Присъда по дело №131/2016 на Районен съд - Луковит

М О Т И В И  

Постановена по НОХД № 131/2016 година

по описа на Луковитският я районен съд: 

Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт против И.К.К., ЕГН **********, по прякор "П." за това, че на 29.03.2015г., около 18.45 часа, в гр.Луковит, Ловешка област, по ул, Възраждане № **, движейки се посока гр.Плевен, при управление на МПС -лек автомобил, марка „БМВ", модел „*** И", с per. № ОВ **** АТ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл.21, ал.1, предл. 2-ро, хипотеза 1-ра от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на ПГ1С е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час - 50 км ./час, в населено място, за ППС от категория „В" - движил се със скорост 85,25 км/час; чл.15, ал.1 от ЗДвП- „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение" - навлязъл върху левия тротоар и с челната си част се ударил косо в стената и витрина на магазин „Д.", с което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди -на лек автомобил, марка „БМВ", модел „*** И", с per. № ОВ **** АТ, на стойност 3956.00 лв./икономически тотал/, собственост на П. П. С.,***, на витрината на магазин „Д.", собственост на „Д.К." ООД, с Управител Л. С.Л., на стойност 3602,48 лв., унищожил вещи, находящи се в същия магазин, а именно: 12 бр. ел.печки, 3 бр. шкафове, 5 бр. бойлери, 7 бр. аспиратори, термокана, блендер, миксер и пасатор, всички вещи на обща стойност 7309.00 лв. и повредил вещи, находящи се в този магазин, а именно 5 бр. печки, 2 бр. бойлери, цитруспреса и тостер, като обща стойност на повредите на вещите възлиза на 132,80 лв., или всички имуществени вреди на обща стойност 15 000,28/петнадесет хиляди и 28 ст./лв.,което е престъпление по чл. 343, ал.1, б. А, във вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.21, ал.1, предл. 2-ро, хипотеза 1-ра от ЗДвП и чл.15, ал.1 о г ЗДвП,и за това ,че на 29.03.2015г., около 18.45 часа, в гр.Луковит, Ловешка област, по ул. Възраждане, посока гр.Плевен, управлявал МПС -лек автомобил, марка „БМВ", модел „*** И", с per. № ОВ **** АТ, след употреба на наркотично вещество, а именно марихуана, установено по надлежния ред съгласно токсикохимична експертиза № 15/БТМ-334 на НИКК София., което е престъпление по чл. 343б, ал.З от Н К.

Настоящото дело е било образувано първоначално с докладчик съдия В.Цариградска като, докладчика е сменен и делото започнало от начало с докладчик съдия Ани Г..

Производството е прекратено частично съобразно чл.4 пар.1 от протокол №7 към ЕКПЧ по отношение на подсъдимия И.К.К. за престъплението чл. 343, ал.1, б. А, във вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.21, ал.1, предл. 2-ро, хипотеза 1-ра от ЗДвП и чл.15, ал.1 о г ЗДвП,първото обвинение.

 

По делото е представено решение по АНД №166 от 2015г на Р.С.Луковит ,в сила от 23.01.2016г, с което подсъдимия по настоящото дело са отменени наказателни постановления №15-02970000081/07.04.2015г. на Началника на РУ на за нарушение по чл. 179, ал. 2 ЗДвП; наказателно постановление № 15-02970000082/07.04.2015г. на Началника на РУ на МВР – Луковит, с която на И.К.К., с за нарушение по чл.177, ал. 1. т. 2 ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП/, наказателно постановление № 15-02970000068/06.04.2015г. за нарушение по чл. 315, ал.1, т.1 КЗ. От мотивите на решението е видно ,че в конкретната ситуация никой от присъстващите на място не желаел да съдейства на органите на реда за изясняване на авторството по управление на автомобила. Поради, което и НП са отменени и производството по първото обвинение е прекратено предвид ТР№3 от 2015г на ВКС е прекратено.

Делото продължава за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, по отношение на което престъпление настоящото дело не е прекратено .

Според ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС "дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някое от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт". В настоящия случай е видно ,че за престъплението по чл.343б ал.3 от НК, паралелно производство не е водено. Разгледано същото в аспект и от гледна точка на ТР №3/22.12.2015 г., по същество следва да се приеме, че в конкретния случай не е нарушен принципа ne bis in idem, по отношение на деянието по чл.343б ал.3 от НК. Това е така, защото видно от съдържанието на соченото АНД №166/2015г на ЛРС подс. К. е санкциониран за друго нарушение на ЗДвП, по което е било образувано НАХД №166 от 2016г на Р.С.-Луковит и НП са отменени. Нещо повече при внимателния прочит на соченото ТР, нееднократно се отбелязва при очертаване на основните признаци на принципа ne bis in idem, че се касае за забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административно наказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.

Горните изводи кореспондират с тълкуването, дадено с първата част

на ТР № 51 от 29.12.1978 г. по н. д. № 50/1978 г. на ОСНК на ВС, поради което няма основания то да бъде изоставено.

Съобразно практиката на ЕСПЧ решението "А и Б срещу Норвегия" по жалби № 24130/11 и 29758/11, решение от 15 ноември 2016 г. на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека е поставен въпросът дали съществуването на паралелни производства (административно и наказателно), които се приемат за наказателни по смисъла на Конвенцията, срещу едно и също лице представляват нарушение на забраната за двойна наказуемост по чл. 4 от Протокол № 7.Където съдът се позовава на заключенията на норвежките власти и съд, че едно правноукоримо поведение може да се санкционира едновременно чрез средствата на административното право и процес и чрез средствата на наказателната санкция. Според решението на ЕСПЧ двете производства преследвали различни цели, като административното целяло заплащане на дължимия данък и покриване на разходите на държавата по събирането му в резултат на неправомерното поведение на жалбоподателя, а наказателното производство цели наказване и съдържа доказване на елемента измама (виж параграфи 144-146). Въпросните двойни производства обаче трябва да са „достатъчно тясно свързани както по същество, така и във времето“.С други думи трябва да се покаже, че те са обединени по начин, така че да образуват едно цяло. Това означава, че: i) преследваните цели и средствата, използвани за постигането им, трябва да се допълват по същество и да бъдат свързани във времето и ii) възможните последици от така организираното правно регулиране на въпросното поведение следва да бъде пропорционални и предвидими по отношение на засегнатите лица. По-конкретно Съдът постановява, че няма нищо укорително в това да се противодейства на едно противоправно поведение по един цялостен начин със средствата както на административното, така и на наказателното право и процес, нито пък има нещо укорително в това норвежките власти да образуват и наказателно производство за извършеното общественоопасно деяние. На следващо място Съдът посочва, че провеждането на двете производства е било предвидимо за жалбоподателя. Съдът продължава, като установява, че административното и наказателното производство са били водени паралелно, но са били взаимосвързани. В заключение и въз основа на представените факти Съдът не намира индикации първият жалбоподател да е претърпял непропорционални вреди или несправедливост в резултат на така дадения цялостен правен отговор към извършеното от него нарушение. Съдът е убеден, че въпреки различните наказания, наложени от два отделни органа в различни производства, все пак има достатъчно тясна връзка между тях, както по същество, така и във времето, за да могат да бъдат разглеждани като част от една цялостна система от наказания съгласно норвежкото право за извършеното правонарушение. В заключение, Съдът не е намерил нарушение на чл. 4 от Протокол 7 от Конвенцията.

 

Предвид горното и практиката на ЕСПЧ настоящият състав счита, че делото следва да продължи по второто обвинение по чл.343б ал.3 от НК.

Прокурорът подържа обвинението за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК и пледира, че подсъдимият на 29.03.2015г. около 18:45 часа по ул.“Възраждане“ посока гр.Плевен, управлявал МПС лек автомобил марка „БМВ“ модел „***И“ с рег. № ОВ****АТ след употреба на наркотично вещество, а именно марихуана установено по надлежния ред съгласно токсикохимична експертиза 15/БТМ- 334 на НИКК София. Счита, че в хода на настоящото производство категорично е установена вината на подсъдимия по така повдигнатото му обвинение въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства. Този извод се налагал от голямата маса от разпитаните в хода на делото свидетели, които непосредствено са възприели след настъпването на ПТП на инкриминираната дата как от шофьорското място на процесното „БМВ“ слиза подсъдимият И.К.К.. ДНК експертиза, която е дала заключение, че по марлята иззета от скоростният лост при огледа на местопроизшествие по марлята има иззето вещество наподобяващо кръв, и върху парчето от аербег иззет от кормилото, т.е. непосредствено отпред водача, двете парчета от аербег, едното иззето при огледа на местопроизшествието и другото иззето непосредствено при огледа от съдебната фаза на процеса се указва наличие на човешка кръв, която кръв напълно съвпада с ДНК профила на И.К.К.. Видно било от заключението на назначената Съдебно техническа експертиза на предоставения запис който успял да заснеме преди инцидента при минаването на автомобила БМВ управляван от подсъдимия К. е, че на шофьорското място седи лице облечено със светла горна дреха, едър мъж от мъжки пол със светла на цвят горна дреха. Видно от заключението по назначената Съдебно медицинска експертиза по-вероятно е причинените на подсъдимия увреждания непосредствено след настъпване на ПТП-то, а именно контузия на дясна тазобедрена става и разкъсна контузна рана на устата е по-вероятно да са причинени на И.К.К., ако е бил той на седалката на водача. Назначената в хода на настоящото производство токсикохимична експертиза е категорична, че в кръвната проба на водача взета непосредствено след настъпването на ПТП-то има наличие на наркотично вещество, а именно марихуана. Именно въз основа на всички тези доказателства счита, че деянието на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин и моли съдът да признае същия за виновен по така повдигнатото му обвинение по чл.343б ал.3 от НК. Деянието е извършено на 29.03.2015г. на основание чл. 2 ал.2 НК счита, че следва да се приложи по-благоприятния за дееца закон, тъй като до влизане в сила са последвали различни закони и към момента на деянието в закона се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години, а към настоящия момент лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1500 лева, т.е. в конкретния случай наказанието следва да бъде определено преди изменението на разпоредбата на чл. 343б, ал.3 НК, която се явява по-благоприятна за подсъдимия, а именно лишаване от свобода до 2 години, тъй като тогава към момента на деянието е било такова наказанието.

Подсъдимият не дава обяснения в последната си дума моли да бъде оправдан. Защитникът пледира че, предвид разпоредбата на ТР №3 от 12.12.2015г., където е въведен принципа на ne bis in idem, което означава, че този принцип прегражда повторението на наказателно производство приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване установения първи по време съдебен акт да има окончателен характер, а по този случай е приложено към делото, има заверено съдебно решение №95/29.12.2015г. по АНД №166/2015г. на РС Луковит влязло в законна сила на 23.01.2016г., като необжалвано. От Решението е видно, че спрямо К. е имало три броя НП касаещи един случай, а именно случая предмет на днешното дело. Било проведено едно много обстойно съдебно следствие и се установи, че несъмнено е доказан факта, че по делото е възникнало ПТП с лек автомобил марка „БМВ“ модел „***И“ с рег. № ОВ ****АТ, обаче от доказателствените източници от разпита на същите полицаи, които били разпитани на съдебното следствие по време на настоящото дело съдът е взел решение, че не може да се направи несъмнен извод, че именно жалбоподателя И.К.К. е управлявал въпросния автомобил. Мотивите за това решение са, че никой от свидетелите по делото не го е посочил дори и онези от тях, които са възприели мястото на произшествието непосредствено след удара във витрината на магазина. Важния момент бил, че имаме сила на присъдено нещо, че на въпросната дата, въпросния час, въпросното място същото лице не е имало качеството на водач и не може да търпи наказателна репресия по реда на чл. 343б,ал.3 НК, защото РС Луковит вече се е произнесъл, че той не е имал такова качество.

От събраните в хода на наказателното производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На процесната дата св. Д.Ц.С. с подсъдимия били на гости в св. И.З. .С. твърди ,че тръгнали с една кола блъснали се, шофьорът на колата бил циганин, когото виждал за първи път. Колата БМВ била на Л., която е майка на И., тогавашната приятелка на подсъдимия, твърди, че е употребил алкохол и нищо не си спомня. И.З. живеел в блока при автогарата към къщата на И..Той седял зад шофьора, а подсъдимия И.К. до шофьора. Ходили в болницата и полицията, циганинът избягал. У св.И.З., по прякор "М.Д.", от гр. Луковит, св. С. трябвало да направи татуировка. Там изпили по няколко бири. От дома на св. З., двамата/обвиняемия и св. С./си тръгнали около думите на този свидетел привечер и то пеша. На този свидетел са четени показания от досъдебното производство по реда на чл.281,ал.1 т.1 и ал.4 от НПК, в които този свидетел твърди, че автомобилът е управляван от подсъдимия .Твърди, че от дома на З. си тръгнали около 17,30, И. се качил да управлява автомобила. Движели се по главната улица в Луковит по посока Плевен.В района на медицинския център в близост до общината в дясното платно се движел лек автомобил И. тръгнал да изпреварва и навлязъл в другата пътна лента, за да може да го изпревари безпрепятствено, но тогава водачът на другия автомобил навлязъл в лявото пътно платно, И. се опитал да избегне удара, но скоростта не му позволявала да спре, нямал време да го стори завил волана на ляво. Автомобила се качил на тротоара, като се ударил в бордюра и се озовали в магазина за бяла и черна техника собственост на „Д.”-Луковит. Били с колани и се отворили и въздушните възглавници на автомобила. Двамата с И. излезли на улицата пред магазина за да изчакат полицията. И. го болял крака, не можел да ходи нормално и му била нужна помощ. Свидетелят отишъл до дома си за да се измие от мастилото за татуировки, но И. останал. След като се върнал полицаите били на място и отвели И.. От своя страна свидетелят С.Н., А. Х. и И. И. в съдебно заседание не си спомнят, било отдавна. В с.з. Н. не бил виждал това БМВ, не може да си спомни дали е виждал подсъдимия на мястото. Знае кой бил собственик на автомобила, госпожата една от свидетелките, които бил видял в залата, но не знаел кой я кара. Св. А.Х. в с.з. твърди, че били на центъра, пили бира, чул удар отишли и имало катаджии, не видял кой управлява автомобила и не е видял да слиза някой от шофьорското място. Свидетеля И.И. в с.з. твърди,че бил на центъра с приятели, яли семки и някаква кола минала бързо няколко пъти. Чул се шум другите изтичали на него му ставало лошо от такива работи, не е ходил там, не си спомня, този ден не е виждал подсъдимия. Показанията на св. Н. от дата 28.09.2015г., на св. Х. от 02.10.2015 г. и на И. от дата 02.1.2015г, дадени в досъдебното производство са прочети по реда на чл.281 ал.1, т.1, т.2 и ал.4 от НПК Тези трима свидетели били на паркинга при спирката на магазина за мебели. Докато седели там край тях минал лек автомобил БМВ, зелен на цвят. Малко след това чули удар, обърнали се да видят какво става автомобилът се е блъснал в магазина на „Д.”, витрината била счупена, дошли и други хора и от шофьорското място излязъл подсъдимия И., св.Н. звъннал на 112 да подаде сигнал преди да отидат на мястото на катастрофата. По думите на св.Х. от към шофьорското място слезнал подсъдимия. Очевидци на произшествието били св. Р.Д.Г., която живеела в блок "Смирненски", и по това време била на терасата си, но не е успяла да види кое е лицето, което управлява, от своя страна св. П.Н.П., който подал сигнал на тел.112, същия живее на 3-я етаж. Последният забелязал, че вадят шофьора, който седнал на бордюра, като излязъл видял катаджията който говорел с шофьора на автомобила. На процесната дата свидетелят Д. С.Д./чиито показания са четени по реда на чл.281 ал.1т.т.1,2 и ал.4 и от НПК и е заявил, че се придържа към тях минавал с автомобила си през Луковит, спрял до денонощният магазин, купил си нещо, видял да минава лек автомобил БМВ, със скоростта с която минала колата въобще не могъл да види кой е вътре. Потеглил и след около 300м. видял, че въпросното БМВ се е блъснало в магазин „М.Ш.” за електроуреди. Целият автомобил пушел, не е видял самият сблъсък, от автомобилът излизал подсъдимия И. по прякор „П.„, който познавал от работата си, облечен с дънки и бяла тениска, като слязъл от шофьорското място се държал за ръката, минал през пътя и седнал на бордюра на отсрещният тротоар. На местопроизшествието пристигнали служители на полицията св.Ц.Г. и Л.Л., същите твърдят, че е имало много хора и разбрали от тях, че това е подсъдимия, разбрали, че е идвала и линейка. Казали им къде е отишъл подсъдимия И.К. и го намерили на пейка под една от терасите на блока, като св.Ц.Г. –твърди, че приятелката на подсъдимия била при него. Свидетеля Л., попитал подсъдимия той ли е управлявал, но същия отрекъл, помолил подсъдимия да даде проба с техническо средство и същата била положителна, в последствие колегите му издали АУАН и талон за медицинско изследване. Разпитана е и собственичката на процесното МПС св. П.С. в показанията си твърди, че ключовете на процесния автомобил седели на таблото, автомобилът се управлявал и от дъщеря и Л.П., а подсъдимия никога не го е управлявал, той нямал книжка. От своя страна свидетелката И.М.Я. твърди, че през 2015г имала връзка с подсъдимия, а сега са близки отношения, колата е била на баба и, майка и също я кара, а подсъдимия никога не се е качвал на колата, когато се върнали в Луковит видели, че колата е на местопроизшествието, а подсъдимия в полицията .

Съобразно чл.281 ал.8 НПК, присъдата не може да основава само на показания прочетени по реда на ал.4. В случай, че показанията по чл.281 ал.1,т.1,2 и ал.4 се подкрепят от други събрани по делото доказателства, няма пречка те /прочетените по чл. 281, т.1,2 и ал.4 НПК показания/ да се използват от съда при постановяване на каквато и да е присъда.

В хода съдебното следствие е изготвена експертиза запис от камера, монтирана над моста в гр. Луковит, находящ се в кориците на досъдебното производство, от който е видно, че лицата, които се намират в лек автомобил БМВ, не са ясно видими, а са силуети и могат да се разпознаят по фигура, стойка и походка. От заключението на назначената комплексна съдебно- автотехническа експертиза по ДП, е видно, че процесния автомобил, който подсъдимият е управлявал, преди настъпването ПТП-то се е движил със скорост 85,25км/час. Нанесени са щети на МПС-3956.00лв, на витрината на магазин „Д.” 3602,48лв и на техника в магазина -7309лв. и повредени вещи на стойност 132 лв. По досъдебното производство е извършена физикохимична експертиза извършена от НИКК - МВР в кръвта и урината иззети от обвиняемия се установило наличие на етилов алкохол с концентрация 0.45% в кръвта, и наличие на етилов алкохол с концентрация 0.95% в урината. Видно от заключението на назначената по досъдебното производство токсикохимична експертиза извършена от НИКК - МВР в кръвта и урината иззети от обвиняемия се установило наличие на канабиноиди (в т. ч. ТНС и метаболити) и на лекарствения препарат аналгин (дипирон, метамизол), в т.ч. и метаболити.по ДП е назначена и начената съдебно-медицинска експертиза, която установява, че кръвната група на обвиняемия К. е А/бета/, иззетата с марля от скоростния лост на лек автомобил марка "БМВ", модел "***И", с per. № OB **** АТ, както и течност е човешка кръв, на лице от кръвна група А/бета/. В съдебната фаза на делото по искане на представителя на прокуратурата е извършен оглед на л.а БМВ, мод. ***И, зелен на цвят с рег №ОВ ****АТ, изрязано е парче с биологичен материал от аербека от шофьорското място иззет е биологичен материал от подсъдимия и е назначена ДНК експертиза, от която се доказа, че кръвта по аербека на автомобила съвпада с кръвта на подсъдимия. Като изготвената съдебно медицинско експертиза приема, че подсъдимия да е бил на седалката на водача, което се подкрепя и от наличието на кръв по предната въздушна възглавница идентична с кръвта каквито са резултатите от ДНК.

По отношение са нанесените щети на МПС на стойност 3956 лв, граждански иск от собственика на автомобила П.С. не е предевен .Нанесени са и щети на витрината на магазин „Д. собственост на „Д.К. ООД” но стойност 3602,48лв и щети на вещи в магазина на стойност 7309лв-12бр. ел. печки, Збр. шкафове, 5бр. бойлери, 7 бр. аспиратори, термокана, блендер, миксер и пасатор, а повредени били следните вещи, находящи се в този магазин-5бр. печки, 2 бр. бойлери, цитрус преса и тостер, на стойност 132,80лв., като по думите на св. Б.Л., която се занимава с имуществената застраховка на дружеството всичко било изплатено от застрахователя, граждански иск юридическото лице не е предявило.

Изложената фактическа обстановка и обвинението се подкрепят от събрания в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателствен материал, а именно: прочетените и приобщени по реда на чл.281,ал.1, т.1,2 и ал.4 НПК показания на свидетелите И.Г.И., С.Х.Н., Д.Ц.С., А.Х.С., Д.С.Д., които в тяхната си съвкупност са последователни и непротиворечиви и съдът кредитира показанията от досъдебното производство, същите налагат извода,че на порцесната дата свидетелят Д.Ц.С. и подсъдимия И.К. били заедно, И. бил с лек автомобил БМВ-зелен на цвят, който управлявал. Ходили при св. И.З., защото св. С. следвало да му направи татуировка. От дома на З. тръгнали С. и подс. К., като подсъдимия управлявал МПС-то, движели се по главната улица посока Плевен и в района на медицинския център в близост до общината в дясното платно се движел лек автомобил, И. тръгнал да изпреварва и навлязъл в другата пътна лента, за да може да го изпревари безпрепятствено, но тогава водачът на другия автомобил навлязъл в лявото пътно платно, И. се опитал да избегне удара, но скоростта не му позволявала да спре, нямал време да го стори завил волана на ляво. Автомобила се качил на тротоара, като се ударил в бордюра и се озовали в магазина за бяла и черна техника собственост на „Д.”-Луковит. Свидетелят и подсъдимият били с колани и се отворили и въздушните възглавници на автомобила. Двамата излезнали на улицата пред магазина за да изчакат полицията. Подсъдимия го болял крака, не можел да ходи нормално и му била нужна помощ. Свидетелят отишъл до дома си за да се измие от мастилото за татуировки, но подс. И.К. останал.

През това време св. Д.С.Д.,*** и спрял на денонощен магазин близост до пазара да си купува храна. Видял л.а. БМВ да минава с висока скорост, потеглил и на около 300м. по пътя на завоя при общината видял същото БМВ да се е блъснало в магазин „М.Ш.”. Не е видял самият сблъсък, но е видял как от шофьорско място слезнал подсъдимия, който се държал за ръката, свидетеля заявява, че познава подсъдимия от работата си. Подсъдимия бил облечен с бяла тениска и дънки. В същото време свидетелите С.Н., А.С., И.Г. били до спирката при магазина и си говорили и докато седяли там покрай тях е преминало процесното БМВ, зелено на цвят, чули удар, обърнали се по посока на шума и, затичали се да видят какво става и, идвали вече и други хора и от колата от шофьорско място излезнал подсъдимия. Всичките тези свидетелски показания прочетени по реда на чл.281 ал.1,т.1,2 и ал.4 от НПК, в своята съвкупност кореспондират напълно с ДНК експертиза, медицинска експертиза, експертиза на диск от камера, физикохимична експертиза извършена, съдебно-медицинска експертиза, за установяване на кръвната група на подсъдимия, тъй като видно от заключението на назначената токсикохимична експертиза извършена от НИКК - МВР в кръвта и урината иззети от обвиняемия се установило наличие на канабиноиди (в т. ч. ТНС и метаболити) и на лекарствения препарат аналгин (дипирон, метамизол), в т.ч. и метаболити. От съдебно-медицинска експертиза се  установява, че кръвната група на обвиняемия К. е А/бета/, иззетата с марля от скоростния лост на лек автомобил марка "БМВ", модел "***И", с per. № OB **** АТ, както и течност е човешка кръв, на лице от кръвна група А/бета/ от назначена ДНК експертиза се доказа, че кръвта по аербека от шофьорското място напълно съвпада с кръвта на подсъдимия, а от изготвената съдебно медицинско експертиза приема, че подсъдимия да е бил на седалката на водача, което се подкрепя и от наличието на кръв по предната въздушна възглавница идентична с кръвта каквито са резултатите от ДНК. Тоест всички тези доказателства в своята цялост и съвкупност водят само до един извод, че подсъдимия И.К.К. осъществил от обективна и от субективна страна престъпните състави на чл.343б, ал.3 от НК, като на 29.03.2015г., около 18.45 часа, в гр.Луковит, Ловешка област, по ул. Възраждане, посока гр.Плевен, управлявал МПС -лек автомобил, марка „БМВ", модел „*** И", с per. № ОВ **** АТ, след употреба на наркотично вещество, а именно марихуана. Деянието е извършено при ясното съзнание от страна на подсъдимия, че е употребил наркотични вещества –марихуана и въпреки това управлява МПС, което определя формата на вина, а именно „пряк умисъл”, като елемент от субективната страна, респективно, че употребил е високорисково наркотично вещество-марихуана.

По отношение на разпитаните полицейски служители св.Г. и св.Л. същите не са преки свидетели на катастрофата, същите са пристигнали в един по-късен момент, и са си свършили работата по изпробване с дрегер на подсъдимия, издаване на АУАН и т.н.

По отношение на показанията на св. П.С., собственик на процесното БМВ и на нейната внучка И. съдът не дава вяра, тъй като втората е била по онова време приятелка на подсъдимия, сега твърди, че са в близки отношения. От свидетелските показания на свидетеля Ц.Г. –полицейски служител, когато отишли на инцидента приятелката на подсъдимия била при него, поради което съдът счита, че след като същата е в близки отношения с подсъдимия е заинтересована от изхода на делото. Автомобила е на нейната баба, която от своя страна твърди, че подсъдимия не е карал МПС, а ключовете седели на таблото на лекия автомобил, то ако ключовете са на таблото и тя не знае кой е управлявал, възниква въпроса от къде същата знае, че на процесната дата подсъдимия не е управлявал МПС –то, то съдът счита ,че С. е заинтересована от изхода на делото дотолкова доколкото да защити внучката си, допълнително тя не е свидетел на инцидента.

Другите двама свидетели очевидци на произшествието св. Р.Д.Г., П.Н.П. не са успели да видят кое точно е лицето, което е управлявало, първата е гледала от терасата, а втория живее на 3-я етаж и забелязал, че вадят шофьора, който седнал на бордюра, като излязъл видял катаджията, който говорел с шофьора на автомобила. Тоест показанията на последния може да се направи извод, че след като е видял, че шофьора на автомобила разговаря с катаджията, то с подсъдимия са разговаряли св. Г. и Л., то в случая иде реч единствено и само за подсъдимия И.К..

 

От така описаната фактическа обстановка, следва категоричния извод, че с деянието си И.К.К., ЕГН **********, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 3436, ал.З от НК, а именно: На 29.03.2015г., около 18.45ч., в гр.Луковит, обл. Ловеч, по ул. Възраждане №**, движейки се в посока гр. Плевен, управлявал МПС - лек автомобил марка "БМВ", модел ^и**И" с рег. № ОВ **** АТ, след употреба на наркотично вещество, а именно марихуана, установено по надлежен ред съгласно токсикологична експертиза №15/БТМ- 334 на НИКК София.Марихуаната /канабис/. Това са наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961г., ратифицирана от Република България. Те са включени в списък № 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Относно вида на наказанието:за извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК в сегашната му редакция наказанието е от една до три години и глоба от 500 до 1500 лв., но към датата на извършване на деянието е предвидено наказание „лишаване от свобода” до две години, поради което на основание чл.2 ал.2 от НК следва да се приложи тази редакция на закона. Съгласно чл.343г от НК във всички случаи на чл.343б от НК съдът постановява и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, но в случая подсъдимия не притежава СУМПС и нормата е неприложима.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост подсъдимият е осъждан нееднократно. С престъплението са причинени имуществени вреди. При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не отчете смекчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства –многократни осъждания.

Според настоящият съдебен състав, този размер на наказанията е достатъчно разумен, с оглед възрастта на дееца, и възможността същият да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си, поради което осъди подсъдимия на 6 м. лишаване от свобода при строг режим.

На основание чл.189ал.3 от НПК, го осъжда подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР-Ловеч сумата общо от 1587,69 лева за експертизи по досъдебното производство, както и го осъжда да заплати по сметка на районен съд Луковит сумата от 3672,80 лв. лв.

Съдът постанови връщане на иззетия като веществено доказателство по делото лек автомобил „БМВ", модел „*** И", с рег. № ОВ **** АТ, и един брой смачкана регистрационна табела от лек автомобил „БМВ", модел „*** И", с рег № ОВ **** АТ на неговият собственик П. П. С. ***

          Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

                                                                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: