Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 07.08.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На дванадесети юни
година 2018
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2143 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството са преки искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ, заявени при обективно кумулативно съединяване.
По
изложените в искова молба обстоятелства ищцата В.Х.Д. ЕГН: **********,
чрез адв. С. Н.-САК, пълномощник, съдебен адрес *** против ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие телесно увреждане - фрактура на голям пищял
получено при ПТП, настъпило на
11.07.2015 год. по вина водача на л.а. „Хонда Сивик”, с peг. № ********,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на ПТП – 11.07.2015 год., до
окончателното изплащане, както и иск за сумата
3388.52 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за оперативни консумативи и лечение, резултат от същото ПТП, ведно със законна
лихва за забава, считано от 16.06.2016 год. – датата на отказа на ответното
застрахователно дружество за изплащане на обезщетението, до окончателното
изплащане.
Ищцата
претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че на
11.07.2015г. около 13.40 часа в гр. София л.а. „Хонда
Сивик”, с per. № ********,
управляван от П.В.И. ***Александър Стамболийски” в посока от бул. ’’Вардар” към
бул. ’’Константин Величков” и в района
на пешеходна пътека, намираща се след ул.
„Алеко Туранджа”, реализира ПТП с пресичащата от ляво
на дясно пешеходка В.Д.. При пътно произшествие пострадала пешеходката В.Х.Д.,
която постъпила по спешност в УМБАСМ „Пирогов“ ЕАД с болки с болки в дясната колянна става и десен лакът. Поставена и е диагноза: счупване на горния
край на тибията /големия пищял/ на десния крак,
контузия на десен лакът.
Твърди се, че в болничното заведение на ищцата е извършена операция – репозиция на фрактурата с вътрешна фиксация
с плака. Сочи се, че причиненото увреждане по своя медико-биологичен характер
представлява трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок от
30 дни. Твърди се, че здравословното състояние на ищцата не е напълно
възстановено и същата продължава да търпи болки и страдания във връзка с
причинените увреждания.
По време на проведеното лечение ищцата
направила разходи за оперативни консумативи и лекарства в размер на
3 388,52лв.
Твърди се, че момента на настъпване на
застрахователното събитие отговорността на виновния водач П.В.И., е ЕГН **********,
управлявал лек автомобил марка Хонда, модел Сивик, с рег.№********, се покрива от ответното дружество,
в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” -
полица №02115000242584 със срок на валидност от 08.01.2015 г. до 08.01.2016 г.
Ответникът ЗД „Б.И." АД, чрез пълномощника си адв.Ал.И. депозира
писмен отговор на исковата молба в рамките на преклузивния
срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва
наличието на елементите от фактическия състав на деликта.
Оспорва исковете по размер, като сочи, че претенцията за репариране на
неимуществени вреди е завишена с оглед получените травматични увреждания, не
съответства на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и обезщетенията за
неимуществените вреди, присъждани обичайно от съдилищата за подобна травма.
Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди, че не е пресичала на
пешеходна пътека и/ или не се е съобразила с посоката и скоростта на движение
на приближаващия лек автомобил. Изтъква, че пострадалата е можела да избегне
удара, а вместо това е продължила да върви към мястото на удара.
Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощика си адв. Н. поддържа
предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника
си адв.Ал.И. оспорва предявените искове. Представя
списък на разноски.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след
което приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия Протокол за ПТП
№К572/11.07.2015г., съставен от дежурен при ОПП
–СДВР и протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.07.2015г., на 11.07.2015г. около 13.40 часа в гр. София настъпило ПТП между лек автомобил марка „Хонда Сивик”, с per. № ********,
управляван от П.В.И.,*** в посока от бул. ’’Вардар” към бул. ’’Константин
Величков” и пешеходеца В.Х.Д., пресичаща от ляво на дясно, при което
пострадала пешеходката Д.с работна диагноза: фрактура на дясно коляно. /л.70-л.72 от делото/
От приложеното н.о.х.д.№ № 10105/2016г
. по описа на СРС, НО, 97 състав, се установява, че в производство по реда
чл.27 НПК, с постановена по делото Присъда от 27.07.2017г. /влязла в законна сила на 15.08.2017г./, водачът П.В.И.
ЕГН **********,
е признат за виновен, в това, че на 11.07.2015 г., в гр.София, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда Сивик”, с per. № ********, е нарушил
Правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на В.Х.Д., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на страничния кондил на големия пищял на десния крак, довело до трайно
затруднение на движенията на десния крайник за срок повече от 30 дни, като
деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което на основание чл. 343 ал.
3, предл. последно буква „а” пр. 2, вр. ал. 1, буква
„б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му наложено наказание глоба
в размер на 2000 лева, платими в полза
на държавата.
От приетата епикриза по ИЗ: 23921/2015г. на УМБАСМ „Пирогов“ ЕАД, се
установява, че В.Х.Д. на 73 г. , след
ПТП е хоспитализирана за лечение на 11.07.2015г.,
с диагноза счупване на горния край на тибията
/големия пищял/ - закрито, в дясно.Обективно състояние –задоволително, дясна колянна става, оточна и
деформирана, невъзможност за активни движения. На 15.07.2015г. е извършена
операция –открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула.На
20.07.2015г. ищцата е изписана в подобрено състояние с препоръка за ХДР и
домашно лечение. /л.6 от делото/
Приети са Амб. лист №24/24.09.2015г.
издаден от ортопед –травматолог, Амб. лист
№275 /30.05.2006г., и двата с поставена на ищцата диагноза: състояние след
счупване на голям пищял, с предписана лекарствена терапия, аналгетици
и ЛФК. Представен е Амб.Лист №22/30.05.2016г., за посещение при невролог с диагноза: други
увреди на троичния нерв.
/л.9 -л.11 от делото/
Приети са 9 бр. фактури с
приложени към тях фискални бонове от
периода на лечение на ищцата В.Д., за заплатени ортопедични плаки,
винтове, болничнна о лечение, медикаменти,
консумативи, общо на стойност 3 388,52 лв./л.15 –л.26 от делото/
От приетото неоспорено заключение на
медицинската експертиза на вещото лице д-р Б.Б. –
ортопед травматолог, се установява, че ищцата В.Д. на 73 г. след
претърпяното на 11.07.2015 г. ПТП е
получила закрито вътреставно
счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост. Проведено е лечение в УМБАСМ „Пирогов“ ЕАД в периода 11.07.15г. – 20.07.15г., като на
15.07.2015г. ищцата е оперирана – кръвно намесване и метална фиксация с плака и винтове. Вещото лице обосновава извод, че
пострадалата е търпяла болки и страдания непосредствено след ПТП с голям
интензитет за 7-8 дни, след което интензитетът на болките и страдания е
намалявал за 4 -5 месеца. По отношение
на оздравителен период сочи, че обичайния срок за възстановяване при този вид
травми - 4- 6 месеца. Категорично е обоснован извод, че получените от ищцата
травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. След проведен личен преглед в.л. д-р Б., е установило, че походката на
ищцата е силно затруднена, с чужда помощ, на дясното коляно има оперативен
белег 8 см. Сочи, че здравословното състояние на ищцата е стабилизирано.
Счупването на външния кондил на голямопищялната
кост е зараснало, но дясната колянна става извършва
движения с обем 20 % по –малък от нормата. По медицинска прогноза, с оглед характера, степента и местоположението
на травматичната увреда и възрастта на ищцата пълно
възстановяване от получените увреждания няма да настъпи.
В обясненията
си в о.с.з. на 27.02.2018г., в.л. ортопед направените разходи за
ортопедични консумативи за медикаменти
на стойност 3 388,52 лв., са направени
по повод на лечението на ищцата, което лечение е уместно предприето. Пояснява
още, че в медицинската документация не е описана травма на дясна лакътна става.
Свидетелят Л.М./ 46 г., син на ищцата/, сочи в
показанията си, че претъпяното през 2015г. ПТП майка
му била със счупен крак, в колянната става. натъртвания,
охлузвания, комоцио. В болница била за около 20 дни
след операцията. Счупването било
лошо и при операцията и поставили три
планки и 12 винта. След операцията
свидетеля и и сестра му се грижехме за нея. Обслужвалия за личния тоалет и
хигиена. С инвалидна количка я извеждали понякога. Св. Маринов, сочи, че още не
може да ходи, въпреки, че са минали три години. Майка му била много дейна жена. Преди ПТП
се движела пеша, с трамвай, помагала в домакинството чисти, готви, енергична жена. След произшествието всеки ден била предимно
на легло. развила страхова
невроза от автомобили, не иска да излиза навън. Излиза само с придружител. Няма
възможност да си бута количката сама.
Показанията
свидетелят Л.М., съдът преценява,
по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото почиват на преки лични
впечатления и кореспондират на СМЕ относно липсата на възстановяване
от получените увреждания
Свидетелят П.В.И.
/30 г./, сочи в показанията си, че при процесния
инцидент се движел с автомобила си Карах „Хонда Сивик“ от 1998-1999 г. с рег. № СА 9148 срещу Х –та
поликлиника и се спусках със 60-70 км/ч , като светофара мигал жълто.
Когато минал, бул.„Стамболийски“ стана ПТП. Тръгнал на жълт сигнал и когато преминал вече бил червен
сигнала на светофара. Когато блъсна
пешеходката светело червен светофар. Св. И., сочи, че вината е изцяло негова.
Пояснява, че на мястото на ПТП има пешеходна пътека, имаше и спирка и
най-вероятно жената е идвала с торби от пазара и пресичала . пешеходна пътека. Докато чакали линейката свидетелят си говорих с пострадалата.
От
неоспореното заключение на САТЕ изготвена от в.л. инж. А. П. А., се установява, следния механизъм на ПТП: На
11.07.2015г. около 13.40 часа в гр. София по бул. ’’Александър Стамболийски” в
посока от бул. ’’Вардар” към бул. ’’Константин Величков” в лявата пътна лента
се е движил л.а. „Хонда Сивик”,
с per.
№
********, управляван от П.И. със скорост около 40 /39/ км/ч . Когато се е
приближавал към кръстовището с ул. ’’Алеко Туранджа”,
което е било регулирано със светофарна уредба, от левия тротоар по пешеходната
пътека, намираща се непосредствено след това кръстовище, пострадалата пешеходка
В.Д. на 73 г., е предприела, пресичане в посока от ляво на дясно спрямо
посоката на автомобила. Като се има предвид възрастта на пешеходка, тя най-вероятно
се е движила е обикновен спокоен ход. В този момент автомобилът се е намирал на
разстояние около 228 м. Когато пешеходката е навлязла в лентите за движение на
автомобила л.а. Тойота Хонда е бил на около 60 метра.
При опасна зона за спиране на автомобила 24 метра , водачът му е имал обективна
възможност да спре и да предотврати удара. Вещото лице обосновава извод, че не
само при спокоен ход на пешеходката, но и при всички начини на движение,
включително и при бързо тичане ударът на пешеходката е бил предотвратим за
водача на автомобила чрез своевременно спиране.
Съдът
възприема заключението на САТЕ, изготвено от инж.А., като обективно и
компетентно.
По делото е прието за безспорно, че
между ответника ЗД „Б.И." АД
АД, и водачът на увреждащото МПС “
Хонда, модел Сивик, с рег.№********,
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с полица №02115000242584 със срок на валидност
от 08.01.2015 г. до 08.01.2016 г., като това се установява от представена
справка от ГФ. /л.43 от делото/
При тази фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./
за заплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди са частично основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм/. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм/, е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и
застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени
елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП между ответното ЗД ” Б.И.” АД, и деликвента
И. е налице валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените
вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на повторната
САТЕ, сочи на извода, че е налице
виновно противоправно деяние от страна на И. изразяващо
се в нарушение на правилата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „ При приближаване
на пешеходна пътека водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре…”,
чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП, деянието е извършено виновно – при форма на вината
непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите - факти, установени с
приетите по делото доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК, с Присъда
от 27.07.2017г. постановена по н.о.х.д.№ № 10105/2016г . по описа на СРС, НО,
97 състав, която е влязла в законна сила на 15.08.2017г. Претърпените от
ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса.
От
друга страна е безспорно се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, с оглед на което предявените искове
са доказани по основание.
По размера
на обезщетението за неимуществените
вреди:
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. Съдържанието на
понятието "неимуществени вреди", в което според последователната
практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време./в този см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК, / При
определяне размерът на неимуществените
вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление №
4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, съобрази силата, продължителността на болките
и страданията – интензивни 7-8 дни и
умерени около 5 месец; извършената рискова операция, предвид
факта, че пострадалата е в напреднала възраст - към датата на ПТП е била на 73 г.,
липсата на пълно възстановяване – намаления с 20 % обем движения в дясната колянна става, данните
за нарушен оздравителен процес от болестни и възрастови промени, на фона на придружаващи
заболявания – осетеопороза, обстоятелството, че ищцата продължава да
изпитва болки в дясния крак предимно при движение и
натоварване на краката, поради което ще се придвижва затруднено и има нужда от чужда помощ. С оглед горното при определяне
справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
съдът намира, че същото следва да бъде определено общо на 35 000 лв., които към
2015г. са адекватни за репариране на неимуществените вреди
понесени от ищцата. За разликата над 35 000лв.
до пълния предявен размер 60 000лв. като неоснователен, иска за неимуществени
вреди следва да се отхвърли.
По възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Възражението на ответното дружество е за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д., поради неизпълнение назадълженията по чл.113, ал.1,т.1 ЗДВП не бе доказано. Пострадалият
не може да има задълженията на водача на МПС, в конкретния случай няма и съпричиняване от негова страна, тъй като е предприела
пресичане на пешеходната пътека - свободна, превозните и тя свободно е стъпила
на нея. Придвижвайки се по нея, той излиза извън обхвата на задължението си по
чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП.
От заключението на приетата тричленна АТЕ се установи,
че пешеходката
Д. на 73г., е предприела пресичане на платното
от дясно наляво и поради спиране на автомобила на пешеходната пътека е започнала
пресичане пред автомобила в края на пешеходната пътека. Предвид изложеното определеното обезщетение не следва да бъде редуцирано.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 11.07.2015г.
По иска за имуществени вреди:
По предявеният иск за имуществени вреди, изразяващ се
в направени разходи в размер на 3 388.52 лв . за
разходи за медицински консумативи и
лечение, съдът намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното
ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск. От приетите фактури и заключенията на СМЕ с в.л. д-р Б. се установи, че ищцата действително е направила твърдените от него разходи
за лечението в посочените размери. С оглед на изложеното предявения иск за
обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание и размер. По отношение на имуществените вреди
законна лихва е дължима от датата на извършване на разхода /м.юли – август 2015г./,
но предвид диспозитивното начало, в случая следва се
присъди лихва от 16.06.2016г., според
посоченото в петитума.
По разноските:
При този изход на процеса разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е освободен
от такса и разноски и не е направил разноски пред СГС.
Видно от договор за правна защита и съдействие от
16.02.2017г. АД «В., У.и партньори» е осъществило безплатно
процесуално представителство
на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата,
поради което и на основание
чл. 38, ал.2 от същия закон, ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокатското
дружество адвокатско
възнаграждение, съответно
на уважената част от иска.
При материален интерес от 63 388лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, възлиза
на 2432 лв. От тази сума ответникът ще следва
да бъде осъден за сумата от 1466, 92лв., която е съответна на уважената част от
иска .
Ответникът е направил разноски в
размер на 5340 лв.-депозит вещи лица -300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв./Договор за правна помощ от 27.03.2017г. на
л.38/, както и 40 лв.
депозит за свидетел.
От общата
сума и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде
осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 2085 лв., съответни на отхвърлената част от иска /25 000 лв./
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне
на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответникът Гаранционен фонд, следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса по делото в размер на
1535,52 лв., както и 245 лв. разноски за АТЕ и СМЕ платени от бюджета пропорционално
на уважената част от иска.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на В.Х.Д. ЕГН: **********,
съдебен адрес ***, сумата 35 000 лв., на основание чл. 226, ал.1
от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
телесно увреждане - фрактура на голям пищял получено при ПТП, настъпило на 11.07.2015 год. по вина водача на л.а. „Хонда
Сивик”, с peг. № ********,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на ПТП – 11.07.2015 год., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения до целия предявен размер
от 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на В.Х.Д. ЕГН: **********,
, съдебен адрес ***, сумата 3388.52 лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, обезщетение за имуществени вреди от ПТП на11.07.2015г. – причинено
от водача на л.а. „Хонда
Сивик”, с peг. № ********,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.06.2016г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на Адвокатско дружество «В.,
У.и партньори», на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 1466, 92 лева за
осъщественото процесуално
представителство на ищеца.
ОСЪЖДА В.Х.Д. ЕГН:
**********, чрез адв. С. Н.-САК, пълномощник, съдебен
адрес *** , да заплати на ЗД „Б.И."
АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 2085 лв. – разноски пред СГС, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И."
АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати
по сметка на СГС, сумата 1535,52лева, държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, и
245 лв. разноски за АТЕ и СМЕ платени от бюджета пропорционално на уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: