Р Е
Ш Е Н И Е № 1111
гр.Пловдив, 03.
10. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
като разгледа възз.гр.д.№ 1475/2019г.
Докладваното от съдия Радостина Стефанова.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по подадена
въззивна жалба от Г.И.П., ЕГН - **********,***, адв. Н.Р., против Решение №
2069/27.05.2019г. на ПдРС – VIII гр.с. по гр.д.№ 2761/2019г., с което са отхвърлени
предявените от нея против ************,
представлявано от Директора С. К. К., обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и
чл.220, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на
Заповед № РД-11-1176/12.03.2018 г. на Директора на ответното училище,
възстановяване на ищцата на предишната й работа и осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й
без работа поради уволнението през периода 22.01.2019 г. – 22.07.2019 г. в
размер на 4 928, 82 лева, както и сумата 821, 47 лева, представляваща
обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата, заедно със законната лихва върху двете
главници, както и направените разноски за производството по делото, като неоснователни
и недоказани; както и е осъдена да заплати на *********“, с посочените
седалище, ЕИК, законен представител и съдебен адрес, направените разноски за
производството по делото в размер на 1 200 лв. Моли да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете.
Въззиваемата страна *********, чрез адв. Т.Д.,***,
офис 6, депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбите и събраните доказателства по
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
За да отхвърли
предявените искове, Районен съд –Пловдив излага основни съображения, че тъй
като трудовият договор с ищцата е бил сключен при условията на чл.70, ал.1 от КТ с уговорен в полза на работодателя шестмесечен изпитателен срок, това дава
възможност на работодателя до изтичане на този срок да прекрати договора по
всяко време без предизвестие, но тъй като в рамките на срока за изпитване е
ползвала продължителни отпуски за временна неработоспособност, съобразно
разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ това време не се е включвало в срока за
изпитване – поради което съдът намира за неоснователни наведените доводи от
ищцата за немотивираност на заповедта и за трансформиране на трудовото й
правоотношение в безсрочно поради непрекратяване на трудовото правоотношение
след изтичане на изпитателния срок. Приети са за неоснователни наведените
доводи за незаконосъобразност на уволнението поради прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата без изпълнение на процедурата по чл.333, ал.1, т.1 и
т.4 от КТ, доколкото, не е налице трансформация на трудовото правоотношение в
безсрочно и основанието на което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата
не изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението.
Наложен е извод, че уволнението на ищцата на основание чл.71, ал.1 от КТ е
съставомерно, че процесната заповед се явява законосъобразна и искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли и на това основание. С оглед отхвърлянето на този
иск и акцесорният характер на обективно съединените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и с правно основание
чл.220, ал.1 от КТ, прието, че се явяват
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Няма спор по делото, че Г.П. /Ф./ и **********,
сключват трудов договор № 23/15.09.2017г. по чл.67 ал.1 т.1 във вр. с чл.70 от от КТ, който
е със срок на изпитване 6 месеца. Също така е безспорно, че е встъпила на
длъжността и е изпълнявала задълженията си по договора до 12.03.2018г./вкл./.
От 13.03.2018г. до 15.01.2019г. се е наложило да излезе в продължителен отпуск
по болест поради здравословни проблеми предвид бременността й, за който период
са издадени и общо 10 бр. болнични листове. На 15.01.2019г. П. е подала Молба с
вх.№ 1377/15.01.2019г. до Директора на ********“, с която тя е заявила, че ще
ползва правото си на допълнителен отпуск за отглеждане на детето си до
навършване на 2 –годишна възраст при условията на чл.164 ал.1 от КТ. Считала е,
че с подаването на молбата от същия ден 15.01.2019г. е излезнала в допълнителен
отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2- годишна възраст. На
21.01.2019г. П. намерила на входната врата Уведомление от помощник – нотариус В.
К. при Нотариус Г. П., рег. № ****, с което била известена, че в 2 – седмичен
срок от 17.01.2019г. следва да се яви в кантората на нотариуса за получаване на
Нотариална покана № 28, том II, общ.рег № 2210/20.11.2018г. Ето защо, П. се е явила на
22.01.2019г. и е получила лично цитираната Нотариална покана с изх.№
394/20.11.2018г. В поканата било записано, че поради неявяването й на работа й
връчват Заповед № РД -11-1176/12.03.2018г., изд. на осн. чл.71 ал.1 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, преди
изтичане на срока за изпитване. В нотариалната покана е записано, че на осн. чл.71 ал.4 от КТ в
срока на изпитването не се включва времето, през което работникът или
служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал работата си. С връчването
на Заповед № РД -11-1176/12.03.2018г., изд. на осн. чл.71 ал.1 от КТ, се
прекратявало трудовото правоотношение.
Към делото са приложени всички цитирани документи.
Въззивната инстанция намира за неоснователно
първото основно възражение, направено с жалбата, затова, че Районният съд не е
обърнал внимание на оплакването, че имало антидатиране на заповедта и че
най-ранната дата във времето, на която би могло да е била издадена е
20.11.2018г. В тази насока не са ангажирани доказателства, нито и са били
заявени такива. Без уважение следва да се остави и следващото основно
възражение, че трудовият договор бил трансформиран от трудов договор със срок
на изпитване в трудов договор с неопределен срок, тъй като не бил прекратен в
срока за изпитване. Това не е така, понеже, както вече се посочи, издадената
заповед е от 12.03.2019г., а П., считано от 13.03.2019г. до
15.01.2019г./вкл./ е била в болничен
отпуск съгласно представените 10 бр. болнични листове, чиито периоди, за които
са издадени се застъпват. Ето защо, едва
с факта на връчването чрез Нотариус на Заповед № РД -11-1176/12.03.2018г.,
изд. на осн. чл.71 ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение, което е
станало на 22.01.2019г. /когато е получила лично цитираната Нотариална покана с
изх.№ 394/20.11.2018г., ведно с приложение – Заповед от 12.03.2018г./. Според разпоредбата на чл.70
ал.1 от КТ – договор със срок на изпитване може да се сключи до 6 месеца, а
съгласно ал.4 от КТ – в срока за изпитването не се включва времето, през което
работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други
уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договора. При
тези писмени доказателства и безспорна фактическа обстановка, налага се
изводът, че не са допуснати нарушения на процесуалноправни и материалноправни
норми при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като трудовият договор
е сключен на 15.09.2017г., а
изпитателният срок изтича на
15.03.2018г., тоест в шестмесечния срок по чл.70 ал.1 при съобразяване на
алинея 4 от КТ, е издадена процесната заповед от 12.03.2018г. Подадената Молба с
вх.№ 1377/15.01.2019г. до Директора на ********“, с която тя е заявила, че ще
ползва правото си на допълнителен отпуск за отглеждане на детето си до
навършване на 2 –годишна възраст при условията на чл.164 ал.1 от КТ, не е
произвела правно действие и не рефлектира върху прекратяването на трудовото правоотношение.
Обжалваното решение се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния
резултат жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата
700 лв. вместо претендираните 1 200 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, като в тази насока съдът уважава направеното
възражение за прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК във вр. с чл.7 ал.1 от Наредба
№1/09.07.2004г.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 2069/27.05.2019г. на ПдРС – VIII гр.с. по гр.д.№
2761/2019г.
Осъжда Г.И.П., ЕГН - **********,***, адв. Н.Р., да заплати на Средно
училище „*********“ – гр. Пловдив, ЕИК *********, чрез адв. Т.Д.,***, офис 6, сумата
700 лв. за направени разноски по
възз.гр.д.№ 1475/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: