Р Е Ш Е Н И Е № 21
гр.Кюстендил, 03.01.2024год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на шести декември през две
хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Антоанета Масларска
и с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 262 по описа за 2023год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Главният
секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, чрез
процесуалния си пълномощник гл. юрк. С.Г.,
оспорва с касационна жалба решение № 314
от 25.08.2023г. на Районен съд – Дупница,
постановено по АНД № 694/2023г. Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на материалния закон се
обосновава с доводи за спазване на
правилата за съставяне и връчване на АУАН; за предявено ясно обвинение, а по
съществото на спора – за доказано съставомерно деяние. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за
потвърждаване на НП.
В
съдебно заседание, изложените в жалбата доводи и оплаквания се поддържат от юрк.
Г., който претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
– „Г.п.з.п.и.д.п. д.И.И.“ ООД ***
/наричана ГППИДП/ , чрез пълномощника си
по делото адв. В.С., изразява становище за неоснователност на касационната
жалба като счита оспореното решение за правилно като краен резултат. Прави искане за оставяне в сила на обжалвания
съдебен акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кюстендил, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.
чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна. Съображенията
са следните:
Предмет на въззивно
обжалване е Наказателно
постановление № ДАИ-0000103/01.06.2023г., издадено от главния секретар на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – София, с което на „Г.п.з.п.и.д.п. д.И.И.“ ООД ***, за нарушение на чл.11б, т.16 вр. с чл.11в,
т.12, пр.1, чл.11в, т.4, чл.24, ал.3, т.6 и 7, чл.25, ал.7, чл.26, ал.4, чл.27,
ал.1 и чл.30, ал.3-5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
/Наредбата/, на основание чл.178в, ал.2,
т.9 от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00
лв.
Административнонаказателната
отговорност на търговското дружество, представлявано от И.Г.В.– управител, е
ангажирана за това, че като юридическо лице, притежаващо Удостоверение №
0112/14.11.2014г. за регистрация за
организиране и провеждане на психологически изследвания (УР), на 07.01.2023г. в психологическа лаборатория (ПЛ) № 287 в гр. Дупница, ул. „Хемус“ № 3, включена
в списъка към УР, не е упражнило контрол
и е допуснало Е. Г. И. – психолог към УР, да не спази изискванията за водене на
документацията при провеждане на психологическо изследване на лицето Б.М.Х., а
именно: в резултатната му карта не е нанесъл резултати от тестовете за
познавателната, психомоторната и личностовата сфери; не е описал данни от
беседа и наблюдение; не е вписал заключение, мотиви за заключението и не се е
подписал.
От
фактическата страна на спора, въз основа на събраните доказателствата към
административната преписка и в съдебното производство, е установено, че “ГППИДП д-р Иван Ибришимов“ ООД притежава
УР за регистрация № 0112/14.11.2014г. за
организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл.152,
ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП, издадено от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“, във връзка с което осъществява дейност в ПЛ № 287 в гр. Дупница, ул. „Хемус“ № 3 и в ПЛ № 286 в гр.
Дупница, ул. „Марков камък“ №1; че в списъка към УР на ГППИДП е включен
психолога Е. Г. И.; че на 12.01.2023г. е извършена проверка от експерти на ИА“АА“-
София в ПЛ № 286, в документацията и архива на която са открити документи –
списъци, регистрационни карти, протоколи със заключение за психологическа
годност, разпечатки от апаратни изследвания и др. за ПЛ № 287 с адрес гр.
Дупница, ул. „Хемус“ №3, включително: списък на лицата, записани за психологическо
изследване на датата 07.01.2023г., сред които Б.М.Х.; регистрационна карта на Б.М.Х.
с прилежащи към нея документи по чл.20 от Наредба № 36/2006г.; резултатна
карта на името на Б.М.Х., без нанесени
резултати и заключения за психологическа годност; попълнени, но необработени и
неоценени тестове; разпечатка с резултати от апаратни изследвания на името на Б.М.Х.; протокол със заключение за психологическа
годност № 1/07.01.2023г., в който под № 8 е вписан Б.М.Х., допуснат за водач в обществен превоз на пътници и
товари /А/, в който протокол фигурира името на
психолога Е. Г. И.. Видно е, че резултатите от проверката са обективирани
в съставения Протокол № 387/12.01.2023г., който е предявен срещу подпис на Е. Г.
И., а последния е вписал възражения за това, че документите са работни листове
и нямат отношение към дейността на проверяваната ПЛ № 286.
Въз
основа на събраните доказателства, изп. директор на ИААА е изпратил до
дружеството, чрез управителя И.В., писмо рег. № 81-00-00-313/17.03.2023г., с
което е отправена покана за явяване в Агенцията в 7-дневен срок от получаване
на писмото, за съставяне и връчване на АУАН във връзка с констатациите от
проверката на 12.01.023г., с предупреждение, че при неявяване, актът ще се
състави в отсъствие на представител на дружеството на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Няма данни за получаване на писмото от адресата,
но върху него има ръкописен текст на гл.експерт М. И.а, датиран на 29.03.2023г., в
който се сочи, че на 29.03.2023г. в ИААА, в гр. София, се е явил Е. И. –
упълномощен представител на д-р И.В., както и че актовете не могат да се
съставят в този ден, поради отсъствието
на гл.експерт П.К.и ще бъдат съставени на 03.04.2023г. при явяване на
упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, в което да е отбелязано, че
може да получава АУАН, каквото отбелязване липсва в представеното пълномощно.
След ръкописния текст има подпис за запознат от Е. И., а към преписката е
приложено пълномощно с рег. № 1449 от
28.03.2023г. на нотариус Луиза Стоева с
район РС-Дупница. Със същото, И.В.като управител на “ГППИДП д-р Иван Ибришимов“
ООД, упълномощава Е. Г. И. с права да представлява “ГППИДП д-р Иван Ибришимов“ ООД пред ИА
„Автомобилна администрация“ и областните отдели във връзка с притежаваното
Удостоверение за регистрация за организиране и провеждане на психологически
изследвания; да подава молби и заявления; да получава документи, изхождащи от ИА „Автомобилна администрация“ и областните отдели,
включително и наказателни постановления и заповеди за принудителни административни
мерки и да я подписва където е необходимо във връзка с правата по пълномощното.
Следва съставяне на АУАН № 320569 на 04.04.2023г. от гл. експерт П.К., в
отсъствие на представител на нарушителя на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът е
връчен на Е. Г. И. на 24.04.2023г., като последният е вписал възражения срещу
съставянето му в отсъствие на законен представител на ГППИДП. При горните
обстоятелства е издадено процесното НП на 01.06.2023г., което е връчено също на
Е. Г. И..
В
производството пред въззивния съд са разпитани длъжностните лица при ИААА,
които са извършили проверката и които с показанията си потвърждават изложените
в АУАН обстоятелства.
При така установените факти по делото,
съдът е формирал извод за надлежно проведено административнонаказателно
производство за съставяне и връчване на АУАН
при условията на чл.40, ал.2 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, но за допуснати
нарушения на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при
описание на нарушението във връзка с формата на изпълнителното деяние, в
резултат на което е приел, че е предявено неясно обвинение, което
съставлява съществено процесуално
нарушение и основание за незаконосъобразност на издаденото НП. С горните
мотиви, оспореното НП е отменено.
Административният съд, проверявайки обжалваното решение
според критериите по чл.218, ал.2 от АПК, констатира, че е допустим и валиден съдебен акт, постановен по допустима
въззивна жалба от компетентен съд в надлежен състав. Осъществявайки проверка
относно съответствието на оспореното решение с материалния закон от една
страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи на касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, съдът счита следното:
Въззивното решение е правилно като краен резултат, поради което и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК следва да се остави в
сила. Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на процесното НП съответстват
на доказателствата по делото при следната корекция на мотивите, а именно:
Проверката на проведеното
административнонаказателно производство обосновава констатации за допуснати
съществени нарушения на правилата за реда за съставяне и връчване на АУАН.
Противно на приетото от районния съд,
настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая не са налице
предпоставките, предвидени в чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на акта в
отсъствие на нарушителя, респ. на негов представител и не са спазени изискванията
на чл.43, ал.5 вр. с ал.1 от ЗАНН за връчване на акта на нарушителя. В
специалния ЗДвП няма особени правила за съставяне и връчване на АУАН и по
препращане с разпоредбата на чл.189, ал.14 от ЗДвП, в тази процедура са приложими правилата на ЗАНН. Относимите за реда за съставяне
на АУАН, хипотези са уредени в чл.40 от ЗАНН, като общото правило е по ал.1 за
съставяне на акта в присъствието на нарушителя, а изключението е уредено в ал.2
на чл.40 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя в негово отсъствие. В случая
нарушителят е известен, но по делото няма доказателства, че същият е търсен,
поради което не може да се приеме, че не е намерен по см. на чл.40,ал.2, пр.1
от ЗАНН. От друга страна, към преписката е приложено писмо рег. №
81-00-00-313/17.03.2023г., което има съдържанието и значението на покана за съставяне на АУАН. Адресат на същата е законния представител на търговското дружество, но по делото липсват
доказателства за изпращане на поканата на адреса по седалището и управлението
на ГППИДП, както и за получаване ѝ. Следва, че поканата за съставяне на акта
не е надлежно връчена на адресата, с оглед на което, определеният в
нея 7-дневен срок за явяване за съставяне на
акта не е започнал да тече и не са
осъществени предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.
Без значение за горните констатации за допуснато съществено процесуално нарушение
в процедурата за административно наказване, са обективираните данни в ръкописният текст върху посоченото писмо – покана с рег. №
81-00-00-313/17.03.2023г. Видно е, че поканата за съставянето на АУАН е връчена на 29.03.2023г. на лицето Е. Г. И., което се е легитимирало като пълномощник на
дружеството – нарушител с пълномощното с рег. №1449/28.03.2023г. на нотариус
при РС – Дупница /друго пълномощно не е представено по делото и не се твърди,
че съществува/. Съдържанието на последното е коректно възпроизведено от съда
по-горе в настоящото решение, а от анализа му се установява, че пълномощникът И.
е упълномощен да получава документи, изхождащи от ИА „Автомобилна
администрация“ във връзка с притежаваното от дружеството удостоверение за
регистрация за организиране и провеждане на психологически изследвания, т.е.
поканата за съставяне на акта е връчена на упълномощен представител на
нарушителя. Видно е обаче, че определената дата за съставяне на АУАН е
03.04.2023г., а приложеният по делото
акт, въз основа на който е издадено оспореното НП, е с дата 04.04.2023г., за
която не е уведомен пълномощникът
на ГППИДП, респ. не е
поканен нарушителят. Допуснато е нарушение на правилото на чл.40,
ал.2 от ЗАНН, което в случая съдът счита
за съществено.
Налице е отклонение от трайно
поддържаната и прилагана от касационната
инстанция практика в обратен смисъл, което е обосновано от обстоятелствата по
конкретния казус, установяващи неспазване и на изискванията на чл.43, ал.5 вр.
с ал.1 от ЗАНН за предявяване и връчване на акта на нарушителя.
Противно на приетото от районния съд, настоящият касационен състав счита, че не са спазени процесуалните правила по чл.43, ал.1
от ЗАНН относно реда за връчване на съставения АУАН, което сериозно е
ограничило възможността на нарушителя да реализира правото си защита. Безспорно е по делото, че акта е връчен на
лицето Е. Г. И. като пълномощник на дружеството, представил
посоченото по-горе пълномощно. По отношение на последното, длъжностното лице от структурата
на ИА „Автомобила администрация“ в текста върху поканата, е приело, че не удостоверява право на пълномощника да получава АУАН, за
което е необходимо изрично упълномощаване. В противоречие с горната
констатация, актът е връчен на същото лице и във връзка със същото пълномощно,
с което е нарушено изискването на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Визираната нормативна уредба
не съдържа забрана за предявяване и връчване на акта на представител на
нарушителя, а с оглед препращането от чл. 84 от ЗАНН и по правилото на чл. 180,
ал. 2 и 3 от НПК, тази възможност следва да се счита за разрешена. Но в случая, видно от съдържанието на пълномощното, в обема
на представителна власт, предоставена от
управителя на ГППИДП на пълномощника Е.
И., не е включено правото да подписва и получава актове за установяване на
административни наказания, съставени от ИА „Автомобила администрация“. Касае е за самостоятелно право, различно от
предоставеното такова за получаване на НП, доколкото АУАН и НП изхождат от
различни органи и имат различни функции в административнонаказателното
производство. Тъй като с АУАН се повдига и предявява
административнонаказателното обвинение, връчването му на лице, което не
притежава такива пълномощия е незаконосъобразно и засяга негативно правото на
защита на нарушителя. Допуснато е
съществено процесуално нарушение и издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно. Като го е отменил,
макар и по различни от изложените съображения, въззивният съд е постановил правилно
решение, което следва да се
постави в сила.
С оглед изхода по делото, касаторът няма
право на деловодни разноски.
Водим
от изложеното и на осн. чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314 от 25.08.2023г. на Районен съд – Дупница,
постановено по АНД № 694/2023г.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.