№ 12359
гр. С., 23.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20241110106160 по
описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 42, ал. 1 ЗУЕС.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 33314/02.02.2024г. на СРС, уточнена с
Молба, вх. № 69007/29.02.2024г. на СРС.
Ищцата Т. В. А. чрез адв. С. С. – АК-С., е предявила срещу ответниците -
собствениците от етажната собственост на сградата, находяща се в град С., ж.к. „*******“,
ул. „*********“, бл. 224, вх. Б, иск с правно основание по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
решенията на Общото събрание на Етажната собственост по т. 1 – решения № 1, № 2 и
№ 3, по т. 2 – решения № 1, № 2, № 3, №4.5 и решение за солидарна отговорност, по т. 3
– решение № 3.1, взети на негово заседание, проведено на 20.12.2023г.
Ищцата твърди, че е собственица на ап. 29 в етажната собственост, като протокола от
посоченото заседание получила по електронна поща на 03.01.2024г. Обосновава подробно
наличието на съществени нарушения в процедурата по свикване на общото събрание – то
било свикано от лице, което нямало право на това, като това било сторено по начин такъв,
че да остане скрито за част от съсобствениците с цел те да не могат да присъстват на
събранието. Заседанието било проведено при липса на изискуемия от закона кворум, а
протоколът нямал необходимото съдържание. Решенията по посочените точки били взети
при съществени нарушения на установената процедура и били в противоречие с нормите на
ЗУЕС. Част от тях липсвали в предварително обявения дневен ред, в протокола не било
отбелязано провеждането на дискусия, били приети различни решения от тези, обявени в
дневния ред. Допълнително адв. С. е представил Писмена защита, вх. № 198466/17.06.2024г.
на СРС. В нея изтъква, че, макар и да не му е дадена изрично възможност за депозиране на
писмена защита, депозира такава с излагане на основни съображения относно
основателността на предявения иск. Според чл. 149, ал. 3 ГПК обаче, за да бъде представена
допълнителна писмена защита по гражданско дело, следва някоя от страните да е поискала
това, като делото да се отличава с фактическа и правна сложност, а преценката е на съда.
Желанието на страната да представи писмена защита по делото, нито заявено своевременно,
нито уважено от страна на съдебния състав, не дава право на страната нито да представи
1
писмена защита, нито създава задължение такава да бъде взета предвид при разглеждането и
решаването на правния спор – предмет на делото. Поради това допълнително депозираната
от процесуалния представител на ищцата писмена защита не следва да бъде вземана под
внимание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците – съсобствениците от Етажната
собственост на сградата, находяща се в град С., ул. „*********“ , бл. 224, вх. Б, чрез
„*************“ ЕООД /професионален домоуправител/ не са подали отговор на исковата
молба. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпращат представител.
Становище се изразява в писмен вид чрез адв. Б.К. – АК-С., като предявеният иск се оспорва
като недопустим и неоснователен.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответниците, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството:
- Видно от Нотариален акт №142/12.10.1988г., т. 5, дело № 986/1988г. на Нотариуса
при СРС, ищцата е съсобственица на самостоятелен обект в сградата, а именно апартамент
№ 29, находящ се на петия етаж в бл. 224, вх. Б, на столичния ж.к. „*******“;
- Искът е предявен в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. По делото е представен протокол за
поставяне на съобщение по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Същият съдът не цени като доказателство,
доколкото не установява спазването на процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Според
посочената разпоредба председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6
/едноседмичен от заседанието/ поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол
от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или
обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Прави
впечатление, че различни лица – А.Ф.Г. и К.Ф., са вписани едновременно като управител на
Председател на УС на ЕС / Управител. Доказателства по делото кой към онзи момент е
управител на етажната собственост не са ангажирани, така че остава неясно дали
протоколът е съставен от лицата, посочени в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. При преценка на
съдържанието на документа, включително по чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът установи, че в него е
посочено, че е изготвен протокол, който /с оглед материалите по делото/ не съществува - №
1/21.12.2023г. Представените копия от протокола не съдържат посочване на негов номер, а
датата му е 20.12.2023г. Прави впечатление, че първоначално и датата на протокола, и тази
на поставянето на съобщението, е била 20.12.2023г., а в последствие е коригирана на
21.12.2023г., вероятно с оглед обстоятелството, че няма как заседанието на ОС на ЕС от
20.12.2023г. да приключи в 20:00ч., а протоколът от същото да бъде обявен на таблото на
сградата пак в 20:00ч. При това положение съдът приема възражението на процесуалния
представител на ищцата, че протоколът вероятно е създаден за целите на процеса. Поради
това и същият не е годен да установи благоприятните за представилата го страна факти – че
исковата молба е просрочена. Оттук срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС следва да се брои от датата,
на която обективно е установено ищцата да е узнала за протокола, а именно – 03.01.2024г.
Следователно предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е и за двете страни. Ищецът следва пълно и главно да докаже,
че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, както и че е собственик на самостоятелен
2
обект в сградата-етажна собственост. В тежест на ответника е да установи
законосъобразността на приетите решения. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Съобразно оплакванията в исковата молба и доказателствата по делото, съдът намира
на първо място, че при вземане на решението е нарушена нормата на чл. 13, ал. 7 ЗУЕС
/редакция към ДВ, бр. 26 от 2016г., новата редакция по ДВ, бр. 83 от. 2023г. е в сила от
31.12.2023г./. Според същата общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата,
които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа
на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-
късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата
от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание
може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на
поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето ù. В настоящия
случай въобще не са представени доказателства за съставянето на покана. Представен е
Протокол /л. 59/, в който К.Ф. – Председател на УС / Управител, и А.Х.-Г. удостоверяват
поставянето на 13.12.2023г. на покана за общо събрание. Особеното в случая, че в този
протокол е посочена друга дата на събранието – 13.12.2023г., както и друг час – 16:00ч. И
според представената от ищцата разпечатка, и според представеното от ответната страна
заверено копие, заседанието, в което са приети оспорените решения, е проведено на
20.12.2023г. с начало 18:30ч. и край 20:00ч. Липсата на представена покана не позволява да
се установи кой е свикал общото събрание и при какъв ред, т.е. че е спазена нормата на чл.
12 ЗУЕС. Липсата на представена покана, води до невъзможност и да се установи какъв е
бил предвиденият за заседанието дневен ред, а оттам до липса на доказателства, че при
приемането на оспорените решения е спазена нормата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС.
На второ място е основателен доводът на ищцата за липса на кворум при провеждане
на общото събрание. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, в редакцията му в сила от 29.09.2023г.
/ДВ, бр. 82 от 2023г./, общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез
представители поне 51 % от идеалните части от общите части на етажната собственост,
освен в случаите, когато за приемане на решение се изисква мнозинство от всички идеални
части или такова, надхвърлящо тези 51 % /чл. 17, ал. 2, т. 1-4, т. 7 ЗУЕС, поне такова е
разумното тълкуване на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС/. При това положение, ако общото събрание не
може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум, то събранието се
отлага с един час, като се счита за законно, ако на него присъстват не по-малко от 26% от
идеалните части от общите на сградата. Ако и тогава и този кворум не може да се събере,
общото събрание се провежда на следващия присъствен ден, независимо колко от идеалните
части от общите части на сградата присъстват. В протокола от заседанието е отбелязано, че
са присъствали представители на 60,86% от общите части на сградата. По делото обаче не са
представени доказателства кои са явилите се лица и каква част от общите части на сградата
представлява всяко едно от тях /арг. чл. 16, ал. 5 ЗУЕС/. Така при изрично заявеното
възражение в исковата молба следва да се приеме за недоказано действителното наличие на
отбелязания в протокола кворум. При положение, че не е спазена нормата на чл. 16, ал. 5
ЗУЕС да се посочи и кой от присъствалите как е гласувал, то не може да се определи
недвусмислено дали е налице изискуемото от закона мнозинство за вземане на решение.
Факт е, че в протокола е посочено, че е налице Приложение № 1, съдържащо списък на
присъстващите. То обаче не е предоставено нито на ищцата /л. 9/, нито по делото. Прави
впечатление, че в частта за решенията по т. 2 от дневния ред е посочено, че ап. 25 /Л.Д./ е
против заплащането на такса от 5,00 лева месечно за животно, подлежащо на извеждане, но
ап. 25 е отчетен като дал глас „за“ решенията по цялата т. 2 и мнозинството от 60,86%, без
да бъде разграничено по кое решение кой как е гласувал. В протокола следва да се отбелязва
същността на изявленията, поради което липсва необходимост той надлежно и дословно да
3
възпроизвежда дискусиите и разискванията по точките от дневния ред.
Описаните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват отмяната на оспореното
решение на ОС на ЕС. Останалите доводи на страните не са от такова естество, че да доведат
до различен извод, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани. Въпреки това съдът
отбелязва допълнително, че решението № 2 от т. 2 обаче е съобразено адекватно с нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Решение № 3 от т. 2 не съответства на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС.
Решение № 4.5 по т. 2 не съответства на чл. 51 ЗУЕС, доколкото липсва законово основание
за освобождаване на собствениците на посочените обекти от задължението да заплащат
суми за поддръжка на асансьорната уредба. Чл. 6 ЗУЕС ясно определя кои задължения се
заплащат от собствениците и кои от обитателите, поради което липсва правомощие за ОС на
ЕС да допълва закона с въвеждане на солидарна отговорност. Решението № 3.1 по т.3 от
дневния ред не е съобразено с правомощията на контролния съвет, уредени в чл. 24 ЗУЕС.
С оглед изложеното предявеният иск е основателен следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт.
Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищцата, която своевременно
е заявила претенция в тази насока. Доказани са разноски в общ размер от 1083,10 лева,
които следва да се присъдят в полза на ищцата. Неоснователно е възражението на
ответниците за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение /1000,00
лева/, доколкото на процесуалния представител на ответниците е заплатено такова в
аналогичен размер.
Водим от горното и на основание чл. 42, ал. 2 ЗУЕС, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решенията на Общото събрание на Етажната собственост на сградата,
находяща се в град С., ж.к. „*******“, ул. „*********“, бл. 224, вх. Б, по т. 1 – решения
№ 1, № 2 и № 3, по т. 2 – решения № 1, № 2, № 3, №4.5 и решение за солидарна
отговорност, по т. 3 – решение № 3.1, взети на негово заседание, проведено на
20.12.2023г.
ОСЪЖДА СОБСТВЕНИЦИТЕ ОТ ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сградата,
находяща се в град С., ж.к. „*******“, ул. „*********“, бл. 224, вх. Б, да заплатят на Т.
В. А., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1083,10 лева,
представляваща разноски в производството пред районния съд (гр.д. 6160/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4