О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр. София, 31.10.2018 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
първи състав, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2. РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 562/2018 год., взе
предвид следното:
Подадена
е частна жалба от М.В. Угринов чрез адв. Р. срещу определение от 17.06.2018 год. по гр.д. №
551/2015 год. на РС-Самоков, с което частният
жалбоподател е осъден да заплати на М.И.С. *** направените по делото разноски в
размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да отхвърли молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК или да намали поради
прекомерност заплатеното адвокатско възнагражение.
Ответницата не взема становище по
частната жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено следното:
Производството пред РС-Самоков е било образувано по искова молба на М. У.срещу М.С.
с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да премахне
оградата, находяща се между собствени на страните по
делото дворни места в землището на с. Поповяне. С разпореждане от 07.08.2015
год. исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца да
индивидуализира спорната площ, да конкретизира има ли ограда между двете дворни
места, да посочи кой владее спорната площ и твърди ли, че е налице грешка в
регулационния план, като и да представи удостоверение за данъчна оценка на
парцела на ищеца. С разпореждане от 05.02.2016 год. съдът е указал на ищеца да
внесе и държавна такса в размер на 132,15 лв. Срокът за изпълнение на
останалите указания е бил продължен по молба на ищеца. С молба на адв. Р. от 01.03.2016 год. е представена вносна бележка, с
която е заплатена дължимата държавна такса. Липсват данни за изпълнение на
дадените от съда указания за отстраняване нередовностите
на исковата молба. Независимо от това, с разпореждане от 17.03.2016 год. съдът
е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответницата. Ответницата
е подала в законоустановения срок /на 11.07.2016
год./ отговор на исковата молба чрез адв. П.М. от
САК, с който е представен и договор за правна помощ, удостоверяващ
заплащането от ответницата на адвокатско възнаграждение на упълномощения по
делото адвокат в размер на 1000 лв. и е направено искане за присъждане на
всички направени по делото разноски. Ищецът е депозирал уточняваща молба на
10.08.2016 год. Съдът е преценил, че указанията не са изпълнени в цялост и с
ново разпореждане от 10.08.2016 год. е предоставил последна възможност на ищеца
да конкретизира претенциите си. В изпълнение на указанията ищецът е подал молба
на 10.10.2016 год. Съдът отново е дал указания с разпореждане от 26.10.2016
год. С молба от 29.11.2016 год. ищецът е поискал съдът да спре производството
по делото с оглед започнала „съдебна процедура по индивидуализация на спорната площ“. С разпореждане от
27.01.2017 год. съдът е върнал исковата молба поради неизпълнение на дадените
указания, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. С определение от 09.06.2017 год.
по ч.гр.д. № 248/2017 год. СОС е потвърдил разпореждането от 27.01.2017 год. С
определение от 08.11.2017 год. по ч.гр.д. № 3239/2017 год. ВКС на РБ не е
допуснал касационно обжалване на определението от 09.06.2017 год. на СОС. С
молба от 30.01.2018 год. ответницата чрез адв. М. е
поискала присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.
4 от ГПК. Същата е оспорена от ищеца в първоинстанционното
производство. С определение от 17.06.2018 год. съдът е осъдил ищеца да заплати
на ответницата направените по делото разноски в размер на 1000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С оглед изложеното частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна, предвид следните съображения:
Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима. Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като разпореждането от 27.01.2017 год. неправилно не е било връчено на ответницата /предвид обстоятелството, че същата е страна в образуваното исково производство, на която е връчен и препис от исковата молба/, поради което не е започнал да тече и срокът за обжалването му, респ. срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Срокът за обжалване по смисъла на чл. 248, ал. 1 от ГПК важи и за страната, която няма интерес от обжалване /т. 14 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГКТК на ВКС/.
Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК. Съдът дължи произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, а такъв акт е и определението за прекратяване производството и връщане на исковата молба, който акт е допълнен по реда на чл. 248 ГПК.
В конкретния случай ответницата е взела участие в исковото производство, като е ангажирала и процесуален представител, който да защитава интересите й, за което е приложено и пълномощно с депозирането на писмения отговор на исковата молба. Приложен е и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че уговореното възнаграждение в размер на 1000 лв. е заплатено изцяло в брой. Ето защо е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. Пропускът на ищеца да конкретизира в цялост претенциите си и да защити претендираното право е несъмнено израз на неоснователно ангажиране на насрещна страна в исковото производство и поражда отговорност за разноски, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, като изводите на районния съд в горната насока се явяват законосъобразни.
Основателно се явява обаче направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Последното изискване е неприложимо, когато разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито заседание и редът за размяна на книжата не осигурява на страната възможност да се запознае с направените от насрещната страна искания и представените доказателства във връзка с разноските. Това изискване се явява неприложимо и тогава, когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания, ненадлежно осъществена размяна на книжа, респ. липсата на предвидена възможност за такава, в които хипотези страната разполага с възможност да заяви прекомерността в производството по чл. 248, ал.1 ГПК, в случая – с подадената частна жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Това е така, тъй като на ищеца не е връчен препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, респ. договора за правна помощ, като същият не е приложен и с молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК /в последната също не е посочен размера на претендираното адвокатско възнаграждение/. Възражението за прекомерност в случая изрично е направено в подадената частна жалба и поради изложените по-горе съображения е допустимо.
От представените с отговора на исковата молба доказателства безспорно се установява, че ответницата е направила разноски във връзка с организиране на защитата си срещу предявения иск, като се претендира платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Настоящият състав намира за
основателно направеното искане за изменение на определението в частта за
разноските, поради прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1/2004 год. Производството
по делото е прекратено, като не са проведени открити съдебни заседания, а
упълномощеният от ответницата адвокат е депозирал единствено отговор на
исковата молба. Според чл. 9 от Наредба №
1/2004 год. за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба и др.,
без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело
възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7
или чл. 8, но не по-малко от 300 лв. В случая цената на предявения неоценяем иск по чл. 109 от ЗС е 300 лв. /чл. 7, ал. 1, т.
4 от Наредбата/, следователно дължимото адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено до този размер, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на
пълномощника на ответницата в процеса.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която М.В. Угринов е осъден да заплати на М.И.С. направените по делото разноски за разликата над 300 лв. до пълния присъден размер от 1000 лв. и вместо това следва да постанови друго, с което да отхвърли искането за присъждане на разноски по чл. 248 вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК в тази част. В останалата част определението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 17.06.2018 год. по
гр.д. № 551/2015 год. на РС-Самоков в ЧАСТТА, с която М.В. *** е
осъден да заплати на М.И.С. *** разноски за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.И.С. *** срещу М.В. *** за присъждане на
направени в производството по гр. дело № 551/2015 год. на РС-Самоков
разноски по чл. 248, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК
за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 1000
лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
определението в останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.