РЕШЕНИЕ
№ 602 дата 05 май 2022г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 14 април 2022г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И.Л.
Прокурор: Х.К.
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 393 по описа за 2022г. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на В.Л.Г. *** и съдебен адрес ***, чрез адв. В.Х. К., против
Решение № 70/26.01.2022г. постановено по НАХД № 5411/2021г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-0769-004557/12.11.2021г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас,
сектор Пътна полиция Бургас, с което, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон, на касатора са наложени
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Съдебно решение се
обжалва като неправилно. Касаторът не оспорва установената от съда фактическа
обстановка, но излага аргументи за липсата на вина за извършеното деяние, за
наличието на условия за действие при крайна необходимост. Възразява против
мотивите за липса на маловажен случай, както и отказа за отмяна на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“, което касаторът иска с оглед
упражняваната от нея професия, както и неоснователен счита отказът на съда да
намали наложените наказания под установения законов мининум. Иска се отмяна на
съдебния акт.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в
нея основания.
Ответникът по касация
не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила на съдебния акт.
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а
разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд
обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът В.Г. е
санкционирана за това, че на 23.10.2021г., около 23:17 часа, в гр.Бургас, по
площад „Царица Йоана“ до Пощенска банка, в посока бул.“Иван Вазов“, е била
установена от контролни длъжностни лица към сектор „Пътна полиция“ Бургас към
ОД на МВР Бургас да управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег.№ СВ 7390 РМ след употреба на алкохол, установено с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNA-0187,
който е отчел концентация от 0,89 ‰, измерени в издишания въздух. На водача е издаден
и връчен талон за медицинско изследване № 081291. Видно от протокол за
химическа експертиза № 446/26.10.2021г., концентрацията на алкохол в кръвта на
водача е била 0,87 промила. За установеното деяние, квалифицирано като
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е съставен АУАН, а впоследствие е
издадено и процесното наказателно постановление. Районният съд е приел, че в
случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до порочност на административно-наказателното
производство. Обосновал е извод, че в случая се касае за виновно извършено
деяние, доколкото Г., знаейки, че е употребила алкохол, съвсем осъзнато е
решила на управлява МПС. Съдът е приел, че в случая не може да се говори за
ситуация, която е налагало някаква спешност или стрес, който да повлияе при
вземане на решението да се управлява МПС, тъй като управлението на автомобила под
въздействието на алкохол е установено, когато такава спешна ситуация, вече не е
била налице. По същата причина е изложил съображения, че няма как да се приеме,
че жалбоподателката е управлявала автомобила в условията на крайна
необходимост, защото макар и да са съществували признаци за такава, към момента
на установяване на нарушението, те вече са били отпаднали. По същество е
намерил нарушението за безспорно установено, а деянието за правилно
квалифицирано. Наложените административни наказания според съда са били
правилно определени по вид и в предвидения абсолютен размер и при липсата на
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН наказателното постановление е
потвърдено.
Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Първоинстанционният съд
е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по
делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.
При правилно изяснена фактическа
обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда за съставомерност на
констатираното деяние. Нито пред въззивния съд, нито пред настоящата инстанция
се оспорва правнозначимия факт, че на посочената дата и място касаторът е
управлявала собственото си МПС под въздействието на алкохол в кръвта над
релевантните стойности по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, която концентрация е
установена по предвидения от законодателя ред. Съдът, съобразявайки, че Г. е
осъзнавала в необходимата степен свойството и значението на извършеното и е
могла да ръководи постъпките, а така също и съобразно образованието и
професията, която има, е
извел правилен извод за правомерно ангажиране на отговорността й. Доводите за субективна
несъставомерност на осъщественото нарушение поради наличието на стресиращи
условия, довели до вземането на грешна преценка за управление на МПС под
въздействие на алкохол, не обосновават извод различен от изложения.
Неоснователни са релевираните в касационната жалба, а и подробно обсъдени от
въззивния съд, възражения за липсата на субективен елемент на състава на
нарушението, доколкото касаторът Г., с
ясното съзнание за употребата на алкохол е установена да управлява МПС при отпадането на предходно възникнала
спешна ситуация и при липсата на каквато и да е непосредствена опасност.
Правилни са изводите на съда за липсата на предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН предвид характера и естеството на охраняваните обществени отношения,
свързани с осигуряване безопасността на движението и с оглед това, че деянието
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения
от същия вид. Искането за отмяна на наказанието „лишаване от правоуправление на
МПС“, обосновано с доводи за възможност за упражняване на професията, съдът
счете за неоснователно поради липса на законова възможност за отмяна на това сочено
фактическо основание. Аналогично, съдът счете и искането за намаляване на
наложените наказания под законовия минимум поради липса на подобна нормативна
уредба в ЗАНН, като позоваването по аналогия на наказателния процес е
недопустимо предвид обстоятелството, че санкционните норми не могат да се
тълкуват и прилагат разширително, респ. по аналогия.
Съдебният акт е
постановен при правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в
сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ХІII -ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №
70/26.01.2022г. постановено по НАХД № 5411/2021г. на Районен съд – Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: