Решение по дело №3204/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 815
Дата: 16 ноември 2021 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20212120203204
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 815
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.М.
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203204 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на ХР. Д. ХР., ЕГН:
**********, чрез адв. П.В. от БАК, против Наказателно постановление № 9/16.03.2020 г. на
началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 232, ал. 1, т.
3, предл. трето от ЗУТ.
Твърдят се съществени процесуални нарушения, както и неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателя счита, че не е осъществил състава на адм.нарушение и
моли за отмяна на обжалваното НП. В с.з. жалбата се поддържа на изложените в нея
основания. Претендират се разноски.
Процесуалния представител на АНО- юрк. К., оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на НП. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От кмета на Община Созопол била издадена Заповед № 8-Z-1113/03.09.2018 г. по реда
на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана на достъпа и ползването на строеж: „Метален навес“,
находящ се поземлен имот с идентификатор 67800.34.23, местност „***“, землище на гр.
Созопол. В заповедта било записано, че контролът по нейното изпълнение се възлага на
директора на Дирекция „Устройство на територията, кадастър, инвестиционна политика,
1
екология и управление на проекти“ /УТКИПЕУП/, която длъжност заемал жалбоподателят
Х.Х.. При извършена проверка на 23.08.2019 г. от служители на РДНСК Бургас се
установило, че строежът се ползвал, за което бил съставен констативен протокол. На
строежа не били поставени отличителни знаци на Община Созопол за ограничаване на
достъпа. Актосъставителят преценил, че по този начин Х.Х. не е осъществил контрол по
изпълнението на горепосочената заповед и му съставил АУАН. Въз основа на акта било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в срок, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
По същество жалбата се явява основателна.
Съдът намира, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, което
съществено накърнява правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е
извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Твърде
хаотично АНО е приел като начало на периода на нарушението 14.09.2018 г., позовавайки се
на тази дата като краен срок за доброволно изпълнение. Посоченият период от страна на
АНО предполага, че същият е приел, че е налице своеобразно продължено нарушение. В
конкретния случай обаче се получава противоречие между наличните фактически твърдения
и дадената правна квалификация. Изложени са твърдения за продължителен период на
неизпълнение, но същевременно квалификацията на твърдяното нарушение предполага
посочването на една единствена конкретна дата, на която същото е довършено.
Дори и да бъде прието, че няма процесуално нарушение настоящият състав счита, че
липсват обективните признаци на соченото нарушение. За да е налице административно
нарушение от субективна страна обаче, следва деянието да е извършено виновно и деецът да
е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му нарушение и да го
извърши, умишлено или непредпазливо. По делото остана недоказано обстоятелството, дали
жалбоподателят е бил запознат с въпросната заповед и възложеният му контрол по нея.
АНО не е изследвал въпроса дали кмета на общината е връчил тази заповед на Х. и на коя
дата. Дори и да беше връчена въпросната заповед на Х. то деянието би било изначално
несъставомерно, тъй като в този административен акт няма поставен срок за изпълнение от
съответното лице.
2
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв., което не е прекомерно, предвид характера и обема на делото, съдът намира, че
следва да осъди именно ДНСК да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9/16.03.2020 г. на началник на РДНСК
Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 232, ал. 1, т. 3, предл. трето от
ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр.София да заплати на ХР. Д.
ХР., ЕГН: **********, адрес: ****, сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3