АНД № 772/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик

 

 

МОТИВИ:

   

 

Делото е образувано по внесено от Районна прокуратура Пазарджик постановление за освобождаване от наказателна отговорност на Б.А.Л. - роден на *** ***, обл. Пазарджик, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК за това, че на 06.05.2017 г. е управлявал МПС - мотопед марка „**“, модел „**“ с номер на рамата NSL1T0125855, което не е било регистрирано по надлежния ред.

                   Обвиняемият не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение. Не дава обяснения.

Прокурорът пледира за признаване на обвиняемия за виновен и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на  административно наказание глоба.

Защитата счита, че деянието не представлява престъпление, поради което моли за оправдаване на обвиняемия. Излага доводи.

В дадената му последна дума обвиняемият предоставя на съда какво решение да вземе.

                  

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства,  прие за установено от фактическа страна следното:  

На 06.05.2017 г. свидетелят Д.С. - младши автоконтрольор в РУ на МВР Септември, изпълнявал служебните си задължения заедно с колегата си М. Е.. Те се движили със служебен автомобил по ул. „28-ма“ в с. Варвара, обл. Пазарджик в посока село Ветрен дол към кръстовището с ул. „27-ма“. Забелязали в дясно от тях движещ се мотопед, който свил наляво и в противоположна на полицаите посока се разминал с тях. Полицаите забелязали, че мотопедът е без поставени регистрационни табели. Обърнали служебния автомобил и тръгнали след мотопеда. Водачът спрял на ул. „30-та“ пред дом № 6. При извършената проверка установили, че мотопедът бил управляван от обвиняемия Б.А.Л.. Последният признал пред полицаите, че е неправоспособен. След направена справка се установило, че управляваният от Р.мотопед не е регистриран по надлежния ред. Първоначално Р.твърдял, че мотопедът не е негов, а му го дал приятел, за да си свърши някаква работа. Впоследствие Р.представил документи на немски език на полицаите, в които били записани номер на рама и двигател на мотопеда. Полицаите ги сравнили и установили, че съвпадат. В хода на проверката Р.признал пред полицаите, че не е предоставял мотопеда за регистрация. На място била извикана група от РУ на МВР Септември, която извършила оглед на местопроизшествие, което били отразено в съответния протокол и фотоалбум към него. Мотопедът бил предаден от обвиняемия с протокол за доброволно предаване като веществено доказателство.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства – показанията на свидетеля Д.С. и от писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, АУАН, фиш за СМП, справка за нарушител/водач, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, удостоверение за собственост, договор за покупко-продажба на употребявано моторно превозно средство, разрешение за пускане в движение на малък велосипед преведени от немски на български език. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С.. Те са ясни, категорични и логични, като са дадени и от лице, което не е пряко заинтересувано от изхода на делото. Те се допълват и от писмените доказателства по делото. От свидетелството за съдимост на обвиняемия е видно, че същият не е осъждан. Характеристичната справка, приложена по делото, го определя като лице, което се ползва с добро име по местоживеене, без криминалистическа регистрация.

 

При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с действията си обвиняемият Б.А.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК, тъй като на 06.05.2017г. е управлявал МПС - мотопед марка "**", модел "**" с номер на рамата NSL1T0125855, което не е било регистрирано по надлежния ред. Съдът намира за категорично установени всички елементи на престъпния състав с оглед събраните по делото доказателства.

Неоснователни са доводите на защитата, че не е налице съставомерно деяние. За да се изясни какво е имал предвид законодателят, като е въздигнал в престъпление управляването на МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, първо следва да се отговори какво трябва да се разбира легално под регистрация. Законодателят е дал ясен отговор на този въпрос. И той е в разпоредбата на § 6, т. 18а. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) от ДР на ЗДвП, съгласно която: „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер“. Тълкувайки тази правна норма става ясно, че, за да е налице регистрация, следва да бъдат осъществени два самостоятелни юридически факта – идентификация на ППС, което става посредством издаването на документ за регистрация (СРМПС) и издаването на табели с регистрационен номер. Неосъществяването на който и да е от тези два юридически факта в състава, води единствено до извод за липса на регистрация. Точно такъв е и конкретният случай. Приложения по делото документ - разрешение за пускане в движение на малък велосипед, преведен от немски на български език, категорично сочи, че инкриминирания велосипед може да бъде надлежно идентифициран посредством посочване на номера му на рамата NSL1T0125855. Този номер се сочи и в приложения по делото договор за покупко-продажба на употребявано моторно превозно средство, също преведено от немски на български език. За да бъде изпълнен обаче първия елемент от състава следва да бъде издаден документ за регистрация. Категорично по делото се установи, че за този мотопед не е издаван документ за регистрация в Република България, а очевидно липсват и такива, издадени във ФР Германия. При липса на документ за регистрация, липсват и издадени за това МПС регистрационни табели. Точно в тази насока е и разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. В чл. 141, ал. 1 от ЗДвП изрично е предвидено, че: „За всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2“. Чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пък указва, че: „Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство“. Редът за регистрация е подробно регламентиран в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 2 от горната Наредба изрично е указано, че: „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика — за физическите лица, или по адреса на регистрация — за стопанските субекти“.

Доводите на защитата, касаещи чл.2, б. „б“ от Директива 1999/37/EO на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства, а именно, че за целите на тази директива „регистрация“ означава административно разрешение за въвеждане в експлоатация по пътищата на превозно средство, включително идентификацията на последното и издаването за него на сериен номер, известен като регистрационен номер, не държи сметка за чл.1 от същата директива, съгласно който тя се прилага само за документите, издадени от държавите-членки при регистрацията на превозни средства, но не и издаването на регистрационни табели за тях. В настоящия случай обвиняемият дори не разполага с документи за регистрация на мотопеда във ФР Германия, нито с регистрационни табели от там. Нито един от представите от него документи - удостоверение за собственост, договор за покупко-продажба на употребявано моторно превозно средство, разрешение за пускане в движение на малък велосипед, не е документ за регистрация на мотопеда във ФР Германия. Тук следва да се има предвид и Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 година относно признаването във вътрешния трафик на Общността на отличителния знак на държавата-членка, в която са регистрирани моторни превозни средства и техните ремаркета. Той се прилага за моторни превозни средства, които са регистрирани в държавите-членки и се движат на територията на Общността. Съгласно чл.2, т.1 от него за целите на регламента „отличителен знак на държавата-членка по регистрация“ означава комбинация от една до три главни букви на латиница, които показват държавата-членка, в която е регистрирано превозното средство, като чл.3 пък ясно говори за отличителния знак на държавата-членка по регистрация, показан в левия край на регистрационния номер. Очевидно е, че и европейският законодател прави разлика между разрешение за експлоатация с посочена идентификация на превозното средство, издаването на документ за регистрация, съгласно който може да се движи по пътищата и поставянето на същото на регистрационния номер. И последно в приложението на този регламент се посочват графично спецификации за отличителния знак на държавата-членка по регистрация, който се поставя в левия край на регистрационния номер. Всички тези разпоредби ясно сочат, че е налице разлика между издаването на документ за регистрация и поставянето на регистрационни табели на определените за това места на МПС. Българският законодател е посочил, че само кумулативното осъществяване на тези два факти води до надлежно регистриране на МПС. Неосъществяването на всеки от тях води до различни последствия за дееца – липсата на издаден документ за регистрация, поради неспазването на надлежния ред за това е престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК, а непоставянето на регистрационните табели на определените за това места на МПС е административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. С оглед гореизложеното съдът намира, че деянието, за което е повдигнато обвинение на Л. категорично е осъществено от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като в съзнанието на обвиняемия е съществувала ясна представа за обстоятелството, че е мотопедът не е регистриран по надлежния ред. Същевременно обвиняемият е искал настъпването на вредните последици, като се е качил да управлява мотопеда по път отворен за обществено ползване. Касае се за престъпление, което също индиректно е свързано с безопасността на движението по пътищата, тъй като по тях следва да се движат само технически изправни автомобили, а такива са съответно надлежно регистрираните, преминали технически преглед преди регистрацията им.

        

Санкцията предвидена в посочения член от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година и глоба от петстотин до хиляда лева. Обвиняемият е пълнолетен,  неосъждан към момента на извършване на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.

Същевременно не е налице никое от основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.

         Поради гореизложеното обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а, ал.1 НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът съобрази младата възраст на обвиняемия, трудовата му ангажираност, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.

При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на обвиняемия Б.А.Л. административно наказание глоба в размер от 1000 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик, както и държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева) при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на Районен съд Пазарджик.

         При определяне размера на глобата съдът съгласно чл.27 ЗАНН съобрази и данните за имущественото състояние на обвиняемия, изложени в попълнената лично от него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – същият работи, но не притежава недвижимо имущество и МПС.

         Вещественото доказателство по делото – мотопед марка „**", модел "**" с номер на рамата NSL1T0125855, намиращо се на съхранение при домакина на РУ на МВР Септември, след влизане на решението в сила следва да се върне на обвиняемия Б.А.Л..

         По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: