза на Консорциум
„У. – С. – У.“ със съдружници У. С.К.А.Р.Л., У. и С.Б. АД във връзка със
сключен на 27.10.2008 г. договор за строителство на Регионален център за
управление на отпадъци и седем претоварни станции Europa Aid/124225/D/WKS/BG,
между МОСВ и консорциума /Договор № 223-082/18.12.2008г./, респ. за обезпечение
на вземанията на У.Б. АД в случай на инкасиране на банковата гаранция за добро
изпълнение 961LGI1083290201/24.11.2008 г., издадена от банката в полза на МОСВ
във връзка със сключен на 27.10.2008 г. договор за строителство на Регионален
център за управление на отпадъци и седем претоварни станции Europa
Aid/124225/D/WKS/BG, между МОСВ и У. С.К.А.Р.Л., У. и С. Б. ДА, действащи като
консорциум „У. – С. – У.“ /Договор № 223-083/05.01.2009 г./. Твърди, че е издал
две гаранции – гаранция за изпълнение № 961LGI1083290201/24.11.2008 г. на
договор 124225/D/WKS/BG, изменена, с редуциран размер, от 15.03.2012 г. и
гаранция за авансово плащане № 961LGI1083540801/19.12.2008 г., с редуциран
размер, съгласно изменение на гаранцията от 14.03.2012 г. По гаранциите е
извършил плащане на 09.05.2013 г. на основание писмено искане на Министерството
на околната среда и водите, гр. София с вх. № 1701/0380/25.04.2013 г. по описа
на банката за сумата 1 466 428,05 евро, на основание банкова гаранция
961LGI1083290201/24.11.2008 г., както и на основание писмено искане на
Министерството на околната среда и водите, гр. София с вх. №
1701/0379/25.04.2013 г. по описа на банката за сумата 1 068 388,64
евро на основание банкова гаранция 961LGI1083540801/19.12.2008 г. Посочва, че
вземанията му се основават на редовно предявени искове по гаранциите и
извършено плащане на 09.05.2013 г. от страна на „У.Б.“ АД в полза на бенефициента
– Министерството на околната среда и водите на Република България по двете
гаранции. Съгласно т. 8.4. във връзка с т. 9.1. – 9.4. от договор
223-082/18.12.2008 г., след инкасиране на банковата гаранция 961LGI1083540801
от бенефициента, банката служебно е оформила извършеното на 09.05.2013 г.
плащане на сумата по гаранцията от 1 068 388,64 евро като кредит,
сумата по който е незабавно изискуема при условията, съгласно т. 9.2. от
договора. Претендираната от банката главница по цитирания договор за кредит в
размер на 1 084 076,85 евро е формирана съгласно чл. 4.2.1. като сбор
от платената по гаранцията сума и начислените/събраните за сметка на кредита от
банката комисионни съгласно т. 7 от договора в размерите, определени в т.
4.1.4. и 4.2.3. от договора и в съответствие с установеното в тарифата на
банката. Съгласно т. 8.4. във връзка с т. 9.1. – 9.4. от договор
223-083/05.01.2009 г., след инкасиране на банковата гаранция 961LGI1083290201
от бенефициента, банката служебно е оформила извършеното на 09.05.2013 г.
плащане на сумата по гаранцията от 1 466 428,05 евро като кредит,
сумата по който е незабавно изискуема при условията, съгласно т. 9.2. от
договора. Претендираната от банката главница по цитирания договор за кредит в
размер на 1 481 612,34 евро е формирана като сбор от платената по
гаранцията сума и начислените/събраните за сметка на кредита от банката
комисионни съгласно т. 7.4. от договора в размерите, определени в т. 4.1.4. и
4.2.3. от договора и в съответствие с установеното в тарифата на банката. Посочва,
че претендираната договорна лихва е начислена съгласно т. 10 от двата договора
за кредит за периода от 09.05.2013 г. до 20.06.2013 г., съгласно чл. 4.2.2. от
договорите, раздел ІІІ от общите условия и тарифата на банката като сбор от 1
месечен Юрибор и надбавка от 9 %. Твърди, че за извършеното плащане по
гаранциите и преоформянето на плащанията като кредити по посочените два
договора, както и размера на дължимите суми изпратил покана за доброволно
изпълнение на ответника, но дължимите суми не били заплатени нито от него, нито
от останалите двама солидарни длъжници. Сочи, че е поел ангажимент към
кредитополучателите и е издал банковите гаранции за обезпечаване на
задълженията на Консорциум „У. – С. – У.“ със съдружници У. С.К.А.Р.Л., У. и С.Б.
АД пред Министерството на околната среда и водите /бенефициент/ по сключения
между МОСВ и Консорциума на 27.10.2008 г. договор за строителство на Регионален
център за управление на отпадъци и седем претоварни станции Europa Aid/124225/D/WKS/BG,
в съответствие със сключените между банката и кредитополучателите договор за
банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на
банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/18.12.2008 г. и Анекс
001/05.01.2009 г. към договора и договор за банков кредит под условие за
поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни
акредитиви № 223-083/05.01.2009 г. Кредитният лимит по двата договора е
разпределен между трите дружества – кредитополучатели, съответно с чл. 2 на
Анекс 001/05.01.2009 г. към договор № 223-082/18.12.2008 г., респ. чл. 2 от
договор № 223-083/05.01.2009 г., като изрично е договорено и трите дружества,
като съдружници в Консорциум „У. – С. – У.“ да отговарят по кредите като
солидарни длъжници – всяко едно от тях за дълга и на останалите две дружества.
Сочи, че в чл. 14 от двата договора изрично е записано, че с подписването им
третите задължени лица декларират ангажиментите си по договора и поемат задълженията
по раздел ІV, т. 12.2. от Общите условия да отговарят солидарно с
кредитополучателя за изплащане на задълженията му по договора в пълен размер –
главница, лихви, комисионни и разноски. Твърди, че съгласно т. 9.3. от
договорите, всяка сума по кредита под условие е незабавно изискуема и дължима,
като кредитополучателят е длъжен незабавно да възстанови на банката начислените
и изискуеми вземания по кредита и следващите се комисионни и разноски. Съгласно
т. 6.4. от договорите, задълженията на кредитополучателите, произтичащи от
договорите, са солидарни и неделими, като вземанията на банката могат да бъдат
събрани изцяло от всеки един от кредитополучателите по преценка на банката.
Предвид всичко изложено иска да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумите, за които в процедура по чл. 625 ГПК
вр. чл. 7, параграф 1 от Регламент 1896/2006 г. на ЕП и на Съвета по т.д. №
5085/2013 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав е издадена европейска заповед за плащане,
както и да се осъди ответникът да му заплати законна лихва върху вземанията,
считано от датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за
плащане /13.09.2013 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и всички
направени по делото разноски.
С допълнителна искова молба ищецът
поддържа изцяло фактическите и правни твърдения, изложени в исковата молба.
Счита, че му се дължи законна лихва от датата на подаване на молбата за
европейска заповед за плащане. Твърди, че ответникът е солидарен длъжник, но не
е необходим другар с останалите кредитополучатели. Счита, че възраженията на
ответника, основани на вида на отношенията между съдружниците в гражданско
дружество са неотносими към настоящия спор, тъй като договорите за кредит не са
сключени с консорциума, а с отделни и самостоятелни търговски дружества, които
действат при условията на солидарност. Посочва, че в конкретния случай
„усвояване“ на кредита е налице при издаване на банкова гаранция в рамките на
кредитния лимит по договорите за кредит, което в случая е налице по отношение
на двете издадени гаранции и заплатените от ищеца суми по тях. Счита за
неоснователно възражението на ответника, че договорът е нищожен и сочи, че в
самия договор от 05.01.2009 г. е постигнато съгласие между страните по него, че
при подписването му „гаранцията е издадена“ /т. 4.1.2./, както и че целта на
договора е да обезпечи вземанията на „У.Б.“ АД в случай на инкасиране на
банковата гаранция за добро изпълнение № 961LGI1083290201 от 24.11.2008 г.,
издадена от банката в полза на МОСВ /т. 3 от договора/. По отношение
възражението на ответника за липсата на солидарна отговорност, твърди, че
приложение намира специалната норма на чл. 304 ТЗ, която изключва приложението
на общите разпоредби на ЗЗД. Оспорва, че с Анекс № 001/05.01.2009 г. е въведена
разделност на отговорността на кредитополучателите. Счита, че договарянето на
солидарност по договор № 223-083/05.01.2009 г. безспорно доказва, че Анекс 1
към договор № 223-082/18.12.2008 г. никога не е имал за цел отпадане на солидарността,
а касае договаряне на кредитни лимити на отделните кредитополучатели, без да
засяга режима на отговорността.
Ответникът
„У.С.К.“ оспорва иска. Счита, че двата договора не пораждат солидарна отговорност
за него спрямо ищеца. Твърди, че договорите са сключени между ищеца като
кредитор, от една страна и У. С.К.А.Р.Л. – като кредитополучател 1, ответника –
като кредитополучател 2 и „С.Б.“ АД – като кредитополучател 3, от друга страна.
Сключването на договорите е неразривно свързано с банковите гаранции, които
ищецът е приел да издаде в полза на Министерството на околната среда и водите
като възложител по договор с консорциума. Посочва, че консорциумът не може да е
страна по договорите, а такива са участниците в него. В случай на спор относно
задълженията по договорите ищецът трябва да насочи исковете едновременно срещу
всички участници в консорциума. Твърди, че кредитополучателите не са усвоявали
суми по условния банков кредит, материализиран в процесните договори, поради
което евентуално задължение за плащане към ищеца не би могло да произтича от
договорите. Прави възражение, че договорът № 223-083/05.01.2009 г. е нищожен
поради невъзможен предмет и липса на основание. Сочи, че договорът №
223-083/05.01.2009 г. е подписан близо месец и половина, след като ищецът вече
е издал в полза на МОСВ банкова гаранция за добро изпълнение № 961LGI1083290201
от 24.11.2008 г. Твърди, че считано от 24.11.2008 г. ищецът има условно вземане
срещу участниците в консорциума при условията на разделност, защото консорциума
не е самостоятелен правен субект. Сочи, че дяловете в консорциума на У., С. и
ответника са съответно 42,55 %, 42,55 % и 14,90 %. Твърди, че договорът от
05.01.2009 г. е нищожен поради невъзможен предмет и основание, тъй като според
т. 3 от договора целта му е да се обезпечат вземанията на ищеца в случай на
инкасиране на банковата гаранция № 961LGI1083290201 от 24.11.2008 г. Счита, че
обезпечение на вземанията, за които правопроизводящият фактически състав вече
се е осъществил в рамките на отношението на покритие, не може да се постигне
чрез напластяването на допълнителни обещания за плащане от страна на същите
длъжници при същите условия на разделност. При условията на евентуалност, дори
да се приеме, че сумите са усвоени и че договорът от 05.01.2009 г. не е
нищожен, оспорва, че е поел задължение спрямо ищеца да отговаря солидарно за
дълга на останалите участници в консорциума. Твърди, че не е полагал подпис под
процесните договори в качеството на „солидарен длъжник“, а само в качеството на
„кредитополучател 2“. Счита, че с анекса от 05.01.2009 г. и с договора от
05.01.2009 г. се е преминало от солидарност към разделност на задълженията на
участниците в консорциума в качеството им на кредитополучатели, поради което не
може да отговаря за повече от 14,9 % от евентуално формирания дълг по
процесните договори.
С допълнителен отговор на исковата
молба ответникът поддържа твърденията, исканията и доводите, изложени в
първоначалния отговор. Твърди, че не са представени доказателства, че сметката
по т. 4.2.4. от договорите е била заверявана. Счита, че с позоваване на
разпоредбата на чл. 304 ТЗ ищецът изменя иска по основание. Посочва, че
изричното разпределение на кредитния лимит изключва идеята за поемането на общо
задължение.
Третото лице помагач
Министерството на околната среда и водите счита, че в настоящия процес не
следва да се разглеждат въпросите относно прекратяване на договора между него и
Консорциума. Независимо от това посочва, че правомерно е прекратил договора, поради
неизпълнение на договорни задължения от страна на изпълнителя и след
извършеното прекратяване е пристъпил към „усвояване“ на процесните банкови
гаранции.
Третото лице помагач „У.
С.К.А.Р.Л.“ не изразява становище по иска.
Третото лице помагач „С.Б.“ АД
оспорва предявеният иск по основание и размер.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че на 13.09.2013 г. ищецът „У.Б.“ АД е подал
молба за европейска заповед за плащане, подавайки Формуляр А по чл. 7, параграф
1 от Регламент № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на процедура за европейска заповед за плащане, срещу „У.“ – Сочиета Кооператива
за следните суми: 1 084 076,85
евро по договор за банков кредит под условие № 223-082/18.12.2008 г. и Анекс от
001/05.01.2009 г. към договора и 1 481 612,34 евро по договор за
банков кредит под условие № 223-083/05.01.2009 г., както и лихва върху сумата
от 1 084 076,85 евро за периода от 09.05.2013 г. до 20.06.2013 г. и
лихва върху сумата от 1 481 612,34 евро за периода от 09.05.2013 г.
до 20.06.2013 г., изчислена на базата на 1 месечния Юрибор и надбавка 9 %,
както и разноски в размер на 51 859,46 евро – държавна такса и
23 411,63 евро – адвокатски хонорар. На 10.12.2013 г. ответникът е подал
възражение срещу европейската заповед за плащане.
От представеното удостоверение за
капиталово дружество „У.К.Д.“ е видно, че същото е регистрирано със седалище в И.
и се представлява от Мауро Казоли.
Установява се, че на 18.12.2008 г.
между „У.Б.“ АД, като кредитор, от една страна и от друга страна „У.
С.К.А.Р.Л“, като кредитополучател 1, „У.“ Сочиета Кооператива, като
кредитополучател 2 и „С.Б.“ АД, като кредитополучател 3 е сключен договор за
банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на
банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/18.12.2008 г. В преамбюла
на договора трите дружества са посочени и като солидарни длъжници и като
съдружници в Консорциум „У. – С. – У.“, както и че отговарят като солидарни
длъжници – всяко едно от тях за дълга и на останалите две. Видно от т. І –
Предмет и условия на договора, видът кредит е под условие без уговорен гратисен
период при плащане по гаранция/контрагаранция/акредитив /чл. 1/, размерът на
кредитния лимит е до 2 284 026,78 евра, а целта на кредита е за
издаване на една конкретна банкова гаранция за възстановяване на авансово
платената от Министерството на околната среда и водите сума в полза на
Консорциум „У. – С. – У.“ със съдружници У. С.К.А.Р.Л., У. и С.Б. АД във връзка
със сключен на 27.10.2008 г. договор за строителство на Регионален център за
управление на отпадъци и седем претоварни станции Europa Aid/124225/D/WKS/BG,
между МОСВ и Консорциум „У. – С. – У.“ със съдружници У. С.К.А.Р.Л., У. и С.Б.
АД. Съгласно чл. 4.1.1., бенефициент по договора е Министерството на околната
среда и водите, срокът за издаване на гаранцията е до 18.01.2009 г., а в чл.
4.1.4. е уговорена комисиона за издаване на банкова гаранция/контрагаранция в
размер на 0,30 % на тримесечие или част от него, начислена върху сумата на
гаранцията по т. 2 и платима в началото на всяко тримесечие. Размерът на
кредита, видно от чл. 4.2.1., е формиран дълг, включващ всички изплатени от
кредитора суми по гаранции/контрагаранции и акредитиви, както и комисионни и
дължими непогасени разноски. Годишният лихвен процент се формира като сбор от
променлив базов лихвен процент – 1 месечен Юрибор и надбавка от 9 % - чл.
4.2.2. Кредитът е незабавно изискуем и платим, считано от датата на
удовлетворяване на иска по гаранцията, но не по-късно от 15.05.2013 г. – чл.
4.2.5. Съгласно чл. 6.4., задълженията на кредитополучателите, произтичащи от
договора са солидарни и неделими. Вземанията на банката по договора могат да
бъдат събрани изцяло от всеки един от кредитополучателите, по преценка на
банката. В чл. 8.4. е уговорено, че при пълно или частично инкасиране на
гаранция/контрагаранция от страна на бенефициента и при плащане по издаден
акредитив по реда на договора, платената/ите от кредитора сума/и служебно се
оформят като кредит, при договорените условия на т. 9 и следващите, за което
кредитополучателят дава безусловното си и неотменяемо съгласие с подписване на
договора. Съгласно чл. 9.1., кредитът под условие се усвоява при условията на
т. 4.2. от договора при пълно или частично инкасиране на
гаранция/контрагаранция от страна на бенефициента, съответно при плащане по
издаден акредитив по реда на настоящия договор, както и при служебно събиране
на комисиона по реда на т. 7.4. За дата на усвояване на кредита се счита
датата, на която кредиторът извършва плащането по издадени по реда на настоящия
договор гаранция/контрагаранция/акредитив, респективно събира за сметка на
кредитния лимит по т. 2 изискуемите си вземания за комисиони и разноски.
Кредитът се погасява при условията на т. 4.2. от договора /чл. 9.2./. В чл.
9.3. е предвидено, че всяка усвоена сума по кредита под условие е незабавно
изискуема и дължима. Кредитополучателят незабавно възстановява на банката
начислените и изискуеми вземания по кредита и следващите се комисиони и
разноски, като за събиране на вземанията си банката има правата по раздел VІ от
ОУ. Съгласно чл. 9.4., кредитополучателят и солидарните длъжници осигуряват
необходимите средства за погасяване на кредита, като насочват постъпленията от
дейността си по сметките си в банката в размер при условията на т. 20 от ОУ. В
чл. 14 е предвидено, че с подписването на договора третите задължени лица, чрез
законните си представители или техни надлежни пълномощници, декларират и
потвърждват обстоятелствата по т. 13.1 и ангажимента по т. 13.2, и поемат
задълженията по Раздел ІV, т. 12.2 от ОУ да отговарят солидарно с
кредитополучателя за изплащане на задълженията му по този договор в пълен
размер /главница, лихва, комисионни и разноски/.
Установява се, че на 05.01.2009 г.
между страните по договор № 223-082/18.12.2008 г. е подписан Анекс №
001/05.01.2009 г., с който е изменен чл. 2 от договора и е прието, че
кредитният лимит до 2 284 026,78 евро се разпределя между
кредитополучателите, както следва: за У. С.К.А.Р.Л. – 42,55 % от размера на
кредита – 971 853,39 евро; за С.Б. АД – 42,55 % от размера на кредита – 971 853,39
евро и за У.С.К. – 14,90 % от размера на кредита – 340 319,99 евро.
Предвидено е, че текстът на чл. 6.4. от договора за кредит отпада.
Установява се, че на 05.01.2009 г.
между същите страни – ищецът „У.Б.“ АД, като кредитор, от една страна и от
друга страна „У. С.К.А.Р.Л“, като кредитополучател 1, „У.“ Сочиета Кооператива,
като кредитополучател 2 и „С.Б.“ АД, като кредитополучател 3 е сключен договор
за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на
банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-083/05.01.2009 г. В преамбюла
на договора трите дружества са посочени като солидарни длъжници и като
съдружници в Консорциум „У. – С. – У.“ отговарят като солидарни длъжници –
всяко едно от тях за дълга и на останалите две. Видът на кредита е под условие
без уговорен гратисен период при плащане по гаранция/контрагаранция/акредитив.
Размерът на кредитния лимит е до 2 284 026,78 евро, разпределен между
кредитополучателите, както следва: за У. С.К.А.Р.Л. – 42,55 % от размера на
кредита – 971 853,39 евро; за С.Б. АД – 42,55 % от размера на кредита –
971 853,39 евро и за У.С.К. – 14,90 % от размера на кредита –
340 319,99 евро. Целта на кредита /чл. 3/ е за обезпечаване на вземаният
на „У.Б.“ АД в случай на инкасиране на банкова гаранция за добро изпълнение №
961LGI1083290201 от 24.11.2008 г., издадена от банката в полза на
Министерството на околната среда и водите. Банковата гаранция е издадена във
връзка със сключен на 27.10.2008 г. договор за строителство на Регионален
център за управление на отпадъци и седем претоварни станции Europa
Aid/124225/D/WKS/BG, между МОСВ и Консорциум „У. – С. – У.“ със съдружници У.
С.К.А.Р.Л., У. и С.Б. АД. Бенефициент по гаранцията е Министерството на
околната среда и водите. Съгласно чл. 4.1.2. срок на издаване на гаранцията
няма, тъй като гаранцията е издадена. Останалите условия са идентични с тези,
включени в договора, подписан между страните на 18.12.2008 г.
Представена е гаранция за
изпълнение № 961LGI1083290201 от 24.11.2008 г., издадена от „У.Б.“ АД, в полза
на Министерството на околната среда и водите, с която неотменимо ищецът е
декларирал като главен длъжник от името на У. С.К., плащането в полза на
възложителя на 2 284 026,78 евро, които представляват гаранция за
изпълнение, посочена в чл. 14.2. от Специалните условия по Договор №
124225/D/WKS/BG Регионален център за управление на отпадъците – Кърджали и
седем претоварни станции, сключен между изпълнителя и възложителя. Съгласно
условията по гаранцията, плащането ще бъде извършено без възражение или правни
процедури от каквото и да било естество, при получаване на първата писмена
претенция от МОСВ, в която се посочва, че изпълнителят не е изпълнил надлежно и
изцяло договорните си задължения или, че договорът е бил прекратен, независимо
от причината за това. Банката е посочила, че няма да бави плащането, нито ще
възразява срещу него по каквато и да било причина и ще уведоми писмено
незабавно след извършване на плащането.
Установява се от писмо изх. №
91-00-149 от 07.03.2012 г. на Министерството на околната среда и водите и писмо
изх. № 10/0181 от 15.03.2012 г., че стойността на банковата гаранция за добро
изпълнение № 961LGI1083290201 от 24.11.2008 г. е намалена от
2 284 026,78 евро на 1 466 428,05 евро.
Представена е гаранция за авансово
плащане № 961LGI1083540801 от 19.12.2008 г., издадена от „У.Б.“ АД, в полза на
Министерството на околната среда и водите, с която неотменимо ищецът е
декларирал като главен длъжник от името на У. С.К., плащането в полза на
възложителя на 2 284 026,78 евро, съответстващи на предварителното
финансиране, съгласно чл. 14.2. от Специалните условия по Договор №
124225/D/WKS/BG Регионален център за управление на отпадъците – Кърджали и седем
претоварни станции, сключен между изпълнителя и възложителя. Съгласно условията
по гаранцията, плащането ще бъде извършено без възражение или правни процедури
от каквото и да било естество, при получаване на първата писмена претенция от
МОСВ, в която се посочва, че изпълнителят не е изпълнил надлежно и изцяло
договорните си задължения или, че договорът е бил прекратен, независимо от
причината за това. Банката е посочила, че няма да бави плащането, нито ще
възразява срещу него по каквато и да било причина и ще уведоми писмено
незабавно след извършване на плащането.
Установява се от писмо изх. №
91-00-126 от 22.02.2012 г. на Министерството на околната среда и водите и писмо
изх. № 10/0179 от 14.03.2012 г., че стойността на банковата гаранция за авансово
плащане № 961LGI1083540801 от 19.12.2008 г. е намалена от
2 284 026,78 евро на 1 339 017,08 евро.
Видно е, че на 23.04.2013 г.
Министерството на околната среда и водите е отправило до „У.Б.“ АД първо
писмено искане за плащане по гаранция за изпълнение № 961LGI1083290201 от
24.11.2008 г. и изменение № 1 от 15.03.2012 г. за сума в размер на
1 466 428,05 евро. В искането е посочено от МОСВ, че договорът №
124225/D/WKS/BG Регионален център за управление на отпадъците – Кърджали и
седем претоварни станции е прекратен и има право да получи плащане по
гаранцията. Поискано е извършване на незабавно плащане по конкретна сметка,
открита в „Р. /България/“ ЕАД. С товарителница Е.-2000 АД: ********** от
24.04.2013 г. „Р. /България/“ АД е препратила до ищеца писменото искане на МОСВ
и е потвърдило положените върху искането за плащане подписи на лицата,
упълномощени да представляват Министерството на околната среда и водите.
Установява се, че на 23.04.2013 г.
Министерството на околната среда и водите е отправило до „У.Б.“ АД първо
писмено искане за плащане по гаранция за авансово плащане № 961LGI1083540801 от
19.12.2008 г. и изменение № 1 от 14.03.2012 г. за сума в размер на
1 339 017,08 евро. В искането
е посочено от МОСВ, че договорът № 124225/D/WKS/BG Регионален център за
управление на отпадъците – Кърджали и седем претоварни станции е прекратен и
има право да получи плащане по гаранцията. Поискано е извършване на незабавно
плащане на сума в размер на 1 068 388,64 евро по конкретна сметка,
открита в „Р. /България/“ ЕАД. С товарителница Е.-2000 АД: ********** от
24.04.2013 г. „Р. /България/“ АД е препратило до ищеца писменото искане на МОСВ
и е потвърдила положените върху искането за плащане подписи на лицата,
упълномощени да представляват Министерството на околната среда и водите.
Приет е като доказателство
договорът, сключен между МОСВ и Консорциума за извършване на
строително-монтажни работи с наименование на договора: Регионален център за
управление на отпадъците – Кърджали и седем трансферни депа със сигнатура:
EuropaAid/124225/D/WKS/BG.
Представени са доказателства от
третото лице помагач Министерство на околната среда и водите във връзка с
прекратяване на договора, сключен между МОСВ и Консорциума, а именно:
EuropaAid/124225/D/WKS/BG.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че по гаранция за изпълнение №
961LGI1083290201 от 24.11.2008 г. е извършено плащане в размер на
1 466 428,05 евро на 09.05.2013 г., като сумата е наредена от „У.Б.“
АД и е постъпила по сметка на МОСВ в „Р.“ – София. Плащането е установено от
суифт-съобщение и банково извлечение от сметката на получателя МОСВ. Основание
за превода е искане от МОСВ – реф. № 26-00-1376 от 23.04.2013 г. до „У.Б.“ АД. По
гаранция за авансово плащане № 961LGI1083540801 от 19.12.2008 г. е извършено
плащане в размер на 1 068 388,64 евро на 09.05.2013 г., като сумата е
наредена от „У.Б.“ АД и е постъпила по сметка на МОСВ в „Р.“ – София. Плащането
е установено от суифт-съобщение и банково извлечение от сметката на получателя
МОСВ. Основание за превода е искане от МОСВ – реф. № 26-00-1377 от 23.04.2013 г.
до „У.Б.“ АД. Сумата по договора № 223-082/18.12.2008 г., включваща платена
сума по гаранцията и дължими комисиони и такси е в размер на
1 084 076,85 евро, а по договора № 223-083/05.01.2009 г. е в размер
на 1 481 612,34 евро. Съгласно т. 4.2.2., т. 10 от двата договора за
кредит и раздел ІІІ от Общите условия и Тарифата на банката за периода
09.05.2013 г. – 20.06.2013 г. сумата на лихвата като сбор от месечен Юрибор и
надбавка от 9 %, се изчислява в размер, както следва: по договор № 223-082/18.12.2008
г. в размер на 11 528,07 евро и по договор № 223-083/05.01.2008 г. в
размер на 15 755,47 евро. По разплащателната сметка в евро, посочена в т.
4.2.4 и т. 4.2.5 от договорите за кредит под условие, с титуляр Консорциум „У.
– С. – У.“, за периода 13.11.2008 г. – 31.12.2013 г. има движение на средства
общо в размер на 6 584 704,74 евро – постъпления и плащания. По
сметката през периода не са усвоявани и погасявани кредити.
В приетата допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице в табличен вид е отразило в полза на
кой и за чия сметка са осъществени преводите по разплащателната сметка, като
посочва, че няма данни кои конкретни лица са нареждали преводите. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че по сметката няма плащане от „У.Б.“ АД към
Министерството на околната среда и водите в размерите по гаранциите.
От приетата по делото
съдебно-почеркова експертиза, която съдът цени като компетентно и пълно
изготвена, се установява, че подписите за „Кредитополучател“ и „Солидарни
длъжници“ – обект на експертизата, в следните документи: договор за банков
кредит под условие № 223-082/18.12.2008 г.; анекс № 001/05.01.2009 г. към
договор за банков кредит под условие № 223-082/18.12.2008 г. и договор за
банков кредит под условие № 223-083/05.01.2009 г., сключени с „У.Б.“ АД са
положени от К.Н. за „У.“, от М.С. за „У. С.К.А.Р.Л.“ и от Д.Л.Д. за „С.Б.“ АД.
От приетата допълнителна
експертиза към съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписите –
обект на експертизата, в договор за банков кредит под условие №
223-082/18.12.2008 г.; анекс № 001/05.01.2009 г. към договор за банков кредит
под условие № 223-082/18.12.2008 г. и договор за банков кредит под условие №
223-083/05.01.2009 г., сключени с „У.Б.“ АД, са положени от П.Н.К. за
Консорциум „У. – С. – У.“.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Страните не спорят, а това се доказа
и от ангажираните доказателства, че между ищеца и ответника на 18.12.2008 г. е
сключен договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти
под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/18.12.2008
г. и на 05.01.2009 г. е сключен договор за банков кредит под условие за поемане
на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни
акредитиви № 223-083/05.01.2009 г. От съдържанието на договорите се установява,
че кредитът е под условие без уговорен гратисен период при плащане на
гаранция/контрагаранция/акредитив; уговорен е по всеки от договорите кредитен
лимит, като по първия договор целта е издаване
на една конкретна банкова гаранция за възстановяване на авансово платената от
Министерството на околната среда и водите сума в полза на Консорциум „У. – С. –
У.“ със съдружници У. С.К.А.Р.Л., У. и С.Б. АД във връзка със сключен на
27.10.2008 г. договор за строителство на Регионален център за управление на отпадъци
и седем претоварни станции Europa Aid/124225/D/WKS/BG, между МОСВ и Консорциум
„У. – С. – У.“ със съдружници У. С.К.А.Р.Л., У. и С.Б. АД, а по втория договор е
за обезпечаване на вземанията на „У.Б.“ АД в случай на инкасиране на банкова
гаранция за добро изпълнение № 961LGI1083290201 от 24.11.2008 г., издадена от
банката в полза на Министерството на околната среда и водите. Ответникът
и в двата договора има качеството кредитополучател 2 и солидарен длъжник като
съдружник в консорциум „У. – С. – У.“. Безспорно се установява, че наред с
ответника кредитополучатели и солидарни длъжници по договорите за кредит са и
третите лица помагачи – „У. С.К.А.Р.Л.“ и „С.Б.“ АД.
Съдът намира за неоснователно
наведеното възражение от ответника, че искът е недопустим, тъй като е насочен
само спрямо него, а не и срещу другите две дружества, конституирани в процеса
като трети лица помагачи. Съвместната процесуална легитимация, като
предпоставка за допустимост на иска, е относима единствено към задължителното
другарство. В конкретния случай исковете срещу ответника са насочени срещу него
в качеството му на кредитополучател и солидарен длъжник по договорите за кредит.
Това, че сделките са сключени във връзка с дейността на консорциума, в който
безспорно ответникът е съдружник, не прави членовете му задължителни необходими
другари при предявяване претенции само срещу единия съдружник, тъй като т.
изискване не е предвидено в закон. Ето защо искът срещу „У. С.К.“ е допустим.
Настоящият съдебен състав счита за
неоснователни възраженията на ответника, че договорът № 223-083/05.01.2009 г. е
нищожен поради невъзможен предмет и липса на основание. Невъзможността на
предмета по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД ще е налице само, ако при
сключването й предметът е неосъществим по субективни или обективни причини. В
конкретния случай към датата на сключване на договора за кредит под условие
предметът е ясно осъществим, доколкото от страна на банката е поето конкретно
задължение за плащане по издадена изрично посочена банкова гаранция, а за
кредитополучателите и солидарните длъжници е предвидено задължение, в случай на
плащане по гаранцията. Не е налице и липса на основание. Това, че договорът за
кредит от 05.01.2009 г. е подписан след издаването на предвидената в него
банкова гаранция, не го лишава от причината, поради която е сключен, още
повече, че страните изрично са уговори в чл. 4.1.2. от договора, че няма срок
на издаване на гаранцията, тъй като гаранцията вече е издадена. Разпоредбата на
чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД създава оборима презумпция за наличие на основание
при сключване на всяка каузална сделка, което означава, че страната, която
твърди, че сделката е сключена при липса на основание, носи тежестта на
доказване, като ответникът не ангажира доказателства, а от наличните такива
може да се направи извод, че договорът има конкретна кауза.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че по отношение на него към ищеца не възникват задължения за плащане
по сключените договори, тъй като не е усвоявал суми по договорите за кредит.
Видно е, че сключените между страните договори за кредит са такива за поемане
на кредитен ангажимент под формата на конкретно посочени банкови гаранции. При
този вид договори се договаря кредитен лимит, който лимит в конкретния случай е
усвоен изцяло срещу издадените от ищеца банкови гаранции и друг вид
„усвояване“, каквито възражения навежда ответникът, не е предвидено да се
извършва.
Съгласно разпоредбата на чл. 422 ТЗ, с банковата гаранция
банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице
определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. Банковата гаранция
е едностранна формална правна сделка, с подписването на която и при надлежно
упражняване правата по нея, за бенефициера възниква парично вземане до размера
на гаранционната сума. Гаранцията може да бъде издадена като абстрактна или
каузална, като нейният вид се определя от това, дали правата и задълженията по
гарантираното правоотношение са от значение за тези по гарантиращото, т.е. дали
на тях могат да се основават възраженията по гаранцията и каква проверка следва
да извърши банката – гарант на изискуемите по гаранцията документи, които са
винаги конкретно посочени. В случая ищецът е издал две гаранции по двата
договора, а именно: 1/ гаранция за
изпълнение № 961LGI1083290201 от 24.11.2008 г., издадена в полза на
Министерството на околната среда и водите, с която неотменимо ищецът е
декларирал като главен длъжник от името на У. С.К., плащането в полза на
възложителя на 2 284 026,78 евро, намалена на 1 466 428,05
евро, които представляват гаранция за изпълнение, посочена в чл. 14.2. от
Специалните условия по Договор № 124225/D/WKS/BG Регионален център за
управление на отпадъците – Кърджали и седем претоварни станции, сключен между
изпълнителя и възложителя и 2/ гаранция за авансово плащане № 961LGI1083540801
от 19.12.2008 г., издадена от „У.Б.“ АД, в полза на Министерството на околната
среда и водите, с която неотменимо ищецът е декларирал като главен длъжник от
името на У. С.К., плащането в полза на възложителя на 2 284 026,78
евро, намалена на 1 339 017,08 евро, съответстващи на предварителното
финансиране, съгласно чл. 14.2. от Специалните условия по Договор №
124225/D/WKS/BG Регионален център за управление на отпадъците – Кърджали и
седем претоварни станции, сключен между изпълнителя и възложителя. И в двете
банкови гаранции изрично е предвидено, че плащанията по тях ще бъдат извършени
без възражения или правни процедури от каквото и да било естество, при
получаване на първата писмена претенция от МОСВ, в която се посочва, че
изпълнителят не е изпълнил надлежно и изцяло договорните си задължения или, че
договорът е бил прекратен, независимо от причината за това. С оглед изложеното
следва да се приеме, че издадените банкови гаранции са безусловни и не зависят
от отношенията по каузалното правоотношение. Ето защо без значение е дали
договорът между МОСВ и консорциума е прекратен правомерно. Единственото
условие, поставено в банковите гаранции, за да пристъпи банката към
изпълнението на задълженията й е наличие на твърдение за прекратяване на
валутното правоотношение.
Доказа се по делото, че правата по
двете гаранции са надлежно упражнени, доколкото е налице и по двете гаранции
първо писмено искане от бенефициера до гаранта за плащане, което е придружено с
твърдения, че договор с № 124225/D/WKS/BG, във връзка с който са изададени, е
прекратен.
Не се спори, а същото се установи
и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е заплатил на
09.05.2013 г. по гаранция за изпълнение № 961LGI1083290201 от 24.11.2008 г., в
полза на Министерството на околната среда и водите, сума в размер на
1 466 428,05 евро, като сумата е наредена от „У.Б.“ АД и е постъпила
по сметка на МОСВ в „Р.“ – София. Плащането е установено от суифт-съобщение и
банково извлечение от сметката на получателя МОСВ. Основание за превода е
искане от МОСВ – реф. № 26-00-1376 от 23.04.2013 г. до „У.Б.“ АД. На същата
дата 09.05.2013 г. по гаранция за авансово плащане № 961LGI1083540801 от
19.12.2008 г. е извършено плащане в размер на 1 068 388,64 евро, като
сумата е наредена от „У.Б.“ АД и е постъпила по сметка на МОСВ в „Р.“ – София.
Плащането е установено от суифт-съобщение и банково извлечение от сметката на
получателя МОСВ. Основание за превода е искане от МОСВ – реф. № 26-00-1377 от
23.04.2013 г. до „У.Б.“ АД.
Платените суми по гаранциите представляват
дължим от кредитополучателите и третите солидарни длъжници кредит по двата
договора, който, съгласно чл. 1 е без уговорен гратисен период. Претендираният
от ищеца размер на кредита по всеки един от договорите е съобразен с чл. 4.2.1.
и включва всички изплатени от кредитора суми по гаранциите, както и комисионни
и дължими непогасени разноски, като годишният лихвен процент е формиран като
сбор от променлив базов лихвен процент – 1 месечен Юрибор и надбавка от 9 %
/чл. 4.2.2./. Считано от 09.05.2013 г., когато е удовлетворено искането по
гаранциите, кредитите са станали незабавно изискуеми и платими, съгласно чл.
4.2.5. от договорите. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че сумата по договора № 223-082/18.12.2008 г., включваща платена сума
по гаранцията и дължими комисиони и такси е в размер на 1 084 076,85
евро, а по договора № 223-083/05.01.2009 г. е в размер на
1 481 612,34 евро. Това са и сумите, за които е издадена европейска
заповед за изпълнение. Съгласно т. 4.2.2., т. 10 от двата договора за кредит и
раздел ІІІ от Общите условия и Тарифата на банката за периода 09.05.2013 г. –
20.06.2013 г. сумата на лихвата като сбор от месечен Юрибор и надбавка от 9 %,
се изчислява в размер, както следва: по договор № 223-082/18.12.2008 г. в
размер на 11 528,07 евро и по договор № 223-083/05.01.2008 г. в размер на
15 755,47 евро.
Доколкото настоящото производство
е продължение на това, по което е издадена европейската заповед за изпълнение,
а от ангажираните доказателства се установи, че сумите са дължими, то искането
за присъждане на главниците и лихвите следва да съответства на заповедта.
Ответникът, чиято е
доказателствената тежест не доказа да е извършил плащане на сумите, съобразно
приетото заключение на вещото лице, поради което исковете следва се уважат така,
както са присъдени в европейската заповед за плащане.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е поемал задължение спрямо ищеца да отговаря
солидарно за дълга на останалите участници в консорциума. За да обоснове
защитната си теза, от една страна ответникът се позовава на предвиденото в
Анекс № 001/05.01.2009 г. към договора от 18.12.2008 г. и на договора от
05.01.2009 г., с които размерът на кредитния лимит е разпределен процентно
между кредитополучателите, а от друга страна, че не е полагал подпис под
процесните договори в качеството на „солидарен длъжник“, а само в качеството на
„кредитополучател 2“. Видно от съдържаните на договорите, като по първия
договор следва да се съобрази подписания анекс към него, размерът на кредитния
лимит е разпределен между трите дружества – кредитополучатели, както следва: У.
С.К.А.Р. Л. 42,55 %, С.Б. АД 42,55 % и У.С.К. 14,90 % и в тези размери същите
отговарят към ищеца. Освен отговорност на кредитополучателите обаче договорите
за кредит са обезпечени чрез посочване на всяка едно от трите дружества като
солидарни длъжници. Изрично както в преамбюла на договорите, където е записано,
че всеки от солидарните длъжници отговоря за дълга и на останалите две, така и
чл. 14 е уговорено, че с подписването на договорите третите задължени лица,
чрез законните си представители или техни надлежни пълномощници, поемат
задълженията и отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията
му по договора в пълен размер – главница, лихва, комисионни и разноски. От
приетото по делото, основно и допълнително, заключение на съдебно-почерковата
експертиза се установи, че подписите
за „Кредитополучател“ и „Солидарни длъжници“ – обект на експертизата, в договор
за банков кредит под условие № 223-082/18.12.2008 г.; анекс № 001/05.01.2009 г.
към договор за банков кредит под условие № 223-082/18.12.2008 г. и договор за
банков кредит под условие № 223-083/05.01.2009 г., сключени с „У.Б.“ АД са
положени от К.Н. за „У.“, от М.С. за „У. С.К.А.Р.Л.“ и от Д.Л.Д. за „С.Б.“ АД,
както и че подписите – обект на експертизата, в договор за банков кредит под
условие № 223-082/18.12.2008 г.; анекс № 001/05.01.2009 г. към договор за
банков кредит под условие № 223-082/18.12.2008 г. и договор за банков кредит
под условие № 223-083/05.01.2009 г., сключени с „У.Б.“ АД, са положени от П.Н.К.
за Консорциум „У. – С. – У.“. Нито в договорите, нито в друг писмен документ е
направена резерва от страна на ответника У.С.К., че не е солидарно задължено
лице по договорите за кредит. С полагане на подписа си под договора ответникът
е поел задълженията по него така, както са уговорени, включително и в
качеството му на солидарен длъжник. Обратното тълкуване, каквото прави
ответника в отговора на исковата молба, е изключително формално и не отговоря
на дължимата грижа, която длъжникът по сделката трябва да полага, когато
сделката за него е търговска, съгласно чл. 302 ТЗ. В случай, че ответникът не е
искал да се задължава по договора като солидарен длъжник, е трябвало да
обезпечи това обстоятелство чрез изричното му предвиждане в договори или в
друго писмено изявление, а не да го обосновава чрез полагането на подпис под
едно или друго място. Предвид изложеното, съдът счита, че солидарната
отговорност на ответника е възникнала по силата на сключените договори за
кредит под условие и У.С.К. е поело задълженото за връщане на сумите по тях в
пълен размер.
Относно искането за присъждане на
законна лихва от датата на подаване европейската заповед за изпълнение и при
положение, че с настоящия иск се цели установяване със сила на пресъдено нещо,
че сумите по заповедта за дължими, то следва да се приеме, че искът се счита
предявен от искането за издаване на европейска заповед за плащане. Законната
лихва представлява последица от предявяване на иска и може да бъде поискана до
приключване на устните състезания, което в случая е сторено от ищеца. За същата
следва да се постанови осъдителен диспозитив, доколкото не е включена в
европейската заповед за плащане, и се присъди на ищеца върху сумите за главница
по двата договора, считано от датата на подаване на искането за издаване на
европейска заповед за плащане – 13.09.2013 г. до окончателното изплащане на
сумите.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Приложимо
по аналогия е производството по чл. 422 ГПК и съгласно указанията дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да съобрази и
направените разноски в заповедното производство, респективно при издаване
европейската заповед за плащане. От страна на ищеца за исковото производство се
доказаха разноски в общ размер на 164 215,83
лева, от които 101 428,29 лева за държавна такса за исковата молба,
62 116,54 лева за адвокатско възнаграждение, 500 лева за депозит за вещо
лице, 156 лева за такси за превод и 15 лева за издаване на обезпечителна
заповед. За производството по издаване на европейската заповед за плащане
следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 51 859,46 евро – държавна
такса и 23 411,63 евро – адвокатски хонорар.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените искове от „У.Б.“ АД,
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******** срещу „У.К.Д.“, със седалище и адрес на
управление: гр. Р.Е. – И., ул. „М.Р.“ № **, п.к. 42124, регистрирано в съда на
гр. Р.Е. по фирмено дело № РЕ/4108, данъчен номер – 00301010351, че „У.К.Д.“ дължи на „У.Б.“ АД сумата 1 084 076,85 евро по договор за банков кредит под условие № 223-082/18.12.2008
г. и Анекс от 001/05.01.2009 г. към договора и сумата 1 481 612,34
евро по договор за банков кредит под условие № 223-083/05.01.2009 г., както
и лихва върху сумата от 1 084 076,85 евро за периода от
09.05.2013 г. до 20.06.2013 г. и лихва върху сумата от
1 481 612,34 евро за периода от 09.05.2013 г. до 20.06.2013 г.,
изчислена на базата на 1 месечния Юрибор и надбавка 9 %, за които суми по
търговско дело № 5085/2013г. на СГС, VІ-1 състав, с разпореждане от 14.10.2013г.,
е постановено издаването на европейска заповед за плащане на основание чл. 12
от Регламент /ЕО/ № 1896/2006г. на Европейския парламент и Съвета от
12.12.2006г. за създаване на европейска заповед за плащане.
ОСЪЖДА
„У.К.Д.“, със седалище и адрес на управление: гр. Р.Е. – И., ул. „М.Р.“ №
10, п.к. 42124, регистрирано в съда на гр. Р.Е. по фирмено дело № РЕ/4108,
данъчен номер – 00301010351, да заплати на „У.Б.“
АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********,
законна лихва върху сумата 1 084 076,85 евро по договор за
банков кредит под условие № 223-082/18.12.2008 г. и Анекс от 001/05.01.2009 г.
към договора и законна лихва върху сумата 1 481 612,34 евро по
договор за банков кредит под условие № 223-083/05.01.2009 г., считано от
датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане
13.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „У.К.Д.“,
със седалище и адрес на управление: гр. Р.Е. – И., ул. „М.Р.“ № 10, п.к. 42124,
регистрирано в съда на гр. Р.Е. по фирмено дело № РЕ/4108, данъчен номер –
00301010351, да заплати на „У.Б.“ АД,
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********, сумата 164 215,83 лева, представляваща направени разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „У.К.Д.“, със седалище и адрес на
управление: гр. Р.Е. – И., ул. „М.Р.“ № 10, п.к. 42124, регистрирано в съда на
гр. Р.Е. по фирмено дело № РЕ/4108, данъчен номер – 00301010351, да заплати на „У.Б.“ АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „********, сумата в размер на 51 859,46 евро –
държавна такса и 23 411,63 евро – адвокатски хонорар, направени
разноски в производството по издаване на европейска заповед за плащане.
Решението е постановено при участие на трети лица Министерството на околната среда и водите, „У.
С.К.А.Р.Л.“ и „С.Б.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: