Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Нова Загора, 10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на единадесети
март през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при
секретаря: Валентина Колева
и
в присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело № 1732 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът
"Водоснабдяване и
Канализация - Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. "Шести септември" № 27, представлявано от законния представител -
управителя С.Р., с ЕИК *********, чрез
пълномощника адв. Н.К. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „С.Р., Н.К."***
БУЛСТАТ ********* твърди, че имал открита партида за недвижим имот,
находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул. „Сан Стефано“ № 1, ап.23.
Този имот бил
свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки
на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период е бил ответника по
настоящия иск Х.И.К. с абонатен № 54353. Доставената и консумирана питейна вода
се отчитала по тази партида от представител на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН" ООД и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След
фактурирането, за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниквало
задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси
задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират
приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това, последният
изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва за страната за съответния период.
Общите условия
на ВиК оператора били издадени на основание НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (последно Изм., ДВ, бр. 102 от
12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г.). Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и
Канализация-Сливен" ООД гр. Сливен, били приети с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Новинар", брой 196
на 21.08.2014 г. и вестник "Сливенски новини", брой 34 на 05.09.2014
г,. в сила от 05.10.2014 г.
В
конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на доставената и
консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.10.2018г. -
31.03.2019г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33 ал. 2 от
„Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
- ВиК Сливен" одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а
именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране". В чл. 44 от
същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на В и К оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора", поради
което ищецът претендирал, както главница, така и мораторна лихва в размер на
законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима
сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в
съда.
Предвид
възникналото задължение ищцовото дружество било предприело действия за събиране
на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 982/2019г. по описа
на PC Нова Загора. По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по
настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода
01.09.2016г. - 30.04.2019г., ведно с дължимата мораторна лихва, поради което за
ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането.
За
периода 01.09.2016г. - 30.04.2019г. ищцовото дружество е доставяло питейна вода
в недвижимия имот, за който има открита партида на името на ответника и
съответно за него е възникнало задължение да заплати доставената и консумирана
питейна вода. Тъй като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК
оператора срокове, ответника дължал на „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки
възлизали на: главница - 345,52 лева представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.09.2016г. - 30.04.2019г., мораторна
лихва върху главницата - 41,27 лева натрупана към дата 03.06.2019г. или общо
сумата от 386,79 лева. Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и
разноските, които последното е сторило в заповедното производство възлизащи на
26,00 лева.
Ответникът редовно призован, се явява в
с.з.и заявява,че признава иска.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
РС – Нова Загора е образувал ч.гр.дело
№ 982/2019 г. по описа си, по подадено заявление по чл.410 от ГПК на ищеца за
задължение на ответника към него за посочените по-горе суми, представляващи
равностойността на начислена, но неплатена вода -
главница, лихви и разноски. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца № 664/12.07.2019 г.
Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника Х.И.К. при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението като довнесе държавна такса в размер на 25.00 лева, за което да
представи доказателства в посочения срок. В противен случай заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. Това сочи
правната квалификация на иска – чл.422 от ГПК.
Съобразно дадените указания и законовите
срокове ищецът е предявил настоящия иск.
Видно от разписка №
0200010600249129/10.03.2020 г. на ИЗИ ПЕЙ, ответницата чрез трето лице е внесла
сумата от 386.79 лева, като изпълнение на задължението по настоящото дело.
От така приетото за
установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Ищецът в настоящото Гр.д. № 1732/2019
г. към исковата молба е приложил като доказателства фактури за периода 01.09.2016
г. – 30.04.2019 г. по партидата на ответника. Тези доказателства не бяха
оспорени от ответната страна. Същите са
едностранно издадени от ищеца, всяка
една от фактурите сочи начислената сума за съответния месец – сбора от които е
претендираната сума и в това число и мораторната лихва.
Видно от счетоводно извлечение на ищеца ответникът му дължи сума,
равняваща се на посочената главница.
Ответницата в
съдебно заседание заяви, че признава иска, т.е., че дължи исковата сума и видно
от горецитираното писмено доказателство исковата сума е внесена от ответницата
като изпълнение към ищеца. Внесената от ответницата сума се равнява напълно по
размер с исковата такава. От това недвусмислено следва извода, че ответницата
внасяйки сумата изразява воля за изпълнение на задължението си към ищцвото
дружество свързана с доставката на питейна вода към нейния имот.
С оглед наличието на признание от страна на
ответницата следва да се приложи разпоредбата на чл. 237 от ГПК и да не се
изтъкват подробни мотиви относно уважаването на иска,респ.отхвърлянето му.
С оглед заплащането
на дължимата сума, следва предявения иск да бъде отхвърлен, в противен случай
би било налице неоснователно обогатяване на ищцовото дружество за сметка на
ответника.
Предявения иск следва да бъде отхвърлен,
не поради неговата неоснователност, а поради изпълнение на задължението от
страна на ответника.
Това изпълнение, обаче, е настъпило в хода на настоящото съдебно
производство, поради което съда счита, че ответната страна с поведението си е
дала повод за завеждане на делото. С оглед на това, въпреки отхвърляне на
предявения иск, следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца направените
от него по делото разноски. Разноските
са в общ размер на 385.00 лева, от които 360.00 лева представляват адвокатски
хонорар и 25.00 лева д.т.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на
“Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД,
със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, ул.”Шести септември” №
27, представлявано от законния
представител – управителя С.Р., с Булстат ********* ПРОТИВ Х.И.К. с ЕГН **********,
с адрес *** за заплащане на сумата: главница - 345,52 лева представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.09.2016г. -
30.04.2019г., мораторна лихва върху главницата - 41,27 лева натрупана към дата
03.06.2019г. или общо сумата от 386,79 лева, както и разноски възлизащи на
26.00/двадесет и шест/ лева сторени по
ч.гр.д. № 982/2019 г. по описа на РС – Нова Загора, поради
заплащане на исковата сума в хода на производството.
ОСЪЖДА Х.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***,
да ЗАПЛАТИ на
“Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД гр. Сливен направените от него разноски
в размер на 385.00/триста осемдесет и пет/ лева, от които 360.00/триста и
шестдесет/ лева адвокатски хонорар и 25.00/двадесет и пет/ лева внесена д.т.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението пред СлОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: