РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2774
Гр. Пловдив, 30 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА и прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2373
по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК,
вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември”
№250, представлявано от С.Н.-управител, срещу акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 155/23.07.2019 г. издаден от директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са
установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода
01.01.2018 г .- 31.12.2018 г. по разрешително за водоползване № 301431 от 05.07.2006
г. в размер на 33 138.96лв. и лихва за забава в размер на 1454,55 лв. за периода
16.02.2019 г. – 23.07.2019 г.
Жалбоподателят „В и К“ ЕООД, гр. Пловдив, оспорва
размера на определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
материалния закон. Иска отмяна на АУПДВ, алтернативно изменение на АУПДВ, и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът - директор на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител
- юрисконсулт П. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира
жалбата за неоснователна.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е допустима. Видно от представеното по делото
заверено копие на известие за доставяне, процесният административен акт е издаден
на 23.07.2019 г.,като няма данни за връчването му, а жалбата против него е входирана
на 31.07.2019г., в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че е издадено разрешително № 301431/05.07.2006г. на директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД Пловдив, за правото на водовземане посредством осем
броя шахтово-тръбни кладенци, разположени на територията на имот № 000052, №
000053 № 000054 в землището на
с.Михилци, община хисаря, област Пловдив, с цел на водовземането –
„Питейно-битово водоснабдяване“ на гр.Хисаря, гр. баня и с. Михилци, с. Старо
Железаре и с. Черничево, община Хисаря. Разрешено годишно водно количество – 2 680 560,00
куб. м. Краен срок на действие на разрешителното - 05.07.2031г.
Дължимата такса по разрешителното, издадено от директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни
води за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г., е изчислена на база декларирано
от титуляра използвано годишно водно количество, и съобразно чл. 1, ал. 1, т.
1, б. „б", чл. 3, чл. 7, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с
ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари
2017 г.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително са подадени декларации по
чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с писмо с вх.
№КД-04-1237 от 28.01.2019 г. (л.52)
При извършена проверка по документи на 17.06.2019г.,
за което е съставен Констативен протокол № ПВ2-152/17.06.2019г. във връзка с
изпълнение на условията по разрешително № 301431/05.07.2006г. и определяне на
дължима такса за правото на водовземане от подземни води, е констатирано, че за
периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. дължимата такса е в размер на 33 138.96 лв.
(л.54) В посочения КП е описано, че дължимата такса е изчислена на база
декларирани, иззети водни количества съгласно Тарифа за таксите за ползване на
воден обект и за замърсяване.
С покана за доброволно изпълнение изх. №ПО-02-557/27.06.2019г.
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, в
седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1,
б.“б" ЗВ като титуляр по разрешително № 301431/05.07.2006г. за периода
01.01.2018 г.-31.12.2018 г., в размер на 33138,96 лв., ведно с дължимата лихва
за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при
неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
(л.49-50).
С уведомление за започване на производство за издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-557(1) от 10.07.2019г.
управителят на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, ал.1, във връзка с
чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно
вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за
дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2018
г.-31.12.2018 г. (л.47)
С оспорения АУПДВ, предмет на настоящото съдебно
производство – е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 301431/05.07.2006г.
за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г.,
в размер на 33138,96лв. ведно с дължимата лихва за периода на забава в размер
на 1454,55 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е
платило по сметката на БДИБР тези такси.
Приложените към жалбата платежни нареждания за платени
такси за водоползване се отнасят за предходни години и установяват плащане на
такси за 2013 г. и предходни години, с оглед на което следва да се посочи, че
същите не установяват погасяване на задължения за дължими такси по издадени на
дружеството разрешителни за водовземане, в това число и по процесното
разрешително, за периода 2018 г.
От жалбоподателя, въпреки изричните указания на Съда,
не бяха ангажирани доказателства за извършени плащания на установените като
неплатени с АУПДВ такси по издадените на дружеството-жалбоподател разрешително
за водоползване.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка
с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл. 59,
ал.2, т.1-8 от АПК.
Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз
основа на които се определят таксите.
В настоящия случай дружеството-жалбоподател е подало
към БДИБР справки през годините във връзка с процесното разрешително. Съдът
констатира, че посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ.
До същите изводи достигна и назначеното и изслушано по
делото вещо лице, чиято експертиза съдът кредитира като обективна и
безпристрастна, непротиворечаща на останалите по делото доказателства.
Административният орган е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на
чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства.
Констатира се, че нито в административното производство
по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство,
дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане
на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от
значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения
АУПДВ.
Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа
на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В
съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на
представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по
чл.194б ЗВ за периода 2018 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни
протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.
Съдът намира за неоснователно възражението, че в
административното производство по издаване на оспорения акт за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за незаконосъобразност на акта.
Непосочването на целта на водовземане, мястото на
водоползване и вида на водоизточника според настоящия съдебен състав не
съставлява съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност
на оспорения акт. В издадения акт е посочено ясно разрешителното, въз основа на
което са определени публичните задължения, а самото разрешително е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативния
протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото
разрешително, в което ясно, конкретно и
точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително
целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника.
Размерът на задълженията не се различава от декларирания
от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания, в това число по изготвената ССЕ.
Следва да бъде посочено, че справките за ползвания
годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на
БДИБР, номерата им са посочени в приложенията към констативния протокол и въз
основа единствено на тези декларирани от самото дружество количества са
изчислени задълженията.
В този смисъл съдът намира за ирелевантни на правния спор обстоятелствата дали съществуват
на място при каптирните кладенци водомери, дали тези водомери работят и дали
декларираните количества съответстват на данните от водомерите, доколкото това
са действия на самото дружеството, които административният орган не е
контролирал, а при определяне на публичните задължения се е съобразил изцяло и
единствено с декларираните от самото дружеството данни.
Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите –
титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително освен установените от служителя на БДИБР в
констативния протокол № ПВ2-174/18.06.2019 г., въз основа на подадената от
самото дружество информацията, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а
съгласно чл.194, ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем
вода. Разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ указва, че размерът на таксите от
вида на процесната, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане, се
определя с тарифа на Министерския съвет. Такава е Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, таксите за водовземане от повърхностни води
и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на
ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по
чл. 117а от ЗВ.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифата таксата за
водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води,
освен в случаите на водовземане с цел електропроизводство от водноелектрическа
централа, се определя по следната формула: Т = Е х W, където Т е размерът на
дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост
от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12
– в лв. /куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и
подземни води, в куб. м; размерът на разрешения годишен воден обем – за
минерални води, в куб.м.
Доколкото в случая се касае за водовземане от подземни
води, приложимата е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Тарифата, съгласно която
единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено
питейно-битово води е в размер на 0,02 лв. /куб. м. С прилагането на този
алгоритъм дължимата такса се получава от произведението на единичния размер на
таксата - лв. /куб. м. и размера на ползвания през годината воден обем, колкото
е приел и административният орган с оспорения акт.
По този начин са били определени и задълженията на
жалбоподателя.
Следва да се посочи, че нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в
сила от 27.11.2018 г., поради което към момента на издаване на оспорения акт за
директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение да уведомява
писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за
заплащането й и сметката.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че БД
ИБР не е изпълнила задължението си по § 3 ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от
6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017г. Задължението на директора на Басейнова
дирекция с уведомление по чл. 9, ал. 4 или 5 за дължимите такси за 2016 г. да
информира писмено титуляря на разрешителното за актуалните цели на
водовземането съгласно тарифата и/или определянето на таксата за замърсяване,
които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси за 2017 г. не касае
процесния период на 2018г., а само 2017г.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът приема, че директорът на БДДР правилно и законосъобразно е определил
размерът на дължимата от "В и К" ЕООД – гр. Пловдив такса за водовземане
от подземни води.
Неоснователни са и възраженията относно размера на
законната лихва за забава. Съгласно чл.1
от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
(ЗЛВДТДПДВ), неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или
удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към
бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната
лихва. Размерът на законната лихва се определя съгласно Постановление №426 на
МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения.
Задължението по декларацията, по която задълженото
лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари, съгласно чл.
194б, ал. 2 от ЗВ. Това означава, че задължението за такса за отнет воден обем
за 2018 г. е следвало да бъде платено до 15.02.2019 г., респективно като не е
сторено в този срок, считано от 16.02.2019 г. върху неплатената главница се
дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва, до окончателното
изплащане на претендираната сума. По делото не са ангажирани доказателства, от
който се установява различен от определения от административния орган размер на
дължимата лихва за периода 2018 г. по отношение на задълженията на
дружеството-жалбоподател, описани в процесния АУПДВ.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че обжалваният пред него административен акт е издаден
от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз
основа на законосъобразни, предшестващи издаването му, действия, при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите
материалноправни норми.
Разноски не са поискани от ответника и съдът не
присъжда такива.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември”
№250, представлявано от С.Н.-управител, против акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 155/23.07.2019 г. издаден от директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са
установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода
01.01.2018 г .- 31.12.2018 г. по разрешително за водоползване № 301431 от
05.07.2006 г. в размер на 33 138.96лв. и лихва за забава в размер на 1454,55
лв. за периода 16.02.2019 г. – 23.07.2019 г.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: