Решение по дело №1475/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1111
Дата: 3 октомври 2019 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20195300501475
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1111

 

                                 гр.Пловдив, 03. 10. 2019 г.

 

                                     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в публичното  заседание на  шестнадесети септември  през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Зорница Тухчиева

 

като разгледа  възз.гр.д.№ 1475/2019г.

Докладваното от съдия Радостина Стефанова.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството  е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Г.И.П., ЕГН - **********,***, адв. Н.Р., против Решение № 2069/27.05.2019г. на ПдРС – VIII гр.с. по гр.д.№ 2761/2019г., с което са отхвърлени  предявените от нея против ************, представлявано от Директора С. К. К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № РД-11-1176/12.03.2018 г. на Директора на ответното училище, възстановяване на ищцата на предишната й работа и осъждане на ответника да  заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода 22.01.2019 г. – 22.07.2019 г. в размер на 4 928, 82 лева, както и сумата 821, 47 лева, представляваща обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, заедно със законната лихва върху двете главници, както и направените разноски за производството по делото, като неоснователни и недоказани; както и е осъдена да заплати на *********“, с посочените седалище, ЕИК, законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото в размер на 1 200 лв. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете.

Въззиваемата страна *********, чрез адв. Т.Д.,***, офис 6, депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбите и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

За да отхвърли предявените искове, Районен съд –Пловдив излага основни съображения, че тъй като трудовият договор с ищцата е бил сключен при условията на чл.70, ал.1 от КТ с уговорен в полза на работодателя шестмесечен изпитателен срок, това дава възможност на работодателя до изтичане на този срок да прекрати договора по всяко време без предизвестие, но тъй като в рамките на срока за изпитване е ползвала продължителни отпуски за временна неработоспособност, съобразно разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ това време не се е включвало в срока за изпитване – поради което съдът намира за неоснователни наведените доводи от ищцата за немотивираност на заповедта и за трансформиране на трудовото й правоотношение в безсрочно поради непрекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на изпитателния срок. Приети са за неоснователни наведените доводи за незаконосъобразност на уволнението поради прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата без изпълнение на процедурата по чл.333, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, доколкото, не е налице трансформация на трудовото правоотношение в безсрочно и основанието на което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата не изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението. Наложен е извод, че уволнението на ищцата на основание чл.71, ал.1 от КТ е съставомерно, че процесната заповед се явява законосъобразна и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли и на това основание. С оглед отхвърлянето на този иск и акцесорният характер на обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, прието, че  се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Няма спор по делото, че Г.П. /Ф./ и **********, сключват трудов договор № 23/15.09.2017г. по  чл.67 ал.1 т.1 във вр. с чл.70 от от КТ, който е със срок на изпитване 6 месеца. Също така е безспорно, че е встъпила на длъжността и е изпълнявала задълженията си по договора до 12.03.2018г./вкл./. От 13.03.2018г. до 15.01.2019г. се е наложило да излезе в продължителен отпуск по болест поради здравословни проблеми предвид бременността й, за който период са издадени и общо 10 бр. болнични листове. На 15.01.2019г. П. е подала Молба с вх.№ 1377/15.01.2019г. до Директора на ********“, с която тя е заявила, че ще ползва правото си на допълнителен отпуск за отглеждане на детето си до навършване на 2 –годишна възраст при условията на чл.164 ал.1 от КТ. Считала е, че с подаването на молбата от същия ден 15.01.2019г. е излезнала в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2- годишна възраст. На 21.01.2019г. П. намерила на входната врата Уведомление от помощник – нотариус В. К. при Нотариус Г. П., рег. № ****, с което била известена, че в 2 – седмичен срок от 17.01.2019г. следва да се яви в кантората на нотариуса за получаване на Нотариална покана № 28, том II, общ.рег № 2210/20.11.2018г. Ето защо, П. се е явила на 22.01.2019г. и е получила лично цитираната Нотариална покана с изх.№ 394/20.11.2018г. В поканата било записано, че поради неявяването й на работа й връчват Заповед № РД -11-1176/12.03.2018г., изд. на осн. чл.71 ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, преди изтичане на срока за изпитване. В нотариалната покана  е записано, че на осн. чл.71 ал.4 от КТ в срока на изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата си. С връчването на Заповед № РД -11-1176/12.03.2018г., изд. на осн. чл.71 ал.1 от КТ, се прекратявало трудовото правоотношение.

Към делото са приложени всички цитирани документи.

Въззивната инстанция намира за неоснователно първото основно възражение, направено с жалбата, затова, че Районният съд не е обърнал внимание на оплакването, че имало антидатиране на заповедта и че най-ранната дата във времето, на която би могло да е била издадена е 20.11.2018г. В тази насока не са ангажирани доказателства, нито и са били заявени такива. Без уважение следва да се остави и следващото основно възражение, че трудовият договор бил трансформиран от трудов договор със срок на изпитване в трудов договор с неопределен срок, тъй като не бил прекратен в срока за изпитване. Това не е така, понеже, както вече се посочи, издадената заповед е от 12.03.2019г., а П., считано от 13.03.2019г. до 15.01.2019г./вкл./  е била в болничен отпуск съгласно представените 10 бр. болнични листове, чиито периоди, за които са издадени се застъпват. Ето защо, едва с факта на връчването чрез Нотариус на Заповед № РД -11-1176/12.03.2018г., изд. на осн. чл.71 ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение, което е станало на 22.01.2019г. /когато е получила лично цитираната Нотариална покана с изх.№ 394/20.11.2018г., ведно с приложение – Заповед от  12.03.2018г./. Според разпоредбата на чл.70 ал.1 от КТ – договор със срок на изпитване може да се сключи до 6 месеца, а съгласно ал.4 от КТ – в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договора. При тези писмени доказателства и безспорна фактическа обстановка, налага се изводът, че не са допуснати нарушения на процесуалноправни и материалноправни норми при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като трудовият договор е сключен  на 15.09.2017г., а изпитателният  срок изтича на 15.03.2018г., тоест в шестмесечния срок по чл.70 ал.1 при съобразяване на алинея 4 от КТ, е издадена процесната заповед от 12.03.2018г. Подадената Молба с вх.№ 1377/15.01.2019г. до Директора на ********“, с която тя е заявила, че ще ползва правото си на допълнителен отпуск за отглеждане на детето си до навършване на 2 –годишна възраст при условията на чл.164 ал.1 от КТ, не е произвела правно действие и не рефлектира върху  прекратяването на трудовото правоотношение.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата 700 лв. вместо претендираните 1 200 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение, като в тази насока съдът уважава направеното възражение за прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК във вр. с чл.7 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г.   

По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.

 

             Р  Е  Ш  И  :

 

Потвърждава Решение № 2069/27.05.2019г. на ПдРС – VIII гр.с. по гр.д.№ 2761/2019г.

Осъжда Г.И.П., ЕГН - **********,***, адв. Н.Р., да заплати на Средно училище „*********“ – гр. Пловдив, ЕИК *********, чрез адв. Т.Д.,***, офис 6, сумата 700 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 1475/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с.

     

        Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС едномесечен срок от връчването.

 

 

                                      Председател:

 

                                             Членове: