Определение по дело №128/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.2 от АПК.

Образувано по жалба вх. № 740/17.01.2024г., подадена от Е. Д. С., [ЕГН], от гр. Игнатиево, [улица], чрез адвокат А. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0445-000225/21.12.2023г., издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ Аксаково, с която на жалбоподателката на осн. чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата съдът е сезиран с отделно искане – да постанови спиране на изпълнението, предмет на настоящото производство. Настоящия състав намира, че направеното искане е такова по чл.166, ал.4 от АПК, а не по чл.60 от същия кодекс.

Искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е аргументирано с твърдения за настъпване на непоправими вреди и пропуснати ползи, изразяващи се в осуетяване трудовите и семейни задължения на жалбоподателката, невъзможност да осъществява дейността си.

Административен съд гр. Варна, след като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е направено от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл.172, ал.6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл.172, ал.5 от ЗДвП се прилага нормата на чл.166, ал.2, във връзка с ал.4 от АПК.

В настоящия случай спрямо Е. С. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Мярката е наложена на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 – при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, какъвто е настоящия случай с оглед разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Следва да се отбележи, че факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя.

С депозираната жалба не са представени доказателства относно евентуалните вреди, които жалбоподателката би претърпяла от временното отнемане на СУМПС за срок от 18 месеца. Твърденията на жалбоподателката, че отнемането на СУМПС води до осуетяване трудовите и семейните й задължения в действителност е факт, който ще има неблагоприятни последици за нея. Настъпването на тези последици не се дължи на факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултата на самото допуснато предварително изпълнение. Фактът, че с отнемането на СУМПС жалбоподателката не може да управлява автомобила, с който удовлетворява нуждите на семейството си и да работи не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Отнемането на СУМПС в настоящия случай е постановено като превантивна мярка с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на правоотношението. С оглед високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, незабавното изпълнение на оспорената заповед в случая е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

С представените по делото доказателства – служебна бележка /л.8 по делото/, пълномощно от Областен съвет на ДПС, епикриза издадена от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД гр. Варна /л.11 по делото/, не е доказано по несъмнен начин, както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, с оглед на което не е налице основание за уважаване на искането за спиране на изпълнението на принудителна административна мярка, обективирана в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0445-000225/21.12.2023г., издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР гр.Варна, РУ Аксаково, по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата.

Предвид изложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. С., [ЕГН], от гр.Игнатиево за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0445-000225/21.12.2023г., издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ Аксаково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневн срок от съобщаването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи незабавно на страните!