РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Плевен, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 1038 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 268 от ДОПК.
Административното дело е образувано по жалба на „СТЪКЛОПЛАСТИК“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Кнежа, ул. „Г.
Михайлов“ №1, представлявано от П.Ц.Н. действащ в качеството си на управител на
„Нота Бене Консултинг“ ЕООД с ЕИК *********, като Изпълнителен директор на
„СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД чрез адв. Г.Д. от САК със съдебен адрес *** срещу Решение
№192/07.12.2022г., постановено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с
което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане изх. №
С220015-125-0288767/11.10.2022г., постановено от Главен публичен изпълнител А.Т.,
ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен по изп. дело №15100001692/2010 г.
В жалбата се посочва, че с жалба вх. №
21245/23.11.2022г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, офис Плевен „Стъклопластик“ АД е обжалвало Разпореждане изх. № C220015-125-0288767/11.10.2022г., постановено от Главен Публичен Изпълнител А.Т. на ТД
на НАП Велико Търново, Офис Плевен, по изп. д. № 15100001692/2010г., в частта,
в която е събрана и разпределена сума на ред 489 от акта общо в размер на 36 297,22
лева на основание изпълнителен лист, издаден от СРС, 64- ти състав по гр.д. №
07025/2002г., и в частта, в която е събрана и разпределена сума на ред 490 от
акта в размер на 184,37 лева, като лихва върху главница от 182,20 лева, дължима
на основание изпълнителен лист от 24.10.2012г., издаден по гр.д. № 611/2011г.
по описа на PC- Кнежа, като незаконосъобразно. Сочи се, че с
Решение № 192/07.12.2022г., постановено от Директора на ТД на НАП Велико
Търново, последният се е произнесъл по жалба вх. № 21245/23.11.2022г., като е
оставил без уважение посочената жалба и е потвърдил Разпореждане изх. № С220015-125-
0288767/11.10.2022г., постановено от Главен Публичен Изпълнител А.Т., ТД на НАП
Велико Търново, Офис Плевен.
С Разпореждане изх. №
С220015-125-0288767/11.10.2022г., главният публичен изпълнител е разпоредил
разпределение на плащане в размер на 786 292 лева, постъпило на 10.10.2022г. от
извършени действия в изпълнителното производство по сметка за принудително
изпълнение на НАП за сума общо в размер на 139 558,18 лева за погасяване
на посочени в акта с общо 490 поредни номера публични задължения на „Стъклопластик“
АД, като съгласно № по ред 489 се установява, че с атакуваното разпореждане
главният публичен изпълнител е разпоредил разпределение на сума общо в размер
на 36297,22 лева, като
такси /по сметка на ВСС/ на основание изпълнителен лист от 11.01.2012г.,
издаден по гр.д. № 07025/2002г. по описа на Софийски районен съд /СРС/. Сочи се, че съгласно
направеното от главния публичен изпълнител разпределение с Разпореждане изх. № C220015-125-0288767/11.10.2022г., се установява, че посочената на ред 489 от акта
сума общо в размер на 36297,22 лева включва главница в размер на 17 343,12 лева и лихва в размер на 18 954,10 лева.
Съгласно № по ред 490
се установява, че с атакуваното разпореждане главният публичен изпълнител е
разпоредил разпределение на сума общо в размер на 366,57 лева. като такси /по
сметка на ВСС/ на основание изпълнителен лист от 24.10.2012г., издаден по гр.д.
№ 611/2011 г. по описа на PC- Кнежа. Съгласно
направеното от главния публичен изпълнител разпределение с Разпореждане изх. №
С220015-125-0288767/11.10.2022г., се установява, че посочената на ред 490 от
акта сума общо в размер на 366,57 лева включва главница в размер на 182,20 лева
и лихва в размер на 184,37
лева.
В жалбата е посочено, че гр.д. № 07025/2002г.
по описа на СРС, 64- ти състав е образувано на основание молба вх. №
30823/22.10.2002г. подадена от Агенцията за държавни вземания /АДВ/, с искане
за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б. И ГПК /отменен/
срещу СТЪКЛОПЛАСТИК АД за сумите, посочени в Акт № 239/28.06.2002г. за установяване
на частно държавно вземане, като с Определение от 05.11.2002г., постановено по гр.д. № 07025/2002г. СРС, 64- ти състав е уважил
молбата на АДВ, като е осъдил СТЪКЛОПЛАСТИК АД да заплати по сметка на СРС
държавна такса по молбата на АДВ в размер на 17 340,12 лева, заедно с 3
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Оспорващия твърди, че
с Определение от 05.11.2002г., постановено по гр.д. № 07025/2002г. СРС, 64- ти състав е разпоредил служебно да се издаде изпълнителен
лист срещу СТЪКЛОПЛАСТИК АД за заплащане на посочените суми общо
в размер на 17343,12 лева, от които сума в размер на 17340,12 лева за държавна
такса, заедно с 3 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, като съгласно
разпоредбата на чл.
244, ал. 1 /отменен/, действаща към момента на постановяване
на посоченото Определение от 05.11.2002г.- определението, с което се уважава
молбата за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б. И ГПК /отменен/, може да се обжалва в седемдневен срок,
като срокът тече за длъжника - от деня на връчване на призовката за доброволно
изпълнение, а съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 3 /отменен/,
действаща към момента на постановяване на посоченото Определение от
05.11.2002г.- обжалването на определението, с което молбата за издаване на
изпълнителен на основание чл.
237, б. И
ГПК /отменен/ се уважава, не спира изпълнението, като в този смисъл няма
съмнение, че задължението на жалбоподателя за заплащане на държавна такса в
размер на 17 343.12 лева е било изискуемо и дължимо към момента
на постановяване на Определение от 05.11.2002г. по гр.д. № 07025/2002г. СРС,
64- ти състав.
Влизането в сила на
Определение от 05.11.2002г., постановено по гр.д. № 07025/2002г. СРС, 64- ти
състав, няма отношение и не предопределя момента на възникване на процесното
задължение на жалбоподателя за заплащане на държавна такса в размер на 17343.12
лева, като посоченото задължение е било дължимо и изискуемо и е следвало да
бъде платено по смисъла на чл.
171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.
В жалбата се сочи, че
във връзка с изложеното, по категоричен начин се установява, че задължението на
СТЪКЛОПЛАСТИК АД посочено на ред 489 от атакуваното Разпореждане изх. № С220015-125-0288767/11.10.2022г. е възникнало на
05.11.2002г. и е следвало да се плати през 2002г., като считано
от 01.01.2003г. е започнал да тече давностен срок за събиране на процесното
вземане за държавна такса в размер на 17343.12 лева, присъдена с Определение от
05.11.2002г., постановено по гр.д. № 07025/2002г. СРС. 64-ти
състав.
На основание чл. 171,
ал. 2 ДОПК на
01.01.2013г. е изтекъл абсолютният давностен срок от 10 години за процесното
вземане за държавна такса в размер на 17343,12 лева, присъдена с Определение от
05.11.2002г. постановено по гр.д. № 07025/2002г. СРС. 64- ти състав. Заявява се
още, че процесното вземане не
е лихвоносно, като върху същото не се дължат и не следва да се начисляват
лихви.
В жалбата се допълва,
че процесното задължението на СТЪКЛОПЛАСТИК АД за заплащане на държавни такси
общо в размер на 182.20 лева, възникнало на основание изпълнителен лист от
24.10.2012г., издаден по гр.д. № 611/2011г. по описа на РС- Кнежа също не е лихвоносно, като
върху същото не се дължат и не следва да се начисляват лихви, като посочените
от Директора на ТД на НАП Велико Търново разпоредби от ДОПК /чл. 162, ал. 2, т. 9/ и от
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания /чл. 1/
не се отнасят до задълженията за държавни такси, възникнали на основание Закона
за държавните такси и ТАРИФА № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн. ДВ. бр. 22 от 28.02.2008г.).
Посочва се, че съгласно
Закона за държавните такси задълженията за държавни такси,
събирани от органите на съдебната власт не са лихвоносни и в конкретния случай
не е налице нормативно установено основание за начисляване и събиране на
законна лихва.
Оспорващия иска да се
постанови решение, с което да се отмени изцяло Решение № 192/07.12.2022г.,
постановено от Директора ни ТД на НАП Велико Търново, като незаконосъобразно,
като се отмени и Разпореждане изх. № С220015-125-0288767/11.10.2022г.,
постановено от Главен Публичен Изпълнител А.Т., ТД на НАП Велико Търново, Офис
Плевен по изп.д. № 15100001692/2010г., в частта, в която е събрана и
разпределена сума на ред 489 от акта общо в размер на 36297.22 лева на основание
изпълнителен лист, издаден от СРС, 64- ти състав по гр.д. № 07025/2002г., и в
частта, в която е събрана и разпределена сума на ред 490 от акта в размер на
184.37 леви, като лихва върху главница от 182.20 лева, дължима на основание
изпълнителен лист от 24.10.2012г., издаден по гр.д. № 611/2011г. по описа на PC- Кнежа, като незаконосъобразно и да се разпореди посочените суми в размер на
36297.22 леви и 184.37 лева да бъдат преведени по сметка СТЪКЛОПЛАСТИК АД.
Евентуално и в
случай, че се приеме, че публичните държавни вземания за сума общо в размер на
17343.12 лева- държавни такси, възникнали на основание Определение от
05.11.2002г., постановено по гр.д. № 07025/2002г., СРС, 64- ти състав не са
погасени по давност, да се постанови решение, с което да се отмени Решение №
192/07.12.2022г., постановено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, в
частта, в която със същото е потвърдено Разпореждане изх. №
С220015-125-0288767/11.10.2022г., постановено от Главен Публичен Изпълнител А.Т.,
ТД на НАП Велико Търново, Офис Плевен, по изп.д. № 15100001692/2010г., в
частта, в която е събрана и разпределена сума на ред 489 от акта сума в размер
на 18954.10 лева, като лихва върху задължението за сума в размер на 17343.12
лева, възникнало на основание изпълнителен лист, издаден от СРС, 64- ти състав
по гр.д. № 07025/2002г., като незаконосъобразно и да се разпореди посочената
сума в размер на 18954.10 лева да бъде преведена по сметка СТЪКЛОПЛАСТИК АД.
Претендират се разноски
в съдебното производство, както и разноските сторени в административното
производство по обжалване на Разпореждане изх. №
С220015-125-0288767/11.10.2022г. пред Директора на ТД на НАП Велико Търново, в
това число и за изплатени адвокатски възнаграждения.
От ответника е
изразено становище чрез Гл. юрисконсулт Ц.Г., в което е посочено, че по първия
спорен въпрос, дали се начисляват лихви върху държавни такси, съгласно чл. 162,
ал.2, т.9 от ДОПК публични държавни вземания са лихвите за вземанията по т.1-8,
като по отношение на погасяванията на задълженията за лихви върху публични
вземания е приложим реда по ДОПК, а в т. 3 на същата разпоредба е посочено, че
държавните и общински такси са публични държавни вземания и съгласно чл. 1 от
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания е
посочено, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или
удържане, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към
бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законна
лихва, поради което вземанията за държавни такси по изпълнителен лист от 11.01.2012г.,
издаден по гр.д.№07025/2002г. по описа на СРС и по изпълнителен лист от
24.10.2012г. по гр.д.№611/2011г. по описа на Районен съд-Кнежа се дължи лихва.
Според ответника по втория спорен момент, а именно погасени ли са по давност
задълженията по двата изпълнителни листа, счита, че съгласно разпоредбата на
чл.171, ал.1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен период, считано от 1 януари на годината, следваща годината
през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно разпоредбата
на чл.171, ал.2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от
първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от
спиране или прекъсване на давността, освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Обжалваните задължения по изпълнителен лист от 11.01.2012г., издаден по гр.д.
№07025/2002 по описа на СРС и по изпълнителен лист от 24.10.2012г. по гр.д.
№611/2011г. по описа на Районен съд-Кнежа са изискуеми през 2012г. С издаването
на изпълнителен лист принудителното изпълнение на задължението по него е
започнало. Съответно давността и за двете задължения започва да тече на
01.01.2013г. С извършения опис на недвижими вещи давността е прекъсната на
датата на описа 14.06.2017г. и е започнала да тече нова давност. С налагането
на обезпечителни мерки върху недвижимия имот с Постановление №С180015-022-0008677/21.02.2018г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП- В.Търново, ИРМ Плевен, давността е спряна
съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ДОПК. Според ответника от това следва,
че към момента на постановяване на Разпореждане за разпределение на процесиите
задължения същите не са били погасени по давност. Счита, че следва да се остави
без уважение жалбата на „Стъклопластик“АД срещу Решение №192/07.12.2022г. на Директор на ТД на
НАП-В.Търново като неоснователна и недоказана и да се потвърди
обжалваното решение, като постановено при спазване на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби на закона и съответстващо с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят - СТЪКЛОПЛАСТИК АД се представлява от адв. Г.Д. от САК, който поддържа
подадената жалба, претендира заплащане на разноски, представен е списък на
разноски както за административното производство, така и за съдебното.
В съдебно заседание ответникът
– Директора на ТД на НАП Велико Търново, не се явява, представлява се от
гл. юрисконсулт Ц.Г. която заявява, че оспореното решение е правилно и
законосъобразно, претендира заплащане юрисконсултско възнаграждение, представя
и писмена защита, в която по същество преповтаря изразеното по жалбата
становище.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Срещу оспорващия в настоящото съдебно производство „СТЪКЛОПЛАСТИК“
АД с ЕИК ********* е било образувано изпълнително дело № 15100001692/2010 г. по
описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен относно публични задължения на
„СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД.
С Определение от 05.11.2002г. по гр.д. № 07025/2002г. СРС,
64- ти състав /л. 18/ Стъклопластик АД е осъдено да заплати на Агенция за
държавни вземания, конкретни суми по договор, като освен това Стъклопластик АД
е осъдено за заплащане
на държавна такса в размер на 17 340.12 лева и за сумата 3 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, като в определението
е посочено, на молителя да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдените
като държавна такса суми. Изпълнителният лист по гр.д. № 07025/2002г. СРС, 64-
ти състав за държавна
такса в размер на 17 340.12 лева и за сумата 3 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист е издаден на 11.01.2012г.
/л.65/.
Срещу Стъклопластик
АД е издаден и изпълнителен лист от 24.10.2012г. по гр.д. № 611/2011г. по описа
на РС Кнежа /л.66/, с който дружеството е осъдено да заплати държавна такса в размер на
182,20 лева, като изпълнителният лист е издаден в полза на НАП.
С Разпореждане за присъединяване изх. №1692/2010/112781/13.02.2014г.
на Публ. изпълнител /л.487/, вземането по Изпълнителният лист по гр.д. № 07025/2002г.
СРС, 64- ти състав за държавна
такса в размер на 17 340.12 лева и за сумата 3 лева държавна
такса или общо за сумата 17343,12 лева, както и за лихва към 13.02.2014г. в
размер на 3717,43 лева, е присъединено към публичните вземания по изп. дело
№1692/2010г. Няма данни разпореждането да е получено от Стъклопластик АД, като
на известието за доставяне е отбелязано, че няма лице с правомощия да получава
срещу подпис /л.488/.
С Разпореждане за присъединяване изх.
№С170015-105-0062945/18.04.2017г. на Публ. изпълнител /л.387/, вземането по Изпълнителният лист
от 24.10.2012г. по гр.д. № 611/2011г. по описа на РС Кнежа за сумата 182,20
лева, както и за лихва към 18.04.2017г. в размер на 83,09 лева е присъединено
към публичните вземания по изп. дело №1692/2010г. Разпореждането е получено от
представител на Стъклопластик АД на 04.05.2017г., видно от известие за
доставяне /л.388 гръб/.
По изпълнително дело №1692/2010г. по описа на ТД на НАП –
В. Търново, офис Плевен са извършвани изпълнителни действия, в резултат на
което на 10.10.2022г. е постъпила сумата от 786 292 лева.
С Разпореждане изх. №С220015-125-0288767/11.10.2022г.
на гл. публичен изпълнител А.Т. /л.37/ е разпоредено разпределянето на постъпило
плащане
от 786 292 лева по изп. дело №1692/2010г., като е извършено разпределяне
на сума в размер на 139 558,18 лева, за погасяване на публични задължения,
посочени в разпореждането на 490 реда.
На 23.11.2022 г. Стъклопластик АД чрез адв. Д. е подало
пред директора на ТД на НАП – В. Търново жалба вх. № 21275 /л.21 – л.24/ срещу Разпореждане
изх. №С220015-125-0288767/11.10.2022г. на гл. публичен изпълнител А.Т., с
искане да бъде отменено обжалваното разпореждане в частта на ред 489 за сумата
от 36297,22 лева и по ред 490 за сумата от 184,37 лева.
По постъпилата жалба сезираният административен орган
Директор на ТД на НАП – Велико Търново постановил Решение по жалба срещу
действия на публичен изпълнител №192/07.12.2022г., постановено от Директора на
ТД на НАП Велико Търново /л.13-л.15/, с което е оставена без уважение жалбата
на Стъклопластик АД срещу разпореждане изх. №С220015-125-0288767/11.10.2022г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, ИРМ Плевен.
Решението било връчено на неговия адресат, чрез
упълномощен представител адв. Д., на 16.12.2022 г., видно от приложеното по
преписката известие за доставяне /л. 78/ и жалбата е в срок.
Към доказателствата са приобщени посочените по- горе
документи, както и документи от изпълнително дело №1692/2010г., общо
470 листа, сред които постановление за
налагане на обезпечителни мерки по чл. 161, ал. 1 от ДПК изх. №
3-4476-9/14.06.2004г., протокол за опис изх. № 2369/14.06.2017г., съобщение за
насрочване на опис изх. № С170015-110-0001206/03.05.2017г., разпореждане изх. №
С160015-035-0026702/18.05.2016г. за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение съгласно чл. 255 от ДОПК, покана за доброволно изпълнение
изх. № 8589-17/21.07.2014г.
Към доказателствата е приобщен и Акт №
239/28.06.2002г. за установяване на частно държавно вземане /л.25 и л.26/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения
в закона ред.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното решение е издадено от
материално, териториално и персонално компетентен орган по смисъла на чл. 267
от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, при спазване на административно –производствените
правила, което го прави валиден акт, като са обсъдени наличните в преписката
писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия
орган.
Съдът обаче намира, че решението е
постановено при неправилно прилагане на материалния закон, в частта за
разпределяне на сумата на ред 489 от разпореждането, общо в размер на 36297.22 лева на
основание изпълнителен лист, издаден от СРС, 64- ти състав по гр.д. №
07025/2002г. и в частта, в която е събрана и разпределена сума на ред 490 от
акта, в размер на 184.37 лева, като лихва върху главница от 182.20 лева,
дължима на основание на основание изпълнителен лист от 24.10.2012г., издаден по
гр.д. № 611/2011г. по описа на PC- Кнежа, които суми са разпределени
по изпълнителното дело.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
По отношение сумата на ред 489 от
акта, общо в размер на 36297.22 лева на основание изпълнителен лист, издаден от
СРС, 64- ти състав по гр.д. № 07025/2002г., видно от доказателствата по делото,
гр.д. №
07025/2002г. по описа на СРС, 64- ти състав, е образувано на основание молба от
21.10.2002г. /л.30 и л.31/ подадена от Агенцията за държавни вземания /АДВ/, с
искане за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б. И ГПК /отменен/ срещу СТЪКЛОПЛАСТИК АД
за сумите, посочени в Акт № 239/28.06.2002г. за установяване на частно държавно
вземане /л.25 и л.26/, като с Определение от 05.11.2002г., постановено
по гр.д. № 07025/2002г. СРС, 64- ти състав /л.л.27-29/ е уважил молбата на АДВ,
като е осъдил СТЪКЛОПЛАСТИК АД да заплати по сметка на СРС държавна такса по
молбата на АДВ в размер на 17 340,12 лева, заедно с 3 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл. 237, б.
„и“ от ГПК
/отменен/ и действал към датата на подаване на молбата (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) - Подлежат на
принудително
изпълнение: влезлите в сила актове за установяване на частни държавни и
общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.
Съгласно чл. 242. (Изм. и доп. - ДВ, бр.
105 от 2002 г.) ал. 1 от ГПК /отм./ - Изпълнителният лист се издава по писмена молба
на молителя въз основа на някой от посочените в чл. 237 актове. Препис от
молбата не се връчва на длъжника.
Съгласно чл. 244, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.)
от ГПК /отм./ определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти
молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седемдневен
срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за
постановеното определение или разпореждане, а за длъжника - от датата на
връчване на призовката за доброволно изпълнение. Съгласно ал. 3 от същия член обжалването
на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнението. С оглед
разпоредбата на чл. 244, ал. 3
от ГПК /отм./ в редакцията към датата на постановяване на определението на СРС,
обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.
Следователно, присъдените с Определение от 05.11.2002г., постановено по гр.д. № 07025/2002г. на СРС, 64- ти състав
/л.л.27-29/ суми в полза на АДВ, са били изискуеми и са подлежали на
изпълнение, в това число и сумите за държавна такса по молбата на АДВ в размер
на 17 340,12 лева, заедно с 3 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, тъй като молбата е била уважена.
С оглед на което
според съда, вземането за държавна такса в общ размер на 17 343,12 лева е
възникнало на 05.11.2002г., когато е постановено определение от
05.11.2002г., по гр.д. № 07025/2002г. на СРС и неоснователно
е твърдението на ответника, че вземането не е било изискуемо към датата на
издаване на определението на 05.11.2002г., а е станало
изискуемо, едва след издаване на изпълнителен лист на 11.01.2012г. Съдът
намира, че вземането е изискуемо на 05.11.2002г. – датата на
определението, с което е уважена молбата, се потвърждава и от редакцията на чл. 237, б. „и“ от ГПК /отменен/ и действал към
датата на подаване на молбата (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.), съгласно който подлежат на принудително
изпълнение: влезлите в сила актове за
установяване на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им
става по реда на този кодекс, като безспорно по гр.д. № 07025/2002г. СРС, 64- ти
състав е представен Акт № 239/28.06.2002г. за установяване на частно държавно
вземане /л.25 и л.26/, като в самия акт е посочено, че към 25.06.2002г.
държавата има изискуемо вземане срещу СТЪКЛОПЛАСТИК АД и следователно с
уважаването на искането за присъждане на сумите по Акта е станало изискуемо и
вземането за присъдените държавни такси, което е станало с Определение от 05.11.2002г., постановено по гр.д. № 07025/2002г. СРС, 64- ти състав.
След като вземането за държавна такса в общ размер на 17 343,12 лева е
възникнало на 05.11.2002г., то съгласно
чл. 171 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, давността за това вземане е започнала да тече на
01.01.2003г., като съгласно чл. 171, ал. 2 с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността, като на 01.01.2013г. този срок е изтекъл и към тази дата вземането за държавна
такса в общ размер на 17 343,12 се е погасило по давност, защото е изтекла
абсолютната давност по чл. 172, ал. 2. При това положение неправилно публичният
изпълнител е разпределил сумата, вместо на основание чл. 225, ал. 1, т.7 вр. с
чл. 173, ал. 2 от ДОПК да прекрати производството по принудително изпълнение, в
частта за сумата 17 343,12 лева, присъдена държавна такса по гр.д. № 07025/2002г. СРС, 64- ти състав, тъй като чл.
173, ал. 2 от ДОПК изисква служебно отписване на вземанията за които е изтекла
абсолютната давност.
За пълнота следва да
се посочи, че в случая кредиторът е бездействал от постановяването на
Определение от 05.11.2002г., като не е предприел каквито и да
било изпълнителни действия, като снабдяването с изпълнителен лист от
11.01.2012г. по своята същност не представлява изпълнително действие. Едва след
присъединяването на вземането по изпълнителния лист по гр.д. № 07025/2002г.
СРС, 64- ти състав към изп. дело 1692/2010г. е предприето първото изпълнително
действие по конкретното вземане, а именно с протокол
за опис изх. № 2369/14.06.2017г., но това е станало след изтичането на
абсолютната давност, която както е посочено по- горе, е изтекла на 01.01.2013г.
По отношение на
разпределената законна лихва върху сумата от 17343,12 лева, или сума в размер
на 18954,10 лева, същата също не е дължима, според настоящия състав на съда,
доколкото същата се явява акцесорно вземане, което се дължи при положение, че е
дължимо главното такова, но след като главното вземане в размер 17343,12 лева е
погасено по давност и не се дължи, то и акцесорната претенция за законна лихва
се явява неоснователна.
В случая, за пълнота
следва да се отбележи, че съгласно
нормата на чл. 162, ал.
2, т. 3 ДОПК публично държавно
вземане е това за държавни такси, установени по основание със закон. Съдебните
такси са установени по основание със Закона за държавните такси и Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г.), поради което представляват държавни публични вземания. В чл. 175, ал.
1 ДОПК е предвидено, че за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в
размер, определен в съответния закон, който в случая е Закон за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл. 1 от посочения
нормативен акт данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в
сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани се събират със
законната лихва, като началният момент, от който длъжникът ще изпадне в забава
и върху главното вземане ще се начисли лихва за това е изтичането на законноустановения срок за доброволно плащане.
В случая, за държавните такси, определени
по реда на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и присъдени от съдилищата,
не е предвиден законен срок за плащане. Предвид, което изискуемостта на
паричното задължение, с оглед неговата безсрочност, настъпва с постановяване на
съдебния акт, но не поставя сам по себе си длъжника в забава. По смисъла на
чл.84, ал.2 от ЗЗД и на чл.182, ал.1 от ДОПК, отменена, считано от 01.01.2016г.,
но действала през процесния период е необходимо длъжникът да бъде поканен да
заплати, за да възникне отговорността му за забава, респ. да дължи законна
лихва. По делото няма данни длъжникът СТЪКЛОПЛАСТИК АД да е бил поканен да изпълни задължението
си да заплати дължимата държавна такса по издадения изпълнителен лист по гр.д. №
07025/2002г. на СРС, поради
което и за процесния период не е бил в забава и не дължи начислената от НАП
законна лихва.
С оглед на горното, разпореждането за
разпределение, в частта, на ред 489 от разпореждането, общо на сума в размер на
36297.22 лева на основание изпълнителен лист, издаден от СРС, 64- ти състав по
гр.д. № 07025/2002г. се явява неправилно и незаконосъобразно, като в тази част,
следва да се отмени както разпореждането за разпределение, така и да се отмени
в тази част и решението на директора на ТД на НАП В. Търново, с което е
потвърдено разпореждането, в тази част.
По отношение на разпределена сума
на ред 490 от акта в размер на 184,37 лева, като лихва върху главница от 182,20
лева, дължима на основание изпълнителен лист от 24.10.2012г., издаден по гр.д.
№ 611/2011г. по описа на PC- Кнежа, съдът
съобразява следното: Както по- горе е посочено, съгласно нормата на чл. 162, ал.
2, т. 3 ДОПК публично държавно
вземане е това за държавни такси, установени по основание със закон, а
съдебните такси са установени по основание с Закона за държавните такси и Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г.), поради което представляват държавни публични вземания.
В чл. 175, ал.
1 ДОПК е предвидено, че за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в
размер, определен в съответния закон, който в случая е Закон за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл. 1 от посочения нормативен
акт данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за
доброволно плащане, неудържаните или удържани се събират със законната лихва,
като началният момент, от който длъжникът ще изпадне в забава и върху главното
вземане ще се начисли лихва за това е изтичането
на законноустановения срок за доброволно плащане. В случая, за държавните
такси, определени по реда на Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и присъдени от съдилищата,
не е предвиден законен срок за плащане. Предвид, което изискуемостта на
паричното задължение, с оглед неговата безсрочност, настъпва с постановяване на
съдебния акт, но не поставя сама по себе си длъжника в забава. По смисъла на
чл.84, ал.2 от ЗЗД и на чл.182, ал. 1 от ДОПК, отменена, считано от
01.01.2016г., но действала през процесния период /изп. лист е издаден
на 24.10.2012г. по гр.д. № 611/2011г. по описа на PC- Кнежа/ е необходимо
длъжникът да бъде поканен да заплати дължимото, за да възникне отговорността му
за забава. По делото няма данни до СТЪКЛОПЛАСТИК АД да е достигнала подобна
покана за заплащане на сумата 182,20 лева, дължима на основание изпълнителен
лист от 24.10.2012г. и следователно, след като няма връчена покана за заплащане
на дължимата държавна такса, законната лихва не се дължи за целия период, за
който е начислена и разпределена по изпълнителното дело.
Едва с Разпореждане
за присъединяване изх. №С170015-105-0062945/18.04.2017г. на Публ. изпълнител
/л.387/, вземането по Изпълнителният лист от 24.10.2012г. по гр.д. № 611/2011г.
по описа на РС Кнежа за сумата 182,20 лева е присъединено към публичните
вземания дължими по изп. дело №1692/2010г., като разпореждането за
присъединяване е достигнало до представител на Стъклопластик АД на
04.05.2017г., видно от известие за доставяне /л.388 гръб/, като според
настоящия състав на съда, едва от деня, следващ датата на получаване на
разпореждането от Стъклопластик АД, следва да се начислява законна лихва, защото
едва тогава до длъжника е достигнало волеизявлението на кредитора за заплащане
на държавната такса, респ. длъжникът изпада в забава от следващия ден, поради
което законна лихва върху сумата 182,20 лева- дължима държавна такса, следва да
се начисли от 05.05.2017г. /деня, следващ датата на получаване на
разпореждането за присъединяване/, до датата на изготвяне на разпореждането
11.10.2022г., като според съда това е законна лихва в размер на 100,52 лева, дължима
за периода от 05.05.2017г. до 11.10.2022г., като за разликата над 100,52 лева
до 184,37 лева, разпореждането се явява неправилно и незаконосъобразно в тази
част, и следва да се отмени, респ. да се отмени и решението на директора на ТД
на НАП в частта, с което е потвърдено.
Предвид горното, процесното решение №192/07.12.2022г., постановено от Директора на
ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба срещу
Разпореждане изх. № С220015-125-0288767/11.10.2022г., постановено от Главен
публичен изпълнител А.Т., ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен по изп. дело
№15100001692/2010 г. следва да бъде отменено, в частта, с което е потвърдено
разпореждането на ред 489 от разпореждането, общо на сума в размер на
36297.22 лева, както и да
бъде отменено цитираното разпореждане в частта, на ред 489 от разпореждането, общо
на сума в размер на 36297.22 лева на основание изпълнителен лист, издаден от
СРС, 64- ти състав по гр.д. № 07025/2002г.
В частта за дължимата законна лихва върху сумата
182,20 лева, по изпълнителен лист от 24.10.2012г. по гр.д. № 611/2011г. по
описа на РС Кнежа, следва да се отмени решението директора на ТД на НАП В.
Търново и разпореждането за дължима законна лихва за разликата над 100,52 лева
до 184,37 лева, тъй като дължимата законна лихва за периода 05.05.2017г. до
11.10.2022г., е в размер на 100,52 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
161 ал. 1 предл. първо от ДОПК, предвид своевременно предявената от
оспорващата страна претенция за
присъждане на разноските в производството, същата следва да бъде уважена. Процесуалният
представител на оспорващия претендира заплащане на разноските, като е
представил списък на
разноските за 7150 лева, от които внесена държавна такса от 50 лева /л.10/,
адвокатско възнаграждение за административното производство пред директора на
ТД на НАП В. Търново в размер на 3550 лева, като същото е заплатено по банков
път /л.34/, с оглед договор за правна защита и съдействие /л.32/, както и
адвокатско възнаграждение за съдебното производство в размер на 3550 лева, с
оглед договор за правна защита и съдействие /л.9/, като съгласно т. 3 от същия
сумата е заплатена в брой, поради което ответника следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 7150 лева за административното производство и за
съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 172
ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№192/07.12.2022г., постановено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с
което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане изх. № С220015-125-0288767/11.10.2022г.,
постановено от Главен публичен изпълнител А.Т., ТД на НАП Велико Търново, офис
Плевен по изп. дело №15100001692/2010 г., в
частта, в която е потвърдено разпореждането на
ред 489, общо на сума в размер на 36297.22 лева.
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. №
С220015-125-0288767/11.10.2022г., постановено от Главен публичен изпълнител А.Т.,
ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, в
частта, на ред 489 от разпореждането, общо на
сума в размер на 36297.22 лева.
ОТМЕНЯ Решение
№192/07.12.2022г., на Директора на ТД на НАП Велико Търново и Разпореждане изх.
№ С220015-125-0288767/11.10.2022г., на Главен публичен изпълнител А.Т., ТД на
НАП Велико Търново, офис Плевен, в частта, относно дължима законна лихва по ред 490 върху сумата от
182,20 лева, представляваща държавна такса, за разликата над 100,52 лева до 184,37 лева по изпълнителен лист от
24.10.2012г. по гр.д. № 611/2011г. по описа на РС Кнежа, за периода
05.05.2017г. до 11.10.2022г.
ОСЪЖДА
ТД на НАП – В. Търново да заплати на „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Кнежа, ул. „Г. Михайлов“ №1,
представлявано от П.Ц.Н. действащ в качеството си на управител на „Нота Бене
Консултинг“ ЕООД с ЕИК *********, като Изпълнителен директор на „СТЪКЛОПЛАСТИК“
АД разноски по делото и разноски за административното
производство в размер на 7 150 лева /седем хиляди сто и петдесет лева/.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: